Съдържание увод закон №1

емащи достойно място в съкровищницата на световното изкуство.
Когато възниквали проблеми, Лоренцо де Медичи не забравял да насочи срещу противниците си могъщото оръжие, каквото в епохата на Ренесанса представлявало меценатството. Град Пиза - отколешен враг на Флоренция - се опитал да се разбунтува срещу флорентинското господство през 1472 г., но ловкият господар на цяла Тоскана принц Лоренцо де Медичи успял да спечели на своя страна недоволните, като обещал внушителни дарения за университета в
Пиза. Жителите на Пиза отдавна се гордеели със своя университет - никой не можел да ги разубеди, че в Италия можело да се намери по-бляскаво средище на науката и културата, но от десетилетия университетът обеднявал и западал все повече и повече, така че щедрата помощ на Лоренцо се появила съвсем навреме.
Жителите на Пиза останали трогнати от жеста на фамилията Медичи и съвсем забравили за намеренията си да отхвърлят завинаги „флорентинското потисничество“.
ТЪЛКУВАНЕ
Няма съмнение, че Лоренцо де Медичи наистина е обичал изкуството, но само с това пристрастие не може да бъде обяснена разточителната му щедрост спрямо десетки художници и ваятели, на които се дължи бурният възход на изобразителното изкуство по време на разцвета на Италианския ренесанс.
Флорентинският владетел много добре разбирал каква полза може да извлече от своята подчертано хуманна дейност. И не е пропуснал да се възползва от благоприятните обстоятелства. В онази епоха във Флоренция банкерството не е било на почит като източник за трупане на богатства, а още по-слабо е оценявано като средство за до- могване до властта. Докато изкуството било нещо съвсем различно, защото се е радвало на всеобщо възхищение, подкрепяло е гордостта и самочувствието на местните жители и се е смятало едва ли не за източник на божествено, полурелигиозно вдъхновение. Като е пръскал огромни суми за подпомагане на творците, Лоренцо е отвличал вниманието на съгражданите си от своята най-важна дейност — лихварството, считано от мнозина и до днес за нещо отвратително, грозно и нечестно. Така потомците на рода Медичи, чиито прадеди никога не са притежавали благороден произход, са успели да се слеят с представителите на италианската аристокрация. Трудно може да се измисли по- разумно приложение на принципа за стратегическата щедрост, чиято основна цел е да се отвлича вниманието на обществото от източниците и методите за трупане на богатства, като се забулват под прелестната мантия на изкуството или непрозрачното расо на религията.
596

ЧЕТВЪРТИ ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
Луи XIV бил надарен с орлов поглед, когато трябвало да се оценява стратегическата роля на парите в дадена ситуация. Когато се озовал на трона, той заварил страната на прага на нова вълна от смутове и феодални междуособици, като противоречията между отделните знатни фамилии и между останалите съсловия станали така непреодолими, че Франция била застрашена от нова гражданска война. Затова младият крал се принудил да спечели аристокрацията на своя страна. Нямало друг изход, освен да бъдат пожертвани огромни за времето си суми, с които да бъдат задоволени тщеславието на представителите на най-знат- ните фамилии, но само при условие че склонят с изискването на Луи да живеят в кралския дворец, където да бъдат зорко следени от неговите съгледвачи. След като станели зависими от кралската щедрост, той можел да бъде спокоен, че феодалите вече никога няма да застрашат властта му.
Следващият ход на Луи XIV отново се оказал поредното доказателство за умението на краля да използва принципа за стратегическата щедрост - той принудил аристократите окончателно да капитулират пред него, като и този път не жалел средствата от кралската хазна. Ако кралските лакеи му докладвали, че някой от благородниците замисля заговор или се опитва да сее интриги и смутове в двора, Луи XIV нареждал да го следят още по-зорко, а самият той се заемал да измисли план, как да се справи с поредния непокорен васал. Естествено, Луи XIV не разполагал с по-могъщ инструмент от парите. Но първо трябвало да се подготви почвата, преди да се стигне до решителната развръзка. Така непокорният херцог или граф в един прекрасен ден научавал, за свое искрено изумление, че е отредена щедра стипендия на неговия първороден син и наследник - проницателният Луи
XIV не забравял, че все някога ще дойде денят, в който този син ще приеме титлата от своя баща. Освен преки парични помощи са се раздавали министерски, съветнически и дворцови титли, разменяли са се наследствени права върху огромни имения във всички френски провинции, от дворец в дворец са се разнасяли скъпи подаръци, като за целта най-удобни са били предметите на изкуството. Подаръците се леели от ръцете на Луи XIV като от рога на изобилието.
Накрая, след няколко седмици или месеци, посветени на тази старателно обмислена подготовка на сцената, кралят приемал набелязания благородник и му поставял своите условия, които в общи линии винаги, без никакви изключения, се свеждали до укрепването на едноличната кралска власт. Някога непокорният херцог или граф забравял за клетвите пред своите съмишленици, че е готов да загине, но няма да се примири с ти- раничната централизирана власт. Ако Луи XIV се бе опитвал да наложи волята си с груба сила и чрез заплахи за смъртни наказания, навярно би се сблъскал с много по-яростна съпротива от страна на своите васали -
597

историята изобилства с подобни трагични примери. Кралят-Слънде обаче е предпочитал друга стратегия, много по-коварна и по-успешна, защото с помощта на подкупите, раздавани с царствена щедрост, Луи се е възползвал от човешките слабости и се е справял дори и с най-твърдог- лавите си противници. А след като е осигурявал непоклатимостта на своя тон, кралят не срещал затруднения да си набави отново, но този път в двукратен размер изразходваните средства, така че в крайна сметка той винаги печелел. Никой не може да напада устремено, ако почвата под краката му е мека и хлъзгава, а именно това била първата грижа на краля - да размекне почвата под нозете на най-непокорните представители на знатните фамилии.
ТЪЛКУВАНЕ
Луи XIV прекрасно разбирал, че всички сме обременени с емоционално отношение към парите и че тази особеност на човешката психика има обяснение, което се корени в преживяванията от нашето детство. Когато сме били деца, всички сме се радвали на топлината и обичта на нашите родители и близки, които често са били изразявани под формата на подаръци. Този емоционален елемент никога не ни е напускал независимо от напредването на възрастта. Тези, които получават подаръци, независимо дали са в пари или в някакви предмети или други, косвени облаги, се усещат поласкани, трогнати, очаровани също като малките деца, изправени край коледната елха. И точно в тези мигове хората стават много уязвими за външно влияние. Те вече не могат да откажат на молбата на дарителя, защото са изгубили собствената си воля, размекната от щедрите дарения. Точно затова Луи XIV полагал толкова грижи предварително да натори и размекне почвата, в която бил решил да посее семената на своя замисъл.
За да се гарантира успехът при прилагането на този подход, подаръкът трябва да бъде забележителен, уникален, удивително щедър - накратко казано, да се запомни задълго с това, че никога и никъде досега не е бил поднасян някому толкова щедър дар. Има още една тънкост около този метод, от която също можете да се възползвате - един скъп подарък ще бъде оценяван много по-високо, ако преди да прояви този ненадеен жест на сдобряване, дарителят се е държал подчертано студено и отчуждено спрямо този, за когото ще бъде предназначен подаръкът. Но и тук се налага да се спазва разумната мярка: колкото повече щедрост проявявате към някой от вашите приближени, толкова по-скоро ще се притъпи това оръжие. Методът, основаващ се на стратегическото подбиране на обекта, към когото на всяка цена трябва да бъде проявена нечувана щедрост, си има и други слаби страни - облагодетелстваните лица могат да свикнат с вашите дарове и да си въобразят, че ги заслужават едва ли не само заради знатния си произход.
598

ПЕТИ ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
В град Едо (така се наричало Токио през седемнадесети век) живеел търговецът на антики Фушимийя, който веднъж се отбил в чайната към един от многото театри в града. След като изпил следобедния си чай, той постоял неподвижен още няколко минути, без да откъсва втренчения си поглед от чашата.
Накрая тръснал глава, изправил се и поискал да купи тази чаша. След като платил сумата, която му поискал съдържателят, търговецът Фушимийя напуснал чайната.
Един от занаятчиите, жител на квартала и редовен посетител на същата чайна, забелязал странното поведение на този по-особен гост и се осведомил за името му.
Отговорили му, че този мъж е един от най-известните търговци на антики в Едо и че е прочут като личен доставчик на ценни предмети за двореца на принц Изумо.
Занаятчията мигом изскочил на улицата и на бегом настигнал Фушимийя, след което го помолил да му бъде разрешено да плати за чашата, която вероятно е някаква ценна антика, щом експерт като Фушимийя пожелал да я притежава. Но търговецът само се засмял: „Това е най-обикновена чаша от глината, която копаят в Бизен. Не струва много. Аз я гледах така съсредоточено само защото се бях изплашил да не протече отнякъде и да намокри дрехата ми.“ Но занаятчията продължавал да настоява, защото си припомнил, че посветените в тънкостите на чайните церемонии винаги се интересували от всякакви странни предмети или от неподправената красота във всички природни явления. Фушимийя се смилил над непознатия занаятчия, защото разбрал, че тази чаша явно означава много за него, и му я подарил за спомен.
Занаятчията грабнал чашата и се опитал да разбере с какво толкова е привлякла вниманието на опитен експерт като Фушимийя-сан. Но не открил нищо необичайно. Не престанал обаче да си блъска главата над тази загадка и накрая стигнал дотам, че престанал да отделя достатъчно време за поръчките, които го чакали в работилницата му. Окончателно изтормозеният мъж се запътил към центъра на Едо. Поразпитал минувачите и те го насочили към магазина на
Фушимийя. Търговецът, разбира се, веднага си спомнил за него, огледал го и се досетил, че неволно му е причинил силно страдание, затова заявил, че от любезност е съгласен да купи обратно злополучната чаша за 100 рюйо. Всъщност чашата била най-обикновена и в никакъв случай не струвала толкова много, но той просто искал така да се извини на занаятчията за безпокойството. Онзи оставил чашата, взел парите, поклонил се ниско и напуснал магазина на Фушимийя.
Скоро се разпространил слухът, че Фушимийя пожертвал цели 100 рюйо за някаква чаша. От всички краища на Япония в магазина пристигали слугите на видни търговци с бележки, съдържащи вежливо съставени молби да бъдат удостоени с честта да купят легендарната чаша. Отегченият Фушимийя скоро се уморил да обяснява, че проклетата чаша
599

всъщност не струвала дори пет пари, обаче купувачите не мирясвали. Накрая вдигнал примирено рамене и обещал, че ще обяви чашата за продан и дори ще организира специален търг.
Щом започнало наддаването, двама от най-заможните представители на търговската гилдия веднага вдигнали залога до 200 рюйо и дори започнали да се карат помежду си, спорейки кой пръв е предложил тази цена. В суматохата мъжете се вкопчили тъй яростно един в друг, че прекатурили масата и чашата с грохот се стоварила на пода. С търга набързо било свършено. Фушимийя сияел в щастлива усмивка и наредил на своя прислужник да измете парчетата, като се надявал лекомислено, че вече се е отървал от тази досадна история. Но след няколко години прочутият експерт по чайните церемонии Матсудайра Фумаи се отбил в магазина на Фушимийя и поискал да му покажат прославената чаша. „Като чаша тя явно не струва много - обяснил Фумаи странната си молба, - но излъчва нещо сантиментално и затова ми се струва, че би представлявала ценност като награда на състезанието за най-добрите майстори на изтънчените чайни церемонии.“ След това броил удивително висока сума за чашата. Тази счупена и по-къс- но залепена чаша се превърнала в един от най-ценните експонати на първокласните антикварни магазини в Едо.
ТЪЛКУВАНЕ
Тази поучителна история ни припомня един съществен аспект от властта на парите: хората могат да бъдат разделени на две групи - групата на тези, които трупат пари заради облаги, и втората група хора, които са способни да използват парите като инструмент за постигане на по-висши цели. Ако спадате към втората категория и се отнасяте към парите само като към средство за осъществяване на вашите стремежи, ще се съгласите с твърдението, че за една изискана личност сантименталните преживявания и чувства са най-значимите ценности и че точно за тези възвишени цели е най-добре да се използва могъществото на парите. Поуката е проста: колкото повече се раздавате, толкова по-силно ще бъде вашето влияние в обществото. Този, който чрез богатството си умее да доставя радост и положителни емоции, е много по-ценен от онзи, който само прахосва парите си за луксозни, но ненужни подаръци.
ШЕСТИ ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
Акимото Судзутомо, зможен аристократ и посветен в тайнството на дворцовите чайни церемонии, веднъж дал на слугата си 100 рюйо и му заръчал да купи изящна чаша за чай, като изрично упоменал от кой доставчик да бъде купен скъпоценният предмет. Слугата изтичал до магазина, огледал въпросната чаша и се усъмнил дали си струва толкова висо
600

ка цена. След упорит пазарлък той успял да смъкне цената до 95 рюйо. След няколко дни Судзутомо решил да използва новата чаша и слугата с гордост му съобщил, че успял да отбие пет рюйо от обявената цена.
„Как може да си такъв невежа!“ - възкликнал Судзутомо. „Една чаша за чай, за която ти искат 100 златни рюйо, непременно е някоя ценна антика, предавана с трепет от поколение на поколение. Такива ценности се продават само когато някой знатен род е притиснат от липса на пари. Такива хора се надяват да намерят купувач, който ще им брои не сто, а дори сто и петдесет рюйо. Какъв ще е този купувач, който не се замисля за чувствата на другите? Освен това една антикварна ценност си струва сто рюйо, но ако се стигне до срамно спазаряване за деветдесет и пет рюйо, се създава представа за посредственост. Повече не искам да виждам тази проклета чаша!“ С тези гневни слова Судзутомо ядосано отместил чашата настрани и никога вече не посегнал към нея.
ТЪЛКУВАНЕ
Когато настоявате да платите по-малко, наистина може да си спестите пет рюйо, но ще обидите човека срещу вас и ще си създадете неблагоприятна репутация на скъперник, която ще ви преследва до гроб. Така ще ви се наложи всъщност да платите много по-скъпо. Научете се да плащате цената, която ви искат - така в крайна сметка ще си спестите повече разходи.
СЕДМИ ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
Някъде в началото на XVII век в Япония група военни по време на поход, когато имало затишие между битките, решили да се позабавляват. Измислили да се състезават кой най-дълго ще издържи на аромата на тлеещия тамян. Всеки от участниците бил длъжен да обяви какво ще пожертва от своето снаряжение, за да бъде поднесено като почетен дар в нозете на победителя в предстоящата надпревара - лъкове, стрели, седла и други скъпи вещи, необходими за всеки конник (в онази епоха само знатните по рождение имали право да се сражават като кавалеристи). Случило се така, че прославеният водач Дате Масамуне минавал наблизо и получил покана да се присъедини към забавлението. Като награда той предложил кратуната, която носел окачена на колана си, за да има винаги глътка вода на разположение (т. е. вместо манерка). Всички избухнали в смях, защото никой не желаел да се състезава за толкова евтина и проста вещ. Но след като смеховете стихнали, все пак приели предложението на Масамуне-сан и кратуната била подарена на победителя в състезанието.
Дошъл краят на забавлението и всички военачалници се наканили да се разотиват по своите палатки. Масамуне довел своя разкошен жребец
601

и връчил поводите му на победителя с думите: „Ето ти този кон в замяна на кратуната.“ Присъстващите военачалници веднага се засрамили, като си спомнили как се подигравали с подаръка, който първоначално обявил прославеният Дате
Масамуне.
ТЪЛКУВАНЕ
Мъдрият Масамуне прекрасно разбирал, че парите предоставят на притежаващите ги колосални възможности да се доставя наслада на другите.
Колкото повече човек дарява, толкова повече признателност ще спечели. Когато предлагате кон срещу кратуна, вие демонстрирате неограниченото си могъщество.
АСОЦИАЦИЯ

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: