Съдържание увод закон №1

моите създания.
Ако започне да
стеснява изобилието
на своята царска
трапеза, да знаеш, че
е ударил неговият
час!“ Случило се
тъй, че един ден
фараонът рекъл на
Аман: „Мойсей сбира
около себе си си-
новете на Израел и
всява смутове нав-
ред, де що се появи.
Ние още не знаем
какво е замислил
този неспокоен ев-
реин. Но знаем само,
че сме длъжни да
поддържаме
складовете пълни със
зърно, за да не
останем без запаси.“
След
това
все-
могъщият властелин
на Горен и Долен
Египет се разпоредил
да
се
намалят
двойно дажбите на
фара-
онската
трапеза до 2000 овце,
200 крави и 100
камили и да се
ограничат
допълнително
раз-
даваните количества
хляб и други храни
през двата от всеки
три поредни дни от
календара.
Тогава
Мойсей си припом-
нил Божиите слова и
се
досетил,
че
наближава денят за
тяхното изпълнение,
защото вече
от нескончаемите препирни, не искал нищо, освен да се настани най-сетне в замъка и там да доживее, колкото му е отредено. Непрестанно обаче възниквали непредвидени спънки и строежът отново бил замразяван, после се възобновявали скандалите около надниците на строителите, които приключвали с поредната закана на властната херцогиня, че ще се отърве завинаги от непоносимия за нея архитект Ванбург. В разгара на една от най-ожесточени- те препирни херцог Марлборо не издържал на това нечовешко напрежение и умрял. Така и не доживял да преспи поне една нощ под покрива на замъка Бленхайм.
След смъртта на херцог Марлборо на всички станало ясно, че той оставил в наследство на Сара Чърчил огромно имение, оценено на повече от два милиона фунта стерлинги - огромна за времето си сума, напълно достатъчна да се довърши започнатият строеж. Но херцогинята и сега не пожелала да отстъпи нито грош - в продължение на години по нейна заповед злополучният архитект получавал заплащане колкото строителите, така че не е чудно, че той не издържал и обявил, че от следващия ден ще им се наложи да си търсят друг архитект. Неговият заместник не се осмелил да внася промени и буквално следвал проекта на Ванбург. През
1726 г. Джон Ванбург починал, прогонен завинаги от замъка по изричното нареждане на херцогиня Марлборо, като не дочакал края на своето най-грандиозно творение.
Величественият замък Бленхайм бил признат от следващите поколения за предшественик на следващия период в развитието на архитектурата, характерен с подчертано романтичен стил, така че може да бъде смятан за първото доказателство за нова тенденция в архитектурната мисъл, но на своя създател донесъл само двадесетгодишни огорчения и кошмарни страдания.
ТЪЛКУВАНЕ
За херцогиня Марлборо парите били само средство да си доставя садистична наслада и за демонстрация на могъщата й власт. До края на живота си тя вярвала, че ако загуби парите си, ще загуби
586

и властта си. Само че в конфликта й с Джон Ван- бург тя преминала всякаква допустима мярка, понеже той бил изключително надарен архитект и тя му завиждала за способността му да твори и така да се сдобива със слава, пред която бледнеело влиянието на нейното огромно богатство. Наистина тя не била удостоена с подобен дар от съдбата, но затова пък имала достатъчно пари, за да го измъчва и упреква за най-незначителни поводи, с което успяла окончателно да вгорчи живота му.
Обаче садизъм от този вид се заплаща извънредно скъпо. Дори и всемогъщата херцогиня Марл- боро не успяла да избегне отрицателните последствия от опитите й да удовлетвори своите садистични страсти - строежът се проточил с десетина години повече, отколкото всъщност било необходимо за довършването на величествения проект на Ванбург. Сара Чърчил сама си била виновна за рязкото влошаване на отношенията й с всички нейни познати, което станало единствената причина за хладния и прием в кралския двор. Последвали десетки съдебни дела, някои от тях за смехотворно дребни суми, което обаче не попречило на адвокатите и съдиите да ги проточват с месеци и години. Самият Ванбург накрая горчиво съжалявал, че потърсил справедливост от кралския съд в споровете си с херцогиня Марлборо. Все пак последната дума останала за потомството, което завинаги запомнило
Джон Ванбург като един от най-талантливите английски архитекти, докато по адрес на херцогиня Марлборо както тогава, така и днес никой не е написал поне една добра дума.
Устремените към властта трябва да притежават извисен дух и никога да не си позволяват да бъдат уличавани в дребнавост. Особено пък когато става дума за пари - отношението на дадена личност към парите най- ясно разкрива чертите на нейния характер. По-добре е да харчите със замах и да си създадете репутация на щедър човек, защото накрая ще намерите начин да се възползвате от тази слава. Никога не позволявайте дреболиите от финансово естество да замъглят погледа ви и да не ви позволят да уловите най-същественото в жи- тейската картина. Ако околните започнат да ви пре-

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: