Семейно възпитание
Изтегляне 89.54 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Приказка за добрата фея
| Използвана литература:
1.Любен Димитров “Теория на възпитанието” 2.Я.А.Коменски Велика дидактика.С., 1992г 4.Л.Димитров, Традиции съвременност, възпитание.С., 1996г. 5.Г.Димитрова - Педагогическото общуване при възпитателния процес. С.,1996г 6.Ш.А.Амонашвили - Здравейте, деца! Как сте, деца? М.С., 1989г 7.Ф.Додсън - Изкуството да бъдеш родител. С.,1999г 8.П.Костова-Училището и семейството-партньори във възпитателния процес.Сп.”Педагогика 1995г, кн.12 9.Дж.Епстейн - “How Do We Improve Programs of Parent Involvement?” Educational Horizons, vol.66, 1988г http://www.referati.org/semeino-vyzpitanie/51784/ref http://www.referati.org/semeinoto-vyzpitanie/63525/ref Приказка за добрата фея Имало едно време една вдовица. Тя имала две дъщери. Голямата била същата като майка си – и по лице, и по характер. Гледаш дъщерята, а като че ли виждаш майката. И двете, и голямата дъщеря, и майката били толкова груби, надменни, завистливи и зли, че всички хора – и познати, и непознати се стараели да странят от тях. А малката дъщеря била като баща си – добра, вежлива, кротка, освен това била голяма красавица. Обикновено хората обичат тези, които са като тях. Ето защо майката безумно обичала голямата дъщеря и не можела да търпи малката. Тя я карала от сутрин до вечер да работи, но да яде в кухнята. Освен всичко друго, малката дъщеря била длъжна да ходи два пъти на ден до извора, който бил на два часа път и да носи от там голяма стомна, пълна до горе с вода. Един ден, когато девойката пълнела вода, към нея се приближила една бедна жена и помолила да й даде да пие. – Пийте със здраве, леличко, – казала добрата девойка. Спуснала бързо стомната в извора и извадила вода от най-дълбокото и чисто място и я подала на жената, като я придържала така, че да й бъде удобно да пие. Жената отпила няколко глътки и казала на девойката: – Ти си толкова хубава, толкова добра и вежлива, че искам нещо да ти подаря за спомен. (Всъщност това била фея, нарочно приела вид на обикновена селска жена, за да види наистина ли това е толкова мила и учтива девойка, както се разказвало за нея). – Ето какво ще ти подаря: От днес нататък с всяка дума, която кажеш, от устата ти ще излиза цвете или скъпоценен камък. Сбогом! Когато девойката се прибрала, майка й започнала да й се кара, че се е забавила на извора. – Съжалявам, майко, – казало бедното момиче. – Наистина много закъснях днес. Но едва изрекла тези думи, когато от устата й паднали няколко рози, две перли и два големи диаманта. – Погледнете! – извикала майката, широко отворила очи от изненада. – Струва ми се, че вместо думи тя рони перли и диаманти… Какво се е случило с тебе, дъще. (За първи път в живота си нарекла тя малката си дъщеря – дъще). Момичето простичко, без да крие нищо и без да се хвали, разказало на майка си всичко, което й се случило на извора. И от устата й паднали още цветя и диаманти. – Щом е така, – казала майката, – трябва да пратя и голямата дъщеря на извора… Хайде, Фаншон, погледни какво се сипе от устата на твоята сестра, щом заговори! Не искаш ли и ти да получиш такъв удивителен подарък? А за това е нужно просто да отидеш на извора и когато бедната жена те помоли за вода, учтиво да й подадеш да пие. – Хайде пък ти! Да не искаш да отида толкова далече! – отговорила злобно. – Да, искам да отидеш! – викнала майката. – Тръгвай веднага, без разговори! Девойката неохотно я послушала и тръгнала, като не преставала да мърмори. За всеки случай взела сребърната кана, най-красивата, която имали вкъщи. Едва успяла да стигне до извора и насреща й от гората излязла изящно облечена жена и помолила за глътка вода. (Това била същата тази фея, но този път се явила като принцеса, за да види наистина ли голямата дъщеря е толкова груба и зла, както разказвали за нея хората). – Нали не мислите, че се влачих до тука, за да Ви дам да пиете? – казала грубо девойката. – Разбира се, че само за това! Аз и сребърната кана нарочно взех, за да дам вода на Ваша милост… Впрочем, не ми пука. Пийте, ако искате… – Но Вие не сте много любезна, – казала феята. – Но, каквато услугата, такава и наградата. От днес нататък, всяка дума, която излиза от Вашата уста ще се превръща в змия или жаба. Довиждане! Щом девойката се върнала вкъщи, майка й се втурнала насреща й: – Това си ти, дъщеричке? Е, как е? – Ето така, майко! – промърморила в отговор девойката и в този момент две пепелянки и две жаби плъзнали под прага. – Ах, боже мой! – извикала майката. Какво е това? Откъде? А зная. Твоята сестра е виновна. Но ще ми плати тя! И се втурнала към малката си дъщеря с юмруци. Бедното момиче от страх хукнало и се скрило в съседната гора. Там тя срещнала младия принц, сина на краля на страната. Връщайки се от лов, той видял прекрасното момиче и очарован от нейната красота я попитал какво прави сама в гората и защо плаче. – Ах, господине, – отговорила красавицата, – майка ми ме изгони от къщи! Кралският син забелязал, че с всяка дума от устата на девойката се ронят цветя, перли и диаманти. Той се учудил и поискал да му каже що за чудо е това. И девойката му разказала цялата си история. Кралският син се влюбил в нея. Освен това той разбирал, че подаръкът, който феята е дала на красавицата струва много повече от всякаква зестра, която може да му донесе друга жена. Той завел девойката в двореца и се оженил за нея. А голямата дъщеря от ден на ден ставала все по-противна и непоносима. Накрая даже собствената й майка не издържала и я изгонила от къщи. Нещастницата никъде не намерила подслон и умряла, отхвърлена от всички. Изтегляне 89.54 Kb. Сподели с приятели:
|