Съдържание увод закон №1
Изтегляне 5.4 Mb. Pdf просмотр
|
| те, печелят цялата слава, докато вторите, които следват техните стъпки, приличат на вторите синове в знатните-семейс- тва, принудени да се задоволяват с трохите, останали на трапезата след първородните сино- ве... Соломон мъдро се е застъпвал за повече миролюбив, за разлика от баща си, цар Давид, който бил прочут с бойните си под- визи. Като се отк- лонил кардинално от пътя, следван от баща му, Соло- През 1715 г., когато Краля-Слънце умира след славно петдесет и пет годишно царуване, погледите на всички се обръщат към неговия внук, предварително посочен от самия Луи XIV за законен наследник на трона - бъдещия френски крал Луи XV. Дали това момче, тогава едва петгодишно, ще успее в бъдеще да се наложи като неоспорим господар на нацията, дали ще се прояви като самовлас- тен владетел, с една дума, дали ще се повтори слав- ното царуване на Краля-Слънце? Неговият дядо Луи XIV бе наследил престола в навечерието на кръвопролитна гражданска война, но бе успял да я предотврати и да превърне изстрадалата Франция, разорена след столетните вълнения и безредици между католици и хугеноти, в първостепенна военна и политическа сила, доминираща на европейската сцена повече от половин век. Последните години от царуването му обаче се оказали трудни за него - вече доста стар, уморен и отегчен от всичко и от всички, той живеел с една-единствена надежда - че това невръстно момче ще се превърне в могъщ и непобедим владетел, който ще тласне страната към възход и така ще укрепи създаденото от своя велик предшественик Луи XIV. За осъществяването на тази амбициозна цел момчето било поверено на най-блестящите умове на Франция от онази епоха - мъдри мъже, които го обучавали в изкуството на държавника, като се наблягало предимно на методите, предпочитани от неговия славен дядо Краля- Слънце. Нищо не било изпуснато при съставянето на програмите за обучение на престолонаследника. Но когато Луи XV най- после се озовал на трона, внезапно започнал да се променя осезаемо - повече не желаел да се отегчава с мъчните за него уроци, не искал да доставя радост на заобикалящите го, нито се опитвал да налага волята си. Нали бил на най-високото стъпало в една процъфтяваща държава, нали владеел цялата власт и всичките богатства на Франция. Можел да върши всичко, което си пожелаел. През първите години на своето царуване Луи 606 XV се отдавал само на забавления, като всички тежести на властта поверил на своя доверен пръв министър Андре- Еркюл дьо Фльори. Това спестявало на младия крал всякакви грижи, защото като всеки юноша той искал само едно - да се налудува до насита. За щастие Дьо Фльори се оказал мъдър министър. Но постепенно ставало все по- ясно, че това не е само детински период, който ще отшуми с течение на времето. С всеки изминал ден, месец, година всички се уверявали, че Луи въобще не се интересува от управлението на кралството. Основна- га му грижа не било състоянието на финансите на Франция, ниго опасността от нова война с Испания, а скуката. Не можел да понася отегчението и ако не бил зает с лов на елени или не преследвал някоя миловидна девойка, той се опитвал да убие времето край игралната маса, като губел огромни суми само за една нощ. Разбира се, дворът не закъснял да се приспособи към предпочитанията на младия владетел. Придворните сега се тревожели единствено как да измислят нови начини да привлекат вниманието му, да спечелят благосклонността му, за да добавят още някоя титла към наследствените си, защото всяка нова титла била придружавана с щедра и до- животна кралска пенсия, а постове като кралски министър или съветник осигурявали внушително заплащане срещу почти никаква работа. Грижите за процъфтяването на Франция били на последно място в списъка с предпочитанията на аристокрацията. Дворът се напълнил с паразити, а дълговете на държавата набъбвали. През 1745 г. Луи XV се влюбва в мадам Дьо Помпадур - дама от средното съсловие, която обаче успява да се издигне до върховете на светското общество благодарение на своя чар, интелект и най-вече на изгодната си женитба. Мадам Дьо Помпадур става официално призната кралска фаворитка, след което не закъснява да се наложи като арбитър по модата и вкусовете на Франция от средата на XVIII век. Но се оказало, че тя имала и политически стремежи, така че никой не се изненадал, когато амбициозната мадам, загрижена да заличи нерадостните спомени от младостта си - причинени Изтегляне 5.4 Mb. Сподели с приятели:
|