Семинар истанбул кушадасъ измир

Засиленото присъствие на дигиталните технологии в обучението по изобразително изкуство в основното и средното образование е резултат от промените в учебните програми, които МОН предприе през последните няколко години. Резултатите от тези актуализации ще станат видими след време и би следвало да се отразят благоприятно на основния проблем, който се наблюдава в началото на обучението по перспектива на студентите по изобразително изкуство – липса на добре развито пространствено мислене. От този генерален проблем произтичат и всички останали затруднения, които превръщат аудиторните занятия по перспектива в сериозно изпитание, както за студентите, така и за преподавателя. Причините затова са обективни и субективни. Между основните субективни причини ще посоча различната степенна развитие на визуалното възприятие, различното изходно ниво на знанията и уменията по художест- вено-практическите дисциплини и по перспектива, различното богатство наличния творчески опити различната възрастна студентите. Обективните причини са свързани с липсата на достатъчно задълбочени знания по математика и особено по геометрия, които могат да бъдат обобщени най-лесно чрез знаменателната фраза, която преподавателите по перспектива, без съмнение, чуват всяка година В училище бях зле с математиката, а това тук си е чиста математика. Дори и при съществуващи знания за хоризонт, гледна точка и убежни точки, студентите се справят трудно с представите за триизмерния облик на двуизмерни обекти, както и с правилното боравене с мащаб. Това оказва влияние и върху нивото им на представяне по практическите художествени дисциплини, защото композирането и правилното изобразяване на обектите, наблюдавани от натура, ги затруднява. Сериозността на ситуацията е такава, че се налага съвременният преподавател по перспектива да проявява все по-голяма гъвкавост в търсенето на изход от нея. Една от възможните посоки е към интегриране на аналоговите класически методи за обучение чрез рисуване от натура и перспективно чертане по задания, с възможностите за лесна и бърза визуализация на триизмерни образи, присъщи на цифровите технологии.
Хорариумът на дисциплината Перспектива в различните университети и специалности в България варира сериозно, от между 45 и 150 часа аудиторна заетост, разпределени в различно съотношение на лекции спрямо упражнения в рамките на 1 до 4 семестъра в педагогическите специалности по изобразително изкуство, до между 60 и 120 часа, разпределени в различно съотношение на лекции спрямо упражнения в рамките на 2 до 4 семестъра в специализираните художествени специалности. Наложилата се в практиката на преподаване учебна литература никак не е многобройна и се свежда основно до най-популярния учебник по перспектива с автор Тома Григоров, който е насочен към учениците в художествени гимназии и студентите в художествените академии [9]. Тази книга се употребява понякога и в комбинация с някое от останалите три популярни
Ростислава Г. Тодорова-Енчева

заглавия – на Б. Денев, А. Баришников и П. Чуховски [3:505]. За съжаление, всички тези издания датират от те, те и те години на ХХ в, като само учебникът на Т. Григоров е претърпял второ, допълнено и осъвременено издание през те години наминалия век. През последните десетилетия обаче се забелязва устойчив интерес към англоезичната учебна литература по перспектива, отразен в нарастващото желание на българските издателства да запълнят свободната пазарна ниша с преводи публикуване на учебни помагала и самоучители по перспектива и перспективно рисуване. Най-добрите подобни издания до момента са ръководството на Фил Мецгер [10] и помагалото на Матю Брем [11], но нито едно от тях не може да бъде дефинирано като пълноценен и годен за самостоятелна употреба учебник по перспектива.
Установената методическа практика на преподаване на перспектива на университетско ниво се свежда основно до обучение в употребата на проек- тивните методи, използвани в учебника на Т. Григоров [9:53−78]. Заради сравнително беглите обяснения на автора, които са били източник на затруднения и за самата мен като студент по изобразително изкуство, вече в ролята на преподавател по перспектива, ми се наложи да търся начини за поясното изложение на методите – с подробно излагане на етапите на проектиране и със съставянето на по-голям брой условия на перспективни задачи. За да облекча процеса на обучение, си поставих и допълнителната цел да проследя в сбит вид историята на развитието на перспективните системи и методи за перспективно изграждане, както и историята на развитието на перспективните трактати и научни изследвания по перспектива през вековете [12]. Тези решения дадоха своите положителни резултати през годините, докато не се стигна до момент, в който профилът на новоприетите студенти в специалност Педагогика на обучението по изобразително изкуство не стана твърде разнообразена нивото на техните художествени знания и умения твърде разнородно. Обясненията за естеството на перспективата като наука, за характера на основните перспективни явления, за основните перспективни елементи и правила за конструиране на достоверно обемно изображение на предметите върху двуизмерната изобразителна плоскост, на основните правила за светлосянъчно изграждане, на перспективата нахвърлените сенки и на отраженията, отнемаха все повече време и все повече намаляваха количеството аудиторни часове, в които обстойно могат да се преподават конструктивните методи за перспективно изграждане. Поради тази причина се наложи да се търсят начини за съкращаване навремето за преподаване и упражнения чрез чертане и решаването на отделни казуси, като изход сена- мери в употребата на цифровите технологии.
През последните пет години на практиката ми, мултимедийните презентации се установиха като основен метод за преподаване на базисните теоретични постановки на линейната перспектива, както и на историческите данни за развитието на различните перспективни системи, употребявани в изобразителното изкуство. Интерактивната дъска се превърна в основното

Изтегляне 4.75 Mb.

Сподели с приятели: