Съдържание увод закон №1

зи, така и на онзи
свят.
„ПРАВИЛАТА, КОИТО
ТРЯБВА ДА БЪДАТ
СПАЗВАНИ ОТ ВЛАДЕ-
ТЕЛИТЕ“, НИЗАМ АЛ-
МУЛК, XI ВЕК зират заради вашето скъперничество, това може да съсипе кариерата ви. Ако пък искате да приютите под крилото си талантливи и работливи помощници, които да съдействат за вашия възход, длъжен сте да им плащате добре - с парите си ще купите тяхното съпричастие към вашите планове много по-лесно, отколкото с най-гръмки закани, наказания или демонстрации на власт.
ПУРПУРНАТА
ТУНИКА
Докато персийс- .
кият цар Камбиз
воювал в Египет,
неколцина прославени
мъже от Ела- да
посетили Египет по
една или друга
причина - повечето,
както е редно да се
предполага, пътували
по търговия, други
служели във войс-
ката, но се срещали и
хора, водени от
чисто любопитство,
просто за да видят и
научат, колкото
може повече. Сред
пътниците от
последната група бил
Сило- зон, син на
Аеций - брат на
прокудения в изгнание
По- ликрат от Самос.
Докато се намирал в
Египет, на Сило- зон
много му про-
вървявало - както си
бродел по улиците на
Мемфис, издокаран в
пурпурна туника,
пред него се изпречил
Дарий
ПЪРВИ ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА
ЗАКОНА
Пиетро Аретино, син на беден обущар, успял да се издигне до висините на литературната слава в национален мащаб благодарение на дарбата си да съчинява с удивителна лекота нечувано хапливи сатирични стихове.
Но като всички творци от епохата на Ренесанса и той се нуждаел от патрон, който да му осигури прилично съществуване, без обаче да се намесва в творчеството му.
През 1528 г. Аретино решил да опита нова стратегия в търсенето на знатен и заможен покровител. Напуснал Рим и се преместил във Венеция, където вече познавали стихо- вете му. Дотогава поетът успял да спести немалка сума, която все пак не била достатъчна, за да го осигури за по- дълъг период от време. Затова малко след появата си във
Венеция той се нанесъл в нов дом, без обаче да престава да чука на вратите на местните аристократи. Отначало нямал успех, затова решил още веднъж да коригира тактиката си и започнал да дава пищни приеми в дома си - канел всички наред, независимо дали било богати търгов- ци или бедни гондолиери. Пръскал пари и когато излизал да се поразходи из града - подаряван щедри суми на просяци, сираци, дори на перачките край каналите. Не е чудно, че мигновено се разпространила мълвата за добродетелите на доскоро немного познатия поет. Някои дори го мислели за знатен благородник, решил да погостува инкогнито на тяхната красива Венеция.
Местните художници, поети и други влиятелни личности скоро свикнали да гостуват редовно на щедрия
Аретино. За няколко години той се превър-
588

нал в една от тамошните знаменитости и вече никой не замислял представителен светски прием, без да бъде поканен прочутият Пиетро Аретино. Наистина, щедростта му коствала по-голямата част от спестяванията му, обаче с похарчените дукати той успял да си купи влияние и добро име - а това е крайъгълният камък на всеки проект за сдобиване с повече власт. И тъй като в ренесансовата епоха било обичайно само богатите да си позволяват да пръскат пари без мярка, аристократите веднага решили, че този Аретино притежавал някакви тайни лостове да оказва влияние върху съдбините на града. А след като вече нямало капка съмнение в скритото му могъщество, всички започнали да се надпреварват да спечелят благосклонността му. Как биха могли да го постигнат най- лесно, най-бързо и най-гарантирано, освен с щедри дарове
(не само пари в брой) и с всевъзможни услуги. Така
Аретино се видял отрупан от покани, подаръци, широко разтворени кесии. Херцози и херцогини, графове и гра- фини, баснословно богати търговци, папи и принцове се надпреварвали да спечелят благосклонността му, като го удостоявали с вниманието си под всички възможни форми.
Разбира се, по рождение обущарският син съвсем не бил прахосник - цялото му поведение във Венеция било плод на старателно обмислена стратегия, която за негово щастие очаровала и стари, и млади. Но за да си осигури охолно бъдеще, той се нуждаел от всемогъщ господар с бездънна кесия. След като анализирал внимателно възможностите, Аретино решил да съсредоточи усилията си върху баснословно богатия херцог на Мантуа. Без да губи време, сръчният поет сътворил епична поема, пос- ветена само на възхваляването на несравнимия господар на Мантуа. Това било обичайна практика в онази епоха - в замяна на жеста (посвещаването на поемата на избрания патрон) поетът получавал скромна стипендия, която все пак се оказвала дос- татъчна, за да се справи със следващата творба. Така преживявали немалко придворни поети, за съжаление с вечно превити гърбове. Обаче
Аретино искал нещо повече - искал слава и власт, влияние и признание, а не само мизерно заплащане. Вярно би-

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: