Съдържание въведение 3
Изтегляне 2.24 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Ниво на образование
- Семейна структура
- Етническа структура
- Социална активност
| Възрастова структура
Отрицателната динамика на населението е свързана и с промени в неговата възрастова структура. Очертава се ясна тенденция към застаряване – броят на лицата в под трудоспособна възраст намалява, увеличава се делът на трудоспособното и над трудоспособно население. Така през 1994 г. делът на под трудоспособното население е 21%, на трудоспособното 60%, а над трудоспособното – 19%. Сега в делът в първата група в общината е 15%, във втората – 58%, а в третата – 39%. Най-драстично намалява под трудоспособното население. Увеличението на трудоспособното население е и резултат от промените в пенсионната възраст, но налице е обща тенденция към застаряване. В 
фиг. 13. Възрастова структура ъзрастовата струк-тура на населението на община Свиленград е разработена на базата на статистически данни на Регионален център - Хасково - 2003 год. Според тях състоянието на населението по възрастови групи е следното:
М 
фиг. 14. Възрастова структура – по населени места ъжете в общината наброяват 12574 д /49,3%/ , жените 12817 д. /50,7 %/. Съотношението мъже/жени в под трудоспособна възраст е приблизително близко - +/- 1%, то в трудоспособна възраст е +4% - в полза на жените а в надтрудоспособната възраст е вече +12% също в полза на жените. Анализа на информацията сочи, че по-високия процент на населението в подтрудоспособната възраст е резултат на високия брой обитатели на общинския център, чийто население представлява 75,0 % от населението на общината. Средно за страната процентът за тази възрастова група е 15,5 %, а за област Хасково е 15,4 %. Докато средно за страната в групата на населението в подтрудоспособна възраст за селата е 15,1%, за област Хасково е 12,3%, то за селата от община Свиленград (данни на ГРАО 2005 г., представени от общината) той е едва 8,1% - малко над половината от средния за страната и почти 2/3 от този на областта. Това показва, че селата в Свиленградската община не само застаряват, но и се обезлюдяват. . Аналогично е положението и в трудо-способната възраст - средно за страната делът на тази група е 60,8%, а за областта 58,8%. Делът за селата средно за страната е 51,4 %, а за областта е 45,9%. По данни на ГРАО - 2005 г., предоставени от община Свиленград населението в трудоспособна възраст по селища варира в широки граници - от 9,1 % за с. Лисово до 70.3 % за гр. Свиленград. Делът на населението в над трудоспособната възраст за страната е 33,5%, а за област Хасково е 41,8 %. По данни на ГРАО - 2005 г. населението в надтрудоспособна възраст средно за общината е 23,4% - твърде нисък и се дължи главно на ниския относителен дял на града - 16,1 %, обаче за селата на общината той е 45,4%, което говори, че населението в селата застарява. Възрастовата структура, за града е с относително благоприятни характеристики:
Общо за селата, обаче същите тези показатели са твърде неблагоприятни:
Възрастовата структура на населението по населени места е представена в таблица 2 Ниският брой жители, влошената възрастова струкура и като резултата неясното бъдеще на редица селища създава икономически проблеми – по отношение на рентабилността - при реконструкцията, поддържането, социалната инфраструктура, рехабилитацията на пътищата и т.н. - за обвързване им в единна оптимално функционираща система. Независимо от това, с оглед едно бъдещо равномерно развитие на общината, функционално и субстантивно разтоварване на нейното ядро, са необходими усилия за нейното правилно структуриране и обособяване на вторични центрове, концентрирали в себе си по-високи нива на обслужване, нови работни места и т.н. Това предполага по-задълбочени изследвания – предмет на един бъдещ устройствен план и индивидуален подход към всяко селище.
Образователното равнище на населението на община Свиленград се развива с темпове по-ниски в сравнение със средните за страната. Въпреки, че е налице тенденция на нарастване на лицата с висше, полувисше и средно, в т. ч. средно специално образование, нивото на образование в общината не е особено високо. Тази констатация, е при условия, че населението на града представлява 75% от населението на общината. Най-високо образование притежават заетите в административните и деловите учреждения. Следват заетите в здравеопазването и образованието. Хората със средно и средно специално образование преобладават във сферите на вторичния сектор. Лицата с основно и начално образование са предимно в селата. Наблюдава се макар и минимално увеличение на неграмотните, най-вече при ромите.
С течение на годините средният брой на домакинствата постоянно намалява. За обезлюдените села той е 2 и под 2 члена. По-висок е в града, където надхвърля 2,5 члена. При малцинството има семейства 3, 4 и дори 5 члена. Ограничаването на нарастването на домакинствата с 1 и 2 члена налага провеждането на мероприятия за задържане на хората в селата при наличието на жилищен фонд, техническа и социална инфраструктура.
Община Свиленград се отличава със сравнително еднороден етнически състав. Преобладаващата част от населението – над 93% се самоопределя към българската етническа група. Относителният дял на населението, самоопределило се като роми е около 6%, а като турци - 0,2%. Относителният дял на групата “други” (е 0,3%. Данните за етническата структура на населението на общината показват, че тя е еднородна идоминира българската етническа група. Проблемите пред които са изправени малцинствените групи са ниското ниво на образование, високия процент безработица, липсата на земя, ниските доходи, „затварянето” и самоизолирането на тези групи български граждани. В резултат на по-високата раждаемост при ромите, съчетана с по-ниска продължителност на живота, населението в под трудоспособната и трудоспособната възрастова група притежава по-висок процент, а в надтрудоспособната – по-нисък.
Безработицата е резултат на приватизацията в различните сектори - Първичен, Вторичен и Третичен, което от своя страна доведе до миграции, в т.ч. емиграция на висококвалифицирани кадри. Община Свиленград е една от общините с най-ниска безработица, не само в Хасковска област, но и в страната. По данни на статистиката безработицата в община Свиленград през 2003 г. е била само 11%, активното население при средно за страната 14%. Съседните на Свиленградската община - Любимец и Маджарово показват много по-висока безработица за 2003 г. - съответно 21 и 25 %. От статистическите данни е видно, че община Свиленград отчита през последните 3 години постоянно намаление на безработните лица:
Към 30.06.2005 г. (данни от община Свиленград) тя е възлизала на 1026 д., или 8,58%, като броят на активните лица възлиза на 13014 д., т.е. 87,8% от населението в трудоспособна възраст. Средногодишно по данни на статистиката безработицата показва движение, като тя е най-ниска през м.септември, а най-висока през м.февруари - 11,83%. При безработните най-голям е броят на лицата без квалификация, като делът на безработните с основно образование е най-висок. Намаляването на безработицата, в т.ч. нейното преодоляване налага провеждането на превантивни мероприятия, които се изразяват в:
Трудоспособното население в общината (НИСИ – 2003г.) възлиза на 14818 души, от които:
Заетостта по сектори на икономиката, по статистически данни към 31.12.2003 е:
Регистрираните около 700 фирми на територията на общината, в т.ч. по-голямата част - ЕТ, които работят в сферата на търговията и услугите (само в търговията и услугите са 570), дава основание да се приеме, че броят на заетите в третичният сектор е значително по-голям. 
фиг. 15. Социална активност – 2003 г. Данни от НСИ Селскостопанския характер на района предполага значи-телна част от лицата с непоказана активност се труди в този сектор, както и известна част от населението в над-трудоспособна възраст, което се потвръждава от проведената анкета по населените места. С този „скрит ресурс” се увеличава абсолютния брой на заетите лицата и относителният им дял надхвърля 10%, с което значително се увеличава общия брой на на заетите лица в общината. Тъй като изискванията за набор на тази информация имат своя специфика при статистическите проучвания, за социалната активност на населението по-долу са поместени статистическите данни от 2003 год. – от НИСИ, както и данните предоставени от ГРАО – община Свиленград, допълнени с даните от проведените анкетни проучвания – специално за ОПР. Както се вижда от информацията на фиг.16, данните, в сравнение с тези от 2003 год. се различават значително:
Тези показатели и особено показателите за социалната активност, заетостта, безработицата и за неактивното население са в значителна степен подобрени в сравнение с 2003 год:
Разбира се, механичното сравнение на данните от двете фигури не е коректно, поради различната методика при набора, обработката и представянето им, но въпреки това - макар и бавна, се предполага тенденция на подобряване на тези важни показатели. За тази констатация допринася и анализа на динамиката на заетостта, в която (при липсата на съществени данни) се вижда подем във важни отрасли, като строителство, търговия, транспорт. Динамика в броя и отрасловата структура на наетителица 1993 – 2003 год.- НСИ
фиг. 17. Социална активност – 2003 г. Относителен дял на заетите по сектори на икономиката, НИСИ
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
