Съдържание увод закон №1

то. Но тъй като
бил много беден,
Перуджино
трябвало да поема
незавидни поръчки, с
каквито
навярно
никога не би си губил
времето, ако не бил
принуден да мисли
преди
всичко
за
прехраната
си.
Сигурно
богатст-
вото, което можел
да спечели с твор-
бите си, е щяло да
му затвори пътя
към
следващите
успехи
-
точно
както бедността го
пришпорила
да
поеме
по
тази
стръмна, но славна
пътека.
Осъзнавайки това,
Перуджино не об-
ръщал
внимание
нито на студа, нито
на жегата, нито на
глада,
нито
на
неудобствата
или
лошата слава, че си
губи
времето
с
жалки
поръчки.
Искал само да до-
живее до деня, ко-
гато ще бъде дово-
лен от себе си, зао-
биколен с богатства
и къпещ се в лъчите
на славата. Затова
си
повтарял
неуморно, както се
повтарят
поговорките,
че
всяка буря отминава
и отново грейва
слънце. Обичал още
да казва, че в хуба-
да живеят охолно, Александър искал само да засенчи баща си, да затъмни името му в историята като надмине неговите постижения.
Той бил болезнено чувствителен на темата, че превъзхожда многократно баща си. Един търговец на коне от Тесалия довел в двореца на македонския цар някакъв много буен кон, за да се опита да го продаде на Филип.
Конят се казвал Буцефал. Никой от царските коняри не успял да го обуздае - жребецът се оказал прекалено неподатлив към техните опити да го успокоят. Затова
Филип наредил на търговеца да си прибере жребеца.
Докато наблюдавал тази тягостна сцена, Александър само мълчал със смръщени вежди, ала накрая не издържал и процедил през зъби: „Какъв прекрасен жребец изпускате само защото не можете да се справите с него, защото нямате нито умения, нито дух!“ Филип се ядосал и троснато му предложил той да вземе коня за себе си, щом толкова му харесва. Наредил да върнат търговеца в двореца, като тайно се надявал самоувереният му син да получи заслужен урок и да престане да мърмори. Оказало се обаче, че Александър дал добър урок на баща си и на неговата свита - не само че се метнал на гърба на Буцефал, но дори го подкарал в галоп, след което успял така майсторски да опитоми жребеца, че не слязъл от седлото му през целия път чак до Индия. Придворните го приветствали бурно, обаче Филип се намусил, защото вече не гледал на Александър като на първороден син, а като на опасен съперник на неговия авторитет.
Предизвикателното поведение на Александър спрямо баща му ставало все по-тревожно. Един ден двамата мъже се впуснали в разгорещен спор пред цялата царска свита и
Филип измъкнал меча, за да удари с него сина си, но тъй като бил прекалил с виното, се препънал и паднал.
Александър посочил към баща си и се провикнал: „Мъже на Македония, вижте царя, който се готви да ни преведе от Европа в Азия! Не може да пристъпи пет крачки от едната маса до другата, без да се стовари на пода!“
Когато Александър навършил осемнадесет, един недоволен воин от дворцовата стража пронизал Филип с меча си. Щом из цяла Гърция се разп-
612

ространила вестта за смъртта на македонския цар, гръцките градове един след друг се надигнали срещу македонското потисничество. Съветниците на Филип предлагали на младия цар Александър да действа по- предпазливо, както постъпвал баща му Филип в подобни случаи. Но Александър отново действал по своему - предприел дълъг и изморителен поход до най- отдалечените краища на своето царство, превзел всичките разбунтували се градове и отново обединил царството с брутална ефективност.
Когато младият бунтар поотраснал, неговото противопоставяне срещу баща му постепенно започнало да заглъхва и дори неусетно започнал да прилича на него, въпреки че никак не искал да се стига до този нежелан за него ефект. Но омразата на Александър към баща му не угаснала със смъртта на Филип. След като обединил
Гърция, той отправил поглед към Персия - наградата, която не успял да постигне баща му, въпреки че и той копнеел за завоюването на тази огромна източна империя.
Ясно си давал сметка, че ако успее да покори Персия, тогава наистина ще затъмни завинаги славата на баща си.
Александър нахлул в Азия само с 35 000 воини, за да посрещне персийската армия, наброяваща повече от един милион души. Преди да започнат битките с персите, той преминал начело на армията си през града на някогашния владетел Гордий. Там, в най-големия храм, от десетилетия стояла царската колесница, привързана с изключително сложен възел. Според легендата този, който успее да развърже Гордиевия възел, ще властва над света. Мнозина дотогава опитвали да развържат възела, ала нито един не успял. Александър, като се убедил, че е невъзможно да се разплете това кълбо от възли, измъкнал меча си и с един замах намерил решение на задачата. Този символичен жест нагледно показал на целия свят, че младият македонски цар няма намерение да подражава на другите, защото винаги ще търси свое решение на всяка задача.
Въпреки чудовищното превъзходство на противника,
Александър победил персите.
Повечето от съвременниците му очаквали той да се задоволи с

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: