Полови различия при проявата на агресия

и измама) и не атакуват други хора като мъжете (например, убийство или въоръжено нападение.
Други форми на агресивно поведение
Дали мъжете имат по-голяма склонност към агресивност от жените, ако говорим задруги, по-слаби форми на агресивност Изглежда, че отговорът трябва да бъде положителен, но по отношение на обосновката на това становище има различия.
В прегледна изследванията за поведението на децата, направени от Е.
Маккоби и К. Жаклин [12], се отбелязва, че очакваната разлика в агресивността на половете се откритва във всички научни трудове по проблема, започвайки поне от те години насам. С няколко изключения в полеви проучвания, както и в лабораторни експерименти, във всички случаи момчетата показват типично по-силна агресивност от момичетата. Освен това тази разлика съществува във всички социални слоеве и се наблюдава в много култури.
Ще дам пример само надве изследвания, отнасящи се до Е. Маккоби и К. Жаклин [12]. Ведно от тях са направени наблюдения върху поведението на децата от седем различни култури. Въпреки че момчетата от тези групи рядко се сблъскват, във всяка от тези култури момчетата са по-склонни да обиждат връстниците си и по-често дават промяна, ако са били бити. Във второто изследване изследователите наблюдават поведението на децата в училищните обектив САЩ, Швейцария и Етиопия. Те определят агресивността като натиск или ударна друг човек и липсата на усмивка на лицето им. Изследователите установяват, че във всичките три общества момчетата са по-склонни да проявяват този тип поведение, отколкото момичетата За да съберат цялата информация, Е. Маккоби и К. Жаклин провеждат задълбочен статистически анализ на резултатите от наблюденията на агресивност на децата въз основана проби. Всички деца сана възраст под 6 години, социалният статус на техните родители варира в широки граници. Резултатите отново показват типично по-изразената агресивност на момчетата. Един от аспектите на този анализ си струва да се подчертае. Противно на предположенията на някои психолози, че разликите в мъжката и женската агресивност са ограничени до физическа атака и че момичетата по-често, отколкото момчетата, вербално обиждат връстниците си, Е. Маккоби и К. Жаклин установяват, че половите различия са ясно проследени както в вербалната, така и във физическата агресивност във всички анализирани работи [12 Горните работи се отнасят до поведението на малките деца. А какво да се каже за възрастните А. Егли и В. Стефен вярват, че разликите, наблюдавани при бебетата, стават по-малки при възрастните А. Игли и В. Стефен провеждат статистически анализ на половите разлики, открити при 63 полеви и лабораторни изследвания [9]. Те работят с млади хора – студенти и възрастни хора. Измерени са поведенческите параметри на агресивността (без използване на проективен тест или въображаема
Социологически ракурс към половите различия при агресивността

агресия, агресия на грима. А. Игли и В. Стефен подчертават някои от резултатите от тяхната работа. Първо, въпреки че мъжете са средно по-агресивни от жените, разликата не се появява последователно във всички проучвания, като цяло е по-малко значима отколкото половите различия, получени при изучаването на други видове социално поведение, като помощи невербал- ни действия. Второ, тенденцията към по-голяма агресивност при мъжете е очевидна, когато им се дава възможност да нанесат физическа болка върху предмети (например, когато използват електрошок). Тук А. Егли и В. Стефен отбелязват, че при изследването на реакцията на субектите към собственото им поведение, жените ясно изразяват по-силно чувство за вина и безпокойство. Те също така показват по-емпатична тревога за вредата, която могат да причинят на жертвата [9].

Изтегляне 4.75 Mb.

Сподели с приятели: