Съдържание увод закон №1

щия се към тях брой
пилета, риби,
напитки, сладкиши,
плодове и други
лакомства. Всички
египтяни и цялата
войска на славния
фараон се
настанявали край
трапезите. От че-
тири столетия
фараонът бил. обя-
вен за син на бого-
вете и никой не
можел да лиши от
прехрана неговия
народ. Но когато
Мойсей отправил
гореща молитва към
небето: „О, Боже,
моля те да
съкрушиш могъ-
ществото на фара-
она“, Бог откликнал
на страстната му
молитва и от-
говорил: „Ще го
удавя във вода и ще
го лиша от цялата
му мощ и ще затрия
неговите войски,
които ще
преследват теб и
твоя народ.“ Изми-
нали няколко години
от това паметно
Божие обещание, но
фараонът
продължавал да
тъне в разкош, в
цялото си величие.
Мойсей вече губел
търпение, кога най-
сетне Бог ще се
смили над него и ще
съсипе омразния
фараон. Накрая не
издържал и потег-
ще дойдат при вас. Оставете Елдорадо за наивниците и глупаците.
ВТОРИ ПРИМЕР ЗА НЕСПАЗВАНЕ НА
ЗАКОНА
В началото на XVIII век никой в средите на ан- глийската аристокрация не притежавал толкова за- видно положение, колкото херцог Марлборо. След успешни военни кампании срещу вечните врагове на Англия - французите - херцог Марлборо си спечелил всеобща почит като най-талантливия стратег и военачалник в цяла
Европа. Неговата съпруга Сара Чърчил, херцогиня
Марлборо, след многобройни неуспешни опити най-после успяла да се добере до заветната си мечта - тя била избрана за първа придворна дама на кралица Ана, коронясана през 1702 г. През 1704 г. английските войски, командвани от херцог Марлборо, постигнали внушителна победа срещу армията на френския крал при Блен- хайм край Виена, след което херцогът се превърнал в национален герой на Англия. За да изрази възхищението си от талантливия пълководец, кралица Ана подписала декрет, с който херцогът получавал всички права върху внушително имение край Удс- ток, в графство
Оксфордшир, заедно със съответните средства, осигурени от кралската хазна, за да бъде построен разкошен замък - какъвто се полагал на славния победител във войната с французите. Още преди да бъде започнат строежът, съвре- менниците му измислили име - замъка Бленхайм.
Херцогът решил да повери проекта за замъка на младия архитект Джон Ванбург - истински представител на късния Ренесанс, забележителен автор не само на изящни сгради, но и на прецизно построени пиеси. И така строежът започнал през лятото на 1705 г. с пищна церемония и големи надежди.
Джон Ванбург бил надарен с необичаен усет и ярко дарование за смели, но стойностни архитектурни решения.
Според неговия проект замъкът Бленхайм трябвало да бъде величествен паметник на могъществото на херцог
Марлборо и да се извисява гордо в средата на огромен парк с изкуствени
584

езера, дълги, елегантно извити мостове, грижливо очертани градини и други фантастични детайли. Още от първия ден на грандиозния строеж обаче херцогиня
Марлборо започнала да намира пропуски в проекта на
Ванбург - непрекъснато го обвинявала, че пилее прекалено много средства за замъка и околните архитектурни елементи, а освен това настоявала с нетърпящ възражение тон всичко да бъде завършено, колкото било възможно по-скоро. Сара Чърчил (това било нейното име, преди кралица Ана да я удостои с титлата
„херцогиня Марлборо“) тормозела Ванбург и неговите подчинени за всеки детайл, независимо дали е първостепенен или маловажен. Очевидно била обсебена от мания за спестовност, въпреки че не й се налагало да похарчи нито пени от своите средства, тъй като строежът се финансирал изцяло от кралската хазна. Според слуховете именно това нейно престараване е влошило чувствително отношенията й с кралица Ана, макар че е възможно да е имало и други допълнителни причини за този конфликт, но така или иначе през 1711 г. Нейно
Величество я отстранява от двореца и й нарежда да освободи апартамента си в съседство с кралските покои.
Вбесена от загубата на своето доскоро могъщо влияние, а и от необходимостта да се лиши от щедрата кралска пенсия, херцогиня Марлборо напуска завинаги Лондон, но преди това не забравя да нареди на изумените си слуги да опразнят най-старателно дворцовия апартамент
- дори бронзовите дръжки на вратите били демонтирани!
През следващите десет години строежът в Бленхайм бил спиран и наново продължаван на няколко пъти, защото ставало все по-трудно да се издействат още пари от кралските министри. Херцо- гинята била убедена, че единствена грижа на архитекта Ванбург била как да я разори и да я докара до просешка тояга. Стигнала дотам, че наредила на прислугата си да проверява тежестта на всяка партида от масивните каменни плочи, количеството на варта, дължините на железните пръти за оградата и парапетите. Не се уморявала да мърмори, че били наети нечувано много работници и надзиратели. Самият херцог
Марлборо, вече остарял и изтощен

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: