Съдържание увод закон №1

след което изрекъл:
„Нима вече си ме
забравил напълно?“
Шахът го измерил с
надменен поглед и
процедил с леден
тон: „Да, навремето
наистина бяхме
приятели, но тогава
никой от нас
двамата не беше
издигнат над прос-
толюдието... Честно
казано, тогава аз
дружах с теб,
защото ти ми вър-
шеше ценни услуги.
Ала беднякът никога
не може да остане
близък на някой
приказно богат
властелин така,
както глупакът не
може да дружи с
мъдреца или
страхливецът
-
със смелия воин.
Никой не иска да си
спомня дори за
отдавна забравените
приятели! Близост
може да има само
между двама мъже е
еднаква власт и
богатство, а не
между принц и
просяк... Никой не
иска да си спомня
дори за отдавна
забравените прия-
тели!“
МАХАБХ АР АТ
А, III ВЕК ПРЕДИ
ХРИСТА
лаждавате на сладкогласни певци и прелестни девойки.“
Удивените военачалници едва сега започнали да проумяват, че вместо вечно дебнене и тревоги Сун им предлага спокоен и охолен живот. На следващия ден те до един му предали знаците си за военни отличия и се оттеглили като светски благородници в именията, подарени им от щедрия император.
С един замах Сун ги превърнал от привидно
„приятелски“ настроени вълци, готови всеки миг да го предадат и ликвидират, в стадо от кротки овни, лишени от всякакви помисли за заговори срещу върховната власт.
През следващите години император Сун, загрижен да укрепва все повече и повече властта си, неотклонно се придържал към тази печеливша тактика.
През 971 г. след Христа непобедимият дотогава Лю
(владетел от силната династия Хан в Южен Китай) след дългогодишна упорита съпротива се признал за победен и се заклел да се подчинява на всемогъщия император Сун.
За искрено учудване на Лю император Сун го удостоил с придворна титла и го поканил в императорския дворец на царствено угощение. Когато Лю надигнал чашата, по- дадена му лично от Сун, се поколебал за миг, преди да отпие от виното. „Моите прегрешения заслужават най- суровото наказание - извикал Лю, - но аз моля коленопреклонно Ваше Величество да не ми отнема живота! Не зная дали трябва да пия от това вино...“ Сун се засмял, грабнал чашата от треперещата ръка на Лю и я пресушил на един дъх. Нямало отрова в императорското вино. От тогава до сетния си дъх Лю остава най-преданият васал и най-близкият приятел на Сун.
В онази епоха Китай бил разпокъсан на десетки дребни феодални владения. Когато Чиен Шу, един от многото второстепенни князе, бил победен от войските на император Сун, придворните съветници на Сун били единодушни, че този непокорен владетел трябва да бъде окован и хвърлен в тъмницата. Именно те предоставили на
Сун писмени доказателства за измяната на Чиен Шу и за заговора
36

му с крайната цел императорът да бъде убит. Оба- че Сун не осъдил Чиен Шу, а вместо това го му поз- волил да се прибере невредим във владенията си.
На изпращане му предал ковчеже със заръката да го отвори едва когато измине половината от пътя до двореца си. Чиен Шу се подчинил и отворил ков- чежето на указаното място. За свое удивление наме- рил вътре документите, уличаващи го в измяна към императора. Веднага проумял, че Сун бил предиз- вестен за тайните му кроежи, ала въпреки това му пощадил живота. Чрез този благороден жест импе- раторът завинаги спечелил Чиен Шу на своя страна и той доживял в мир дните си като един от най-пре- даните васали на Сун.
ТЪЛКУВАНЕ
Една древна китайска пословица сравнява при- ятелите с челюстите и зъбите на дракона - ако не внимаваш, можеш да бъдеш безжалостно сдъвкан.
Император Сун прекрасно е знаел, че по пътя към трона ще му се наложи да пропълзи именно между зъбите на дракона. „Приятелите му“ сред военната върхушка могат да го сдъвчат като парче месо и ако той все пак някак си успее да оцелее, то тогава неговите „приятели“ в цивилната администрация ще го хапнат на един залък, просто на закуска. Император Сун нямал повече проблеми с новите си „приятели“ - нали той ги подкупил с разкошни имения и пред- видливо ги държал по-настрани от двореца си. Това се оказало много по-сполучливо решение, отколкото ако се бе заел да ги изтребва - така само би настроил останалите живи пълководци да търсят кървава мъст.
След онзи паметен царски пир Сун вече не се опасявал от новите си
„приятели“. Нещо повече, те дори приемали да пият императорското ви- но от прочутата чаша на Сун, с която преди години Сун успял да отрови немалко от предишните си врагове.
Но вместо да се уповава сляпо на приятелите си, император Сун се заел да обуздае враговете си един след друг, като ги превръщал в доста по-надеждни за режима личности. Всеки приятел на владетеля ще очаква нови и нови привилегии и облаги, докато един бивш враг няма да очаква никаква милост и ще бъде готов да приеме всичко, стига да му бъде пощаден животът. Всеки воин, който успее да избегне меча на па-
*
Суфистите са ислямска мистична секта, основана през VIII век след Христа
(Бел. прев.)

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: