Съдържание увод закон №1

рии, които някога
получил
пурпурна-
та туника като дар
от Силозон насред
прашната улица в
Мемфис. Тази вест
изумила Силозон и
той
веднага
потеглил към Суза.
Изправил се пред
парадния вход на
царския дворец и
обявил, че има право
да бъде вписан в
списъка
на
благодетелите
на
новопровъзгласения
цар.
Дворцовата
стража
веднага
съобщила на царя за
странника, който не
спирал да крещи
нещо неразбираемо
пред портите, но
Дарий
не
успял
веднага да се досети
кой може да е този
непознат. „Отскоро
съм на престола,
така че не може да
съм задължен на
някакъв непознат,
на всичкото отгоре
грък. Тук няма много
гърци, така че не е
редно да имам дълг
към някой от тези
пришълци. Но все
пак можете да го
поканите в двореца.
Искам да разбера
какви са му иска-
нията. “ Стражите
съпроводили Силозон
до тропната зала и
когато пре
ло, че посветил поемата си на мантуанския херцог, но имал намерение да му я поднесе като подарък, с което искал да му подскаже, че не се стреми към поредната стипендия, а желае да бъде третиран от херцога като равен нему.
Кампанията на Пиетро Аретино с подхвърлянето на римувани подаръци не се ограничила само с тези дарове за господаря на Мантуа. Тъй като поетът бил близък приятел с най-изтъкнатите творци на Венеция - скулптора Якопо
Сансовино и художника Ти- циан, той успял да убеди тези двама именити мъже да се присъединят към изобретената от него система за раздаване на артистични подаръци. Не след дълго както Тициан, така и Сансовино се включили в акцията. Още преди да се впусне в тази рискована аван- тюра, Аретино си направил труда да изследва грижливо характера на херцога и се запознал с вкусовете му и предпочитанията му, затова сега за него никак не било трудно да посъветва Тициан и Сансовино какви точно творби ще допаднат на господаря на Мантуа. Накрая
Аретино поднесъл лично картините и скулптурите в нозете на херцога на Мантуа, като не забравил да добави последната си поема, по-пате- тична от предишните.
Херцогът не бил на себе си от нечувано щедрите и изискани дарове.
След още няколко месеца Аретино изпратил в Мантуа още дарове - скъпи саби, изящно изработени седла, великолепни образци от венецианско стъкло - все предмети, за които поетът бил сигурен, че ще трогнат сърцето на херцога. Не минало много време и Тициан, а също и Сансовино на свой ред започнали да получават дарове от херцога. Новата стратегия на Аретино започнала да носи плодове. Случило се, че в затвора на Мантуа бил заключен доведеният син на един от приятелите на Пиетро
Аретино - поетът веднага се погрижил да освободят младежа. За щастие на Аретино бащата се оказал доста заможен търговец и в израз на благодарността си обещал на Аретино пълната си подкрепа за всяко негово начинание. Кръгът на влиятелните приятели на поета сатирик се разраствал все повече, защото вече не било никаква тайна, че той можел да разчита на влиянието на всемогъщия по онова време херцог на Мантуа.
590

Все пак се стигнало и до временно обтягане на техните отношения, защото Аретино допуснал грешката да припомни на херцога за щедрите подаръци, които той му изпращал в началото на тяхна- та дружба. Но поне не се унизил с хленчове и молби за парични помощи - нали размяната на подаръците между двамата мъже била нещо като взаимна проява на внимание между равни, така че било неуместно да се поставя въпросът за пряко заплащане. Тогава Аретино просто решил да се изтегли от кръга на приближените до херцога на Мантуа и да си потърси нов покровител. И наистина успял след упорити и системни усилия, след внимателно анализиране на политическите междуособици, с каквито изобилствала историята на Италия от епохата на Ренесанса. Пиетро
Аретино спечелил благосклонността на най-знаменитите аристократи на своето време, като император Карл V, херцога на Урбино, френския крал Франсоа I и накрая - могъщата флорентинска династия на Медичите. При наличието на толкова много покровители, един от друг по- мо- гъщи, Аретино не бил принуден да се кланя на някой от тях и влиянието му било не по-слабо от това на аристократите по рождение от по-среден мащаб.
ТЪЛКУВАНЕ
Пиетро Аретино много добре знаел, че парите притежават две основни възможности. Първо, те са изключително удобен инструмент за размяна на услуги в процеса на придобиване на повече власт. Това, което можело да се купи с пари, не било нещо вечно, а само степен на влияние сред хората. Като поддържал парите си в оживено обращение, Аретино успял да изгради стабилна сфера на влияние, която с лекота се разраствала все повече и повече, като накрая успял да си възвърне всичките първоначални разходи.
На второ място трябва да се подчертае, че Аретино високо ценял ролята на подаръците. Да подариш някому нещо, означавало според него или да го признаеш за равен на себе си, или да му отдадеш почит като на по- високопоставена особа. Освен това подаръкът, по силата на неписаните пра-

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: