Обхват на дейността, структура и особености на сектора

2.1.3. Състояние и тенденции в икономическото развитие на сектора

Паричният поток от оперативната (основната) дейност е основен финансов индикатор за доходност на предприятията в сектора. Равнището на получения паричен поток зависи от размера на създадената добавена стойност и ефективността на разходите. Нарастването на паричните потоци в дългосрочен план е показател за:

• 
  увеличаване на инвестиционните възможности (потенциал) на предприятието (сектора) за сметка на вътрешни (собствени) средства;
  
• 
  нарастване на кредитния потенциал на предприятието (сектора)
  
• 
  засилване на интереса на чуждестранните инвеститори към българските машиностроителни предприятия.
  

Фиг. 6 Индекс на изменение на износа в сектора на база предходна година

Източник: МИЕТ.

През периода 2000 - 2007 г. износът в сектора следва плавна тенденция на нарастване. По-значително увеличение е налице през 2007 г., когато износът нараства с 37% в сравнение с 2006 г. Увеличение на износа през тази година се наблюдава във всички продуктови групи. Това увеличение е последвано от силен срив в износа през кризисната 2009 г. От края на същата година се оформи постепенна тенденция на нарастване на износа (фиг. 7).

Фиг. 7 Индекси на оборотите на вътрешния и външния пазар

Източник: НСИ.

В структурата на износа през последните четири години се наблюдават следните тенденции:

1. Относителният дял на износа на машиностроителна продукция в общия обем на износа за страната през 2011 г. е възстановен на равнището на предкризисната 2008 г. (таблица 1). Спадът в относителния дял на износа през 2009 и 2010 г. спрямо 2008 г. е малко повече от един процентен пункт. Секторът на машиностроенето (С28) заема между 6.5% и 8% от общия износ на предприятията от преработващата промишленост и между 5.5% и 7% от общия износ за страната (таблица 1).

Източник: МИЕТ.

Фиг. 9 Структура на износа по основни групи продукти (SITC), 2010-2011 г.

Източник: МИЕТ.

3. Налице е тенденция на намаляване на износа на машини и оборудване с общо предназначение – от 44.6% през 2008 г. на 24% през 2011 г. Намаление на обема на износа в тази продуктова група се забелязва и през 2009 и 2010 г.

4. Износът на машини и съоръжения със специално предназначение отбелязва по-сериозни колебания. Спадът в износа на машини от тази група през 2009 г. е значително по-малък от този при металорежещите машини и машините с общо предназначение, което определя увеличението на относителния дял на износа на машини и съоръжения със специално предназначение през 2009 г. През 2011 г. относителният дял на износа на продукция от тази група е близко до равнището от 2008 г.

5. Като обща стойност и като относителен дял износът на металообработващи машини през 2011 г. е по-малък от износа през 2008 г. През 2009 г. в сравнение с 2008 г. спадът в износа е около 50%. Спрямо другите продуктови групи увеличението на износа през 2010 и 2011 г. е в по-малки граници и остава под равнището на 2008 г.

Основните пазари на които се изнася продукцията на българското машиностроене са Европейския съюз, Русия и Балканските страни. Износът в страните от ЕС заема най-голям относителен дял. През 2009 г. износът за ЕС и Швейцария заема 72.6% от общия обем на износа, през 2010 г. – 64.7%, през 2011 г. – 76.4%. Сред страните от ЕС най-големи търговски партньори на българските машиностроителни предприятия са компании от Германия и Италия, където се реализира около една четвърт от машиностроителната продукция (таблица 2).

През 2011 г. Германия заема първо място в износа на други помпи и компресори (52.4 млн. EUR – 81% от износа в продуктовата група), арматурни изделия (33.3 млн. EUR – 27.5%), пещи и горелки (4 млн. EUR – 45.4%), преносими инструменти с вграден двигател (6.7 млн. EUR – 33.4%), производство на други обработващи машини (15 млн. EUR – 51%). През същата година най-голям износ в Италия е реализиран от подсекторите „Производство на лагери, предавки и съединители" (48.3 млн. EUR – 55.8% от износа в подсектора) и „Производство на подемно-транспортни машини" (7.8 млн. EUR – 8%).

Русия е един от най-важните пазари извън ЕС, но през последните три години износът на машиностроителна продукция на руския пазар намалява. През 2009 г. в Русия се реализира почти 13% от общия обем на експорта на машиностроителна продукция, през 2010 г - 7.7% и през 2011 г. - 7.1%. Традиционно Русия заема челни позиции (първо място през 2009 г.) в износа на подемно-транспортни машини и машини и оборудване за преработка на храни, напитки и тютюн, висок е, също така, делът на износа на металорежещи машини. През 2011 г. износът за Русия е на първо място при подемно-транспортните машини (38.2 млн. EUR - 12.8% от износа в продуктовата група), машините за обработка на метал (6.9 млн. EUR - 19.6%), машините и оборудването за преработка на храни, напитки и тютюн (8.6 млн. EUR - 18.5%), машините за хартия, картон и изделия от хартия и картон (358.5 хил. EUR - 18.8%). Висок е, също така, делът на износа на арматурни изделия (13.6%) и преносими инструменти с вграден двигател (7.22%).

Важен търговски партньор на българските машиностроителни предприятия са страните от Балканския регион – Гърция, Турция, Румъния, Сърбия, Хърватия, Черна гора, Косово, Босна и Херцеговина, Словения. През 2009 г. общия обем на износа в тези страни надхвърля 150 млн. EUR (23.2% от износа на машиностроителна продукция), през 2010 г. – 204 млн. EUR (22.9%) и през 2011 г. – 407 млн. EUR (30%). Над 90% от експорта на машини за селското и горското стопанство се реализира в Румъния: 2009 г. - 93%, 2010 г. - 93.4%, 2011 г. - 93.7%. През 2011 г. Румъния заема първо място в износа на турбини и двигатели, без авиационни, автомобилни и мотоциклетни (114.8 млн. EUR - 55.6% от износа в стоковата група), машини и оборудване за металургията и леярството (7.7 млн. EUR - 37.9%), машини за добива и строителството (18.9 млн. EUR - 19.5%). Гърция и Турция заемат почти 30% от износа на машини за текстил, облекло, кожи и кожени изделия. Босна и Херцеговина е с най-висок дял при износа на офис техника (без компютърната) – над 13%.

Фиг. 10 Дял на износа по основни пазари - подсектор 28.1 „Производство на машини с общо предназначение"

Източник: МИЕТ.

Фиг. 11 Дял на износа по основни пазари - подсектор 28.2 „Производство на други машини с общо предназначение"

Източник: МИЕТ.

Фиг. 12 Дял на износа по основни пазари - подсектор 28.3 „Производство на машини за селското и горското стопанство"

Източник: МИЕТ.

Източник: МИЕТ.

Фиг. 14 Дял на износа по основни пазари - подсектор 28.9 „Производство на други машини със специално предназначение"

Източник: МИЕТ.

По данни на Евростат в периода 2000-2007 г. годишният размер на инвестициите в дълготрайни материални активи в сектора на машиностроенето нараства повече от три пъти – от 55.5 млн. EUR през 2000 г. до 175.7 млн. EUR през 2007 г. През 2008 г. (в съответствие с новата статистическа класификация – КИД 2008) са отчетени инвестиции в размер на 110.5 млн. EUR. Поради резкия спад в износа, липсата на достатъчно собствени финансови средства и затруднения достъп до кредити, през 2009 г. и 2010 г. размерът на инвестициите се задържа на равнище около 50% от достигнатото през 2008 г. (таблица 4). По показателя „инвестиции на един зает" секторът остава на последно място в ЕС (средният размер на инвестициите на един зает в ЕС-27 през 2008 г. е около 7 хил. EUR). Положителен факт е обстоятелството, че през последните години повече от две трети от направените инвестиции са свързани с основната производствена дейност и са насочени към закупуване на машини и оборудване. Чуждестранните инвестиции остават на ниско равнище и на практика не могат да имат съществено влияние върху развитието на производствения потенциал, повишаване на конкурентоспособността и икономическия растеж в сектора.

Кризата на европейския пазар през 2009 г. е основният фактор за рязко снижаване на производството и продажбите на продукция на българските предприятия. Друг съществен фактор e значителното намаляване на вътрешното потребление на машиностроителна продукция. Под въздействието на тези фактори спадът в приходите от продажби през 2009 г. в сравнение с 2008 г. достигна почти 33%. Средногодишните приходи от продажби на едно предприятие от сектора през 2009 г. намаляха с почти 33% спрямо 2008 г. Този спад е съпоставим с общия спад на приходите от оперативна дейност в преработващата промишленост – 34.3%.

През 2009 г. в машиностроителния сектор беше реализирана печалба след данъци в размер на 80.3 млн. лв., което е почти 59% по-малко от реализираната печалба през 2008 г. Ниският размер на печалбата съпроводено от високата цена и по-трудният достъп до банкови кредити силно ограничиха инвестиционните възможности на предприятията и редица проекти за технологично обновяване бяха преустановени.

В условията на криза през 2009 г. предприятията от сектор „Машиностроене” като цяло поддържаха балансирано управление на вземанията и задълженията в резултат на което не беше допусната декапитализация и рязко влошаване на ликвидността. Собственият капитал на предприятията от сектора е нараснал с 4.5% през 2009 г. в сравнение с 2008 г. Общата стойност на задълженията през 2009 г. е намалена с почти 24% спрямо предходната година (от 1266 млн. лв. на 963 млн. лв.). Едно от негативните проявления на кризата е рязкото нарастване на задълженията съизмерено спрямо реализираните приходи. Поради значителното снижение на приходите от оперативната дейност в машиностроителния сектор, относителният дял на задълженията спрямо приходите е нараснал от 49.2% през 2008 г. на 60.9% през 2009 г. През 2009 г. относителният дял на общите задължения спрямо приходите от оперативна дейност в преработващата промишленост е достигнал 85.5%. Задълженията на машиностроителните предприятия в кризисната 2009 г. към финансовите институции са се увеличили незначително (по-малко от 6%). Увеличението е за сметка на дългосрочните задължения. В по-голяма степен (над 24%) са намалели вземанията на машиностроителните предприятия от клиенти и доставчици. Няма съществени изменения в стойностите на показателите за ликвидност и структура на капитала през 2009 г. (таблица 5).

Възможен начин на действие е да се търси участие в международните производствени вериги чрез аутсорсинг на обособени производствени и/или спомагателни дейности, дейности по следпродажбеното обслужване и др.

Реализирането на подобни възможности, по мнение на браншовата камара, бяха пропуснати от ръководствата на някои от предприятията, които особено през периода 2003-2005 г. имаха предложения за аутсорсинг на производството на възли и изделия от водещи чуждестранни компании чрез промяна в структурата на собствеността. Една от причините за това бе, че фирмите на онзи етап имаха сравнително добри пазари и собствениците не бяха склонни да отстъпват на чуждестранните фирми мажоритарен дял (51%) от собствеността. Времето потвърди недалновидността на подобни решения. Отделни, в т.ч. структуроопределящи за отделни производства предприятия преустановиха дейността си през 2008-2010 г.

Възможностите в това отношение все още не са изчерпани. Като пример може да се посочи, че в момента чуждестранна компания търси български производител на металната конструкция на тежка машина да аутсорсва производството й у нас с перспектива да прехвърли в България и производството на други възли, в т.ч. крайното изделие.

2. Външните пазари и преди всичко пазарът в ЕС са определящи за развитието на българското машиностроене. На този етап потенциалът на вътрешния пазар остава ограничен и няма основания да се очаква сериозно увеличение на потребностите от машиностроителна продукция в близките една-две години. Значителна част от приходите от вътрешния пазар са свързани с продажбата на резервни части. Относителният дял на приходите от износ в нетните приходи от продажби през 2008 г е 89.6%, през 2009 г. – 87%. В тези условия увеличаването на приходите от продажби, като едно от най-важните условия за растеж в сектора е свързано със запазването и разширяването на позициите на външните пазари. Една от възможните стратегии е стабилизиране на завоюваните позиции на европейския пазар и активизиране на усилията за разширяване на пазарните позиции в Русия и Балканските страни. В Русия се провеждат мащабни програми за техническо обновяване на производството. Продукцията, която българското машиностроене традиционно изнася на европейския пазар, в т.ч. в Германия, Италия, Швейцария и др. страни безспорно може да намери по-широка реализация на пазара в Русия. Значителна част от машиностроителната продукция се реализира на пазарите в Балканските страни. Почти 100% от машините за селското и горското стопанство се реализират в този регион, значителен е делът на продажбите и в други продуктови групи. Трябва да бъдат оценени възможностите за утвърждаването на българския машиностроителен сектор, като водещ производител и доставчик на определени продуктови групи и/или изделия с нарастващо пазарно присъствие в страните от региона. Разширяването на пазарните позиции в Русия и Балканските страни изисква, преди всичко, общи усилия на предприятията в сектор „Машиностроене” за преосмисляне и оценка на досегашната външнотърговска практика, разработване и реализиране на конкретни съвместни действия на отделните пазари.

Подобен начин на действие е обсъждан на срещи на предприятията по браншове. На срещите се заявява готовност за реализирането на политика за съвместно излизане и разширяване продажбите на посочените пазари, но при предприемането на конкретни инициативи активността намалява. Пример за това са дългогодишните предложения от фирми в Центъра на промишлеността в Москва да се обособи постоянно действаща машиностроителна изложба. След намирането на решение през 2011 г. активността на предприятията рязко намаля.

4. Създаваната в сектора добавена стойност, въпреки тенденцията на постепенно нарастване в периода след 2000 г., остава на ниско равнище. По данни на Евростат секторът е на последно място в ЕС по показателя „произведена добавена стойност на един зает" (този показател най-често се приема като измерител на производителността на труда). През 2008 г. добавената стойност на един зает е 9.1 хил. EUR, през 2009 г. – 6.9 хил. EUR. Средните стойности за машиностроителния сектор (сектор 28) на ЕС-27 през посочените години са съответно 60 хил. EUR и 51 хил. EUR. Различни фактори обуславят подобна ситуация:

• 
  установената продуктова структура – преобладаващата част от продукцията е с ниска добавена стойност;
  
• 
  висока материалоемкост и енергоемкост на продукцията, която ще нарасне още повече до края на 2012 г. след значимото увеличаване от 1 юли на цената на електроенергията, особено за промишлеността;
  
• 
  ограничени възможности на предприятията да влияят върху формирането на цените на продуктите на европейския пазар;
  
• 
  непредвидими и несъобразени с интересите на бизнеса действия и решения на регулаторни органи в страната, които водят до увеличаване на материалните и оперативни разходи на предприятията.
  

Основен източник за финансиране за предприятията в момента е ОП „Конкурентоспособност”. Броят на фирмите от сектора с одобрени за финансиране проекти по процедурата „Технологична модернизация” от началото на 2012 г. е значителен на фона на общо одобрените проекти – на 20 малки и средни предприятия, по процедурата „Зелени предприятия” за големи фирми – 8 са от машиностроенето от общо одобрените 30 за цялата индустрия.

И занапред, в т.ч. до 2020 г., привличането на средства по линия на еврофондовете за машиностроенето следва да бъде първостепенна задача на ръководствата на предприятията, като акцентът се измества към финансиране и внедряване в производството на най-съвременни , високотехнологични и иновативни продукти с висока добавена стойност.

5. Сложната икономическа ситуация в ЕС и нейното отражение в страната очертават още по-силно основните проблеми в развитието на машиностроителния сектор:

• 
  финансово-икономически – бавно и с нисък ръст натрупване на капитала, недостатъчно разширяване на потенциала за инвестиции и като резултат липса на условия за ефективен и икономически по-значим растеж;
  
• 
  несъответствие на производствения и технологичен потенциал на изискванията за производство на високотехнологични, наукоемки изделия;
  
• 
  продължаващо намаляване на възможностите на предприятията (загуба на управление) да влияят върху основни производствени фактори, в частност върху качеството на работната сила – задълбочаващ се дефицит на висококвалифицирани кадри, неадекватна на потребностите и с ниско качество образователна подготовка, непривлекателност на машиностроителните професии, недостиг на финансови средства за подобряване на условията на труд и повишаване на заплащането, липсващи или неефективни системи за професионална подготовка и т.н.