Семейно възпитание
Изготвил: София Колева 19421108 Проверил
Изтегляне 89.54 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- СЕМЕЙНО ВЪЗПИТАНИЕ Изготвил: София Колева -- 19421108 Проверил: доц. д-р Пепа Митева 2020
| Изготвил: София Колева 19421108
Проверил: доц. д-р Пепа Митева БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ ЦЕНТЪР ПО ХУМАНИТАРНИ НАУКИ БАКАЛАВАРСКА ОБРАЗОВАТЕЛНА ПРОГРАМА “ПРЕДУЧИЛИЩНА И НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ПЕДАГОГИКА” КУРСОВ ПРОЕКТ ПО ТЕОРИЯ НА ВЪЗПИТАНИЕТО ТЕМА СЕМЕЙНО ВЪЗПИТАНИЕ Изготвил: София Колева -- 19421108 Проверил: доц. д-р Пепа Митева 2020 Семейното възпитание е изключително важен аспект от теорията на възпитанието и от педагогическата наука, като цяло. Въпреки, че погледнато в исторически план, неговата същност, значение, роля, структура, функции и пр. са били разглеждани и тълкувани по различен начин, но им се е отделяла не винаги еднаква по значимост роля, то винаги остава в центъра на общественото внимание. Не съществува универсално приложима технология за семейно възпитание, защото всяко дете има свои специфични особености и потребности неповторими от субективния опит с другите. Семейното възпитание е уникално по съдържателност, интензивност и резултатност, тъй като се основава на сърдечни връзки, осъществява се в естествени условия, непрекъснато и продължително, едновременно обхваща всички страни на изграждащата се личност. В съвременните педагогически изследвания семейството се разглежда като първо социално обкръжение на детето, като първи модел на големия свят, като микроследа на първичната социализация, като важна социокултурна възпитателна среда, като основен възпитателен фактор. Именно в семейството детето получава свите първи уроци по възпитание, по-рядко целенасочени и организирани, но основно чрез примера на средата, в която то расте и се формира, като индивид и личност. Така често изграденото във възпитателен аспект при детето в семейството трудно може да се промени по-късно, независимо от въздействията на други фактори. Семейството е първото “майчино училище” според /Я.А.Коменски Велика дидактика.С., 1992г/, който е убеден, че образованието и възпитанието на човека се постигат най-добре през ранната възраст в семейството, че ако в детска възраст се пропуснат възможностите за развитие на заложбите, способностите и качествата на детето, после трудно се постига това. Семейството е “святото място” /Й.Х.Песталоци - 1965г/ за нормална и успешна възпитателна дейност, а най-естествен възпитател е майката. Родителството се разглежда “като щастие и дълг, а децата - като грижа и надежда” /Л.Димитров, Традиции съвременност, възпитание.С., 1996г./ Българската възпитателна традиция е родителят да се отнася със стогост, взискателност и обич към своите деца, с вяра в доброто, да възпитава у тях трудолюбие и ученолюбие. Семейството като пърична социална общност с биологиската връзка, общите имена, с общия дом и бит, с интимната атмосфера и привързаността между поколенията създава най-благоприятни възможности и условия за предаване и усвояване на начина на живот на родителите, на еталони на човешко певедение. Към факторите, които присъстват и влияят непрекъснато през всички периоди на социализацията на човесе , се отнася семейството. То въздейства през целия човешки живот, но най-силно и непрекъснато през детската и юношеска възраст, когато се извършва ранната, първична и най-интензивна социализация. През семейството се пречупва влиянието на другите социално-педаговически фактори, което може да става в две посоки - позитивно насоченото семейно възпитание помага на личността да преодолява отриателните влияния на останалите фактори; липсатат или неправилната насока на семейното възпитание обезсмисля или неутрализира целенасоченото възпитателно въздействие на останалите фактори. В зависимост от това поведението на детето може да бъде просоциално, асоциално или антисоциално ориентирано. Специфичната роля на семейството е толкова значима за развитието и възпитанието на детето, че тя не може да бъде изпълнена от никой друг фактор. Затова е особено важно обществото да полага максимални усилия за запазване на семейството и за отглеждане и възпитаване на децата в семейна среда. Статусът на семейството оказва огромна роля през целия детски живот, но особено силно се чувства през първите години. Позицията на семейството в социалната структура, образователното равнище на родителите, професията, социалната, етническата и религиозната принадлежност, материалното състояние, духовните интереси, ценностите, начинът на живот детерминират в най-голяма степен формирането на личността. Възпитателният потенциал на семейството включва широк кръг особености, показатели, характеристики, фактори, условия, които способстват за хармоничното израстване и развитие на детето. По-широкото тълкуване на понятието “възпитателен потенциал” включва: Условия от психологически характер - вътрешно-семейни отношения, статус и авторитет на родителите; Гражданско съзнание, отношение на семейството към обществото и труда; Култура на семейството - в бита, взаимоотношенията, духовната сфера; Структура на семейството - брой на членовете, образованост, професия, материална обезпеченост, стадий в развитието му /А.Низовой. 1981г/ Конституционно задължение на родителите с гражданска отговорност е да отглеждат и възпитават своите деца. Българското законодателство регулира правата и задълженията на родителите и децата. Възпитанието на детето в семейството се разглежда в съвременното общество, не като частно дело на родителите, а като дейност, направлявана от закона. Според Конституцията на Република България “Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата” /чл.47, ал.1/. Изхождайки от концепциите за същността на възпитанието, можем да определим семейното възпитание, като преднамерено взаимодействие на родителите с детето с цел формиране на неговия граждански облик, съответстващ на личните, националните и общочовешките ценности и добродетели. В центъра на възпитателния процес в семейството е личността на детето. Родителите следва да познават закономерностите на детското развитие, възрастовите особености, индивидуалните възможности и способности, за да създават необходимите условия и да прилагат адекватни подходи и методи на възпитание. Качествата на личността на детето се основават на възпитателния идеал и традиции на конкретното семейство, на възприетите от него ценности, на етничиски, социалногрупови и религиозни норми, на национални и общочовешки добродетели. Важни принципи на съвременното семейно възпитание са: целенасоченост, науччност, хуманизъм и уважение към личността на детето, планомерност, последователност, непрекъснатост, комплексност и системност, съгласуваност /Т.А. Куликова 2000г./ Теорията за стуктурата на възпитателния процес е свързана с рационалната, емоционалната и волевата сфера на личността. Разграничаваме условно следните етапи при протичането на този процес в семейството: Информационен етап - даване на знания, формиране на представи и понятия, на възгледи и разбирания за приподата, обществото и човека; Емоционално-оценъчен етап - формиране на чувства, на отношение, лична позиция и ценностна ориентация; Действено-практически етап - формиране на умения, навици и компетентности за социално приемливо поведение. Една от най-важните грижи за семейството е физическото и психическото здраве на детето, условие за успешното му по-нататъшно развитие. Отглеждането и възпитаването на здраво и жизнерадостно дете е свързано с физическо укрепване и двигателна активност; с рационално хранене; със създаване на правилен режим на учене, труд и отдих; със спазване на хигиенни норми; с предпазване от травми и зоболявания, от тютюнопушене, алкохол и наркотици, от стрес, екологическото замърсяване на околната среда и други рискови за здравето фактори. Решаваща роля има семейството при формиране на нравствената позиция на детето и ученика. С помощта на родителите и другите близки детето постепенно усвоява сложните социални отношения, регулирани от морала, законите, религията. В семейството се изграждат първите представи за доброи и зло, за честност и справедливост, за отговорност, милосърдие, корктност, лоялност, толерантност, уважение, солидарност и сътрудничество. В семейството децата получават първите уроци по родолюбие - от родителите първо разбират какво е род, народ и родина, какво са сътворили предходните поколения, с какво следва да се гордеят и как да го съхранят. Актуален нравствен проблем е и формиране на правлно отношение у съвременните деца към парите, които имат важна роля в стандарта на живот, но начинът на придобиването им следва да се свързва с човешките добродетели - инициативност и предприемчивост, честност и трудолюбие, с лоялна конкурентност, с удовлетворение от положения труд, от реализирания интелектуален и физически потенциал. Емоционално-социалното развитие на детето е приоритет във възпитателния процес в семействто. Отчитайки изключителната роля на чувствата в живота на детето, родителите следва да бъдат обективни и справедливи в изискванията и оценките, похвалите и наказанията, да приемат и обичат детето безусловно, да му осигурят закрила и подкрепа, да му помагат да преодолява страховете си, да са съпричастни към неговите тревоги и проблеми. Важна задача на семейството е да помогне на детето да осъзнае своята идентичност и значимост, да си изгради позитивен “Аз” - образ, да формира чувстват на гордост от добре извършената работа, на собствено достойство. Всяко дете трябва да бъде възпитавано в трудолюбие - чрез самообслужване, хигиенизиране на дома, естетизиране на жизненото пространство, грижи за растения и животни, пригонвяне на храна, помощ на възрастни хора и др. Повишаване на интелектуалното равнище на детето в условията на семействто има своя специфика. Чрез общуване с родителите детето опознава своето обкръжение, постепенно разширява своите представи и понятия за заобикалящия го свят, удовлетворява учебно-познавателните си интереси, развива заложбите и способностите си, засилва познавателната си активност. Общуването в семейството е сновен механизъм за възпитаване на децата и юношите. Чрез него се предават опит и знания на младото поколение, състояния, мотиви, начини на поведение, потребности и интереси. Възпитанието в семейството се осъществява като взаимодействие, при което се реализират отношения, разменят се мнения, оценки, осъществава се взаимно влияние между участниците в общуването - родители и деца, създават се реални възможности за сътрудничество между партньорите /Г.Димитрова 1996г/. Времето, което детето прекарва в семейството, се изпълва с игра, учене, труд, отдих, които следва правилно да се дозират и редуват. Всеки момент от тази дейност може да бъде възпитаващ, ако родителят му придаде познавателен, нравствен, граждански смисъл. Мъдростта и майсторството, а често и интуицията на родителя се появяват в умението да носочи енергията, интереса, самостоятелността и инициативата на детето към такава дейност, в която най-пълно се разкриват и изявяват неговите заложби, способности, интереси. Изключително голямо значение за възпитаването на детето и юношата имат семейната атмосфера, семейните взаимоотношения, семейния бит, традиции, празници, ритуали и символи, личният пример на родителите. За нормалното физическо и духовно изграждане на личността на децата и юношите се характера на отношенията, условията и организацията на живота, дейността, общуването и отдиха. Атмосферата на искреност, честност и сърдечност, на любов, уважение, разбиране и взаимопомощ, хармонията в семейните отношения внасят спокойствие, уравновесеност, сигурност, чувство на защитеност и увереност. Привързаността и отговорността към фамилията и рода, приемствеността на поколенията обогатяват емоционалната сфера на децата, формират чувства на обич и достойнство, на цивилизована семейност, семейна чест и родолюбие. Родителският авторитет включва единство между думи и дела, умения да се преценяват внимателно, обективно и самокритично събствените постъпки и действия. Истинският родителски авторитет се гради на взаимно уважение и хуманни взаимоотношения, на доверие и зачитане на личността, на умерена строгост, разумна любов и взискателност. Условно могат да се разделят на три основни вида методите на възпитание: Методи за въздействие върху съзнанието, чувствата и волята на личността - разказ, обяснение, упътване, указание, убеждаване, внушаване, етикиране, пример, наблюдаване, беседа, обсъждане, диалог, дискутиране. Методи за организиране на дейността и формиране на опит за поведение - изискване, разпореждане, принуждаване, поръчение, показване, упражнение, приучаване, подражаване, идентификация, игра, възпитаващи ситуации, трениане на социално желани модели на поведение. Методи за регулиране, коригиране, стимулиране на поведението и дейността - одебрение, насърчение, поощрение, похвала, съревнование, награда, подкрепа, ограничаване, забрана, предупреждаване, порицание, наказание. Пет тактики на семейно възпитание /А.В.Петровский 1987г/: Диктатът - се основава на абсолютната родителска власт, на категоричните изисквания на родителите, предявени в императивна форма, без да се дава възможност на детето да ги обсъжда или оспорва. Съпроводен е с игнориране на индивидуалността на детето и незачитане на неговото достойнство, със съпротивления, наказания, лицимерие, измама, послушание. Опека - родителите се съобразяват с потребностите и интересите на детето, но се стремят да осъщесвят пълен контрол, да го предпазят от всякакви неприятности, да го моделират според своите разбирания, да формират у него висока самооценка, да го поощряват. Конфронтацията - тактика на напрекъснати сбълсъци и конфликти, на напрежение, на емоционален дискомфорт и провокира у детето агресивност и асоциално поведение. Мирно съвместно съществуване - всеки запазва своята свобода, своите интереси, своя начин на поведение, но то често е свързано с безотговорност, безразличие, егоизъм отчуждение. Сътрудничество - най-приемлива, тъй като е съпроводена с взаимно доверие, уважение, подкрепа, зачитане на достойснвото и правото на детето да участва при обсъждане и решаване на важни проблеми, свързани с него и семейството. Държавата чрез Конституцията, Семейния кодекс и Закона за закрила на датето защитава семейството и родителството, стреми се да създава оптимални условия за пълноценно реализиране на трите основни функции - икономическа, възпроизводсвена и възпитателно-социализираща. Чрез социалната си политика тя работи за ругулиране, закрепване и развитие на семейството и брака, за хармонизиране на семейните взаимоотношения, за обезпечаване на семейното възпитание, за санкциониране на родители, нарушаващи родителския си дълг, за защита на правата на детето и неговата закрила. Важна роля за укрепване на семейството имат обществото, медиите, изкуствата, църквата, неправителствените структури, които могат да утвърждават култура на взаимоотношенията, християнски дородетели, семейни и родови традиции. Програмите за соцциална помощ на семейството, семейните косултации, курсовете по фамилна терапия, психотерапията, сдруженията за защита на самотни родители, на деца в риск, центровете за подкрепа, социално-психологическите тренинги са пътища за укрепване на семействата и за повишаване на възпитателния им потенциал. Хуманизирането на възпитателните взаимодействия в семейството е водеща насока и важен път за оптимизиране на семейното възпитание. Общата криза и нравственият срив в обществото, комерсиалните интереси, безделието, подражателствто и усвояването на престъпен опит доведоха до ценностен вакум в съзнанието на децата и юношите, до изгубването на вяра в истината, справедливостта и доброто, до липсата на идеали /Л.Димитров 1996г/. Като прилагат индивидуален и личностно-хуманен подход родителите се съборазяват с различията, с конкретните особености, присъщи само на отделното дете, отчитат промените във възрастовите периоди и различните ситуации, изучават и познават децата и юношите. Всяко дете може да бъде опознато и възпитано, като личност само ако се вземат под внимание неговият действителен живот, неговите радости и тревоги, потребности и стремежи, способности и надежди - счита големият хуманист /Ш.А.Амонашвили 1989г/. Родителите следва да изучават мотивите, интересите, потребностите, стремежите определящи поведението и дейността на детето и юношата. Водеща се ролята на емоциите в цялото детство, родителите трябва да познават емоционалната сфера на децата си, да се съобразяват с техните емоционални състояния, с равнището на интелектуалните, маралните и естетическите чувства, с особеностите на нарвната система и характера им. Изучаването на децата и юношите в семейството мож еда се извършва чрез наблюдения, беседи, анализ на разутатите от дейността им, на детското творчество, чрез консултации и обмяна на информация с учители, психолози, лекари,творци в различни области. Един от подходите към възпитанието на децата и юношите в семейството е оптимистичният подход, а именно вяра в силите и възможностите им. Родителите навреме трябва да забележат какви заложби и способности, потребности, интереси и стремежи притежават децата. Поставянето на увлекателна близка или по-далечна перспектива, конкретна цел, внасяне на игрови, забавни и атрактивни елементи мобилизират децата, поддържат и стимулират интереса, засилват мотивацията и активността им. В съвременното демократииращо общество е необходимо прилагане на възпитавенто в сътрудничество. Партньорите трябва да се уважават и ценят, да съобразяват взаимно желанията и потребностите си, да съгласуват интересите и позициите си. С конкретна и деликатна помощ за постигане на поставената цел, със спокойната и уравновесена обстановка в семейството, с отчитане на трудностите и стимулиране на постиженията и успехите родителите създават оптимистична нагласа у децата, вдъхват им увереност във възможностите. Принципността, откровеността и доверието, тактичността и деликатността, уважението и взаимното внимание стоят в основата на хармоничните семейни възпитаващи взаимоотношения. Но от друга страна пък прекалената свобода и преждевременна самостоятелност, липсата на заинтересованост, разбиране, помощ и подкрепа водят до отчуждаване от семейството, обърканост, самонадеяност, грешни решения, асочиални и криминогенни прояви. Родителската помощ, съвет, насока, разумни ,зисквания, предвидливост, споделяне на личен опит подпомагат формирането на овладяна самостоятелност и отговорност у подрастващите и юношите. Детето има нужда от стабилно семейство, от силни и любящи родители, с разумни правила, граници на контрол, необходимостта от разбиране и насърчаващо поведение /Ф.Додсън 1999г/. Семейството и училището, като социални институции имат равни права, задължения и отговорности във възпитанието на подрастващото поколение, но разчитат на различни средства за въздействие и взаимодействие. Училището е силно с организирания учебно-възпитателен поцес, с педагогически подготвените кадри, с дисциплината и реда, с контрола от държавата. В семейството се създава по-задушевна атмосфера, свобода на личността, естественост и откритост, взаимно доверие и защитеност, продължителност на възпитателните въздействия и взаимодействия, специфична сърдечна близост и взаимни чувства на дълбоко биологична основа. Двата възпитателни фактора се допълват и си влияят. Училището преодолява пропуските, недостатъците, неблагополучията или отрицателните въздействия на семейството, по-професионално приниква в семейните отношения, оказва им влияние, изменя ги. Семейството със своя специфичен възпитателен потенциал подължава възпитателния процес, осъществяван в училище, семейните ценности и отношения проникват в училищните и детските общности, оказват влияние върху тях, като предават и внасят хубавото, доброто, но и негативнто от семейството /П.Костова 1995г/. Възпитателното взаимодействие “семейство-училище” в съвременните условия е сложен и синхронизиран процес на взаимно влияние. Училището оказва конкретна психолого-педагогическа и методическа помощ на семейството при възпитанието на децата и юношите. Основно условие, за да бъде помощта резултатна, е да се познават семействата на децата - структура, образованост, професия, социален статус, материално състояние, бит, култура, духовни потребности, ценностни ориентации, етническа и верска принадлежност и особености, психологическа атмосфера, семейни взаимоотношения, отношение към децата. Най-често използаните методи за изучаване на семействата на учениците са: родителските срещи и консултации, в общи дейности, беседи, интервю, анкети на родители и деца, съчинения, рисунки, есета на ученици. Възпитателното взаимодействие на семейството и училището се реализира в нравствената, психологическата и практическата подготовка на децета за училище, за формиране на интерес към знаниятат и съзнателно отношение към ученето, за рационалната организация и нагласа към учебните задължения в домашни условия. Отношението на родителите към знанията, училището и учителите влияе в голяма степен за формиране на адекватно поведение у учениците. Родителите, заедно с учителите, следва да формират отношение към образоваността като трайна общочовешка ценност, да стимулират стремежа към знания и умения, да изграждат нравствено-значими мотиви за учене. В последните години се прилагат нови стратегии и подходи за ангажиране на родителите във възпитанието. Модел на връзка “училище-семейство” /Дж.Епстейн/ - включва пет вида ангажираност: Основно задължение на родителите - отговорност за датското здраве и безопасност, извънучилищен контрол и дисциплина, грижовна наблюдателност при ученето в къщи; Основно задължение на училищата - да поддържат педагогически целесъобразна връзка с дома, със семейството; Ангажираност на родителите в училище като доброволци - помагачи и наблюдатели на училищни мероприятия и ченически представления; Родителска ангажираност в осигуряване на помощ при учебната дейност в къщи; Родителско участие при вземане на решения в управлението на училищото /Дж.Епстейн 1988г/ Всички ние преминаваме през три етапа на развитие - индивид, човек и личност. Нашата крайна цел като родители е да превърнем родения индивид в човек, а човека - в личност. Когато един родител възпитава децата си, той трябва да има представа какво иска да изгради или иначе казано, да има своята родителска стратегия. Статегията се основава на качества на личността и ценностната система. Бебето се ражда, като всяко едно същество - баззащитно и необременено. За да стане човек, майката го храни и облича, но и също учи на елементарни наглед неща. Едновременно с това му пее, чете, а детето слуша и се учи да говори. Започва да се усмихва, да общува по негов си начин. За да се достигне до последния етап, трябва да се развиват и качествата на личността - способност за наблюдение, анализ, синтез, въображнеие, памет, мислене и други. Развитието на тези качества започват още в ранна детска възраст. От моя личен опит /майка на три деца/ знам, че за всяко дете е нужен индивидуален подход, но като цяло полезните подходи за всички деца са: Развиване на паметта - най-лесно това се прави чрез заучаване на стихотворения, четене на книжки или разказване. Развитие на мисленето и въображението - разговори с детето по всякакви различни теми, които обогатяват общата му култура и въображение. Развитие на емоционалната интелигентност - проява на разбиране към детето и говорене с него за чувствата му. Развитие на интелект и съобразителност - четенето на приказки, различни игри, които помагат за развитието на детето. Развитие на решителност - насъчаване на детето да се справя само и му помагме със съвети, но не правим нещо вместо него. Личният пример с нещата, върху които работите вие. Всичко това се развива постепенно докато общуваме с детето. Всеки един разговор, игра, обяснение или проява на оценка са от значение за изграждането на личността. Затова през първите седем години и двамата родители имат основна роля, а след това в този процес се включват приятелите и заобикалящата среда. Важно е да осъзнаем, че когато детето остане само, то ще взима решения, ще определя кое е лошо и кое не е, на базата на ценностите, които сме изградили в него. Личният пример е най-силното “оръжие” - децата наблюдават родителите си и възприемат поведението им и изборите, като правилни. Следователно е много вероятно те да ги повторят. Детето трябва да бъде възпитавано с любов и търпение, защото никой от нас не се е родил родител, никой от нас не е безгрешен и нищо, никога не идва на готово. Изтегляне 89.54 Kb. Сподели с приятели:
|