Естетическите идеи на Платон



Дата03.12.2017
Размер41.85 Kb.
Естетическите идеи на Платон

Аристокъл е истинското име на Платон. Името му (Платон) означава широкоплещест. Преди да се увлече по философията Платон се е увличал по драматургията и бокса. Въпреки че на младини се е увличал по драматургията, в своята зряла си философия стига до извода, че изкуството е безполезно. Той стига до това заключение по следния начин.

Платон е един от учениците на Сократ, който опитва да даде своето вътрешно усещане за идеалното. За да определим едно нещо като красиво, ние трябва да имаме критерий за това или поне понятие за красивото. Сократ се опитва да поправи грешката, че критерия за красивото се извежда от единичното.

Епистемологията е теория за познанието. Да извличаме общи критерии от единичното е епистемологична грешка.

Платон задава въпроса от къде са се взели тези общи понятия (критерии), според които ние оценяваме нещата. Според него ние имаме тези критериите в душата ни, а ги търсим в тялото (материята), в единичните неща!? Платон твърди, че душата изпитва копнеж по красивото, което красиво обаче търсим в материалните неща.

Душата копнее за съвършенството. Този копнеж никога не може да бъде задоволен, защото по дефиниция материалните неща да несъвършени. Преди да се всели в тялото душата е била в света на вечните, прости, съвършено красиви неща. Този свят Платон нарича свят на идеите. Нашите души да били част от този свят, когато са се вселили в телата ни, те са загубили връзката си с този свят. Дълбоко в себе си обаче те продължават да копнеят за този свят. Копнеж по съвършенството, това, което не е видимо за материалният свят, но е видимо за ума. Умът е даден като вътрешно сетиво. Древните гърци не познават идеята за чистото мислене, за тях всичко е съзерцание. Има два вида съзерцание: умствено (теорея) и съзерцание на видимото (материално). (Теорея – съзерцание, посредством ума.)

Това е теорията на Платон, според онова, което е научил от Сократ. Тялото изразява живота на душата според Сократ. Платон твърди, че външният вид изразява вътрешния смисъл, а умосъзерцанието е схващане на вътрешния свят. За първи път имаме разграничение на смислово и физическо битие. Това разграничение е много важно за изкуството. Например – една картина изразява едно физическо битие, а има и друг смисъл (смислово битие). Имаме склонността да отъждествяваме физическото и смисловото битие.

Склонни сме да отъждествяваме и двата въпроса (какво и кое). Красивите неща са много, красотата е само една, тя съществува във всички тези предмети (физическо битие). Когато казваме, че нещо е красиво, ние виждаме идеята в материята (тялото). Общото можем да го видим само с ума си като същност, като идея и смисъл.

Трябва да се прави разлика межди двата вида съждения – за ценности и факти. (Това е красиво или това е добро; времето е облачно). Няма грешка при съжденията за ценности. При всяка оценка се прилага някаква мяра или критерии. Тялото (материята) се мисли като число според питагорейската представа за числото. Платон наследява тази представа. Тя е следната: Всяко тяло има съответно число. В смисъл такъв, че всяко тяло може да бъде изобразено с определен брой камъчета например. Този брой представлява идеалната мяра за дадения предмет. На какво число отговаря човешкото тяло – 274.

Светът на идеите на Платон е свят, който съществува според идеалната мяра, свят на числата. Критериите за красотата са дошли от душата ни, която ги е видяла в света на идеите, от където ги е пренесла в нашия свят.

Платоновата критика на изкуството

В диалога Протагор Платон развива теорията си за изкуството. Той напомня мита за Прометей, който открадва огъня от боговете и го дава на хората, за да могат те да компенсират своята природна слабост. Хората започват да го използват за направата на дрехи и др. Така според Платон се заражда изкуството.

Вторият дар от боговете бил числото. Хората започнали не само да правят неща, които да улесняват живота им, но да ги правят така, че да съответстват на техните числа. Това е период на усъвършенстване на изкуството.

Гърците определят изкуството като всяка човешка дейност, която е подчинена на правила. Тя не различават приложни от изящни изкуства. Майсторите познават числото на предметите (идеята). Това познание има характер на припомняне. Дърводелецът прави вещите по техните числа (ейдоси, образи) чрез припомняне. В този мисъл да владееш едно изкуство означава да познаваш неговия ейдос и да се съобразяваш с дадени правила (техне). Общата дума за това е ‘техне’.

Поезията като изкуство. Дали наистина в поезията се съдържа мъдрост и дали тя носи полза за обществото. Ценността се определя според ползата, която те носят за обществото. Същото е и с изкуството. (Философията е ценна с това, че дава знание за възпитанието и управлението на държавата.) Поезията е имала претенцията да бъде носител на висша мъдрост. Платон вижда проблем в това. Имало е противоречие между поетите и философите, конфликт за това кой да държи монопола върху истината. Поезията е безполезна, защото в ума на поета няма нито една ясна идея. Поезията разказва за всички останали изкуства, но това е знание от втора ръка, подражание. Занаятчиите подражават на идеята чрез умосъзерцание, а поетите подражават на занаятчиите, което води до двойно подражание на истината, кому е нужно това? Умът е съд, чието съдържание е от идеи, дошли от друг свят. Идеите, които пълнят главите на философите, са идеите за ценностите. Умът на поета е пълен със сенки, получени чрез сетивата, чрез наблюдение на материалния свят. Оттук идва и безполезността на изкуството, нещо повече – то носи дори вреда, развращава гражданите на полиса като ги залъгва по отношение на действителната полза.

Поезията не представя истинския свят. Философските идеи в нея са силно корумпирани. Например идеята за безсмъртието на боговете е опорочена, пресъздавайки боговете на ‘калпазани’. Разликата межди боговете и хората там е дадена като чисто антологична, едните са безсмъртни, а другите не. Ползата от боговете за полиса се изразява в това, че те трябва да задават нравствения идеал. Оттук каква полза от изкуството след като то отнема тази ценност на боговете. Същите са ефектите и от живописта и скулптурата, но гърците не са се учили от тези изкуства на добродетели, нравственост, умение за управление на държавата, затова и те могат да бъдат определени само като безполезни, но не и вредни. Вредни са поетите, затова те трябва да се изгонят от държавата.

Платон допуска, че от поетите може да има полза само при едно условие – те да обезумеят. Когато умът им се изпразни от всички идеи-сенки и на тяхно място допуснат директно словото на боговете, тогава поезията им ще бъде полезна.



Извод: Платон поставя началото на тенденция, наречена естетически нихилизъм.


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница