Секретни операции на разузнаването – същност и правни проблеми, Увод
Критики и дебати, свързани със секретните операции в разузнаването
Изтегляне 499.08 Kb.
|
Свързани:
икономическа-дипломация-Русия-Турция, социални-мрежи-национална-сигурност-МТ, jivotnite-okolo-nas, plan-konspekt-po-chovek-i-priroda-gybi (1), Игрите-като-средство-за-въздействие-и-развитие-на-децата
| Критики и дебати, свързани със секретните операции в разузнаването
Етични и правни опасения Да действат в границите на националното законодателство е изискване към силите за сигурност, за да гарантират, че действията им са законни. Самото спазване на закона обаче не отговаря напълно на стандартите на правовата държава. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) установява тест за „наличие на закон“, който изисква правният режим да бъде ясен, предвидим и достъпен.95 Законодателната власт носи значителна отговорност да гарантира наличието на правната рамка. Едно възможно решение е да се приемат закони, които ограничават правомощията на агенцията само до ситуации, в които те са необходими и пропорционални, като винаги се предпочитат алтернативи, които са по-малко ограничаващи индивидуалните права. Европейската конвенция за правата на човека допуска ограничения върху правото на личен живот (член 8), свободата на мисълта, съвестта и религията (член 9), свободата на изразяване (член 10) и свободата на събранията и сдруженията (член 11) в интерес на националната сигурност и обществения ред. Конвенцията обаче подчертава, че тези ограничения трябва да се налагат в съответствие със закона.96 Ключов елемент от осигуряването на отчетност на службите за сигурност и разузнаване е установяването на ясни дефиниции на тяхната роля и обхват на дейност. Това трябва да бъде заложено в законодателство, което подчертава отговорността на парламента да разграничава задачите на тези служби и че тази роля не може да бъде променена без участието на законодателната власт. Такива правни рамки могат да бъдат особено важна помощ за предпазване от потенциална злоупотреба с власт от правителството. Като се имат предвид извънредните правомощия, които тези служби често притежават, ясното правно основание също е от съществено значение. Също толкова важно е да се разграничат функциите на службите за сигурност и разузнаване от тези на други институции, като правоприлагането, и това трябва да бъде отразено в техния законодателен мандат. Неуспехът да се направят такива разграничения може да размие границите на отчетност и да създаде риск специалните правомощия на службите за сигурност и разузнаване да бъдат използвани в рутинни ситуации, когато няма значителна заплаха за държавата. По-просто е да се дефинират всички аспекти на националната сигурност чрез подробно законодателство, вместо да се оставят правомощията на службите за сигурност и разузнаване отворени под неясна фраза като „защита на сигурността на държавата“. Освен това е полезно да се изполва експертния доклад на Съвета на Европа, който гласи, че „други въпроси, които могат да се считат за заплаха за националната сигурност, включват (а) външни заплахи за икономическото благосъстояние на страната; (б) пране на пари, което има вероятност да подкопае банковата и парична система; (c) проникване в електронни данни, свързани с отбраната, външните отношения или други въпроси, засягащи (d) организираната престъпност в машини, които могат да защитят сигурността или благосъстоянието на обществото или на значителна част от него."97 Основните правни съображения на тайните операции в България включват спазване на националните и международните закони, защита на човешките права и неприкосновеността на личния живот и поддържане на прозрачност и отчетност. Българската конституция предвижда защита на човешките права и неприкосновеността на личния живот, която трябва да се спазва дори в контекста на тайни операции. Това означава, че никакви действия, предприети от военното разузнаване, не трябва да нарушават тези основни права и свободи. В допълнение, българските закони и разпоредби установяват специфични процедури и гаранции, за да се гарантира, че тайните операции се извършват по законен и отговорен начин. Например Законът за държавната тайна и класифицираната информация определя подробни изисквания за работа и защита на класифицирана информация, включително информация, свързана с тайни операции. Законът установява и санкции за нарушения, които служат като възпираща мярка срещу неоторизирано разкриване на класифицирана информация. Освен това международното право за правата на човека и хуманитарното право се прилагат за тайни операции, провеждани от българското военно разузнаване. Принципите на пропорционалност и необходимост трябва да се спазват и всяка употреба на сила трябва да бъде законна и в съответствие с приложимото международно право. Като цяло правните съображения на тайните операции в България са насочени към гарантиране, че тези операции се извършват по начин, който зачита върховенството на закона, човешките права и принципите на прозрачност и отчетност. Основните етични проблеми, свързани с легалната рамка и провебдането на тайните операции включват: Използване на измама: Тайните операции често разчитат на измама, за да постигнат целите си. Това може да породи етични опасения, тъй като включва подвеждане на лица или организации. Риск от нараняване: Тайните операции могат да включват значителни рискове за хората, включително физически наранявания, психологически наранявания и накърняване на репутацията. Тези рискове трябва да бъдат внимателно претеглени спрямо потенциалните ползи от операцията. Потенциал за злоупотреба: Тайните операции могат да бъдат уязвими за злоупотреба, особено ако има неадекватни механизми за надзор и отчетност. Това може да доведе до нарушаване на гражданските свободи и правата на човека. Въздействието върху цивилното население: Тайните операции могат да имат значително въздействие върху цивилното население, особено ако включват използването на сила или други форми на принуда. Етичните съображения изискват тези въздействия да бъдат сведени до минимум, доколкото е възможно. Изтегляне 499.08 Kb. Сподели с приятели:
|