Съдържание въведение 3


част втора. 2.0.SWOT АНАЛИЗ



страница7/11
Дата16.05.2017
Размер2.24 Mb.
#21433
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

част втора.

2.0.SWOT АНАЛИЗ


Използването на аналитичния инструмент „Swot анализ” позволява пределно синтезирано представяне на една комплексна картина на общината и позволява:

  • Изграждане на предварителна представа за решимостта на разкритите проблеми

  • Насочване към приоритетните сфери на развитие

  • Насочване към пътища за решаване на приоритетните проблеми

Представената по долу синтезирана картина на община Свиленград, съдържа мозайка от плюсове и минуси, позволяващи формулирането на следните предварителни изводи

  • Ресурсните предпоставки, обективните процеси и изявените намерения доминират, вкл. и в предходните общински разработки и стратегии

  • Повечето проблеми са идентифицирани отдавна и към тях са насочени съответните мерки за преодоляването им (техническа и социална инфраструктура, еколого съобразно горско стопанство)

  • Развитието на стопанския сектор съдържа огромни предизвикателства – привличане на инвестиции, технологично обновяване, постигане на конкурентно способност

  • Развитието на туристическата инфраструктура изисква изключително внимателен подход при избора на нейния вид и капацитет с оглед опазването на баланса между оценката на околната среда и общото й натоварване.



Силни страни

стимулатори за развитието

Слаби страни

ограничители на развитието

Сектор Природни ресурси и екология

  • Стратегическо местоположение на международния път Е-80 и близост до границата с Гърция и Турция;

  • Равнинен релеф - благоприятни условия за развитие на интензивно земеделие – лозарство, овощарство, ранно зелечуко производство, зърнени храни и др.;

  • Липса на замърсители на въздуха и почвите, изчистена от химически торове земя

  • Чрез горското стопанство, гъбарството, пчеларството и билкарството в района се създава заетост за част от населението, осигуряване на постоянни, сезонни и временни работни места;

  • Липса на популярност като дестинация за отдих в сравнение с регионалната конку-ренция;

  • Неразвити са сегментите на туристическо-то предлагане - пешеходен, селски, вилен, ловен, риболовен, културен туризъмЛипса на професионална квалификация на работещите в туристическата сфера и сла-бо познаване на нуждите на туристите, езикова бариера, липса на координацията между съседни общини;

  • Като цяло – непълноценно използване на природните ресурси

  • Наличие на визуални замърсители – сметища - лош имидж на общината

Сектор Човешки ресурси

  • Относително запазен баланс – град – ядро на общината – зона с населени места

  • Потенциал на трудовите ресурси с тради-ции в промишлено производство, все още съхранени специалисти

  • Относително добра възрастова структура в града

  • Заетост – тенденция към благоприятно съотношение между икономическите сектори

  • Добро образователно равнище (в града)




  • Отрицателна тенденция в демографското развитие – силно застаряване депопулация в част от населените места

  • Отрицателен естествен прираст, особено силно изразен в селата

  • Регресивен тип възпроизводство на населението

  • Ниско образователно равнище в селата

  • Липса на условия за реализация на млади хора, особено в селата

  • По-високо от средното равнище на безра-ботица и трайно несъот-ветствие между търсенето и предлагането на работна сила

Сектор Стопански ресурси

  • Първичен сектор

  • Традиции в земеделието - лозарство овощарство, ядки - бадеми и орехи, пчеларство и животновъдството.

  • Екологично чиста продукция

  • Възможности за развитие на алтернативно земеделие

Вторичен сектор

  • Развити икономически функции в града

  • Условия за развитие на преработвателна промишленост базирана на местни суровини (винопроизводство, консерви, преработка билки и др.)

  • Възможност за изграждане на клъстери „хранителен” и „туризъм”

  • Наличие на утвърдени фирми реализиращи износ и печалби

  • Заявени намерения за технологично обновяване и увеличаване на производството

  • Добър климат на партньорство между общината, частния сектор и неправителствени структури

  • Запазена производствена структура – представена от подотраслите: текстилна и хранително-вкусова промишленост, машиностроене и промишленост за строителни материали;

  • Стопанската инициатива -присъща за населението на общината

  • Възможности за превръщане на общината в привлекателен център за инвестиции в производството, преработката и търговията на селскостопанска продукция;

Третичен сектор

  • Концентрация на високи нива на обслужване – образование, здравеопазва-не, администрация, делово

  • Развит търговски комплекс

  • Предпоставки за изграждане на клъстер „Туризъм”



  • Първичен сектор

  • Надребнена собственост върху земята

  • Ниски доходи от селското стопанство - обем за самозадоволяване

  • Нестабилни стопански структури в сел-ското стопанство, ниско ниво на научно обслужване,

  • Липса на условия за развитие на фермер-ство от европейски вид

Вторичен сектор



  • Непреодоляно сътресение от преструк-турирането, липса на стопански структури с капацитет за тласък на развитието и обновяването на общинската икономика, липса на нови/утвърдени търговски марки и промишлено лого на общината

  • Недостиг на инвестиционен капитал за обновяване и разширяване на произ-водствата

  • Амортизирани производствени зони, не-привлекателни за нови инвестиции

  • Липса на устройствена готовност за инвес-тиции

  • Разминаване между предлагана и търсена квалификация в пазара на труда (непроу-чен проблем)

  • Недостатъчна информация сред бизнеса за изискваните нови стандарти на ЕС

  • Липса на борсов пазар (фондов и стоков)

  • Унищожаване на овощарското производ-ство, намаляване на лозовите масиви, ликвидиране на базата за животновъд-ство;



  • Третичен сектор

  • Разходи за обслужване на други общини

  • Слаба връзка бизнес – кадри

  • Неразвити вторични центрове

  • Липса на устройствена готовност за обекти от регионално и национално ниво

  • Липса на визия за привличане на туристи-чески поток

Сектор Техническа инфраструктура

Пътна мрежа



  • Врата към Европа

  • Добра транспортна достъпност до всички точки на страната и Европа – авто и ЖП

  • Условия за изграждане и развитие на логистичен център

Водоснабдяване и канализация



  • Чисти водоизточници

  • Добри количествени параметри на общи-ната по отношение ресурса питейна вода;

  • Всички населени места са водоснабдени

  • Гъста мрежа от микроязовири за напоя-ване







Електроснабдяване и далекосъобщения

  • Електрификация – всички населени места са електрифицирани

  • Добре развита енергийна система със свободен капацитет за бъдещи консу-матори

  • Телекомуникации – добра осигуреност с телефонно обслужване

  • 100% покритие с мобилни връзки

Пътна мрежа



  • Лошо състояние на граничните пунктове

  • ЕК 10 – недоизградена магистрала

  • ЕК 10 – не използвани възможности на ЖП траспорта

  • Не качествена ЖП връзка

Водоснабдяване и канализация

  • Високи енергийни разходи за водоснаб-дяване

  • Лошо състояние на преносната мрежа и пречистването - голям процент загуби

  • Недоизградена канализационна система в града, липса на ГПСОВ Всички отпадни води се изливат директно в реките

  • Висок дял на негодните за напояване по-ливни площи и необходимост от рекон-струкция и модернизация на дистрибу-тивната канална мрежа;

Електроснабдяване и далекосъобщения

  • Остаряла преносна мрежа – средно и НН

  • Високи енергийни разходи за битови и производствени нужди

  • Недостатъчен брой и остарели трафопос-тове – спад на напрежението

  • Липса на цифровизация на АТЦ

Сектор териториални ресурси

  • Важен опорен пункт на надлъжни урбанистични връзки Европа – Азия,

  • Възел на регионални напречни връзки

  • Развита селищна мрежа със силно изявен център и оформяща се система от вторич-ни под центрове – опорни пунктове за рав-номерно и устойчиво териториално раз-витие

  • Добро съчетание на рекреационни ресу-рси– потенциал за разнообразни турис-тически продукти

  • Наличие на териториални възможности – терени и свободен сграден фонд подхо-дящ за адаптиране към нуждите на туриз-ма

  • Наличие изявен инвеститорски интерес

  • Липсва план за пълното оползотворяване на урбанистичните коридори – контактни зони, инвестиционни полета

  • Раздробена собственост и липса на развит пазар

  • Недостатъчно развита инфраструктура

  • Опасност от депопулация на малките населени места

  • Затруднена транспортна достъпност в най-южните и най-северните части

  • Липса на устройствена готовност във всички нива

Недостатъчния инвестиционен капацитет на община Свиленград причина тя да не може да отделя собствени ресурси за инвестиции. Сравнението на нормативния таван за инвестиции от собствени средства (25%) с възможностите за използването му показва, че общината използва под 50% от възможностите. И това е при условие, че по принцип тавана за инвестиции от собствени средства е значително по-нисък от средния за страната.

Основните изводи от анализа и оценката на финансовите възможности на общината Свиленград и нейният инвестиционен капацитет са:



  • По-високи приходи и разходи на 1 жител от средните за страната. Това се дължи основно на големия размер на държавните субсидии. Силна зависимост от държавната финансова подкрепа;

  • Слабо икономическо развитие и ниски доходи на населението. Като следствие, общината получава ниски приходи от споделени данъци;

  • Нисък местен капацитет за генериране на приходи. През последните години се наблюдава тенденция към увеличаване на местния приходен капацитет;

  • Неефективно разпределение на разходите от гледна точка инвестиционната активност на общината. По-високи дялове на административни разходи и на заплатите в сравнение със средните за страната. Разходите за образование също са по-високи, поради неефективната и разпокъсана образователна мрежа. Особено ниски са разходите в сферата на благоустройството

  • По-нисък обхват и равнище на предоставяне на местни услуги на населението от община Свиленград от средното за категорията й равнище.

  • По-висок дефицит от средния за страната. Наблюдават се значителни между общински различия.

  • Равнището на инвестиции на 1 жител и делът на инвестициите в бюджетните разходи в община Свиленград е по-ниско от това на страната. Наблюдава се тенденция към увеличаване;

  • Няма зависимост между равнището на инвестиции и финансовото състояние на община.

  • Община Свиленград финансира инвестиционните си програми преобладаващо със средства от целеви субсидии. Техният дял в инвестиционните разходи е значително по-голям от средния за страната.

  • Нисък е инвестиционен капацитет на общината. Не само, че не се използват собствени източници за финансиране, но за отделни години се трансформират целеви субсидии в общи и по този начин допълнително се намаляват инвестиционните ресурси

  • Равнището на нетния оперативен остатък на общината е много ниско. Общината усвоява половината от нормативния таван за инвестиции от собствени средства.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница