Секторен анализ на компетенциите на работната сила в сектор „Машиностроене”

Независимо от високата динамика в числеността и структурата на персонала съотношението между броя на мъжете и броя на жените в сектора остава на едно и също равнище през целия анализиран период 2008 - 2011 г. - около 75% мъже и около 25% жени (таблица 11). Очевидно това е оптималната полова структура на заетите в машиностроенето. Отклонения (в рамките на 5-6 процентни пункта) от това съотношение се наблюдават в някои възрастови групи на заетите.

Във всички подсектори преобладаващата част от заетите-жени са във възрастова група от 45 г. до 54 г. Най-голям брой жени работят в подсекторите 28.1 „Производство на машини с общо предназначение" и 28.2 „Производство на други машини с общо предназначение" (фиг. 22). Аналогична е ситуацията и при мъжете с изключение на подсектор 28.1 „Производство на машини с общо предназначение", където най-голям е броят на заетите от възрастова група 35-44 г. (14.8% от заетите в подсектора – фиг. 23)

Източник: НОИ.

През всички години на разглеждания период (2008 - 2011 г.) младите специалисти и работници (заетите във възрастови групи 15-24 г. и 25-34 г.) остава непроменен – около 23% (таблица 12). Приблизително на същото равнище – 22-23% от общия брой на заетите се задържа числеността на персонала във възрастова група 35-44 г. Над 50% от заетите през всичките години са във възрастова група от 45 г. до 64 г. Заетите над 65 г. са около 2%. Независимо от силната динамика в числеността и структурата на персонала през периода на кризата 2008 - 2011 г. възрастовата структура на заетите се възпроизвежда без съществени изменения.

Таблица 12 Относителни дялове на заетите по възрастови групи, %

Цената на труда е важна характеристика на работната сила, която в голяма степен отразява и равнището на професионална квалификация и умения на работещите. От друга страна нивото на заплащане и доходи, които получават заетите в сектора са от определящо значение за привличането и подбора на висококвалифицирани специалисти. В настоящия анализ, като характеристика на равнището на доходи на заетите в машиностроенето през периода 2008 - 2011 г. е използван средният месечен осигурителен доход (по данни на НОИ).

• 
  СОД е най-висок за ръководните длъжности – 1195 лв. (с 29 лв. по-висок от СОД за същата категория заети в останалите икономически дейности);
  
• 
  СОД за специалистите е 833 лв. (с 124 лв. по-нисък от СОД за същата категория заети в останалите икономически дейности);
  
• 
  СОД за техническите и приложни специалисти е 724 лв. (с 82 лв. по-нисък от СОД за същата категория заети в останалите икономически дейности);
  
• 
  най-нисък е СОД за персонала, зает с услуги за населението, търговията и охраната – 393 лв. (с 24 лв. по-висок от СОД за професията);
  
• 
  СОД на квалифицираните работници е 642 лв. (с 98 лв. по-висок от СОД за същата категория заети в останалите икономически дейности);
  
• 
  СОД на машинните оператори и монтажници е 601 лв. (с 62 лв. по-висок от СОД за същата категория заети в останалите икономически дейности)
  

• 
  измененията в обема на производството и очакваните приходи от продажби, което предопределя необходимостта от снижаване или задържане на равнището на заплащане или създава възможности за повишаване на заплащането на особено важни за предприятието категории персонал или длъжности;
  
• 
  начинът на оптимизиране на числеността на персонала в условията на криза.
  

Реалното проявление на тези фактори в практиката формира определено различие в динамиката на СОД в различните групи производства. В едни случаи, независимо от рязкото съкращаване на числеността на персонала през 2009 г. (а в някои случаи съкращаването на персонала продължава и през 2010 г.) СОД плавно нараства през 2009, 2010 и 2011 г. в сравнение с предкризисната 2008 г. Пример в това отношение са предприятията от група 2812 „Производство на хидравлични помпи, хидравлични и пневматични двигатели", група 2822 „Производство на подемно-транспортни машини", група 2849 „Производство на други обработващи машини" (таблица 14). Подобна ситуация може да бъде илюстрирана с данните, представени в долната таблица.

Таблица 13 Изменения в продукцията, персонала и СОД в група 2822 „Производство на подемно-транспортни машини"

Общият брой на съкратения персонал в сектор 2822 през 2009, 2010 и 2011 г. е 2833 души или 35% от числеността на персонала през 2008 г. Съкратения неквалифициран персонал през този период е едва 25% от общия брой съкратени служители и работници. Очевидно е, че подобни мащабни съкращения на персонала не могат да бъдат извършени без задълбочен анализ и преоценка на функциите и организацията на основните подсистеми – маркетинг, производство, управление, финанси. Нарастването на СОД в условията на силен спад на производството (спад от 50% на произведената продукция през 2009 г. в сравнение с 2008 г.), последван от ниски темпове на нарастване на произведената продукция (през 2011 г. произведената продукция е едва 63% от достигнатото ниво през 2008 г.), може да бъде обяснено със стремежа на предприятията да запазят основното ядро от висококвалифициран персонал. При съществуващия недостиг на млади, висококвалифицирани кадри подобни действия са изключително важни, особено в районите с концентрация на предприятия със същия или сходен предмет на дейност (например, в района на гр. Пловдив функционират няколко предприятия за производство на подемно-транспортни машини, а така също и други предприятия, които търсят висококвалифицирани кадри от същите професии).

2. Професионално-квалификационната структура на заетите се изменя в тесни граници (1-2 процентни пункта) с изключение на заетите от категориите „Квалифицирани работници" и „Машинни оператори и монтажници". Относителният дял на квалифицираните работници се увеличава от 29% в края на 2008 г. до 41.2% в края на 2011 г. Относителният дял на машинните оператори и монтажници намалява от 25.8% в края на 2008 г. на 14.3% в края на 2011 г. Малко вероятно е, в условията на криза, тези изменения да са резултат от промени в продуктовата структура и смяна на технологиите. По-вероятно е, при назначаването на нови работници по определени причини да е дадено предпочитание на длъжностите от категорията „Квалифицирани работници". Относителният дял на нискоквалифицирания персонал в края на 2011 г. като цяло остава висок – 16.2%, въпреки намалението с повече от два процентни пункта в сравнение с 2008 г.

3. Независимо от динамиката на броя на заетите възрастовата и половата структура на персонала през 2009, 2010 и 2011 г. се възпроизвежда в конфигурацията от 2008 г. без съществени изменения. Повече от 50% от заетите в края на 2011 г. са във възрастовите групи над 45 години. Липсва тенденция на нарастване броя на младите работници и специалисти – относителният дял на заетите във възрастова група 15-24 г. в края на 2011 г. е 5.2% (в края на 2008 г. – 5.4%), а този на заетите във възрастова група 25-34 г. – 18.6% (в края на 2008 г. – 17.9%). При назначаването на нови работници в началото на изхода от кризата през 2010 и 2011 г. основно се разчита на освободени от работа през 2009 и 2010 г. Пазарът на труда в регионите, където са концентрирани машиностроителните мощности почти не предлага млади специалисти с нужната за машиностроенето образователна подготовка. Причините за това са известни от години – намаляване на броя на учебните заведения, намаляване на приема и липсата на мотивация у младите хора за получаване на образование по машиностроителните специалности.

4. Равнището на доходите (измерени чрез средния осигурителен доход) на заетите в сектора през разглеждания период (2008 - 2001 г.) се формира както под въздействието на обективни фактори, породени от кризата, така и под въздействието на мерките и действията на отделните предприятия, насочени към разкриване на вътрешни резерви. Като резултат, в едни групи производства се наблюдава плавно нарастване на СОД, а в други значителна динамика, изразяваща се в увеличаване и намаляване на СОД през отделните години. Трябва да се очаква, че въздействието на обективните фактори и реализирането (или нереализирането) на допълнителни (вътрешни) мерки са създали различни възможности на отделните предприятия да разрешат основния проблем, който може да създаде предпоставки за растеж в следкризисния период – запазване на висококвалифицирания персонал.