Съдържание въведение 3

фиг. 23. Третичен сектор. Брой и относителен дял на заетите по видове обекти.

Представен е от търговия с множество частни заведения за обществено хранене, кафенета, магазини за хранителни и нехранителни стоки. В социалната инфраструктура - държавното управление и отбраната са 100% обществени. От останалите обслужващи дейности, единствено в образованието и здравеопазването все още преобладава обществения сектор. Всички останали дейности са в частния сектор.

Общият брой на заетите в сектора – по данни на НСИ - възлиза на 1531. В тези данни липсват заетите в образованието, управле-нието и в деловото обслужване. Като се прибавят липсващите заети в образованието и управлението, общия брой заети възлиза на около 2000 човека. Предполага се също, че част от персонала в големият брой частни фирми, които са с малък брой работници, не се отчитат коректно в общинските служби. Това предопределя, че сред тях трябва да се търсят част от недостигащите трудови ресурси за сключване на трудовия баланс.

С най-голям относителен дял, като цяло е търговията. На нея се падат 98% от релизираните приходи в сектора и над 69% от общите приходи от всички икономически дейности в общината.

По отношение на заетата работна ръка в третичния сектор са ангажирани по-голям брой заети от вторичния. От всичките около 2000 работещи в сектора, най-голям относителен дял – 48,2% (395 бр) са заетите в търговията, следвани от заетите в общественото хранене и хотелиерството – 18% (350 бр.), образованието – 16% (320 бр.), обектите на здравеопазването – 9% (182 бр.), управлението – 5% (90 бр.). Други 4% (65 бр.) са заети в разнообразни други дейности "обслужващи обществото и личността".

Тъй като едни от малкото останали "обществени сфери" са образованието, културата и здравеопазването, при това те са на «общинска отговорност», на тях е отделено по-специално внимание.

Образование

Системата на образованието в община Свиленград е представена от 10 училища, в т.ч. общообразователни – 8, професионални – 1 и специални– 1.

Общообразователни училища са разкрити в 5 населени места, от които:

В град Свиленград – 4 общообразователни училища, в т.ч.:

1 начално с 5 паралелки и 82 ученика;

2 основни с 43 паралелки и 924 ученика;;

1 средно общообразователно с 37 паралелки и 888 ученика;

село Момково – основно училище със 7 паралелки и 79 ученика;

село Левка - основно училище с 6 паралелки и 64 ученика;

село Студена - основно училище с 4 паралелки и 42 ученика;

село Капитан Андреево - основно училище с 6 паралелки и 81 ученика.

През 2005-2006 година броят на учениците възлиза общо на 2870. Основната част от тях са в ядрото на общината – Свиленград и по-малка в селата. Малкият брой на учениците в селата са причина селските училища да попаднат в категорията „училища в криза”. Значителната им финансова издръжка и ограничените възможности за провеждане на нормален учебен процес в тях, са повод за поставяне под съмнение целесъобразността от запазването им. Това вече е довело до закриването на редица от тях и принуждава част от децата от селата, в които няма училища, ежедневно да пътуват до най-близките. Така към основното училище в село Левка пътуват ученици от селата Димитровче, Мустрак, Равна гора, Райкова могила, Младиново, Лисово; към основното училище в село Момково – ученици от село Георги Добрево; към основното училище в село Студена – ученици от селата Сладун, Михалич, Щит; към основното училище в село Капитан Андреево – ученици от селата Чернодъб и Генералово. Общият им брой е 129. Към ОУ „Иван Вазов” и СОУ „Д-р Петър Берон” в град Свиленград пътуват ученици от селата Капитан Андреево, Младиново, Пъстрогор, Сива река, Мезек, Димитровче. Общият им брой е 28.

Проблем на образованието са ромските деца, които през 2004 - 2005 година са били 416 или 14%, като за годината отпадналите ромски деца са 39 от общия брой учащи /1-12 кл./.

Общият брой на децата в предучилищна възраст в общината е около 800. 663 от тях се обучават в заведения за предучилищно възпитание, които на територията на общината са представени от 4 целодневни детски градини и едно обединено детско заведение, намиращи се в град Свиленград с изключение на филиалите на ЦДГ “Детелина” в селата Момково и Капитан Андреево. 21 деца се обучават в една полудневна подготвителна група и един подготвителен клас, разкрити към две от основните училища.

Общият контингент на децата до 3 годишна възраст в общината е около 500. В ОДЗ “Зорница” има разкрита една яслена група с 24 деца. 39 деца посещават ДЯ “Пролет”.

Култура и културно наследство

Културата е важен елемент от социалния живот на хората, тя е комплексна сфера, включваща културно-историческото наследство, дейността на разнообразни културни институции и културни прояви от индивидуален или масов характер.

Културни институции на територията на община Свиленград

Най-характерна, добре развита и със значими традиции е читалищната мрежа на територията на общината. Читалищата работят в тясно взаимодействие с учебните заведения, културни институции, обществени и други организации и осъществяват богата и разнообразна образователно-културна дейност. Те включват: библиотечно дело, детски музикални и театрални групи, езикова и школа , школа по рисуване и др.Читалищата са центрове, където се провеждат редица културни мероприятия: концерти, театрални представления, различни спектакли, чествания на празници и др. В община Свиленград има 13 действащи читалища, в които се предлагат условия за развитие на комплексна културна дейност- библиотечна, извън училищна дейност, художествена самодейност.Основни проблеми при тях са от финансов характер и особено невъзможността за поддържане на ниво на материалната база.

В община Свиленград има читалищни библиотеки по селата и една общинска библиотека в града. Основен проблем при тях е недостатъчната субсидия, отпущана от държавния бюджет.

В град Свиленград има едно кино. Като цяло интересът към кинопрожекциите е силно намалял спрямо предходни години, поради масовото навлизане на интернет, кабелните телевизии и активната дейност на видеотеките.

В Свиленград има музейна сбирка, в която се съхранява културно-историческото наследство, традициите и обичаите в региона.

Музикалния живот в общината се доминира от проявите на духовия оркестър и народен хор,,Станко Панайотов”.

Паметници с най-голяма историческа стойност за общината са:

В община Свиленград паметници с национално значение са: тракийска куполна гробница-село Мезек; средновековна крепост -село Мезек; скална църква –село Михалич; скална църква-село Маточина; средновековна кула –село Маточина; сводест мост Мустафа паша;антично и средновековно селище в местност Хисаря; долмен в село Студена.

Паметници с местно значение са: стара турска баня; църква,,Света Троица”; средновековно селище и некропол в село Сладун;

паметници с историческо значение са: лобното място на войводата Петко/Петкова чешма/; историческо място свързано с Вълчан войвода-/Вълчаново изворче/;лобно място-,, Голото хоро” . За съжаление има паметници на културата на територията, които не са готови за експониране и се нуждаят от реставрация. Трябва да се подобри достъпа до културно-историческите паметници от общината, което е добра предпоставка за развитие на културен туризъм.

Структурната реформа в сферата на културата доведе до закриване и сливане на част от културните организации на територията на общината. Това се налага с оглед привеждане функционирането им към пазарните механизми, за да отговарят на новите реалности в сферата на културата. Реорганизацията се изразява в сливането, закриването на част от културните организации или преобразуването им в дружества. Тенденциите сочат все по-голяма самостоятелност на културните институти, постигане на по-голяма мобилност и активност при търсене на възможности за проява и за осъществяване на съвместна дейност.

Здравеопазване

В Община Свиленград здравеопазването се реализира от една многопрофилна болница за активно лечение, един медицински център за извън болнична помощ, една медико-диагностична и осем медико-технически лаборатории, един филиал на центъра за спешна медицинска помощ-Хасково и една регионална структура на РИОКОЗ-Хасково.

В община Свиленград има разкрити пет лекарски практики в селата Капитан Андреево, Момково, Левка, Райкова могила и Сладун.

В общината липсват санитарно-курортни заведения.

Болнично обслужване на населението от общината се реализира в многопрофилната болница за активно лечение. Тя обслужва населението и от съседната община Любимец.Капацитетът на болницата е 100 легла. Работещите в нея са общо 142 човека ,от които 23 лекари, 59 медицински сестри и 60 човека друг персонал.

Доболничното обслужване в община Свиленград и община Любимец се осъществява в медицинския център .В неговата сграда са и регионалните структури на СМП и РИОКОЗ, намират се и 15 индивидуални практики-общопрактикуващи лекари. В медицинския център има разкрити и 7 стоматологични кабинета, а в общината общо 11 кабинета.

Общо в медицинския център работят 101 човека ( лекари, фелдшери, медицински сестри, санитари и административни служители) като-лекари в центъра, общопрактикуващи лекари, на частна практика , стоматолози, зъботехници, работещи в спешната помощ и РИОКОЗ.

Общо работещите в сферата на здравеопазването на общината са143 души.

Туризъм

Природо-географските, културно-историческите ресурси и социално-икономическите условия не създават предпоставки за извеждане на туризма като основен приоритет в община Свиленград. Туристическият потенциал на общината включва: транзитния, лозаро-винарския туризъм, както и възможностите за развитие на вътрешен и международен туризъм. Тук частното хотелиерство и ресторантьорство се развиват с бързи темпове и обслужват транзитно преминаващите туристи. Изградени са около 40 частни, предимно малки хотели.

В туристическите обекти, по данни на общината от м 11.2005 год, са заети общо 387 души.

Налице са и достатъчно места за настаняване и в заведения за хранене, които да покрият нуждите на клиентите. В общината е развито винопроизводството и тя може да се специализира в организирането на лозаро-винарски изложения, но за тази цел е наложително да се подобри туристическата база.

Значителна част от територията на общината е планинска и полупланинска с относително висока степен на привлекателност. Залесените площи, водните басейни, наличието на изградени обекти за настаняване, са предпоставки за развитие основно на ловен и селски туризъм, макар и с ограничени мащаби. Благоприятните природни и климатични условия следва да се използват и насърчават за развитие на ловния туризъм. Интензивното му развитие е подходящо на места, където не се очакват конфликти между пешеходния, ловния и екотуризма в ареалите на естественото разпространение на дивеча. Развъждането на дивеч за ловните полета и добива на дивечово месо е рационално да става в специални бази и ферми.

Като цяло туристическите ресурси на общината не могат да се смятат за нейно конкурентно предимство на фона на ресурсния потенциал на България. По-големи възможности могат да се търсят в развитието на познавателен туризъм (Мезек) и еко-туризъм, а това предполага да бъде извършена цялостна пазарна оценка на туристическия потенциал на общината и разработена самостоятелна стратегия Немалко международни програми и фондове финансират подобен род проучвания и разработки..

Изхождайки от наличния потенциал, главният акцент в развитието на туризма следва да бъде свързан с оползотворяване на възможностите за обслужване на транзитния пътнико-поток, в т.ч. и чрез подобряване на информацията за съществуващите атракции, на възможности за рекреационни дейности и обслужващи заведения, което да бъде част от задачите на една бъдеща Агенция за местно развитие - за информация, консултации, за бизнес инициативи (бизнес-инкубатор) и насърчаване на тристранното трансгранично сътрудничество, който би имал и важно областно, регионално значение. Необходимите инвестиции могат да се привлекат от български или чуждестранни инвеститори, заинтересовани да работят в района.

За успешното развитие на туризма в региона, са необходими усилията на съседните общини - Ивайловград, Любимец и Маджарово които да координират действията си за разработването и реализирането на туристически маршрути през територията им. В областния план за регионално развитие на област Хасково е заложен проект за развитие на екологичен, селски и воден туризъм в региона с акцент - в околностите на Ивайловградския язовир и този проект е един от 15-те ключови проекти за региона. Съответните общини, подкрепяйки проекта с реални действия могат допринесат за развитието на туризма в района. Също така във връзка с даденостите на туризма които предлага разглежданата територия и неговото перспективно развитие, трябва предварително да се планират и разкрият паралелки с туристическа насоченост във всичките негови направления – исторически, селски и еко туризъм, лов и риболов. Преди това, обаче трябва да се изгради информационен център за маркетингова рекламна дейност в областта на туризма на територията на общината, който да събира актуална информация и да и да подготви рекламни материали, които да популяризират туризма.

В общата икономическа дейност на община Свиленград, третичния сектор заема следния относителен дял:

• 
  7
  
  
  фиг. 24. Третичен сектор. Основни резултати от стопанската дейност
  
  1% от общия брой стопански единици
  
• 
  57% от брут-ната продук-ция
  
• 
  72% от общите при-ходи
  
• 
  С 37 % от заетите лица
  
• 
  Срещу 31% от сред-ствата за заплати
  
• 
  27% от ДМА
  

4. 
   Оценка на стопанския потенциал
   

От първичния сектор – селското стопанство има структуроопределящо значение.

• 
  Селското стопанство е важен отрасъл на общинската икономика.
  

• 
  Зърнено-житните култури заемат около 1/3 от обработваемите земи., налице е относителна стабилизация, дори леко увеличение на засетите площи.
  
• 
  Продължава спада на посевните площи на фуражни култури, което се дължи на високата им себестойност, на намаляването броя на животните и на екстензивното развитие на частното животновъдство
  
• 
  При традиционната техническа култура за общината – тютюнът - продължава колебание в засетите площи, влошава се и качеството на продукцията. Основната причина за това е липсата на осигурено изкупуване. Ниските квоти, които отпуска фонд “Тютюн” и липса на гарантиран пазар, съчетани с ниските изкупвателни цени са основната причина за силното намаляване на неговото производство.
  
• 
  Производството на памук в общината е незаслужено пренебрегнато, въпреки проявения интерес от чужди фирми и наличната пророизводствена база за начална преработка.
  
• 
  Неблагоприятна тенденция в земеделието на общината е и силно намаляващото производство на зеленчуци, сведено основно до самозадоволяване. Не се използва голямото предимство на община Свиленград като район с най-много слънчеви дни за оранжерийно производство. Тази дейност е наложително да бъде бързо развита след добър маркетинг за пазарите и перспективните сортове зеленчуци с оглед на сезонното търсене и по региони.
  

• 
  Лозовите насаждения са 13 хил.дка, в т.ч.: винени – 10 хил.дка и 3 хил.дка десертни сортове. Намаляват средните добиви и се влошава сортовата структура и качеството на гроздето, което води до разминаване със световните тенденции и нарастващите изисквания. Проучванията в региона показват, че в общината и в близост до нея има сериозни, незахранвани достатъчно със суровина изби, които търсят доставчици чак от Северна България.
  
• 
  Традиционните за района бадемови насаждения продължават да се доунищожават, но все още около 1000 дка са реално възстановими. Необходима е масирана кампания за прекратяване на споровете по собствеността и дърветата и въдстановяване на производството на този ценен плод, който не се среща в други райони.
  

• 
  Горското стопанство е със стопанска и екологично насоченост – поддържане на горите и ограничен добив на дървесина. Активизирането през последните години на износа от общината на дърва за огрев в Гърция се преценява като бизнес с потенциал в региона, но осъществяването му без ековреди изисква повишено внимание и строга програма за използване на дървесния ресурс и за възстановяване на горите, което става още по-важно след приключване на процеса на връщане на горите.
  
• 
  Добивната промишленост в общината е слабо развита, поради липса на значими находища на полезни изкопаеми. Добиват се основно инертни материали, осигуряващи част от нуждите на строителната индустрия.
  

• 
  култивираното отглеждане на гъби и билки и особено на пчеларство за което в общината има както добри условия за развитие, така и утвърдени традиции.
  
• 
  животновъдство – основно овце и кози – попадащи в обсега на субсидираното животновъдство в европейския съюз
  

В структурата на земеделските територии съществува един изключителен ресурс, който следва да бъде обект на специална общинска политика. Това е изключително високия дял в собствеността на земите. Общинските земи тук съставляват 67,7%, което е една благоприятна възможност за провеждане на специфична земеделска политика от страна на общината.

• 
  Във вторичния сектор, въпреки структурните промени, са съхранени:
  

• 
  преобладаващия дял на преработващата промишленост
  
• 
  хранително вкусовата промишленост
  

Проблем на сектора са преобладаващия дял на дребните производители с преобладаващ брой заети – под 10. Въпреки това те имат добра ресурсна обезпеченост, относително гарантирани пазари и балансиращи функции на пазара на труда.

• 
  Сериозна слабост е липсата на стратегическа специализация в промишленото развитие.
  
• 
  Потенциалите на суровинната база – грозде, зеленчуци (в т.ч. ранни), зърнени храни, тютюн, млеко, месо и др. дават възможност за формиране на местни (регионални) преработвателни клъстери затварящ пълния цикъл – добив - преработка – пласмент.
  
• 
  Винопроизводството и зеленчукопроизводството, например говорят за спонтанно формиращ се клъстер по храни и напитки, базиращ се на (все още относително) затворен технологичен и производствен цикъл
  
• 
  Култивираното производство на гъби, билкарството и пчеларството имат потенциал за развитие на още един специфичен отрасъл със също затворен в общината цикъл.
  

И в бъдеще промишлеността ще бъде насочена основно към общинския център, разчитайки на изградената производствена инфраструктура, традициите, квалифицираната работна ръка.

В стратегически план, успоредно с процесите на продуктовото и технологично преструктуриране на съществуващите традиционни промишлени отрасли и новите алтернативни производства, следва да се осъществи и териториално пренасочване на промишлени дейности, с оглед равномерното, устойчиво развитие на цялата територия. За целта е необходимо създаване и на необходимите пространствени предпоставки, чрез осигуряване на нови устроени производствени територии.

• 
  Третичния сектор е в процес на развитие и има потенциал - в количествен аспект не само да задоволява потребностите на населението, но и един значителен контингент приходящи, в т.ч. и от съседни – трансгранични области
  

• 
  В общината, обособените кметства, съобразно пълномощията си поемат част от административното обслужване.
  
• 
  Добра развити са системите на деловото обслужване, здравеопазването, образованието и търговията.
  
• 
  Спецификата на туристическата „индустрия” обаче изисква нова изграденост, кадри и дислокация на дейностите в перспективните територии.
  

4. 
   СЕКТОР ТЕХНИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА
   

Общинския план за развитие на община Свиленград разглежда нейните инфраструктурни мрежи, като отворена териториална система с проявлението на съответните външни "входящи" и "изходящи" връзки към Областния център и съседните общини. .

Пресичането на територията на общината от важни пътни и железопътни трасета (включително и бъдещата Автомагистрала «Марица») са фактори с важно значение за развитието на общината.

Товаро - и пътникопотока е с преобладаващо транзитен характер, което обуславя възникването на обслужващи обекти - ресторанти, мотели, бензино и газ станции и др., които и за в бъдеще ще разкриват допълнително работни места.

В техническата инфра-структура, акцентите са поставени в сферата на:

• 
  Водоснабдителната инфраструктура
  
• 
  Канализацията
  
• 
  Поддържането на IV класната пътна мрежа.
  
• 
  Екологични обекти на техническата инфраструктура
  

1. 
   Транспортна инфраструкутура
   

ЕК 10, в района на общината – магистрала „Марица” е с обща дължина 30 км., от които частично изграден магистрален профил – 21 км. Това е отсечката от границата с община Любимец до пътния възел северно от с.Генералово. По трасето са готови нужните съоръжения и възли, но изградени са само лентите в едната посока и движението е двупосочно. Привършените вече отчуждителни мероприятия в землището на Капитан Андреево, са преодоляното препятствие за доизграждането на магистралата в района на общината - до едноименния ГКПП с Турция.

Успоредно на ЕК 10 но от южната страна на р.Марица преминава и първокласния път, по който - още от гр.Любимец се отклонява трафика за Гърция чрез контактен пункт Капитан Петко войвода. Общата дължина на тази отсечка е 36,8 км. Състоянието и на двата пътя е добро, като настилка и поддържане, но по своите характеристики – пропускателна способност и габарити не отговаря на функциите им. По тези два пътя (събират се в гр.Любимец), общината осъществява връзките си с вътрешността на страната – към обласния център Хасково, Пловдив и София.

Останалата пътна мрежа обхваща всички други класове пътища (ІІ, ІІІ, ІV и общински).

Връзката със северните части на страната се осъществява от второкласен път ІІ-55 Свиленград – Нова Загора – Велико Търново, а от него - чрез ІІ-76 – през Тополовград и за Бургас. В перспектива се предвижда тази връзка да се реализира и чрез реконструкция и доизграждане на база на трасето на пътя ІV – 55039 “Свиленград – Левка – Радовец – Лесово “ (връзка с новия ГКПП при Лесово) и Бургас.

През с.Сива река, по третокласен път директно от Свиленград се осъществява връзката с Ивайловград – Кърджали – Смолян.

Изградената пътна мрежа на територията на общината включва общо 258,7 км. пътища от републиканската пътна мрежа и 316 км. местни пътища.

Състоянието на пътната мрежа е дадено в табл. 5.

4. 
   
   
   
   фиг. 25. Техническа инфраструктура. Пътна мрежа община Свиленград
   
   
   

Категория	Дължина	Отн. дял %	Инж.-технич. и качества
АМ "Марица"	20,7	8	добро състояние
Първокласни	36,8	14,2	добро състояние
Второкласни	33,4	12,9	лошо състояние
Третокласни	42,7	16,5	лошо състояние
Четвъртокласни	125,1	48,4	лошо състояние
Общо	258,7	100
Местни	316,0
Общо	574,7

Както се вижда от таблицата, състоянието пътна мрежа на територията на община Свиленград не отговаря на националните и европейските критерии и изисквания за сигурност, по габаритите и за допустимо натоварване. Незадоволително е състоянието на четвъртокласната мрежа, чието поддържане е в прирогативите на общината и в отделни участъци се нуждае от ремонт и по-добро поддържане. Същото се отнася и за уличната мрежа в града и в почти всички села. Много от улиците са без тротоари, а изградените се нуждаят от ремонти.

Основната част от пътната мрежа (фиг.25.) е локализирана в югозападната част на общината. Гъстотата й в тази част надхвърля почти три пъти средната за общината. Като цяло тя е със сравнително по-високо качество относно изграждане и съпътствуващо обслужване, което е свързано с по-високи разходи за нейната експлоатация. Това пряко влияе върху възможността за насочване на средства към останалата част от територията на общината и я поставя в неравностойно положение по отношение на развитието й. Като слабост може да се отчете и липсата на реално функциониращи транспортни връзки особено в източна и северна посока;

Съпътствуващата инфраструктура към основната пътна мрежа не е изградена и е крайно недостатъчна, твърде бедна и ограничена като възможност за предоставяне на редица транспортни услуги (главно свързани с културата на движението, атрактивността при пътуването и спазване на минималните санитарно-хигиенни изисквания). Сега действащата организация крие рискове за аварии и заплаха за пътниците и движението.

С особена сила това се отнася за участъка Капитан Андреево – Свиленград, а състоянието на самия ГКПП може да се оцени като „нетърпимо”. Друго яче не може да се оцени: липса на паркинги, места за отдих и почивка, липса на основни благоустройствени съоръжения, лоша организация – неспазване на отстояния, липса на банкети, обезопасени преходи и проходи, за липсваща или хаотична маркировка, което има изключително негативен ефект върху общите впечатления за общината и за „входа към Европа”. Фрапантно е състоянието на обслужващите обекти, бензиностанциите и т.н.

Разработването на програма за развитие на този участък от мрежата, съгласувано с компетентните централни ведомства и органи и в съответствие с националните (и европейски) виждания за развитие на територията, е възможност с потенциал за икономическото развитие на общината, особено ако тя съумее да използва разумно наличната си занемарена собственост върху земята и полузастроените терени.

Железопътен транспорт

Железопътният транспорт в община Свиленград е представен с 45 километров участък от ж.п. линията “Калотина-София-Пловдив-Свиленград”, категоризирана в европейската мрежа от магистрални линии и мрежата за комбинирани преводи (Е –70С).

Гъстотата на ж.п. мрежата е 63,8км./1000 кв.км. значително по-висока от средната за област Хасково 22,5 км./1000 кв.км. и за страната – 38,8км./ 1000 кв.км. Степента на натоварване е над 60%, а възможната скорост на движение до 90 км/ч. На територията на общината функционират 2 гари и 1 спирка, които обслужват изключително международния товарен обмен.

Гара Свиленград ориентирана към трафика с РГърция (Ново село – Орминион) и гара Капитан Андреево – трафика с РТурция (Капитан Андреево – Капъкуле). Наличните капацитети на двете гранични железопътни гари не се използват ефективно (по-скоро използваемостта е минимална). Общата характеристика на жп-мрежа в общината е негативна (за това съдействува и факта, че мрежата не е електрифицирана и неудвоена). Предстои осъществяване на проект “Електрификация и оптимизация на жп линия Пловдив-Свиленград-гръцка/турска граница за скорост 160км/ч.”

• 
  Ниска скорост на движение, несъответствуваща на европейските нормативи;
  
• 
  Влошено ползване поради засилената конкуренция от страна на автомобилния транспорт
  
• 
  Нефункционираща система за комбинирани превози “влак-автомобил”, както за международния така и за вътрешния трафик, при наличието на изградени рампи за тази услуга.
  
• 
  Нерационална организация и взаимодействие между потенциалите на свободната митническа зона и капацитети на двете железопътни гари
  
• 
  Неизграденост по европейските стандарти на самата жп-мрежа (не електрифицираност и еднолинейност)
  
• 
  Несинхронизираност и необвързаност на жп. мрежите на РБългария, РГърция и РТурция, характеризиращо се с ниска степен на взаимодействие между съответните транспортни организации, а отчасти и между съответните местни власти при създаване на реални условия за взаимноизгодно сътрудничество.
  

Всекидневно се движат автобуси към всички населени места на територията на общината. От гр. Свиленград има удобни ежедневни връзки към Хасково, Пловдив, София. Всички села в общината имат връзка както с общинския, така и с областния център.

Автобусният транспорт се осъществява по транспортна схема разработена от Общината. Тя е отворена и има възможност за развитие при оформяне на пътникопоток. Към 2005 година всички населени места в общината имат минимум 2 ежедневни автобусни връзки с общинския център Свиленград. Дванадесет курса по двете направления тръгващи от Свиленград го свързват с областния град Хасково и страната. Действа и директна автобусна връзка с областния град.

1. 
   Телекомуникации
   

• 
  Пощенски услуги
  

фиг. 26. Енергоснабдяване и съобщения

Има сключени комисионни договори за услуги с НЕК, НОИ, Бюрото по труда и ОбССП. Развитие може да има в тази насока, тъй като ползваната в момента база и създадената организация имат възможност за поемане и извършване на такива услуги, стига други фирми и организации да се възползват от това.

• 
  Далекосъобщения
  

Проблемите за развитие на далекосъобщенията са свързани не толкова с начина на функциониране на подсистемата (съществуват резерви в количествен план), а главно по отношение нейното качествено усъвършенствуване. През територията на общината преминава оптичен кабел в посока РТурция и това създава предпоставки за изграждане на цифрова съобщителна мрежа. Също така развитието на телефонните услуги следва да се ориентира към предлагане на много по-разнообразни и висококачествени телефонни услуги на населението и организациите в общината.

Разширяването на мобилните телефони оператори значително подобри качеството на телефонните услуги Районът на Свиленград е обхванат и е достъпен за основните клетъчни мрежи. Изградени са бизнес-центърове на “Мобилтел” и „Глобул”.

Много от населените места се нуждаят от въвеждане на телефонно обслужване или от подобряване на съществуващото, а това изисква значителни инвестиции, които не се компенсират адекватно с получените доходи. Целта е да се създадат задоволителни комуникационни възможности и на всеки абонат да се обезпечи с качаствено обслужване.

Необходимо е да се изгради и въведе в експлоатация цифрова автоматична централа в град Свиленград, да се премине към цифровизация на съществуващите аналогови телефонни постове което е важна предпоставка за развитието на качеството на живота в общината. Това ще доведе до предлагането на по-качествени телекомуникационни услуги за населението и ще създаде възможност за внедряването и разпространението на популярните интернет услуги на местно ниво.

Телевизионното покритие на територията е сравнително добро. Телевизионният сигнал на националната телевизия на места се смущава от турски и гръцки телевизионни станции, които са с много по-силен сигнал. На територията на Свиленград са изградени местни кабелни телевизии.

Развитието на съобщителната система в общината е на добро ниво, което е предпоставка за едно качествено усъвършенствуване както по отношение на мрежата, така и по отношение на вида на услугите, техническото усъвършенствуване и материално-техническата база. Това се диктува от важното географско, комуникационно и транспортно местоположение на общината.

3. 
   Електрификация
   

Изградеността на трафопостове може да се счита за задоволително. Същите се нуждаят от текущ ремонт на АС и ел. част. Мощността на трафопостовете е средно 160 kv. Повечето трансформатори са с алуминиева намотка и повечето ел. мрежи ниско напрежение са с АС - проводници. Всичко това обуславя по-високи технологични разходи (загуби) на ел. енергия.

В град Свиленград има изградена сравнително нова и модерна подстанция 110/20 kv. Цялата Община може да се каже, че има добре резервирано електрозахранване и може да се поемат увеличените в бъдеще товари с реконструкции на мрежовото стопанство. Значителна част от съоръженията средно и ниско напрежение са в експлоатация повече от 20 години. Част от стълбовете и проводниковата мрежа е с изтекъл срок на годност. Съществуват проблеми в отделни селища и квартали с пад на напрежението над допустимите норми, произтичащо от дълги мрежи с малки сечения и недостатъчен брой трафопостове

Във връзка с реализацията на основните приоритети за развитие на общината в икономическата, социалната и инфраструктурната сфера се очаква с участието на общината да се извърши качествено модернизиране и усъвършенстване на мрежата и съоръженията към нея (главно по отношение на обектите изградени в извънселищните територии), като и усъвършенстване на енергозахранването в районите на двете ГКПП.

От значителна полза за гр. Свиленград и общината е довършване на програмата за повишаване на ефективността на уличното осветление. Схемата – „осигуряване на осветителни тела чрез външно финансиране и участие на общината в монтирането им” има добър комбиниран ефект – икономически - за благоустройството и социален, тъй като ангажира местна работна ръка. Инициативата следва да се разшири и да обхване и други населени места от общината. Има възможности за финансиране чрез Фонд регионални инициви и външни донори, ако бъдат представени добри, аргументирани, икономически защитени проекти.

4. 
   Водоснабдяване и канализация
   

Всички населени места в общината са водоснабдени. Водоснабдяването се осигурява от ..... подземни водоизточника. Енергоемкоста на водопроизводството в района е доста висока, цялото количество вода се подава за потребление помпажно. Припомването на водата увеличава нейната себестойност. Водопреносната мрежа се състои от вътрешни (70%) и външни (30%) водопроводи.

Съществуващите водни запаси са достатъчни за осигуряване на нормално задоволяване на битовите и промишлените нужди на общината. Водоснабдените населени места са 22, като само 2 са частично водоснабдени.

Изградеността на мрежата (като съотношение на дължина на водопроводната мрежа към общата улична мрежа) общо за общината е около 52%, а за град Свиленград – 80%.

Общите загуби на вода в мрежата са около 34%, главно в резултат от амортизирана и неефективно изградена преносна система. Полезно използваната вода на човек от населението е в рамките на 70 – 100 л/ч./денонощие, което е в рамките на средното за областта. Средно около 64% от полезно използваната вода се ползва от населението. В селата този процент е значително по-висок. Водата е със сравнително добри питейни качества, но на места съдържа манган, което налага изграждането на пречиствателни станции.

Най-общо водоснабдяването в община Свиленград се определя като проблемна и силно чувствителна област, която изисква повишено внимание и взимането на редица спешни мерки от съответните местни власти и ангажираните с тази дейност организации. Като се претеглят проблемите на общината рационализирането и модернизирането на водоснабдяването се очертава като безспорен приоритет.

Водоснабдяването на промишлеността в общината се осъществява от същите водоизточници и от същата водопреносна мрежа, които се използват за питейни нужди. Ползваните количества вода от промишленоста възлизат на 10 хил куб. м. месечно и се разходват за промишлени нужди от предприятията в града. За нуждите на селско стопанство вода се разходва в населените места, където съществуват благоприятни условия за развитие на отрасъла.

На територията на община Свиленград има изградена канална мрежа за напояване но през последните години е занемарена и не се ползва ефективно, въпреки наличието на много микроязовири.

Канализационни системи има само в град Свиленград, а в много от населените места отпадъчните води се събират в септични ями и попивни кладенци, или свободно се заустват. Изградената канализация в града е остаряла и амортизирана и на много места предизвиква запушвания на канализационните отклонения и отвежданата вода трудно достига до главните отводни канали. В тази насока е необходимо да се предприемат сериозни инвестиционни мерки.

Проблемът с отвеждането и пречистването на отпадъчните води, особено на тези от производствените предприятия е важна задача в общата стратегия на ОПР. Тази задача е свързана с желанието да се подобри качеството на живота, да се развива туризма и да се опазват качествата на околната среда.

фиг. 27. Техническа инфраструктура. Водоснабдяване и канализация

В община Свиленград няма изградено причиствателно съоръжение от градско значение - ГПСОВ. Изграждането му следва да заеме приоритетно място в строителните програми. Същото се отнася и за по-големите населени места, където са необходими инвестиции за изграждане на модулни пречиствателни станции. Дейността по водоснабдяването и канализацията на територията на община Свиленград се осъществява от ЕООД “ВиК”- Хасково.

5. 
   Възобновяеми енергийни източници
   

1. 
   Оценка на техническата инфраструктура
   

• 
  Транспортна инфраструктура
  

• 
  Пътната мрежа
  

• 
  що се отнася до републиканската е в добро състояние, като настилки и поддържане, но по своите габарити и пропускателна способност и особено – съоръженост със съпътстващи обекти - под европейските изисквания.
  
• 
  Част от населените места се свързват с центъра по пътища, нуждаещи се от ремонт, което ги прави трудно проходими, особено при зимни условия и дъждове.
  
• 
  Необходими са значителни инвестиции за подобряване на състоянието и много трезва преценка къде да се вложат тези инвестиции.
  

• 
  ЖП мрежа
  

• 
  Ниска скорост на движение, несъответствуваща на европейските нормативи;
  
• 
  Влошено ползване поради засилената конкуренция от страна на автомобилния транспорт
  
• 
  Нефункционираща система за комбинирани превози “влак-автомобил”, както за международния така и за вътрешния трафик, при наличието на изградени рампи за тази услуга.
  
• 
  Нерационална организация и взаимодействие между потенциалите на свободната митническа зона и капацитети на двете железопътни гари
  
• 
  Неизграденост по европейските стандарти на самата жп-мрежа (не електрифицираност и еднолинейност)
  
• 
  Несинхронизираност и необвързаност на жп. мрежите на РБългария, РГърция и РТурция, характеризиращо се с ниска степен на взаимодействие между съответните транспортни организации, а отчасти и между съответните местни власти при създаване на реални условия за взаимноизгодно сътрудничество
  

• 
  Телекомуникации
  

• 
  Съобщителната мрежа е добре развита и с предвидената поетапна цифровизация, съгласно програмата на БТК, не би следвало да създава проблеми и в перспективния период.
  
• 
  Мобилните оператори покриват 100% от територията
  
• 
  Все още слабо развита е интернет мрежата, особено в селските райони
  

• 
  Електрификация
  

• 
  Всички населени места в общината са електрифицирани, но преносната мрежа (около 40% морално и физически износена) до и във тях се нуждае от реконструкция и модернизация.
  
• 
  Електроенергийната система в общината е оразмерена да поеме много по-голямо натоварване, което би улеснило бъдещите консуматори и би стимулирало икономическото развитие.
  

• 
  Водоснабдяване
  

• 
  Над 80% от водопроводната мрежа е от етернит - морално и физически износена, което води до над 50% загуби на вода
  
• 
  Пречистването на питейната вода, въпреки чистите водни източници, не е на необходимото ниво
  

• 
  Канализация
  

• 
  Изградената и функционираща канализацията в общината е крайно недостатъчна. В града тя е изградена на 20%, в останалите селища липсва
  
• 
  В общината няма изградена ПСОВ. Всички отпадни води се заустват без пречистване директно, а реките, а р.Марица се явява приемник на всички отпадни води – без пречистване.
  
• 
  ПСОВ-Свиленград няма проектна готовност.
  
• 
  След внимателен анализ и оценка на възможностите, в избрани населени места е необходимо изграждавето на модулни пречиствателни станции.
  

5. 
   СЕКТОР ТЕРИТОРИАЛНИ РЕСУРСИ
   

1. 
   Подсистема „Обитаване”
   

Разпределението на наличния жилищен фонд по територията на общината – в града и останалите населени места, по отношение на основния показател – стандарт на обитаване се очертава следното структуриране на общинската територия:

• 
  З
  
  
  фиг. 28. Териториална структура. Подсистема Обитаване
  
  она – с жилищен стандарт до 30 кв.м. / жител – обхващаща ядрото на общината – гр.Свиленград.
  
• 
  Територии със задържане на население – с жилищен стандарт между 31 и 40 кв.м/жител в които се отчита липса на свободен жилищен фонд
  
• 
  Зона с намаляване на населението и жилищен стандарт между 41 и 50 кв.м/ж
  
• 
  Зона с депопулация и жилищен стандарт над 50 кв.м / жител
  

По отношение на моралната и физическа годност на жилищния фонд извършените проучвания показват, че:

• 
  26% от жилищния фонд е физически износен и в болшинството случаи подлежи на снос или основна реконструкция. Близо 90% от физически негодния жилищен фонд е в малките села.
  
• 
  42% от жилищния фонд е морално остарял – по своите функционални и конструктивни характеристики (липса на бани, вътрешни тоалетни, паянтова конструкция и т.н.). По-голямата част от тази група жилища също са в селата.
  

• 
  39% от жилищния фонд е физически и морално годен за обитаване. Този жилищен фонд в най-голяма степен е концентриран в ядрото на общината – град Свиленград и по-големите селища и е изграден през последните 20-30 години.
  

2. 
   Подсистема „Труд”
   

Обектите на тази подсистема са териториално обособени в производствената зона на ядрото.

Освен в града, за в населените места на общината липсва информация за изградени и функциониращи цехове и промишлени предприятия.

Общо в обектите на подсистема „Труд”, освен заетите в града (3500) – във вторичния сектор в селата са заети общо само около 75 човека. Така заетата и наета работна ръка в тези селища, макар да представлява нищожен относителен дял от общо наетите и заети в отраслите, е база която трябва да се съхранява и разширява - развитие което задължително следва да се стимулира.

3. 
   Подсистема „Социална инфраструктура”
   

• 
  Общинска администрация
  
• 
  Деловото обслужване
  
• 
  Основните обекти на образованието (средни, основни и начални училища и детски градини)
  
• 
  Високите нива на здравеопазването – болнична и до болнична помощ, бърза помощ, лекарски и стоматологични практики, лаборатории, детски ясли и др.
  
• 
  Култура – читалища, библиотеки и др.
  
• 
  По-високите нива на търговията и материално техническото снабдяване
  

• 
  Частично периодично, и
  
• 
  Пълно ежедневно обслужване
  

• 
  Инфраструктурата на образованието в общината е представена от:
  

• 
  средно общообразователно училище, 1 професионално и 1 специално училище – в гр.Свиленград
  
• 
  основно училище в с. Момково
  
• 
  основно училище в с. Левка
  
• 
  основно училище в с. Студена
  
• 
  основно училище в с. Капитан Андреево
  

• 
  Инфраструктура на здравеопазването покрива територията на цялата община.
  

фиг. 29. Териториални ресурси.Социална инфраструктура

• 
  Основните обекти на здравеопазването – многопрофилна болница и медицински център и стоматологична помощ, както и болшинството лекарски и стоматологични индивидуални практики са концентрирани в ядрото – град Свиленград.
  

• 
  На територията на общината действа една детска ясла в Свиленград
  
• 
  Търговията, с нейните по-високи нива на обслужване е представена в град Свиленград. В населените места на зоната, концентрация на по-разнообразни обекти се отчита в по-големите населени места: Капитан Андреево, Левка, Момково, Студена, Младиново, Мустрак
  
• 
  Обектите на културата също са концентрирани в общинския център. Тук действат читалище с библиотека. В общината няма действащо кино.
  
• 
  По големи обекти на културата – читалища, библиотеки и др. са изградени и действат в по-големите села.
  

4. 
   Подсистема „Отдих”
   

Спорта се реализира в училищните дворове и изградените спортни игрища и площадки. Тези спортни обекти, обаче се нуждаят от основна реконструкция, доизграждане и съвременно оборудване.

Туристическата инфраструктура в общината за съжаление тепърва следва да се изгражда. Наченки на тази инфраструктура има в граничните пунктове и в Свиленград.

В зоната не може да се говори за туристическа инфраструктура. Обслужването на специфичните туристически изисквания е размито в съществуващите обекти на търговията, общественото хранене и спонтанно изградените обекти около международния път.

5. 
   Оценка на териториалните ресурси
   

• 
  Обитаване
  

• 
  в голяма степен физически и морално остарял сграден фонд
  
• 
  малко ново жилищно строителство – общо взето само в града. В града – 26 кв.м/ж (при „нисък европейски” стандарт – мин. 30 кв.м/ж)
  
• 
  Наличие на изоставен и свободен жилищен фонд в редица населени места
  

• 
  Труд
  

• 
  Остарели и изоставени производствени терени, сгради и производствени фондове
  
• 
  Преобладават малките предприятия с ниски финансови ресурси за обновление и разширение
  
• 
  Хаотично възникване и разположение на несъвместими дейности, включително и в жилищни квартали
  
• 
  Липса на устройствена готовност за развитие и нови инвестиции и инвеститори
  

• 
  Социална инфраструктура:
  

• 
  Образование. Намаляващия контингент ученици откриват проблема „училища в криза” и водят до закриването на част от тях и пренасочване на децата в съседни селища при лоши пътища, ежедневни пътувания, нужди от интернати и т.н.
  

• 
  Здравеопазване – затруднения по осигуряване на финансови ресурси за поддържане и обновяване на съществуващата здравна мрежа.
  

• 
  Култура и културно историческо наследство. В тези съществени за общината области също основни се явяват финансовите проблеми.
  

6. 
   Пространствена структура
   

фиг. 30. Система на вторичните общински центрове

• 
  Урбанистични предпоставки
  

• 
  Равнинна част – удобни и усвоени за развитие на селищната мрежа, земе-делието, производствените терени и др.
  
• 
  Планински масиви – неудобни за развитие на селищна мрежа, но предлагащи условия за развитие на туризма.
  

• 
  Урбанистични функцио-нални връзки.
  
• 
  По тези показатели на територията на общината, първоначално обусловени от природните фактори, могат да се дефинират две урбанизационни оси, степенувани по своето значение:
  

• 
  Първа (основна) - надлъжна – «Европейска» урбаниза-ционна ос – ЕК 10 свързваща с южната граница – Турция и Гърция
  
• 
  В съвсем обозримо бъдеще, вероятно и рамките на действие на този план ЕК 10 се «отмества», чрез авто-магистрала «Марица» на изток, но също в непосредствена близост до общинския център.
  
• 
  Втора (по значение) - напречна, вътрешно регионална ос - реализираща между регионалните връзки на югоизточните части на ЮЦР, през Сива река на бъдещия контактен пункт „Славеево” с Гърция – през Свиленград и новооткирития ГКПП „Лесово”
  

• 
  Трета – съставена от локални урбанистични оси, формирани от природните дадености – равнината и хълмовете, подкрепени от локалните урбанистични връзки – комплексни причини за възникване на системи от селищни образования, естествено гравитиращи към ядрото на общината.
  

• 
  Капитан Андреево - със специфичните си функции и с.Генералово
  
• 
  Левка, Студена и Райкова могила - на североизток от общинския център
  
• 
  Сива река и Мезек (вкл. с културно-историческото си наследство) – на запад
  

• 
  Към Левка гравитират селата: Костур, Младиново, Лисово,Мустрак и Равна гора.
  
• 
  Към Студена гравитират селата: Дервишка могила, Михабич и Сладун, а
  
• 
  Към Райкова могила - селата: Щит и Пашово
  

7. 
   Междуобщински мероприятия
   

• 
  Т
  
  
  фиг. 31. Териториални ресурси. Урбанизационни оси общини, Свиленград, Любимец и Ивайловград.
  
  рите общини имат външни граници с Гърция. Предстоящето приемане на България в Европейския съюз, превръща тези територии от погранични, изостанали и проблемни райони в привлекателни зони за трансгранично сътрудничество в социален, икономически и туристически план.
  
• 
  В непосредствена близост – в Гърция няма селищни образования с развита преработвателна промишленост, което е предпоставка наличните производствени бази в Свиленград и Любимец (развитие на такива и в Ивайловград) да поемат произвежданата в общия вече регион селскостопанска продукция и да търсят ниши в неимоверно разширен пазар.
  
• 
  В непосредствена близост – в Гърция няма природни дадености с които разполагат трите общини. Горските масиви и целия район на язовир Ивайловград, както и атрактивните обекти на културно-историческото наследство предоставят големи възможности за развитие на отдиха и туризма, не само за местното население, но и за един значително по-голям контингент посетители.
  

Предстоящото откриване на новия контактен пункт Славеево, както и действащия вече ГКППП Лесово са предпоставка за формирането на една нова урбанизационна ос, която ще стимулира общото развитие. Тази нова ос, освен това е и най-кратката връзка между Бяло и Черно море.