Съдържание увод закон №1

тания лек срещу
змийска отрова - да
опече и изяде шест
птици с бели пера.
„Тъкмо ти имаш
бели пера, затова ще
започна с теб!“ -
извикал селянинът.
Сграбчил чаплата,
напъхал я в торбата
си и продължил към
дома си. Разказал на
жена си какво пре-
междие е преживял
по пътя. „Не мога да
те разбера! -
отвърнала жена му.
-
Нали тази птица
ти е помогнала да се
отървеш от змията?
Та тя ти е спасила
живота! А ти се
каниш да я убиеш и
изядеш... “
Ядосаната жена
веднага се заела да
развързва торбата,
за да пусне птицата
на свобода. Обаче
първото, което
свършила
обезумялата от
страх чапла, било да
избоде очите на
жената.
Поука: когато видиш
вода да тече нагоре,
само тогава може да
повярваш, че някой
ще се отплати ня-
кому за стореното
добро.
АФРИКАНСКА
НАРОДНА ПРИКАЗКА
имал с какво още да го подкупва, неминуемо се е стигнало до фаталния миг, когато наглата усмивка върху лицето на
Василий подсказала на императора, че жестоко се е лъгал.
Всъщност той създал едно чудовище, отгледал под крилото си един изверг.
Михаил III позволил на едно парвеню да се приближи прекалено близо до изворите на властта. Винаги е крайно рисковано да се предоставят подобни възможности на хора, които са ненаситни по характер, които вечно искат още и още, които се самозабравят до такава степен, че започват да свикват с подаръците и привилегиите като нещо, което им принадлежи по право. Те са склонни лесно да забравят за благодетелите си, на които дължат всичко, като си въобразяват, че сами са постигнали успехите си.
Когато Михаил най-после е проумял фатална- та си грешка, все още е можел да спаси живота си, но дългогодишното приятелство и може би любовта му към
Василий все още заслепявала разума му. Нали никой не желае да повярва, че именно най- добрият му приятел може да го предаде? Така не вярвал и Михаил, докато главата му не била набу- чена на копието.
„Господи, пази ме от приятелите ми! От
враговете сам ще се опазя.“
ВОЛТЕР (1694-1778 г.)
ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
Няколко столетия след падането на династията Хан
(222 г. след Христа) в Китай също се изреждат кървави преврати и насилствени смени по върховете на властта.
Станало обичайно пълководците да заговорничат как и кога да убият поредния слаб император, а след това да поставят най-могъщия военачалник върху трона с облегалките във формата на драконови глави. Той неизменно основавал нова династия и за да си подсигури владичеството,
34

незабавно се заемал с безмилостното изтребване на останалите висши военни. След няколко години обаче този мрачен цикъл се повтаря отново и отново. Нови пълководци надигали глави и обезглавявали владетеля заедно с цялото му домочадие. За да оцелее, всеки китайски император бил длъжен да остане самотен, лишен от всякакви приятели, заобиколен единствено от врагове - и колкото били по-слаби те, толкова по-здрава била властта му.
През 959 г. след Христа генерал Чао Куан Йън бил провъзгласен за първия император от новата династия
Сун. Той прекрасно знаел на какви коварства е способна дворцовата клика и военната върхушка и очаквал до една, най-много до две години да бъде свален от поредния преврат. Но кой можел да промени тази зловеща традиция? Малко след провъзгласяването му за император
Сун наредил да организират пищно пиршество в чест на новата династия, на което да поканят всички елитни глав- нокомандващи на местните феодални военни отреди.
Изчакал гостите да изпият по-голямата част от виното, отпратил стражата и се изправил сам срещу пълководците, които веднага посегнали към мечовете си. Но той изненадващо заговорил с приветлив ясен глас: „По цял ден всеки от нас тръпне от страх да не бъде пронизан от тези, с които е заобиколен денем и нощем. Аз например съм искрено нещастен от това постоянно дебнене, при това не само на трапезата, но и в леглото. Има ли поне един сред вас, който да не копнее да се качи на трона? Не, не че питая съмнения във вашата лоялност, но ако съдбата ви предложи възможност да смените господаря си и ви съблазни с още повече богатства и власт, ако се опълчите срещу императора, ще се откажете ли от такъв дар?“
Изплашените за живота си пълководци, с лица, пламнали от изпитото вино, един през друг се надпреварвали да го убеждават в предаността си. Но император Сун не се подвеждал от разгорещените им речи. „Най-разумно ще бъде всеки от вас да доживее дните си сред мир и безме- тежност, заобиколен от богатство и почести. Ако склоните да се откажете от военните си пълномощия, аз съм готов да ви даря с най-богатите имения и с разкошни дворци, където ще можете да се нас-

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: