Съдържание увод закон №1

на фара се развика
изплашено: „Ето
там! Виждам
платна на кораб!
Някаква
чужда
флота се готви да
ни нападне!“ Но са-
мо след пет минути
сред
вълните
се
показа мачта само с
едно платно, а малко
по-късно се оказа, че
това била някаква
изгубена сред бурята
рибарска
лодка,
напълно
безобидна, дори
търсеща помощ от
хората на брега.
Около нея плуваха
начупени клони на
дърветата, пре-
кършени от бурята.
Така е и с хората -
отдалеч те ни се
струват много по-
грандиозни и
величави, отколкото
са всъщност. Когато
ги доближите,
страхопочитанието
ви започва да се
стопява.
„БАСНИ“, ЛАФ0Н-
ТЕН (ЖАН ДЬО ЛА
ФОНТЕН) (1621-1695 г.)
ния мост над крепостния ров, гневен и мрачен, без да обръща поглед назад. Нито веднъж не се появил в замъка, въпреки че започнали годишният карнавал и ловните излети около замъка. Това открито пренебрежение едва не довело младата дама до пристъпи на безсилна ярост.
Гилелма на няколко пъти изпращала пратеници да открият следите на Гийом дьо Бален и да разузнаят какво възнамерява да прави той, но сърдитият Гийом ги отпращал веднага, щом се убеждавал, че те са дошли от замъка Жавиак. Гордият трубадур наивно си въобразявал, че по този начин ще я накара да падне на колене пред него, за да моли да се върне при нея - точно както се случило наскоро с неговия приятел Пиер дьо Баржак.
Всички признаци подкрепяли надеждата му, че тя ще го обикне още повече. Но чак толкова силна реакция дори и той не очаквал - за онази епоха било наистина немислимо една знатна дама да преследва с писма и пратеници един трубадур, дошъл в нейния замък незнайно откъде.
Обърканият Гийом дьо Бален дори започнал да се съмнява в избора на дамата на своето сърце, което се свивало болезнено при опасението, че тя ще пожертва достойнството си и ще бъде презряна от всички аристократични фамилии в Южна Франция.
Най-после Гилелма се уморила да очаква известие от него, понеже били изтекли няколко месеца от тяхната раздяла. Не искала повече да изпраща пратеници и сега
Гийом дьо Бален на свой ред, започнал да се безпокои не на шега - да не би пък тя наистина да му се е разсърдила завинаги? Или най-после ще се осъществи неговият план?
Повече не можел да чака - крайно време било да се одоб- рят и да започнат всичко отначало. Облякъл най-ху- бавите си дрехи, сменил седлото на жребеца си, метнал се на него и препуснал в галоп към замъка на Гилелма.
Щом узнала, че той най-после се завърнал, Гилелма дьо Жавиак се впуснала към него, коленичила до коня му и спуснала воала си, за да може рицарят да я целуне, след което започнала да го отрупва с горещи молби да забравят за случилото се, при това повече да не нищят причините за скарва-
200

нето. Трубадурът още повече се смутил и вече не знаел какво да мисли - успял ли бил неговият план или не? Тя не изглеждала разгневена, дори му се заклела, че никога не го е мразела, а само го е обичала, при това все по- искрено и по-дълбоко с всеки изминал ден. Но нещо липсвало - защо той не бил обхванат от безпределна радост от одобряването им? За да постигне и тази цел, надменният рицар решил да рискува още веднъж - процедил само няколко хладни думи, обърнал жребеца и отново го пришпорил към моста над крепостния ров. А тя останала насред двора, този път хлипайки безнадеждно, защото нямало съмнение, че повече няма да го види.
Още на следващата утрин трубадурът започнал да съжалява за необмисления си ход. Препуснал назад към замъка Жавиак, обидената дама обаче отказала да го приеме и заповядала на прислугата веднага да прогонят натрапника чак отвъд крепостния ров. Гийом дьо Бален бил принуден да се спасява с бягство. Щом се прибрал в квартирата си в близкото градче, започнал да крещи и да троши оскъдната си мебелировка - как така допуснал тази фатална грешка? Чак до следващата година, все така недопускан до стените на замъка Жавиак, той все още страдал от мъчителната за него раздяла. Тогава написал една от най-проникновените си поеми „Моята песен е моята смирена молба за милост“. Изпратил й безчет изискани писма, пълни с обяснения за поведението му, с призиви да бъдат опростени греховете му.
След като се наситила на самотата и скуката,
Гилелма си спомнила какви прекрасни писма й писал влюбеният трубадур, колко сонети и балади й бил посветил. Освен това не можела да забрави снажната му фигура, уменията му като танцьор и фехтовач, музикант и поет, бляскавото му остроумие, нежните му погледи.
Веднага решила, че Гийом дьо Бален бил достатъчно наказан за високомерието си и най-сетне му написала писмо, в което го молела да свали изящния пръстен от малкия пръст на дясната си ръка, за да й го изпрати с най- новата си поема, описваща страданията на безнадеждно влюбеното му сърце.
ПЕТТЕ ДОСТОЙН-
СТВА НА ПЕТЕЛА

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: