Съдържание увод закон №1

комедията, а Пер-
сей
-
сатирата,
като всеки от тях е
таял надежди да се
наложи като най-
талантливия автор
в своя жанр.
Дръзкото въобра-
жение никога не
желае да се примири
с жалката роля на
подражател или
епигон.
„РАЗКАЗИ ЗА ПРОЧУТИ
ИСТОРИЧЕСКИ ЛИЧ-
НОСТИ“, БАЛТАЗАР
ГРАЦИАН, ПРЕВОД
КРИСТОФЪР МАУРЪР,
1996
г.
ЖИВОТЪТ НА
ПЕРИКЪЛ
Като младеж
Перикъл бил склонен
да избягва всякакви
срещи със
съгражданите си.
Една от вероятните
причини за тази
странност в по-
ведението му веро-
ятно е била прили-
ката му с омразния
на всички атиняни
тиран Пизис- трат.
Съвременниците на
Перикъл се
удивлявали между
сходството във
външността на
двамата мъже -
почти еднакви бради
и очертания на
лицето, дори гово-
рели с един и същ
от скромното й потекло, започнала да действа като неофициален пръв министър на кралството - следващите назначения, повишения, награждавания и уволнения на всички министри, съветници и придворни се уреждали не в кабинета на краля, а в будоара на мадам Дьо Помпадур.
За съжаление дори и когато навлязъл в зряла възраст,
Луи XV продължил да се интересува единствено от развлеченията. В най-притихналого крило на обширния версайски дворцов комплекс кралят наредил да изградят публичен дом, където дворцовите лакеи му водели специално подбрани млади красавици от всички провинции на кралството. Подземни проходи и скрити стълбища осигурявали на Луи достъп до публичния дом по всяко време на денонощието. След смъртта на мадам Дьо
Помпадур през 1764 г. нейното място не останало задълго незаето, защото на сцената се появила следващата кралска фаворитка - мадам Дьо Бари. Тя също не закъсняла да наложи своята воля в кралския двор и също като мадам
Помпадур преди нея започнала да се намесва в държавните дела. Ако някой министър не й допадал или не изпълнявал прищевките й, тя тутакси му искала оставката. Цяла
Европа настръхнала, когато надменната Дьо Бари - дъщеря на хлебар - прогонила от Версай блестящия дипломат, външния министър Етиен дьо Шоазьол, защото не зачитал достатъчно мнението на мадам! С напредването на годините кралският дворец приютявал все повече астролози, знахари и всякакви други шарлатани, събирани от цяла Европа, за да задоволяват любопитството на Луи относно загадките на окултното. Младият и разглезен Луи, комуто се паднала върховната власт над цяла Франция още когато имал жълто около устата си, с напредването на годините ставал все по-непоносим за своите поданици.
На Луи XV се приписва девиза „Apres mois le deluge“
(След мен - потоп.) И наистина можело да се стигне дотам, ако изтощен от разврат и преяждане, Луи не умрял през
1774 г. Страната и особено нейните финанси били в окаяно състояние. Неговият внук получил изключително тежко наследство. Франция се нуждаела отчаяно от реформи и силен
608

водач. Обаче Луи XVI се оказал по-слабоволев дори и от дядо си и можел само да наблюдава безпомощно как страната се сривала по стръмното надолнище, водещо към блатото на революцията. През 1792 г. републиката, извоювана от Френската революция, обявила, че монархията се ликвидира завинаги. Дори наричали Луи
XVI Луи Последния. След няколко месеца той бил принуден да коленичи под ножа на гилотината. С отсичането на височайшата му глава изчезнал целият блясък и мощ, който Краля-Слънце се опитал да придаде на короната.
ТЪЛКУВАНЕ
По време на царуването на Краля-Слънце Франция се променила много. Той се озовал на трона в изключително тревожен период, когато във Франция назрявала братоубийствена гражданска война, и я превърнал в най- могъщото кралство в Европа. Един от готвачите във
Версай веднъж допуснал грешка при приготвянето на някакво блюдо за трапезата на Краля-Слънце и предпочел да се самоубие, вместо да се изправи пред разгневения
Луи XIV. Наистина Луи XIV имал немалко метреси, но тяхната власт се ограничавала до прага на кралската спалня. Краля-Слънце събрал в своя двор най- брилянтните умове на своето време. Символ на без- граничната му власт бил огромният дворцов комплекс във
Версай. Тъй като не желаел да доживее дните си в двореца на своите прадеди - парижкия Лувър, - Луи XIV наредил да стартира строежът на новия грандиозен дворец във Версай, при това на съвсем пусто място, където строителите започнали буквално от нулата, като с това символизирал, че с него започва нова епоха, която по нищо няма да прилича на предишната. Всъщност Краля-
Слънце получил в наследство едно голямо „нищо“ - угас- ващата Бурбонска династия, - обаче успял да й вдъхне сили за нов подем, като й присвоил своите нови символи.
За разлика от Краля-Слънце, неговият внук Луи XV символизирал съдбата на всички богати наследници, на които жребият изсипва всички бла-

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: