Секторно ръководство по овос българия депа за битови отпадъци



страница13/16
Дата27.03.2017
Размер1.45 Mb.
#17874
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   16

Рискови случаи


В този подраздел на ДОВОС следва да се идентифицират и разгледат проектните дейности, които е възможно да доведат до инциденти със значително въздействие върху околната среда, до опасни за природата последствия.

Трябва да бъдат разгледани следните типични рискови случаи:



  • сеизмична активност;

  • свлачища;

  • наводнения;

  • пожари;

  • инциденти с токсични и опасни химически вещества;

  • инциденти, свързани със здравето и безопасността на работници;

Каре 20. Данни, които следва да бъдат предоставени във връзка с рисковите случаи

Сеизмична активност

  • данни относно земетресения в района;

  • проектиране на дългосрочната инфраструктура на площадката съобразно сеизмичната зона;

  • мерки за предотвратяване/смекчаване на въздействията в случай на земетресение.

Свлачища

  • идентифициране на местата, които са изложени на опасност от свлачища на територията, където ще се изпълнява проектът;

  • идентифициране на основните въздействия в случаите на свлачища и засегнатата от тях територия и въздействието им върху тази територия;

  • идентифициране на дейностите и оборудването, които е възможно да бъдат засегнати – за всеки от компонентите на проекта;

  • определяне на мерки за превенция и смекчаване на въздействията.

Наводнения

  • идентифициране на начините за наводняване;

  • идентифициране на териториите, изложени на риск от наводнения;

  • идентифициране на основните въздействия в случаите на територии, изложени на риск от наводнения, например повреди и задръствания на канализационните тръби;

  • определяне на мерки за превенция и смекчаване на въздействията.

Пожари

  • идентифициране на причините за риска от пожари, напр. на етапа на строителството – спонтанно самозапалване на складирани отпадъци, на етапа на експлоатацията – инцидентно изпускане на метан във въздуха поради проблеми във функционирането на съоръженията за бактериално усвояване;

  • идентифициране на възможните въздействия върху проектните работи/дейност;

  • мерки за превенция и контрол на пожарите.

Инциденти, свързани с опасни химически вещества

  • идентифициране на използваните опасни вещества;

  • идентифициране на възможните инциденти с опасни вещества, напр. такива, свързани със съхранението и работата с химикали;

  • определяне на мерки за превенция и смекчаване на въздействията.

Инциденти, свързани със здравето и безопасността на работници

  • Идентифицирането на инцидентите, свързани със здравето и безопасността на работници, напр. на етапа на строителството – работа в затворени помещения, на етапа на експлоатацията – работници, изложени на емисии от газове, които могат да причинят здравословни проблеми;

  • определяне на мерки за превенция и смекчаване на въздействията.


  1. Програма за мониторинг на околната среда (ПМОС)


Мониторингът на околната среда е ключов аспект, който следва да бъде разгледан при ОВОС. Въпреки че съгласно българското национално законодателство изготвянето на такъв план не се изисква изрично, все пак това се счита за добра практика. В този смисъл мерките за наблюдение се разглеждат като част от тези за предотвратяване/смекчаване на значителните въздействия върху околната среда и се включват в плана по чл. 14, ал. 1, т. 5 и Приложение № 2а от Наредбата за ОВОС. Освен това, в ДОВОС, разработвани в страната, последователно се препоръчва изготвянето на план за собствен мониторинг и прилагането му на всеки етап от изпълнението на проекта.

Препоръчва се ДОВОС да съдържа програма за мониторинг, както за етапа на строителството, така и при експлоатацията, която да има следните цели:



  • постигане на съответствие между реалното текущо състояние и основните заключения от ОВОС;

  • оценка на ефективността на прилаганите мерки за предотвратяване/смекчаване на въздействия;

  • осигуряване на данни за информиране на обществеността;

  • създаване на база данни относно горепосочените мерки и инвентаризациите на емисиите, което ще осигури информация за усъвършенстването на ПМОС;

  • улесняване на разследването в случай на превишаване на установени норми.

Основните стъпки, свързани с мониторинга са:

  • изготвяне на програма за проучване и пробовземане (постоянно или непостоянно) с цел систематично събиране на относими данни/информация;

  • изпълнение на програма за проучване и пробовземане;

  • анализ на пробите и на събраните данни/информация, тълкуване на данните и информацията;

  • изготвяне на доклади, подпомагащи управлението на околната среда.

Следва да се отбележи, че за да бъде мониторингът на околната среда ефективен, е необходима реална базова информация за състоянието преди започването на строителството, която да може да се сравни с измерваните стойности след започването на експлоатацията на проекта. Следователно въз основа на информацията, събрана при проучването на съществуващите условия, могат да бъдат идентифицирани, контролирани и предотвратени/смекчени въздействията върху околната среда по време и след изпълнението проекта.

Мониторингът трябва да се отнася най-малко до:



  • качеството на въздуха;

  • повърхностните и подземните води;

  • миризмите и праха;

  • шума;

  • метеорологичните условия;

  • топографията и стабилността;

  • инфилтрата;

  • ГД и емисиите от изгарянето на ГД;

  • естествената околна среда за определени видове и местообитания.

Мониторингът на площадката предполага експлоатационен и екологичен мониторинг (вж. Таблица 3). В съответствие с ДДО и Наредба № 8 за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци, той трябва да обхваща етапите на строителството, експлоатацията и закриването на депото. Дейностите по мониторинга трябва да бъдат описани в ДОВОС.

Таблица 3. Аспекти, които трябва да бъдат включени с ПМОС



ОПЕРАТИВЕН МОНИТОРИНГ

ЕКОЛОГИЧЕН МОНИТОРИНГ

СТРОИТЕЛСТВО

  • качество и количество на отпадъците, напускащи депото;

  • видове и количества консумирани горива (дневно, месечно);

  • количество на консумираната вода;

  • количества на използваните опасни материали;

  • метеорологични данни (дъждове на ден, посока и сила на вятъра, изпарение, температури);

  • качество на повърхностните и подземните води;

  • качество на въздуха на площадката на депото и извън нея;

  • шум;

ЕКСПЛОАТАЦИЯ

  • качество и количество на постъпващите и излизащите отпадъци;

  • качество и количество на инфилтрата и на ГД в хода на експлоатацията;

  • количества дъждовни води преди заустването;

  • състояние на канавките, пътищата, откосите и стабилността;

  • мониторинг на метеорологичните данни, който може да бъде извършван на площадката с оборудване на оператора или въз основа на данните, получавани от най-близката метеорологична станция;

  • мониторинг на данните за качеството на повърхностните и подземните води;

  • качество на въздуха на площадката на депо и извън нея;

  • шум;

ЗАКРИВАНЕ НА ДЕПОТО/СЛЕДЕКСПЛОАТАЦИОННИ ГРИЖИ

  • цялост на покритието;

  • количество и качество на инфилтрата и на ГД след закриване на депото.

  • мониторинг на данните за качеството на повърхностните и подземните води;

  • качество на въздуха на площадката на депо и извън нея.

За всеки от тези параметри трябва да се отбележи мястото на пробовземането, броя на тестовете/пробите, честотата на пробовземане, лице, отговорно за мониторинга.



  1. Сподели с приятели:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   16




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница