глупака и не се впуска в безсмислени спорове. На този свят няма нищо по-свободно от чо-вешката мисъл, за-това са напразни всякакви опити тя да бъде обуздавана и заключвана в клетка. Най-мъдро е да се затворите в убежището на вашето мълчание и ако понякога ви се прииска да го нару-шите, правете го предпазливо и само пред подбрани и до-верени приятели. БАЛТАЗАР ГРАЦИАН (1601-1658 г.) Bene vixit, qui beve latuit („Добре живее този, който добре умее да се прикри-ва...“) ОВИДИЙ, (43 г.
ПРЕДИ ХРИСТА - ОКОЛО 18 г. СЛЕД ХРИСТА) Умните хора трябва да бъдат като ковчежетата за скъпоценности с двойно дъно - ако някой случайно надникне в тях, да не може да забележи някоя от цен-ностите, скрити в ковчежето и пазени единствено за След няколко месеца на свои разноски той наел една триера и се върнал в Хелеспонт, като преди това съобщил на спартанците, че възнамерява да продължи да се сражава срещу персите. В действителност той имал съвсем различни планове - да стане едноличен владетел на цяла
Елада, с помощта на самия Ксеркс. Накрая спартанците не издържали и го обявили за обществен враг, след което изпратили един боен кораб по следите на неговата триера с нареждането да го арестуват. Павзаний се подчинил, може би защото настоявал да опровергае обвиненията в държавна измяна. Спартанците го обвинили, че превишавал в абсолютно недопустими размери правата си
като главнокомандващ, че обиждал гръцките войници, че си позволил да издигне паметници само за своя прослава, без да спазва традицията да се благодари на градовете- държави, изпратили синовете си да се сражават в далечните задморски територии. Но накрая Павзаний спечелил: спартанците не се осмелили да го осъдят заради знатния му произход, въпреки многобройните доказателства за съмнителните му контакти с персите - смъртния враг на Елада в онази епоха.
Павзаний вече смятал, че е недосегаем, и изпратил пратеник с послание до Ксеркс. Обаче пратеникът, вместо да потегли
към персийския царски двор, се върнал в
Спарта, за да прочете писмото пред възмутените спартанци. Те решили да се сдобият с още доказателства за измяната на Павзаний и затова изпратили пратеника да се срещне тайно с изменника в един храм, където предварително скритите спартанци ще подслушат разговора между Павзаний и пратеника. Подслушваните останали напълно шокирани от откровенията на Павзаний
- никога дотогава не били чували някой да се изказва с такова неприкрито презрение по адрес на всемогъщата
Спарта. Решили единодушно да го арестуват при първата удобна възможност.
Когато се връщал от храма към дома си, Павзаний предусетил, че му е заложен капан. Побягнал назад, за
да се скрие в храма, но спартанците заобиколили храма с войници (според древния обичай не било допустимо да се посяга на неприкосновеност -
550
та на бегълци, криещи се в свещените храмове). Павзаний категорично отказал да се предаде. Понеже не смеели да нарушат традицията и да нахлуят с мечове в храма, спартанците не свалили обсадата на храма, докато
Павзаний вътре не умрял от глад.
Сподели с приятели: 
