Съдържание увод закон №1

напълнил един шлем
с вода от своя
кожен мях и го
поднесъл на
Александър. Маке-
донският цар тъкмо
поел в ръцете си
шлема, напълнен
догоре с живител-
ната течност, ко-
гато вдигнал глава и
срещнал мрачните
погледи на своите
войници. Веднага
върнал обратно
шлема на предво-
дителя на стра-
жата, като все пак
му благодарил за
жеста, но не отпил
нито капка. „Защо,
царю, не си ли
жаден?" „Ако ще
пия само аз от
водата, останалите
ще ме намразят и
никога няма да го
забравят.
“
Конниците веднага
оценили по дос-
тойнство благо-
родния жест на своя
пълководец, скочили
на крака с викове да
ги поведе отново
към следващата
славна битка,
яхнали конете и
размахали кам-
шиците, за да
пришпорят уморе-
ните животни. Така
продължавали все
напред и не ги
спряла нито умо-
рата, нито жаж-
дата, нито адската
горещина, за-
646
Шу от юг. Но неговите офицери, които не можели да забравят великодушието на Чу Хо Лян, въстанали срещу своя тираничен предводител, повалили го на земята и го оковали, след което го изпратили като вързоп в лагера на мъдрия Чу Хо Лян, който на свой ред отново задал същия въпрос на своя твърдоглав противник. Сега Мен Гу-о измънкал, че не е победен в честен двубой, а просто е предаден от своите подли подчинени. И че отново е готов да потегли на поход, но въпреки всичко не се отмята от думата си - наистина ще признае, ако бъде пленен за трети път, че Чу Хо Лян е гениален стратег и никой не може да му излезе насреща.
През следващите месеци Чу Хо Лян на няколко пъти успял да надхитри глупавия, но упорит и неогстъпчив Мен
Гу-о, като го заловил в плен не само за трети път, но и за четвърти, че и за пети. При всяко от тези поражения бойният дух на войниците на Мен Гу-о все повече унивал и падал. Докато мъдрият Чу Хо Лян винаги се държал с тях почтено и вежливо - така те окончателно изгубили вся- какво желание за битки и нападения. Но всеки път, след поредната си победа Чу Хо Лян получавал един и същи отговор от Мен Гу-о: „Ти пак ме победи само с хитрост и измама. Този път щастието не ми се усмихна, но следващия път може аз да спечеля. Но ако пак ме победиш, кълна ти се, тогава вече наистина ще те призная за победител.“ И Чу Хо Лян пак го пускал на свобода.
Когато заловил в плен Мен Гу-о за шести път, Чу Хо
Лян му задал същия въпрос. „Ако ме заловиш за седми път в плен - мрачно въздъхнал Мен Гу-о, - тогава вече ще ти се закълна, че ще бъда твой васал и че повече никога няма да вдигна меча си срещу теб!“ „Много добре - хладно кимнал Чу Хо Лян, - само че, ако те пленя още веднъж, ще трябва завинаги да се простиш със свободата.“
Този път Мен Гу-о и неговите войници отстъпили до най-отдалечения край на неговото княжество, сред затънтените планини Вудж. След като толкова пъти бил залавян в плен, Мен Гу-о вече не разполагал с друг изход, освен да помоли за помощ княз Вутугу, владеещ повечето от планинския район Вудж. Всички знаели, че Вутугу може да поведе на

бой хиляди войници - въоръжени до зъби, калени в щото победите им преходите и ужасно свирепи планинци. Воините на вдъхвали чутовни
Вутугу носели тежки брони от много плътно спле- сили. тени лози, намазани с мазнина и после старателно изсушени, така че тези брони били много леки за ”

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: