Съдържание увод закон №1

кой няма да ми
носи риба. Докато
при обратния вари-
ант - ако не приема
предлаганата
ми
риба,
въпреки че
много я обичам
-
винаги ще'имам
пари сам да си купя
онази риба, която
най-много ми се
услажда. “
ХАН ФЕЙ-ДЗЪ,
КИТАЙСКИ ФИЛОСОФ,
III ВЕК ПРЕДИ ХРИСТА
Взимах пари само от
онези, които с
готовност се при-
съединяваха към
моите проекти,
чиято привидна цел
беше да се ограбват
трети лица. Моите
жертви до един бяха
алчни типове, готови
на всичко, за да се об-
лагодетелстват.
Докато аз печелех,
колкото да си оси-
гуря удобството и
удоволствията, ко-
ито можеше да ми
предложи животът.
Моите жертви рядко
се замисляха върху
особеностите на чо-
вешките характери.
Не се интересуваха и
никак не ги беше
грижа за техните
подчинени. Ако бяха
изучавали по-
старател-
нито един французин не бил могъл да устои, дори ако домакинът е някакъв швабски чифут. Ежеседмичните соарета в салоните на Ротшилд започнали да привличат все повече и все по-знатни посетители. Така само за няколко години той спечелил нещо безценно, което му гарантирало светско влияние и безоблачно бъдеще - приемането му от изисканото парижко общество.
ТЪЛКУВАНЕ
Стратегически погледнато, щедростта винаги е била страхотно оръжие в битките за изграждане на стабилен тил, абсолютно задължителен за всеки завоевател, преди се впусне в атака срещу крепостта, наречена власт, особено ако този завоевател е пришълец. Барон Джеймс дьо Ротшилд бил още по-ин- телигентен - много добре разбирал, че парите му, след като са издигнали висока бариера между него и французите, му създават образ на опасен, вдъхващ страхове тип. Най-разумният начин да се преодолее тази пропаст бил да се пожертват крупни суми, защото с изключително щедрия си жест той доказал на подозрителното френско общество, че наистина го цени и уважава и че е способен да тачи всички постижения на френската култура. На практика той копирал старите обичаи на индианските племена в Северна Америка - ако някое племе искало да покаже, че превъзхождало съседните, вождът заповядвал да се започне грандиозна вакхана- лия под формата на езически ритуални танци около племенния огън, като се хвърлят в огъня най-ценни- те вещи, измъкнати от вигвамите на племето. Силата на
Ротшилд не била толкова в самите пари, колкото в способностите му да ги изразходва с щедър замах, а също и увереността му, че Ще успее да си възвърне всички загуби.
Накрая тези нашумели соарета в имението на барона започнали да символизират новите представи за преуспяване и не след дълго имали достойно отражение не само във деловите среди, но и сред всички слоеве на обществото. Като харчел страхотно много пари по време на своите приеми, той се надявал да демонстрира, че силата му се прехвърля
594

от суховатата материя на банковото дело към при- казното царство на културата. Ротшилд наистина спечелил социално признание благодарение на вну- шителните си разходи, но се сдобил още и с широк кръг от сподвижници, което вече не можело да се купи само с пари. За да гарантира, че богатството му ще остане ненакърнимо, той трябвало да си да- ва вид, че е готов да го пожертва за доброто на об- ществото. Накратко казано, това е същността на метода, наричан „стратегически оправдана щед- рост“ - способността да се оперира гъвкаво с бо- гатството, да се застави да работи, но не за да се ку- пуват недвижими имоти или движими вещи, а за да се печелят сърцата на хората.
ТРЕТИ ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ
НА ЗАКОНА
Медичите от ренесансовата Флоренция са пос- тигнали страхотно могъщество благодарение на богатството, натрупано от тяхната банкова дейност. Но във Флоренция - република от няколко века - самата идея за купуване на власт с пари била в пълно противоре- чие с демократичните ценности, с които не напразно се гордеел този зна- менит италиански град-държава. Основателят на тази прословута фами- лия Козимо I де Медичи никога не си е позволявал да парадира с огром- ното си богатство. Към 1470 г., когато неговият внук Лоренцо де Меди- чи навършва пълнолетие, фамилията разполага с толкова много финан- сови средства, че се оказало практически невъзможно повече да се укри- ва истината. Всеки жител на Флоренция бил наясно с факта, че градът се управлява само от Медичите.
Лоренцо разрешил този проблем по своему, като разработил стратегия за отвличане на вниманието на обществото, която често била използвана от следващите поколения банкери и финансисти - той се превърнал в най-именития и най-щедрия меценат на всички времена. Не само че харчел огромни суми за картини и статуи, но дори създал най-влиятелната в цяла Италия школа за обучаването на бъдещи таланти. Именно там е получил своето образование младият Микеланджело Буонаро- ти, като е живял няколко години в разкошния палат на Лоренцо де Медичи, заслужено наричан Лоренцо Великолепния от признателните творци. Подобна е била съдбата и на Леонардо да Винчи. След като
Лоренцо де Медичи ги прибрал под крилото си, Леонардо и Микеланджело не закъснели да се отблагодарят на своя щедър покровител, като създали изумителни творби, които и до днес остават ненадминати шедьоври, за

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: