Основни фактори, влияещи върху развитието на човешките ресурси – текущо състояние в сектора

1.6.1.Демографски особености

Първо, увеличаването на числеността на населението води до разширяване на вътрешния пазар, чието значение в условията на конкуренция нараства, а това означава създаване на по-надеждна основа за разширяване на мащабите на производството и увеличаване на неговата производителност.

Второ, реализира се икономия от разширяване мащабите на производство, задълбочаване на разделението на труда и като следствие – относително намаляване на разходите за образование и професионална подготовка на едно лице. Възниква възможност за създаване на запас от нови полезни знания.

Трето, в условията на високи темпове на развитие на пазарната икономика нарастването на числеността на населението може да стимулира предприемачески нововъведения и експанзия на капитала, тъй като се осигурява екстензивен ръст на търсенето поради увеличаване на заетостта.

Четвърто, високият темп на нарастване на населението за сметка на намаляване на коефициента на смъртност, особено детската, може да доведе до по-висок темп на нарастване на работната сила и следователно по-висок дял в работната сила на постъпващите на работа млади хора, които са най-чувствителни към техническия прогрес и новите технологии.

Пето, по-високите темпове на нарастване на числеността на населението означават увеличаване на дела на населението, което получава по-високо образование и по-висока квалификация и по такъв начин увеличаване дела на носителите на нови знания и ценности.

Шесто, с нарастването на числеността на населението се увеличава масата на инвестициите, обусловени от демографски фактори – демографски инвестиции, свързани с общото и професионално обучение на подрастващото поколение, разходите за организация на нови работни места, социалните разходи. С изменение на половата и възрастовата структура се променят, както размерът, така и структурата на разходите.

Както се вижда всяка от посочените тенденции, във връзка с увеличаването на числеността на населението, в по-голяма или в по-малка степен има системнообразуващи функции по отношение пазара на труда и по-конкретно по отношение количеството и качеството на предлаганата работна сила на пазара на труда. Следва да се има предвид, че на различните етапи от развитието на политическата и икономическата системи, въздействието на тенденциите, породени от демографски фактори, върху пазара на труда се пречупва от решенията и действията на административни, икономически и политически структури. Затова крайните резултати от въздействието върху пазара на труда – формирането на определено количество работна сила с определено качество (образование, квалификация, ценностна система) могат да не съответстват на общоприетите тенденции и очакванията на икономическите субекти – отрасли, сектори, предприятия.

Формирането на пазара на труда в страната през последните 20 години се намира под въздействието на демографски, миграционни и социално-икономически фактори. Може да се прецени, че най-слабо е влиянието върху пазара на труда на демографските фактори. Например, населението на страната е с 1,502 млн. души по-малко от това до 1989 г., по-ниска е раждаемостта, но в машиностроенето тогава работят 450 хил. души, а сега – над 4 пъти по-малко. Няма достатъчно кандидати за работа в машиностроенето, в т.ч. и в София, която като население сега е по-голяма от тази през 1989 г. По-съществено значение за формирането на пазара на труда и предлагането на работна сила има външната миграция (емиграция) на огромен брой млади, висококвалифицирани специалисти във всички области на общественото производство. Най-дълбоките промени в съдържанието и конюнктурата на пазара на труда се детерминират от структурните изменения в икономиката. Измененията във формите на собственост, измененията в перспективите за развитие на отраслите, измененията във финансово-кредитните отношения, измененията в инвестиционната политика, свиването и закриването на производства доведоха до рязко съкращаване на заетостта, отраслово и вътрешноотраслово преразпределение и активно движение (мобилност) на работната сила.

Следва да се отбележи, че бяха ликвидирани крупните машиностроителни заводи в София („ЗММ”, „Балканкар”, „Интрансмаш”, др.), които правеха столицата крупен машиностроителен център на страната с разгърната образователна система в областта на професионалното образование.

Появата на различни форми на собственост, реализацията на нови социално-трудови отношения в рамките на прехода към пазарна икономика, формирането на нови институционални структури в държавата формираха нови изисквания към работната сила и създадоха възможности за широка проява на икономическа активност. Масовото разкриване на нови работни места в новосъздадени малки и средни предприятия с висока обръщаемост на вложените средства (търговия, услуги, охрана, операции с недвижимо имущество и др.) привлякоха значителна част от работната сила в съществуващите традиционни производства.

Динамиката на конюнктурата на пазара на труда в годините на прехода към пазарна икономика доведе до формирането на някои отрицателни тенденции в състоянието на работната сила в машиностроителния сектор, както и до възникването на проблеми, свързани с осигуряването на производството и управлението с висококвалифицирани специалисти. Като такива могат да се посочат:

1. Част от работниците и специалистите напускат машиностроителните фирми, привлечени от по-високото заплащане и по-добри условия на труд на новото място. В рамките на този процес от машиностроенето излязоха голяма част от висококвалифицираните работници и специалисти. Кризата през 2009 - 2010 г. задълбочи и ускори този процес. Освободени или напуснали по собствено желание са особено ценни за производството специалисти с висше образование – инженер-механик, инженер-конструктор. Висок е броят на напусналите предприятията квалифицирани работници, за подготовката на които обикновено са необходими години – електрозаварчици, заварчици, настройчици на металообработващи машини, машинни оператори, монтьори. Много висок е процентът на напусналите работници от основните машиностроителни професии – стругари, фрезисти, шлайфисти.

2. Налице е тенденция на застаряване на работещите в машиностроителния сектор. Делът на работещите до 24 г. възраст е спаднал под 5%. Същевременно делът на работещите на възраст над 55 г. има незначителен спад. Делът на заетите над 45 годишна възраст надвишава 54%.

3. Съществува недостиг на квалифицирани кадри – специалисти с висше образование и висококвалифицирани работници. Този недостиг се обуславя както от големия брой напуснали предприятията през последните години, така и от измененията в съдържанието на труда и създаването на нови работни места и нови професии в резултат на технологичните промени. Очевидно е, че този процес ще се задълбочава и ще придобива по-остри форми при ускоряване на технологичните промени в производството.

4. На този етап пазарът на труда не предлага достатъчно специалисти със средно и висше образование за нуждите на машиностроителния сектор. Няколко са основните причини за това състояние:

• 
  Намалява броят на средните професионални гимназии, които подготвят кадри за машиностроенето.
  
• 
  Намалява приемът и броят на завършващите средно и висше образование по машиностроителните специалности. Една от причините за това е провежданата политика от МОМН през последните 6-7 години – например, утвърденият брой на учениците по държавна поръчка за езиковите и профилирани гимназии е по-голям от този на завършващите 7-ми и 8-ми клас. Продължаващите образованието си в професионалните гимназии по механотехника в селищата, където все още има такива, са младежи, които нямат никакъв шанс да продължат образованието си в други средни учебни заведения. Ежегодно намалява броят на студентите по основни машиностроителни специалности във ВУ.
  
• 
  Липса на мотивация у младите хора да усвояват машиностроителни професии и да свързват трудовата си дейност с машиностроителното производство. Причина за това са както формираният по-висок имидж на редица професии в други сфери на икономиката, така и създадената представа за ниско заплащане и лоши условия на труд в машиностроителното производство.
  

Проблемът за качеството на професионалното образование започва да се възприема и на държавно равнище и се заговори за въвеждането на дуална система, включваща обучение в клас и работа в производството. Досегашните обсъждания в промените на Закона за професионалното образование, обаче, не предвиждат такова решение.

2. Динамиката в конюнктурата на пазара на труда през годините на прехода доведе до формирането на някои негативни тенденции и проблеми в състоянието и развитието на работната сила в сектора, свързани предимно с осигуряването на специалисти с висока образователна и квалификационна подготовка. С развитието на технологиите в машиностроителния сектор тези проблеми ще се задълбочават, поради което, още на този етап, са необходими системни мерки за създаване на работещи механизми (организационни и финансови) за осигуряване на развитието на предприятията със специалисти с необходимите качества. Вече е съвършено очевидно, че тези проблеми не могат да бъдат решени без участието на предприятията от сектора. Ангажираността на ръководствата на самите предприятия в подготовката на квалифицирани кадри за нуждите на отделните фирми ще става все по-голяма. Поради това е наложително вниманието по проекта на БСК за оценка на компетенциите на работната сила да бъде насочено към изпълване със съдържание дейността на звената в пилотните предприятия и тяхното институционализиране.