Оценка на демографския потенциал

• 
  Ядро на общината - град Свиленград - с потенциал за нормално възпроизводство на населението, близък до средния за страната - дял на фертилния контингент, трудоспособното население и относително добро образователно равнище.
  
• 
  Зона на общината, обхващаща 24 населени места, разпределени, както следва:
  

• 
  Един град –с население 19548 души.
  
• 
  Седем населени места – с население под 100 човека
  
• 
  Три села населени места с население между 100 и 200 души
  
• 
  Десет населени места с население между 200 и 500 души
  
• 
  Три населени места с население между 500 и 1000 души, и
  
• 
  Едно населено место – с население над 1000 души
  

• 
  Като цяло, селското население е застаряло, но вътрешните различия дават основание за обособяването на две групи населени места:
  

• 
  Първа група, с население около и над 500 души, поради териториалното си разположение и инфраструктурни (основно комуникационни) връзки – „урбанистични възли”, обособяващи собствена „под зона” на влияние – предпоставка за изявяването им като потенциални вторични териториални центрове (Студена, Левка и Райкова могила) в южната част на общината,;
  
• 
  Втора група – с най-малък потенциал и население, гравитиращи около втората, осъществяващи връзките си с ядрото чрез посочените „урбанистичните възли”.
  

• 
  Динамиката – по отношение на естествения прираст на населението показва трайна отрицателна тенденция.
  
• 
  Възрастовата структура и образователното равнище са по-ниски от средните за страната, дори при преобладаващото градско население
  
• 
  Процесът на застаряване е по-значим при селското население. За всички села извън първата група, този процес е достигнал критични стойности
  
• 
  Фертилните контингенти и тяхната структура са под нормалните за възпроизводство на населението. За сега липсват фертилни предпоставки за възпроизводство с положителен принос.
  
• 
  Налице е тенденция към нарастване на образователното равнище, но отново и само за града. В селата преобладава делът на населението с основно и начално образование, висшистите са под 1%.
  
• 
  Безработицата показва тенденция към намаление и стабилизиране към един нормален „резерв” от работна ръка. Професионалната структура на безработните съдържа потенциален резерв от квалифицирани кадри с работнически професии и специалисти.
  
• 
  Тенденцията за нарастване и високият относителен брой на безработните лица без квалификация прави тази група една от рисковите на пазара на труда
  

• 
  динамиката на негативните демографски процеси е забавена
  
• 
  интензитетът на миграцията намалява
  
• 
  общинският център Свиленград е с благоприятен възпроизводствен и трудов потенциал.
  

3. 
   СТОПАНСКИ СЕКТОР
   

• 
  Общината е разположена в националната периферия, което определя нейната отдалеченост от големите вътрешни пазари и центрове на развитие – предпоставка с негативно влияние по линия на вътрешните импулси на развитие
  
• 
  Общината е разположена на основен Евро-Азиатски инфраструктурен коридор и наличието на контактен пункт с Гърция и ГКТП с Турция е потенциален стимулатор на развитието й по линия на външните импулси.
  

фиг. 18. Разпределение на стопанските единици по сектори на икономиката

По данни на Терито-риалното статистическо бюро, в края на 2003 год., в отраслите на икономиката са реализирани 184,213 млн. лв. нетни приходи от продажби и ангажирани 3628 лица.

Стопанските субекти в общината са общо 678 броя, от които:

• 
  23 – 3,4% в първичния сектор
  
• 
  173 –25,5% във вторичния, и
  
• 
  481 стопански единици –70,9% в третичния сектор
  

• 
  Първичен сектор:
  

• 
  Вторичен сектор
  

• 
  Третичен сектор
  

С най-високи икономически показатели са стопанските единици от третичния сектор – представени от търговията (бруто продукция, приходи от дейността, нетни приходи от продажби, зает персонал и т.н.), следвани от преработващата промишленост текстилната и шивашка промишленост, което показва, че община Свиленград, за разлика от други в областта, не може да бъде отнесена към „индустриалните” общини.

1. 
   Първичен сектор
   

В преработка на местната селскостопанска продукция участват четири мелници, обслужващи населението (три в Свиленград и една в с.Димитровче), едно млекопреработвателно предприятие и една кланица (в Свиленград).

Тук следва да се отбележи, че реалния брой на заетите в селското стопанство е многократно (вероятно десетократно) по-голям. Проблема е в това, че в сектора работят много повече хора от регистрираните.Това е и една от причините за нереално ниския брой заети в данните предоставените от статистиката.

Т

Земеделската земя в общината е 632,83 хил.дка. 250,00 хил.дка от нея е обработваема, 173,33 хил. дка – необработваема. Горсикя фонд заема 132,93 хил. дка. Нивите заемат 58% от земите, трайните насаждения – около 5%. Близо 32% от земеделската земя е заета от мери и пасища – неизползван рационално потенциал за развитие на животновъдството. Селскостопанските пътища и прокари заемат около 4.5% от територията. В землищата е изградена мрежа от микроязовири и напоителна система, която в момента е занемарена, с неясна събственост и съдба. Тази напоителна система, съгласно статистическите данни би следвало да напоява близо 34 хил. дка, но практически не действа.

Растениевъдство

Растениевъдството показва значителен превес над животновъдството, като традициите в земеделието са свързани с отглеждането на пшеница, ечемик, слътчоглед, памук, тютюн, лозя.

Зърнено житните култури през 2005 г. възлизат на около 73 000 дка. По нататъшното развитие на селското стопанство налага уедряване, механизация, увеличаване и модернизация на складовата база. Налице са условия за изграждане на затворен цикъл в две направления:

• 
  жито-мелничарство – за хранително-вкусова промиш-леност
  
• 
  фуражна база - животновъдство – за месопреработване
  

На територията на общината са засадени общо 13700 дка лозови насаждения, в т.ч. винени 11200 дка и десертни 2500 дка. Характерно за лозята е, че намаляват средните добиви и се влошават сортовата структура и качеството на гроздето, особено на старите сортове-лозя. Засаждането на нови сортове се бави. Благоприятните почвено климатични условия обуславят изграждането на пълен, затворен лозарско-винарски кръг - лозарство-бране на грозде-производство на вино.Това е важна предпоставка за разработката на защитени „бизнес-проекти” с цел кредитиране по линия на САПАРД и фонд „Земеделие”.

Силно намалява производството на зеленчуци. Големите зеленчукови градини са напълно ликвидирани. Зеленчукопроизводството е най-значимо в селата (Момково - 2500 дка пъпеши, 1000 дка кромид лук, 200 дка дини, 200 дка пипер) .

Силно намалява производството на зеленчуци. Малките парцели земя обективно пречат на създаването на стройна организация по изкупуването на произведените зеленчуци, което предопределя по-дребните собственици да се ориентират към производство зо самозадоволяване.

Зеленчукопроизводството е изправено пред проблеми от решаващо значение, а именно:

• 
  осезаемо намаляване на поливните площи
  
• 
  липса на подходяща агротехника
  
• 
  големи затруднения при търсенето и намирането на пазари за реализация
  
• 
  нужда от изграждане на селско-стопанско тържище в региона
  

Проблеми пред земеделските стопани са:

• 
  ограниченото използване на земеделските кредити при преференциални режими по линия на фонд”Земеделие”
  
• 
  липса на осигуреност на селските стопани с техника, торове, семена
  
• 
  недостатъчно използване на наличния природен потенциал
  

Налице е значителен спад на отглежданите животни в резултат на намаляването на поголовието и на намалената продуктивност на животните, което показва, че екстензивният му характер продължава.

Проблемите пред които е изправено селското стопанство са:

• 
  липса на фуражна обезпеченост при наличие на благоприятни почвеноклиматични условия за нейното развитие
  
• 
  висока цена на концентрираните фуражни смески и ниски изкупни цени на животинската продукция
  
• 
  липса на система на защита на интересите на производителите
  
• 
  липса на механизми за насърчаване та производството
  

Традиционно развитото в миналото бубарство е окончателно ликвидирано, в т.ч. и черничевите градини. Напълно загубени са традиции в бубарството – непознати за младото поколение.

Общо, в първичния сектор е налице е нерационално изпол-зване на земята, обусловено основно преди всичко от надробената собст-веност и липса на стабилни пазари за реализация на произ-ведената продукция. В посока на прео-доляването му са действащите потреби-телни кооперации в общината, както и изявения интерес от страна на едри арендатори, чието присъствие тук вече е осезателно.

Като се имат предвид засилващият се интерес на нови фермери към взимане под аренда на все по-големи площи за развитие на лозарство, както и често поставяното условие от банки и фондове за отпускане на аграрни кредити – да са налице по-големи обособени обработваеми площи, възниква необходимостта от комплексна общинска програма за насърчаване производството на трайни насаждения.

Резерв в това отношение са големите площи общински земеделски земи. Рационален ход би било изграждането в общината на пълноценна и леснодостъпна информационна система за земята, за нейното количество, качество, предлагане, за собствениците и техните намерения за използване на терените. Изграждането на този гръбнак на бъдещия регионален пазар на земята ще съкрати времето за евентуалното му бъдещо присъединяване към националния пазар на земята и съответната национална информационна система.

Горско стопанство

Общата площ на горския фонд в община Свиленград е 13293,1 ха, от които 4019,1 ха са заети от гори, разпределен по вид, както следва:

• 
  иглолистни гори – 644,8 ха
  
• 
  широколистни високостъблени – 364,1 ха
  
• 
  за реконструкция – 279,8 ха
  
• 
  издънкови за превръщане – 2370,7 ха, и
  
• 
  нискостъблени – 359,7 ха
  

Общинската горска собственост обхваща 2908,2 ха, 91,5% от които залесени (2662 ха), а 3,2% (93,1 ха) е незалесена дървопроизводствена площ, в т. Ч 0,5 ха – невъзобновени сечища, 83.3 ха – голини и 9,3 ха – пожарища. Всички сечища и пожарища са предвидени за залесяване., а голините са по поречието на р.Марица.

От горите – общинска собственост, 2755,1 ха е дървопроизводителна площ, а останалите 153,1 ха – не производителна. По функции, общинската горска собственост се разпределя, както следва:

• 
  група гори и земи с дървопроизводителни и средообразуващи функции – 2483,4 ха, в т.ч. -2278,2 ха – залесени
  
• 
  група Защитни и рекреационни гори и земи – 424,8 ха, в т.ч.. 383,8 ха – залесени.
  

• 
  държавни земи и гори – 13456,6 ха
  
• 
  частни земи и гори – 1365,5 ха
  
• 
  гори и земи на религиозни организации – 9 ха
  
• 
  гори и земи – временно стопанисвани от общината – 1110,9 ха.
  

Запасът от дървен материал, общо - без клони е 250945 м3, разпределен в 12 стопански класа. Преобладават насажденията от ІІ клас (21-40 год.), като средната възраст е 30год. За общинския горски фонд запасът е съответно – 153795 м3 (с клони – 185810 м3),

На територията на общината са обособени два горскостопански участъка:

• 
  І ГСУ – „Сакар” с обща площ 3943 ха и 164 отдела
  
• 
  ІІ ГСУ „Родопи” с обща площ 76,1 ха и 12 отдела.
  

• 
  Стопанисване
  

• 
  Възобновяване и залесяване
  

К

Независимо, че първичния сектор има скромен дял в общинската иконо-мика, той от една страна, е важен източник на доходи на населението извън ядрото, а от друга недостатъчно изпол-звана предпоставка за поддържането на част от промишлената функция на общината – винарство, млеко и месо-преработка, пре-работка на тютюн и др.

Размерът на естествените ливади е символичен. Те са по-малко от половин процент от всички земеделски територии. Наличието на ливадни почви в поречията на реките, преминаващи през територията на общината, не се използва за разширяване на площите на естествените ливади. Този резерв за увеличаване на собствената фуражна база за животновъдството не бива да се пренебрегва. Сега за осигуряване с фураж се използват най-вече земите, заети от мери и пасища, формирани в землищата на отделните населени места. Те участват с 31,7% в общия размер на земеделските земи.

В последните години се очертават промени и в площта на други видове поземлени ресурси. Почти два пъти е увеличен обхватът на земите за добив на полезни изкопаеми, конкретно на териториите, заети от кариери за строителни материали. За процеса обаче липсва достатъчно информация, той се развива спонтанно, а общината може да извлече значителни ползи, ако програмира и организира добре използването на този ресурс на своята територия чрез съществуващите законови процедури и финансови механизми.

В общата икономическа дейност на община Свиленград, първичния сектор заема следния относителен дял:

• 
  3,4% от общия брой стопански единици
  
• 
  4,7% от бруто произведената продукция
  
• 
  2,4% от общите приходи
  
• 
  7,7% от заетите лица
  
• 
  7,7% от средствата за възнаграждения
  
• 
  4,5% от дълготрайните материални активи
  

2. 
   Вторичен сектор
   

фиг.21.Вторичен сектор. Структура на стопанските единици

Най-голям дял в сектора, по отношение на произведената продукция и зает персонал се пада на текстилната и шивашка промишленост, които са представени от 13 фирми, в които са заети 830 лица.

Освен производство-то на текстил, текстилни изделия и трикотаж, 28, предимно малки фирми представят хранително вкусовата промишленост - производство на напитки и тютюневи изделия. Машиностроенето е представено от 4 стопански единици – произвеждащи малки машини и оборудване и различни видове кранове, металолеенето – от 3 произвеждащи отделни детайли и части, дървообработване - 3, а също и производство на целулоза, хартия, хартиени изделия, полиграфически и издателски изделия. Общия обем промишлена продукция от тези отрасли възлиза 2,5 мил.лв., а заетия персонал – 390 човека. Тази производствена структура се е запазила от миналото, но сега производството в някои подотрасли е силно намаляло (машиностроене) и показва тенденция на голяма стагнация. Значимите промишлени предприятия са приватизирани и преструктурирани. Загубата на традиционните пазари и липса на нови също оказва голямо влияние върху процесите, които протичат в този отрасъл. Предприятията работят с 20-25 % от капацитета си. Въпреки това – в тази група, машиностроенето и металообработването участва с най-голям дял, както по отношение на произвежданата продукция, така и по отношение на заетия персонал.

На второ место по същите показатели са фирмите осъществяващи съобщенията, транспорта и материално-техническото снабдяване. Техният брой е най-голям – 94, а заетия персонал е 630 човека. Съществено в сектора место принадлежи на строителството – представено от 14 стопански единици, с около 160 човека заети и около 5% от брутния размер на произведената продукция в сектора.

К


фиг.22.Вторичен сектор. Структура на вторичния сектор – произведена бруто продукция, хил.лв.по отрасли

ато цяло промиш-леността на Общината стагнира. През последните години икономическият ръст е незначителен. Липсата на свежи инвестиции във фирмите не позволява технологичното им обновление. Силно намалели са и натуралните показатели.

По отношение на големината на пред-приятията, преобладават тези с до 10 заети – 136 фирми, или 79% от всички стопански единици в сектора, с персонал до 50 заети – 27, или 16%, до 100 заети – 4, или 2% и с над 100 заети – 6, или общо 3%. Болшинството от предприятията – 91% са частни.

През последните години, макар и все още със скромен дял в общинската икономика се развива строителството. Този факт говори добре за общината, защото след криза, подема в строителството е сигурен показател, че тя вече е преодоляна и икономиката излиза от нея.

Структурните промени в работната сила и в нетните приходи от продажбите показват, че процесът на преструктуриране на икономиката в общината има основания за очаквано развитие на вторичния сектор – на жизнеспособни и високо адаптивни малки и средни предприятия – базирани на местни суровини, чрез съхраняване на жизнени традиционни промишлени отрасли и развитие на алтернативни производства.

В общата икономическа дейност на община Свиленград, вторичния сектор заема следния относителен дял:

• 
  25,5% от общия брой стопански единици
  
• 
  37,9% от бруто произведената продукция
  
• 
  25,8% от общите приходи
  
• 
  С 55,3% от заетите лица
  
• 
  Срещу 61,4% от средствата за заплати
  
• 
  68,1% от ДМА
  

3. 
   
   
   Каталог: Obs
   Obs -> Програма за развитие „България 2020 8 Национална стратегия за регионално развитие 2012-2022 8
   Obs -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия
   Obs -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения
   Obs -> Vі-ти национален фестивал за операторско майсторство “златното око”
   
   
   
   Изтегляне 2.24 Mb.
   
   Сподели с приятели: