Секретни операции на разузнаването – същност и правни проблеми, Увод
Изтегляне 499.08 Kb.
|
Свързани:
икономическа-дипломация-Русия-Турция, социални-мрежи-национална-сигурност-МТ, jivotnite-okolo-nas, plan-konspekt-po-chovek-i-priroda-gybi (1), Игрите-като-средство-за-въздействие-и-развитие-на-децата
- Навигация на страницата:
- Втора глава : Правни рамки, регулиращи секретните операции в разузнаването Видове секретни операции в разузнаването
| Изводи към първа глава:
Тайните служби и разузнавателните агенции играят решаваща роля в защитата на националната сигурност чрез идентифициране и неутрализиране на различни видове заплахи, които могат да идват от различни източници, като тероризъм, шпионаж, кибератаки и организирана престъпност. Тези заплахи представляват значителен риск за безопасността и благосъстоянието на гражданите, както и за стабилността и суверенитета на страната. За да изпълнят своята мисия, тайните служби и разузнавателните агенции следват структуриран процес, наречен разузнавателен цикъл. Цикълът на разузнаване включва няколко етапа като събиране, обработка, анализ и разпространение. По време на етапа на събиране информацията се събира от различни източници, както явни, така и скрити, и след това се обработва, за да се премахнат всички неподходящи или дублирани данни. В етапа на обработка събраната информация се трансформира в разузнаване чрез съпоставяне, оценяване, анализиране, интегриране и интерпретиране. Като цяло тайните служби и разузнавателните агенции играят ключова роля в защитата на националната сигурност чрез идентифициране и неутрализиране на различни видове заплахи чрез процеса на разузнаване. Втора глава: Правни рамки, регулиращи секретните операции в разузнаването Видове секретни операции в разузнаването Разузнавателният и контраразузнавателният персонал използва разузнавателни средства и техники в рамките на своите законови правомощия, за да предотвратява и неутрализира заплахите за националната сигурност по време на техните операции по събиране на разузнавателна информация и информация. Разузнавателните средства са дефинирани като “специфичните средства за получаване и придобиване на информация или за осъществяване на секретни операции за влияние и въздействие, както и за придобиване на разузнавателни позиции, използвани от службите за сигурност”.46 Към тях се отнасят секретните сътрудници, специалните разузнавателни средства, обработката на информация от общодостъпни източници и обменът на информация с партньорските специални служби. Основните способи, прилагани от разузнавателните и контраразузнавателните служби в тяхната оперативна дейност са: оперативно наблюдение, оперативен експеримент, оперативна комбинация, дезинформиране, оперативно внедряване, подстава, разузнавателна беседа.47 Секретните операции в разузнаването са дефинирани като „включващи всички дейности извън тези по придобиване на информация и по противодействие на разузнаването на противната страна“48. Тайните операции в разузнаването са необходими, защото постигането на "националния интерес" често изисква комбинация от методи. Преговорите и войната може да не дадат желания резултат, да закъснеят или изобщо да не са приложими, което изисква активни действия. Тайните операции се провеждат в сивата зона между дипломацията и военната намеса, за да се постигнат оптимални резултати. Ето защо по своята същност, те могат да бъдат определени като „инструмент на външната политика наред с дипломацията и войната […] включващи широк кръг изпълнителни дейности за влияние и за въздействие (включително за предизвикване на кризи), използван спрямо различни по размера, характера и статуса си обекти с цел реализация и/или защита на националния интерес..“ 49 Техните същностни характеристики са „секретност и невъзможност да се разкрие причастността на провеждащия ги“.50 Тайните разузнавателни операции, като инструмент на държавната политика, обикновено са разрешени от изпълнителната власт или държавния глава и имат за цел да създадат благоприятни условия за националната сигурност чрез провокиране на кризи. Целите на такива операции могат да включват държави, международни организации, социални групи или влиятелни лица. Тези операции са внимателно планирани, за да се сведе до минимум рискът от разкриване, и се провеждат от държавни органи или упълномощени структури, въпреки че могат да участват и частни лица и лица. Докато самата операция винаги се пази в тайна, крайният резултат често е очевиден. Има няколко вида тайни операции, които могат да се прилагат от органите на разузнаването и контраразузнаването. Техните класификации се извършват по различни критерии. Абрам Шулски групира на практика същите действия във: секретна подкрепа за приятелски правителства; оказване на разузнавателна подкрепа; оказване на влияние над действията на правителството и външната политика; подкрепа за приятелски настроени политически сили; оказване на влияние върху политически събития чрез насилствени действия.51 Георги Стефанов разграничава три групи „тайни операции“ - психологическа война; дезинформация и подмолна пропаганда; „нечистоплътни тайни политически акции“.52 Василев (2009) разграничава две основни групи секретни операции: Операции за влияние – за директно влияние, психологически и за дезинформиране. Операции за въздействие - за промяна в политическия режим и за предизвикване на криза във или около обекта им. Най-често използваните инструменти на секретните операции са: Изтегляне 499.08 Kb. Сподели с приятели:
|