сял така ловко, че едното от тях да изглежда много по-привлекателно от останалите. Всеки път Никсън подемал играта, без да заподозре, че Ки- синджър го подтиквал именно към предварително избраната насока. Това е великолепно средство за въздействие върху неуверен в себе си господар.
Подбуждане към съпротива. Това се оказал
един от най-важните проблеми, с който се е сблъскал американският психотерапевт д-р Милтън X. Ериксон при лечението на пациенти, оплакващи се от повторно активиране на психичните заболявания. Той бил един от първите психиатри, които през 50-те години на XX век започнали да използват хипнотичната терапия. Пациентите му се възстановявали с
удивително бързи темпове, но тяхната привидна възп- риемчивост към тази терапия всъщност само е маскирала вътрешната им съпротива. Не след дълго „излекуваните“ психично болни си възвръщали старите навици, след което обвинявали за това своя психиатър и накрая преставали да го посещават. За да избегне този компрометиращ резултат, д-р Ериксон променил лечебната процедура - още в началото на всеки цикъл от сеанси с нов пациент той го съветвал да не се опитва да
преодолее вредните си навици, а само да се стреми максимално да се отпусне, да не мисли за това, дали има някакъв напредък в лечението на
неговото заболяване, дори да се опита да се върне в първоначалното си състоянието. След като се изправяли пред тази неочаквана за тях терапия, болните обикновено се стараели да постигнат най-лесното - да не се отпускат, като продължавали да
мислят за фазата, до която е достигнало лечението им. Така д-р Ериксон постигал желания от него резултат.
Това е полезен метод при работа с деца или с по-своенравни хора, които се радват да вършат точно обратното на това, което вие изисквате от тях. Затова трябва да се стараете да
ги тласкате към вариант, който е точно обратен на този, който всъщност вие желаете да реализирате.
Сподели с приятели: