“OH, CHE AMARA COSA È QUESTA PROSPETTIVA!”

в първите семестри от обучението на студентите по изобразително изкуство, както в педагогически насочените, така и в специализираните художествени бакалавърски програми.
Основните методи, чрез които се преподава перспективното рисуване, на пръв поглед изглеждат почти непроменени от времето на Ренесанса до наши дни [2: 499−500], но истината е, че духът навремето и процесите в развитието на изкуството оставят своя сериозен отпечатък не само върху методиката на обучение по перспектива, а и върху разбирането за значението на дисциплината въобще. Целта на настоящия текст е да формулира съвременните предизвикателства, с които се сблъсква преподаването на перспектива в университетска среда, да дефинира основните проблеми в него ида предложи посока на търсене на средства за справяне с трудностите. Всички изводи са направени въз основана петнадесетгодишните ми наблюдения върху студенти в специалност Педагогика на обучението по изобразително изкуство на Шуменския университет Епископ Константин Преславски, но трудностите, за които става дума, се наблюдават в процеса на обучение по перспектива във всички художествени специалности и във всички български висши училища, без изключение. Обучението по перспектива в Европа [2:497−499] и в България
[3:504−505] се развивано аналогичен начин, като от края на XIX все премахва употребата на перспектографа като учебно пособие и се преминава основно към преподаване чрез наблюдение на перспективни модели, натурно рисуване на предмети и пейзажи, и усвояване на теоретични знания с помощта на специализирана учебна литература. Тези класически методи лежат в основата и на съвременното обучение по перспектива, както в основното и средното, така и във висшето образование в България, разбира се, поднесени в подходяща за възрастта на обучаемите и за контекста на обучението сложност. Например, още в IV клас учениците следва да се запознаят с понятието гледна точка и с визуалните промени, които настъпват в обектите при наблюдение от различна зрителна позиция [4]. Широкото навлизане на цифровите технологии във всяка сфера на живота ни, обаче, оставя своя отпечатък не само върху изкуството, но и върху начините на неговото преподаване. Компютърно-базираното обучение намира място в учебните програми по изобразително изкуство още в V клас, където учениците следва да усвоят понятието дигитално изображение ида се научат да прилагат компютърни програми за създаване и обработка на образи. Постепенното задълбочаване на интеграцията на цифровите технологии с традиционните методи за обучение по изобразително изкуство цели не само развиване на изобразителните умения и навици на учениците, а и повишаване на тяхната дигитална компетентности задълбочаването на техните ключови компетентности в областта на математиката, природните науки и технологиите [6]. Тази тенденция се запазва и в следващите класове, като усъвършенстването на дигиталните умения на учениците върви паралелно със задълбочаването на познанията им по перспектива [7; 8].

Изтегляне 4.75 Mb.

Сподели с приятели: