Семинар по рехабилитация в Кемниц Глава трета ориентиране и мобилност подготовка на инструктори по мобилност състояние и проблеми
Глава трета ОРИЕНТИРАНЕ И МОБИЛНОСТ
Изтегляне 1.55 Mb.
|
| Глава трета
ОРИЕНТИРАНЕ И МОБИЛНОСТ I. ПОДГОТОВКА НА ИНСТРУКТОРИ ПО МОБИЛНОСТ У НАС – СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ 1. МАЛКО РЕТРОСПЕКЦИЯ През 1978 г. Съюзът на слепите и слабовиждащите в Германската демократична република организира през месец октомври двуседмичен курс за подготовка на инструктури по мобилност за европейските социалистически страни. За съжаление три години преди това, през 1975 г. ръководството на съюза пропусна възможността да изпрати в бирмингамския Център по мобилност Великобритания, наш представител, който да бъде подготвен за инструктор по мобилност. От Съюза на слепите в България на курса в Източна Германия бяха изпратени спортния организатор в Централното управление на ССБ Стефан Стефанов, възпитателя от варненското училище за деца с нарушено зрение Спас Кожухаров и Весела Бойкикева – също специалист от ЦУ на ССБ, подпомагаща първите двама като преводач от немски език. Курсът се провежда в Рехабилитационния комплекс „Салватор Алиенде” – град Кемниц. В този комплекс са разположени няколко институции за хора с нарушено зрение: 1. Център за елементарна(основна) рехабилитация; 2. Училище за деца с нарушено зрение: 3. Център за професионална подготовка: 4. Дом за стари хора; 5. Детска градина. Акцентът при подготовката на тези инструктори е овладяването на различни техники за използуване на дълъг бастун. Няколко месеца след това - от 15 до 26 януари 1979 г., Централното управление на Съюза на слепите в България, респективно сектор "Трудоустрояване и рехабилитация", организира в град Пловдив двуседмичен курс за подготовка на инструктори по мобилност. Преподаватели са същите Стефаан Стефанов и Спас Кожухаров, подпомагани от Весела Бойкикева. В този първи курс са включени трима учители от училищата за деца с нарушено зрение и трима съюзни членове, двама слабовиждащи и един сляп – специалисти по рехабилитация. От софийското училище в курса участваха Райна Петросян и Тодорка Стефанова, а от варненското – Мария Ласкова. Зрително затруднените участници в този курс бяха Владимир Желев – учител в пловдивския Центъра за рехабилитация на слепи, Тошко Николов – инспектор по рехабилитация в пловдивското ПП „Успех”, и Ангел Сотиров – специалист по рехабилитация в ЦУ на ССБ. От дистанцията на времето този първи курс за подготовка на инструктори по ориентиране и мобилност изглежда спокойно можем да определим в голяма степен като фалстарт. Едва само половината от подготвените тогава учители и инструктори по мобилност започват да работят по придобитата нова квалификация. По онова време специалистите от сектор "Трудоустрояване и рехабилитация" от Централното управление бяха на мнение, че инструктори по мобилност могат да бъдат и лица с увредено зрение. Макар че по американските и западноевропейските стандарти това е абсолютно недопустимо. Смяташе се дори, че зрително затруднения човек най-добре може да покаже и обясни на хората с нарушено зрение определени маршрути и техните особености, по-точно да посочи тифлоориентирите. Не се дооценяваха изискванията: а/ инструкторът по мобилност да може да осигури пълна безопасност на обучавания невиждащ от определено разстояния; б/ визуално да контролира от разстояние упражняваните от обучавания техники за използуване на дълъг бял бастун.
а/ невинаги ръководствата на съюзните организации са изпращали в курсовете подходящи хора; б/ съюзните ръководства не са правили необходимото, за да могат инструкторите да работят по придобитата квалификация.
1. Често са изпращани в курсовете хора, които нямат достатъчно свободно време, за да се занимават с обучение в мобилност. 2. У някои от инструкторите не се е формирала практическа нагласа за работа със слепи. 3. Подготвяни са за инструктори и хора с увредено зрение, макар и предимно с втора група инвалидност. Увреденото зрение се оказва много сериозна пречка за тяхната ефективна работа - не им се гласува достатъчно доверие както от съюзните ръководства, така и от страна на обучаваните. Някои от проблемите при подготовката и използването на инструкторите по мобилност ни съпътстват и сега. Вече след VIII курс за подготовка на инструктори по мобилност, в тях се включват само виждащи хора, които отговарят на определени изисквания. Но все още, макар и рядко, в курсовете се изпращат неподходящи хора. Особено сериозен проблем представлява използването от страна на съюзните организации на вече подготвените инструктори. Често съюзните организации, месеци наред след като инструкторът е получил правоспособност, не му възлагат работа. Като илюстрация на такова отношение към инструкторите ще посоча два особено фрапиращи примера: подготвения за варненската Заводска организация на ССБ инструктор М.Д., който 26 месеца след придобиване на инструкторска правоспособност не е обучил нито един невиждащ, кърджалийският инструктор К.М. – 23 месеца след приключване на подготовката също няма обучен човек. Често явление е на инструкторите да се възлагат хора за обучение едва след 5-6 месеца, а понякога и след година, след като те са получили своята инструкторска квалификация. В резултат на това придобитата за толкова кратко време квалификация не само че избледнява, а понякога може би и съвсем изчезва. 4. ПРОУЧВАНЕ, РЕЗУЛТАТИ И ИНТЕРПРЕТАЦИИ Наше проучване, извършено през м. юли миналата година (1988) показва, че от 29 виждащи инструктори, придобили своята квалификация през осми, девети, десети, единадесети и дванадесети курс, 7 души /24,14 %/ не са обучили нито един човек; 4 души /13,79 %/ са обучили само един и други четирима – само 2 души. А общо 15 /51,72 %/, сиреч над половината за един доста продължителен период – от 13 до 26 месеца не са обучили нито един човек с нарушено зрение или са обучили един или двама след завършване на подготовката си. Както се вижда от Таблица № 2, 11 инструктори са обучили от 3-5 души и само трима души са минали границата - 5 души. Проучването особено категорично потвърждава, че съюзните ръководства все още не използват пълноценно подготвените инструктори. Основният проблем при подготовката на инструктори по мобилност е недостатъчното времетраене на обучението. Наистина от VIII курс продължителността на обучението е почти 3 седмици /13 учебни дни/, но тази продължителност все още си остава в рамките на времетраенето на интензивните курсове за подготовка на инструктори. И в други страни, където трябва за кратко време да се подготвят кадри за елементарна (основна) рехабилитация, квалификационните курсове са с продължителност 2-3 седмици. Недостатъчната продължителност лишава обучаваните от един от най-важните елементи на обучението - учебния стаж. В тази връзка ми се ще да посоча, че в Бирмингамския център по мобилност учебният стаж е 3 месеца и е равен на продължителността на теоретичните занятия. При нашите условия подготовката на инструктора се завършва и реално той придобива квалификация, едва след като обучи няколко души с нарушено зрение. Но много често, както разбрахме, вече, по вина на съюзните ръководства месеци наред на начинаещите инструктори не се възлага работа. В резултат на това придобитата за толкова кратко време квалификация не може да бъде затвърдена в практически занятия. 5. ЧУЖДЕСТРАННИЯТ ОПИТ В САЩ подготовката на инструктори по мобилност е с времетраене 1 година и се настройва след висшето образование. Във Великобритания е 6 месеца – 3 месеца теория и 3 месеца стаж, след завършване на средно образование. В Скандинавските страни за инструктори по мобилност се подготвят лица както с висше, така и със средно образование в 3-месечни курсове. 6. ВЪЗМОЖНИ РЕШЕНИЯ НА ПРОБЛЕМИТЕ Ако досега предвид острата потребност от такива кадри е била оправдана 10-13-дневната продължителност на подготовката, то при новите условия на относителна наситеност с инструктори по мобилност се налага да се увеличи продължителността на обучението поне с една седмица – за учебен стаж. Съставителите на план-програмата за подготовка на инструктори по мобилност могат да помислят и за някаква смесена форма. Несъмнено много сериозно препятствие ще се окаже необходимостта обучаваните да бъдат откъснати от местоработата и семейната среда за 4 седмици. Липсата на специална литература е фактор, който затруднява поддържането и повишаването квалификацията на работещите инструктори. Чувствува се остра нужда от отпечатването на ръководство по мобилност – било то наше или преводно. Издаденото през 1980 г. от Министерството на народната просвета ”Ръководство по ориентиране и мобилност” с автори Карпачева, Стефанова и Григорова е отдавна изчерпано, а освен това то е и с някои недостатъци . В системата за поддържане и повишаване квалификацията на инструкторите по мобилност определена роля трябва да играят и системно провеждани опреснителни семинари от ЦЕРК. Тук стигаме и до въпроса за квалификацията на квалифициращите - преподавателския екип по мобилност в ЦЕРК. Колкото и парадоксално да звучи, нито един от тях до сега не е взел участие в нито една от около 10-те международни конференции по мобилност, проведени в Европа. Вероятно е време да се направи необходимото от централното съюзно ръководство, за да бъде чуждестранният опит в областта на обучението по мобилност достъпен за нашия преподавателски екип. Това означава не само участие в международните конференции по мобилност, но и осигуряването ни с чуждестранни периодични и непериодични издания в тази област. Таблица № 1
Таблица № 2
Декември 1989, Пловдив II. ФИЗИЧЕСКИ БАРИЕРИ В ОКОЛНАТА СРЕДА ЗА СЛЕПИ И СЛАБОВИЖДАЩИ 1. СЪЩНОСТ НА ПРОБЛЕМА: 1.1. Терминологични уточнения. В последващото изложение ще се опитаме да представим физическите бариери в околната материална среда за слепи и слабовиждащи. Под физически бариери разбираме всички характеристики и елементи на материалната среда, които препятстват или затрудняват ориентирането и реалното придвижване на зрително затруднени лица в пространството. 1.2. Основни ограничения на слепотата и слабото зрение Според известния американски изследовател Т. Карол, слепотата е съпроводена с 20 функционални загуби – загуби от физически, психически и социален аспект. Вероятно поради това същият автор смята, че слепотата е най-сериозният сензорен недостатък (Карол, по Агеев, 1983). Дори да не се съгласим изцяло с това доста крайно твърдение на колегата Т. Карол (слепоглухотата, например, е по-тежко сензорно увреждане от слепотата), то трябва да признаем, че наистина слепотата вероятно е едно от най-тежките сензорни увреждания. Общоприето е, че 80-90% от информацията за околния свят постъпва чрез зрителния канал и затова на човека се гледа като на оптично същество (хомооптикус). Поради тази същата причина, срещаме и характеристиката "визуалният човек”. Липсата на зрение или крайната му редуцираност поражда наистина много сериозни ограничения във всички възможни сфери на човешката дейност – игрова, комуникативна, битова, учебна, професионална, интимна и др. 1.3. Ориентирането и придвижването в пространството и значението му за зрително затруднените лица. На зрително затруднените лица /слепи и слабовиждащи/, както и на хората с нормално зрение, им се налага по различни поводи от най-ранна до преклонна възраст да се ориентират и придвижват в околното пространство. За съжаление има и изключения – това са лица, приковани към леглата от тежки парализи. Именно при ориентирането и реалното придвижване в пространството, слепотата и слабото зрение създават много сериозни ограничения. Тези ограничения, както е известно, се преодоляват посредством системно обучение от специално подготвени за целта учители, с помощта на придружители, кучета-водачи, бели бастуни, звукови водачи /sonyguide/ и чрез адаптация на околната среда. 1.4. Основни затруднения при ориентиране и придвижване на зрително затруднените в пространството. При своето ориентиране и реално придвижване в пространството слепите и слабовиждащите срещат редица затруднения, от които по-важните са: а/ Използваните ориентири са обикновено по-малко на брой в сравнение с тези, ползвани от хората с нормално зрение б/ Повечето ориентири, ползвани от зрително затруднени лица, са на много по-близки дистанции в/ Набелязването на ориентири от зрително затруднени лица, особено при избора на тактилните ориентири, е един по-продължителен процес в сравнение със същия при нормално виждащите лица. г/ Наличието на множество физически бариери в околната среда за зрително затруднени лица, някои от които не се преодоляват особено лесно.
Поради това, че десетилетия в нашата страна не е съществувала нормативната база, която да регламентира безпрепятственото и безопасното ползване от лицата с увреждания, на обществените и жилищните сгради, на други обекти за обществено ползване като улици, тротоари, алеи, подлези, надлези, то тези сгради и обекти в голямото си мнозинство и редица техни характеристики и елементи, представляват физически бариери за невиждащите ги ползватели. Такива архитектурни бариери при една обществена сграда са: липсата на надписи, указателни табели и номерацията на стаите на брайлово писмо; липсата на брайлови надписи на бутоните в асансьорите /с незначителни изключения – само в централата на Фондация "Отворено общество" бутоните на асансьора са с брайлови обозначения/; отсъствие на релефни обозначения за поредността на етажа; тактилна неразграниченост на уличното платно от тротоара; наличието на единични и неравномерни стъпала в подстъпите към централните входове; липсата на перила на някои вътрешни и външни стълбища. Към архитектурните бариери с известно колебание ще посочим недостатъчния брой озвучени светофарни уредби във всички български големи градове с изключение на София, където сме склонни да смятаме, че този проблем е решен задоволително. Въпреки този положителен опит в това направление, звуковите светофари в останалите големи български градове (над 50000 жители), се броят на пръсти или изобщо липсват. Това състояние силно затормозява всички зрително затруднени и тотално слепи хора. Списъкът може да бъде продължен и с други примери, но ние ще спрем дотук, като смятаме, че изброените по-горе са достатъчни и илюстрират добре изобилието от архитектурни бариери в обществените сгради и обектите за общо ползване, които сериозно затрудняват слепите им ползватели и ограничават достъпа им до тях. В жилищните сгради могат да бъдат посочени като архитектурни бариери също: неадаптираните асансьори; единичните и неравномерни стъпала пред входовете на сградите; липсата на перила по стълбищата. 2.2. Неархитектурни бариери. Към тази категория могат да бъдат отнесени: незатворените отводнителни шахти по уличните платна и подлезите; строителни материали по тротоарите и уличните платна; несъобщаването от водачите на градския транспорт на поредната спирка, което силно затормозява в ориентирането не само слепите и слабовиждащите, но и много възрастни хора с по-слабо зрение. Положителен пример в това отношение са мотрисите на Софийското метро, в които се съобщават както наименованието на станцията, на която е спряла мотрисата, така също и наименованието на станцията, която следва. Непочистеният сняг по тротоарите много сериозно препятства ориентирането и придвижването както на слепите, така и на слабовиждащите, и в много случаи създава условия за физически травми и наранявания. Ниските клони на дърветата по алеи и тротоари не само затрудняват придвижването на слепи и слабовиждащи, но понякога причиняват и сериозни наранявания. Към неархитектурните бариери вероятно трябва да отнесем и изписването на курса на долара и прогнозата за времето от БНТ, въпреки направените постъпки на Съюза на слепите в България пред тази институция тези изписвания да се съпровождат и с дикторски текст. 3. ФИЗИЧЕСКИ БАРИЕРИ В ОКОЛНАТА СРЕДА ЗА СЛАБОВИЖДАЩИ 3.1. Архитектурни бариери. Към тази категория могат да бъдат отнесени указателните табели, надписите и номерацията, които не са направени с достатъчно едър шрифт, при достатъчно добър контраст и невинаги са поставени на нивото на погледа на ползващите ги. Недостатъчната осветеност /надали поради икономии/ в обществените сгради и обекти за общо ползване създават големи затруднения на слабовиждащите както при придвижването в тях, така и при локализацията на необходимите им служби. Вратите на тролейбусите, трамваите и на мотрисите в метрото не винаги са достатъчно контрастни, което също затруднява слабовиждащите при тяхната локализация. Като положителен пример могат да се посочат вратите в някои хотели, които са силно контрастни (хотел "Железник” в Стара Загора), което улеснява ориентирането и на лица с минимално остатъчно зрение. 3.2. Неархитектурни бариери. Като пример за такива могат да се посочат необезопасени въобще, или най-често недобре обезопасени изкопни работи по тротоарите, пътни платна и алеи, които представляват страхотни "капани" както за слабовиждащите, така и за слепите, а също и за останалите пешеходци, особено при недобре осветена обстановка. Табелите на градския транспорт, на които се изписват наименованията на линиите и номерата им, също невинаги са с достатъчно едър шрифт и добър контраст. Поставени са много често не на най-подходящото място и невинаги са добре осветени и почистени, което затруднява не само слепите и слабовиждащите, но и хората с нормално зрение. Тук трябва да се спомене също и недостатъчното осветление по улиците.
В това отношение особено голяма роля може да изиграе нормативната база, която регламентира задълженията на различните организации и институции за осигуряване на този безпрепятствен достъп, а също и облекченото ориентиране и придвижване на зрително затруднените лица. Да се надяваме, че отделните нормативни документи, уреждащи тази проблематика, ще бъдат достъпни за онези, за които са предназначени. 4.2. Ролята на проектантите. След изграждането, както посочихме и обосновахме по-горе, на съответната нормативна регламентация, то сме склонни да вярваме, че всички изпълнителни и контролни звена, свързани с проектиране на жилищни и обществени сгради и обекти за общо ползване, ще спазват изискванията, осигуряващи безпрепятствения, безопасния и облекчен достъп на зрително затруднени лица до сгради и обекти за общо ползване, обществен транспорт. Чрез създадените нормативни предпоставки ще могат бързо и своевременно да се отстраняват физическите бариери в околната среда. 4.3. Отговорността на държавните институции и общините. Държавните и общински органи и служби в тясно партньорско взаимодействие с организациите на и за слепи и със съответните експерти трябва да организират контрола по съблюдаване на нормативните изисквания и особено за отстраняването на архитектурните и неархитектурни бариери за зрително затруднените лица. 4.4.Мисията на неправителствените сдружения. Всички организации на и за хора с нарушено зрение, които обикновено разполагат с много добри експерти по тази проблематика, трябва да бъдат изключително активна страна за недопускане и на физични бариери в околната среда за хора с нарушено зрение, а също при наличието на такива – за тяхното отстраняване във възможно най-кратките срокове. Като много ярък негативен пример можем да посочим проявената свръхпасивност на ССБ при изграждане на софийското метро. В резултат на това бездействие в първите метро станции има редица физични бариери за хората с нарушено зрение. Впоследствие някои от тях бяха отстранени. Сдруженията на и за хора с нарушено зрение коректно трябва да партнират и с другите организации на хора с увреждания, защото в някои ситуации са възможни и конфликт на интереси. Не всичко, което е добро за хората с нарушено зрение е удобно и за останалите лица, носители на други уреждания. Например – тротоарите, ограничаващи маршрутите на пешеходците от маршрутите на моторните превозни средства, са голямо удобство за невиждащите хора, които се движат самостоятелно с помощта сензорен бастун. Но тези същите тротоари препятстват в определена степен хората ползващи инвалидни колички. В посочения пример, за да бъдат и двете страни удовлетворени, тротоарите трябва да се запазят като се скосят силно на границата с уличното платно.
Определена роля за спазване на нормативните изисквания, и най-вече за отстраняване на физическите бариери в околната среда за зрително затруднените лица на различни места играят и електронните и печатни масмедии. Изнасяйки и коментирайки пред обществеността факти, свързани с проблемите на зрително затруднените хора, създавани от физичните бариери в околната среда, “четвъртата власт” определено също допринася за тяхното своевременно отстраняване. Декември 1999, Пловдив ЛИТЕРАТУРА: Агеев, Е.Д., „Теории социальной реабилитации и действительность”, сп. "Наша жизнь", Москва, 1983, кн.4 и 5 III. ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА ПРЕДИМСТВАТА НА ДЪЛГИЯ БЯЛ БАСТУН 1. ТОЯГАТА И СЛЕПЕЦЪТ? "Държи се като слепец о тояга!" Тази българска поговорка /вероятно такава или подобна има и при другите народи/ показва изключителното значение на тоягата /бастуна/ за невиждащия човек. В тоягата, този протобастун, слепият се вкопчва веднага след като му се разрешава да живее – векове наред всички недъгави, включително и слепите, са били унищожавани, за да не тежат на групата със своята издръжка! Нека си спомним зловещата пропаст около Тайгета в древна Спарта, където са били хвърляни всички деца с увреждания (Добрев, 1985)... И само до преди няколко века в Африка и Полинезия първобитни племена се гощават със своите недъгави съплеменници, като готвят от тях вкусни ястия в общия казан (Цветкова, 1996). Разбира се, с историческото развитие на човечеството и отношението се е променяло. Със създаването на монотеистичните религии на слепите вече е им разрешено правото на живот и защита (Попович, 1986). Посредством тоягата невиждащия проверява до колко е безопасно мястото пред него. Тоягата е "окото" на слепия, или по-точно неговата удължена ръка! Чрез нея той установява наличието на препятствия и пак с нейна помощ /на тоягата/ той ги идентифицира! Основната функция на този инструмент в случая, казано с терминологията на специалната литература, е осезателна. Сиреч, да се опипва и опипом да се разучава настилката и предметите пред движещия се зрително затруднен човек. Стотици години тоягата изпълнява сравнително доста успешно тази своя основна функция - да осезава местата за следващите стъпки на незрящия и да им осигурява безопасност. 2. КАК И ЗАЩО БАСТУНИТЕ СТАВАТ БЕЛИ? През 1930 година французойката Жили Дербемон предлага "тоягите" на слепите да се оцветят в бяло, за да се забелязват по-добре и белия цвят да бъде знак, символ на зрителното увреждане. През следващата 1931 г. кметът на Париж реализира тази идея. Оцветен в бяло, бастунът на слепия придобива и втората си основна функция – символна (сигнална), да информира другите участници в движението, че ползвателят на бял бастун е с тежко увредено или въобще липсващо зрение. 3.РИЧАРД ХУВЪР И ДЪЛГИЯ БАСТУН През 1943 г. в щата Пенсилвания (САЩ) в една военна болница клиничният психолог Ричард Хувър изобретява дългия бял бастун и трите основни техники за неговото ползване. Неговият инсайд е бил отключен от тежката ситуация в която са се намирали слепите пациенти, принудени да се движат сами от сграда до сграда - болницата е била разположена в гора и в няколко сгради като предпазна мярка срещу евентуални японски бомбардировки. Повече от две десетилетия педагозите на хората с нарушено зрение от Европа са гледали на изобретението на Хувър като поредната американска щуротия и разбира се, поради това съвсем не са го приемали насериозно. Но за щастие всичко това вече е история, поне на нас така ни се струва и така ни се иска! С появата на дългия бял бастун.се поставя началото на съвременното обучение в ориентиране и мобилност, заражда се една нова и особено важна рехабилитационна дисциплина с изключително значение за самостоятелността на невиждащите във всекидневния бит – „ориентиране и мобилност”. Ползването на дългия бял бастун и съответните негови техники е един от петте начини за физическо придвижване на зрително затруднените в околната среда, и то с голямото предимство, че той осигурява една голяма самостоятелност и независимост. Но за да се използва надеждно и ефективно дългият бастун е необходимо определено обучение на неговия ползвател - слепият трябва да овладее основните техники за неговото използване. Това обучение задължително се провежда от специално подготвен за целта инструктор (учител) по ориентиране и мобилност. 4. ПРЕДИМСТВАТА НА ДЪЛГИЯ БАСТУН Но какво представлява дългият бял бастун? Какви са неговите предимства пред обикновения бял бастун? Както показва наименованието му, той е по-дълъг от традиционния с около 25 см. Дължината на обикновения бастун е до кръста на ползващия го, а дългият трябва да достига не по-ниско от гръдната кост на невиждащия. Както традиционният, така и дългият бастун може да бъде сгъваем и несгъваем, но особено важно изискване към дългия бастун е той да бъде изработен от по-лек материал.Това е абсолютно необходимо, защото при използването му се получава доста голямо натоварване на китката на ръката. Дългият бял бастун има две основни функции: осезателна и символна. Но дългият бастун е категорично за предпочитане пред обикновения, понеже: 1. По-голямата му дължина осигурява достатъчно време за адекватна и навременна реакция при среща на препятствие, и по такъв начин се гарантира безопасността на всяка следваща крачка; 2. Специалните техники, прилагани при използването на дългия бастун, предоставят по-обилна и непрекъсната информация за обстановката по маршрута и създават еднаква сигурност на лявата и дясната половина на тялото на неговия ползвател; 3. Гарантира по-голяма сигурност при слизане от различни стълби, особено при стълбите на транспортни средства (влак автобус и др.); 4.Скоростта на придвижване с дългия бастун е по-голяма, поради неговата по-голяма надеждност, и оттам по-голямата увереност на невиждащия; 5. Начинът на използване и по-голямата му дължина го правят по-забележим в сравнение с обикновения, от другите пешеходци и водачи на превозни средства, сиреч дългият бял бастун е много по-сигнален за околните, отколкото традиционният. 5. ПРЕЧИ ЛИ НА ОКОЛНИТЕ ДЪЛГИЯ БАСТУН? Някои невиждащи неоснователно се опасяват, че по-голямата дължина на този бастун се явява пречка при движението на другите пешеходци, които ще се спъват в него и ще негодуват от това. Повече от 20 години аз самият се движа с дълъг бастун и категорично твърдя, че това не е вярно. На пръв поглед наистина може да се предполага, че вероятността да бъдат спъвани другите пешеходци при използването на дълъг бастун е много по-голяма, отколкото при обикновения. Но, първо, по-голямата дължина, и най-вече начинът на използване на дългия бастун го правят по-забележим за другите хора и, второ, когато ползващият дълъг бастун попадне на много оживено място, спокойно може да скъси дължината му, като го хване по- ниско, а също и намали дъгата, която извършва посредством него. 6. СЕНЗОРНИЯТ БАСТУН НЕ Е ЗА ПОДПИРАНЕ!!! И още нещо много важно – и дългият, и традиционният бял бастун не са за подпиране, а посредством тях, както казахме по-горе, ползващите проверяват и обследват настилката и предметите пред тях. Бастуните за подпиране се използват от лица с увреждания в опорно-двигателния апарат и те отговарят на съвсем други изисквания. Обикновено те не са оцветени в бяло, те са доста по-къси (за да може човек да се подпира), доста по-тежки и с не особено удобни дръжки за използване като осезателно (сензорно) средство. Именно това е и причината, поради която белите бастуни на слепите на много места ги определят като „сензорни” (сетивни) – за да се отграничат от „опорните”. 7. КОГА ДА ПОЛЗВАМЕ ОПОРЕН БАСТУН??? Разбира се, ако невиждащия има и увреждания в опорно-двигателния апарат, той тогава трябва да ползва два бастуна – и бастун за подпиране, и бастун за осезаване. Естествено необходимо е и съответното обучение за едновременното ползване на двата бастуна. Озаглавих моето изложение "Още веднъж за предимствата на дългия бял бастун", защото преди деветнадесет години пак на страниците на сп."3ари" аз обосновавах неговите несъмнени предимства „Сотиров, 1981). Сегашният повод е проявеният доста силен интерес на българските слепи през последните няколко години към бастуните за подпиране. Сякаш е малко тъжно, че 70 години след идеята на Жили Дербемон и 57 години след изобретението на Ричард Хувър и няколко десетилетия след Резолюцията за белия бастун на Световния съвет за благополучие на слепите една не малка част невиждащи хора в България, и то не на преклонна възраст, отхвърлят белия осезателен бастун.Защо? Какви са причините и къде да ги търсим? 8. БЪЛГАРСКИТЕ ДЪЛГИ БАСТУНИ? Липсата на качествени дълги бастуни родно производство ли е главната причина за това отдръпване на част от българските слепи въобще от белия бастун? Наистина дългите бастуни все още липсват на нашия пазар, и ако ги има, все нещо не им достига, за да ги квалифицираме като добри. Предлаганите напоследък от ЕТ „ФОРИ” – Габрово сгъваеми сензорни бастуни са доста тежки, а несгъваемите като тегло са определено добри, но едните и другите са с твърди и хлъзгави дръжки. Проблемът с лошите дръжки на българските сензорни (сетивни) бастуни не трябва никак да се подценява. Общоизвестно е и на експертите по ориентиране и мобилност у нас, че добрите образци на сензорни бастуни в белия и дори в не чак толкова бял свят имат винаги каучукови дръжки. Гуменият машон създава по-добър комфорт на ръката в сравнение с бакелидовата или дървената дръжка, а също и по-добро сцепление към нейната кожа, в по-малка степен стимулира нейните потни жлези. Българските сензорни бастуни са все още недостатъчно високи – липсват бастуни с размери над 130 см. Явно не е казано от заявителите достатъчно ясно на производителя, че са необходими и бастуни с по-голяма височина – 135 и 140 см и с по-добри дръжки. Забравя се, че през последните десетилетия българинът също се е издължил – и гони височините 180-190 см. Напомняме, че преди да се поръчат бастуни, представените образци от производителя трябва много прецизно да се тестват. В тази насока все още за съжаление не се използва достатъчно експертния потенциал на Центъра за рехабилитация на слепи – Пловдив. Може би дори е целесъобразно, предвид свитото търсене на дълги бастуни у нас и затрудненията при тяхното производство да се мисли за евентуалния им внос от чужбина. Защото не е нормално години наред да липсват дълги бастуни на българския пазар, а девет рехабилитационни центъра /един интернатен и осем дневни/ и две специални училища да обучават "под пълна пара" невиждащите как да ги използват. Но сме твърде склонни да смятаме, че хроничната липса на качествени дълги бастуни /сгъваеми и несгъваеми/ надали е главна причина за резервираността към тях. И накрая, в един по-общ и самокритичен план, сякаш трябва да признаем, че причините за това вероятно могат да се търсят в работата на всички организации на и за слепи у нас. Тези организации изглежда все още са определено длъжници на невиждащите, които ползват бели бастуни. Март 2000, Пловдив ЛИТЕРАТУРА: 1. Добрев, Зл., „Основи на дефектологията”, СУ „Св. Кл. Охридски”, София, 1985 2. Попович, Др., „Нагласи към слепите и слепотата”, сп. „Зари”, 1986, кн. 1 3. Сотиров, А., „За и против дългия бастун:, сп. „Зари”, 1981, кн. 5 4. Цветкова, М., „Слепите в древността и средновековието”, сп. „Специална педагогика”, 1996, кн. 11 IV. И СЛЕПИТЕ ХОДЯТ ПО ЗЕМЯТА КАТО ВАС! И слепите ходят по земята като вас! Навсякъде! Или почти навсякъде... По улиците, по планините, по полята, по палубите на кораби и самолети и дори в пустините... Но как? С БАСТУН ТОЯГАТА И СЛЕПЕЦЪТ! "Държи се като слепец о тояга!" – тази българска поговорка /вероятно такава или подобна има и при другите народи/ показва изключителното значение на тоягата /бастуна/ за невиждащия човек. В тоягата /този протобастун/ слепият се вкопчва веднага след като му се разрешава да живее! Векове наред всички недъгави, включително и слепите, са били унищожавани, за да не тежат на групата със своята издръжка! Нека си спомним зловещата пропаст около Тайгета в древна Спарта, където са били хвърляни всички деца с увреждания (Добрев, 1985). И само до преди няколко века в Африка и Полинезия първобитни племена се гощават със своите недъгави съплеменници, като готвят от тях вкусни ястия в общия казан (Цветкова, 1996)! Разбира се, с историческото развитие на човечеството и отношението към слепотата се е променяло. Със създаването на монотеистичните религии на слепите вече е разрешено правото на живот и защита. Посредством тоягата невиждащият проверява доколко е безопасно мястото пред него, Тоягата е "окото" на слепия, или по-точно неговата удължена ръка! Чрез нея той установява наличието на препятствия и пак с нейна помощ /на тоягата/ той ги идентифицира! Основната функция на този инструмент в случая, казано с терминологията на специалната литература, е осезателна. Сиреч, да се опипва и опипом да се разучава настилката и предметите пред движещия се зрително затруднен човек. Стотици години тоягата изпълнява сравнително доста успешно тази своя основна функция – да осезава местата за следващите стъпки на незрящия и да им осигурява безопасност (Сотиров, 2000). КАК И ЗАЩО ТОЯГИТЕ СТАВАТ БЕЛИ? През 1930 година французойката Жили Дербемон предлага "тоягите" на слепите да се оцветяват в бяло, за да се забелязват по-добре и белият цвят да бъде знак, символ на зрителното увреждане. През следващата 1931 г. кметът на Париж реализира тази идея. Оцветен в бяло, бастунът на слепия придобива и втората си основна функция – знакова, да информира другите участници в движението, че ползвателят на бял бастун е с тежко увредено или въобще липсващо зрение (Сотиров, 2000). ЗАЩО ПЪК ДЪЛГИ БАСТУНИ? През 1943 г. в щата Пенсилвания /САЩ/ в една военна болница клиничният психолог Ричард Хувър изобретява дългия бял бастун и трите основни техники за неговото ползване. Това изобретение било провокирано от тежката ситуация, в която са се намирали слепите пациенти, принудени да се движат сами от сграда до сграда – болницата е била разположена в гора и в няколко сгради като предпазна мярка срещу евентуални японски бомбардировки. Повече от две десетилетия педагозите на зрително затруднените от Европа са гледали на изобретението на Хувър като поредната американска щуротия и, разбира се, поради това не са го приемали насериозно. С появата на дългия бял бастун се поставя началото на съвременното обучение в ориентиране и мобилност, заражда се една нова и особено важна рехабилитационна дисциплина с изключително значение за самостоятелността на невиждащите във всекидневния бит. Ползването на дългия бял бастун и съответните негови техники е един от петте начина за физическо придвижване на зрително затруднените в околната среда, при това с подчертаното предимство на голямата самостоятелност и независимост. ПРЕДИМСТВАТА НА ДЪЛГИЯ БАСТУН Но за да се използва надеждно и ефективно дългият бастун, е необходимо определено обучение на неговия ползвател – слепият трябва да овладее основните техники за неговото използване. Това обучение задължително се провежда от специално подготвен за целта учител по ориентиране и мобилност. Но какво представлява дългият бял бастун? Какви са неговите предимства пред обикновения бял бастун? Както показва наименованието му, той е по-дълъг от традиционния с около 25 см. Дължината на обикновения бастун е до кръста на ползващия го, а дългият трябва да достига не по-ниско от гръдната кост на невиждащия. Както традиционният, така и дългият бастун може да бъде сгъваем и несгъваем, но особено важно изискване към него е той да бъде изработен от по-лек материал. Това е абсолютно необходимо, защото при използването му се получава доста голямо натоварване на китката на ръката. Дългият бял бастун има две основни функции: осезателна и символна, и е категорично за предпочитане пред обикновения, понеже: – По-голямата му дължина осигурява достатъчно време за адекватна и навременна реакция при среща на препятствие и по такъв начин се гарантира безопасността на всяка следваща крачка; – Специалните техники, прилагани при използването на дългия бастун, предоставят по-обилна и непрекъсната информация за обстановката по маршрута и създават еднаква сигурност на лявата и дясната половина на тялото на неговия ползвател; – Гарантира по-голяма сигурност при слизане от различни стълби, особено при стълбите на транспортни средства /влак, автобус и др./; – Скоростта на придвижване с дългия бастун е по-голяма поради неговата по-голяма надеждност и оттам по-голямата увереност на невиждащия; – Начинът на използване и по-голямата му дължина го правят по-забележим в сравнение с обикновения от другите пешеходци и водачи на превозни средства, сиреч дългият бял бастун е много по-сигнален за околните, отколкото традиционния (Сотиров, 2000). С ПРИДРУЖИТЕЛ Това, което ще се каже тук, е валидно при всички случаи, в които става дума за придружаване на сляп или слабовиждащ. Когато водите сляп, предложете му да ви хване за ръката /малко над лакътя/, като невиждащият върви половин крачка по-назад от вас. Лицата с остатъчно зрение, а също и напълно слепи, но много добре ориентиращи се в пространството, могат да се движат понякога и само като леко докосват с рамо водача. Когато пътят е труден или когато трябва да се мине през много хора, придружителят върви винаги малко напред. Ориентирите трябва да се казват по възможност ясно и кратко – например: "стълби надолу", "слизаме от тротоара". Често пъти придружителят иска да свърши всичко, той да поеме най-тежкия товар. Това не е нужно, а и не е разумно. По-добре е да се помага там, където е необходимо зрение, а не физическа сила. Един здрав и психически нормален сляп човек може да се справя с всичко, което е във възможностите на запазените му сетива. Естествено придружителят не може веднага да открие до каква степен е самостоятелен партньорът му, но с течение на времето това ще се изясни. Например не е необходимо да се казва, че косата е добре сресана или ципът е затворен. Това той установява сам с ръка лесно и бързо. Но ако дрехата му е изцапана или има бримка на чорапа, трябва да предупредим. Ако срещнете познат човек, добре е своевременно да предупредите кой идва и от коя посока. Когато придружителят разбере, че някой познат желае да поговори насаме с невиждащия, той трябва да се оттегли малко настрана, като предупреждава къде се намира. В началото придружителят трябва да разбере дали партньорът му се интересува от пейзажи или от външния вид на хора, сгради и други предмети. Интересите могат да бъдат много различни. Важно е да се знае, че е неправилно да считаме, че щом човек е сляп, той непременно трябва да бъде занимавай непрекъснато, понеже няма никакви впечатления. Истината е, че той има впечатления, само че те са от друго естество. "Аз помагам на сляп" – такива и подобни изказвания трябва да се правят само в краен случай, ако е наложително, а също и толкова често чуваното "ние, виждащите" трябва да се избягва – то потиска слепия, макар и да е казано с най-добро намерение. Изобщо старайте се този, когото сте решили да придружавате, да се чувства ваш равностоен партньор. Но ако ви се наложи да окажете помощ на случайно срещнат сляп човек, непременно го попитайте дали желае да му помогнете, с което ще му покажете, че зачитате неговата самостоятелност. Случва се да хващат чакащия на тротоара сляп и да го дърпат на отсрещната страна, без дори той да може да чуе гласа на своя "благодетел" и да обясни, че чака трамвай или автобус. Или ако, съпротивлявайки се, успее да го направи, изненадата е толкова голяма, че след куп извинения го изоставят на средата на улицата и той трябва сам и на свой риск да се връща обратно. При подобни случаи попитайте: "Мога ли да ви помогна?", и при положителен отговор предложете на слепия да ви хване под ръка, ако трябва да го придружите до някъде или да му помогнете при пресичане на улицата. Казаното и писано за невиждащите и тяхната самостоятелност често води дотам, че някои виждащи хора не се решават да им предложат помощта си, за да не ги обидят, дори и когато ги виждат в затруднение. Случва се понякога те да вървят след незрящия, за да го предпазят от сблъскване или от евентуално препятствие. Намерението, разбира се, е прекрасно, още повече когато се предполага, че слепият няма да забележи нищо. В редица случаи обаче, особено когато се придвижва, слепият използва до максимум възможностите на всичките си запазени сетива, с което компенсира липсата на зрение. Това му позволява за твърде кратко време да може да установи присъствието на такъв "ангел пазител", който от фактор на "сигурност" се превръща в причина за затормозяване на възприятията и изнервяне. Затова, както вече беше казано, не се двоумете да предложите направо услугите си! /4/ БЕЗ БАСТУН И БЕЗ ПРИДРУЖИТЕЛ Този начин на придвижване невиждащите използват в жилищни и работни помещения, дворове - с една дума, по добре познати места. Разбира се, ако зрително затрудненият е придобил своето увреждане в последствие, той има нужда от придружаване и на тези места в първите дни и седмици след ослепяването. Но веднага след този период, или по-точно дори и по време на този период, трябва да започне неговото обучение за самостоятелното му придвижване без бастун и без придружител в помещенията, които той най-често използва - спалня, тоалетна, баня и т. н. Има сляпородени лица с почти феноменален усет за пространствено ориентиране, които не използват бастун и придружител дори извън жилищата, сградите и на малко познати места. Техният страхотен усет за пространствено ориентиране им помага да забелязват по маршрута си наличието на стълбове, дървета, автомобили. Но за съжаление това тяхно феноменално чувство е безпомощно за откриване на такива препятствия като дупки по настилката, строителни изкопи, стълбове и дървета с по-малък диаметър. Забравя се също от тези смелчаци, че бастунът има знакова, емблематична функция да осведомява околните участници в движението, пешеходци и водачи на превозни средства, че ползващият белия бастун е със зрителен проблем. Не ползвайки бастун и придружител при придвижването си по улиците и шосетата: те реално могат да станат причина за произшествия, защото водачите на превозни средства трудно могат да предположат, че тези смели хора имат тежък зрителен проблем. Ползването на бастун от невиждащите по улиците и шосетата улеснява водачите на превозни средства и ги прави по-предпазливи, когато забележат човек с бял бастун. С КУЧЕ-ВОДАЧ Поради естеството на настоящата книга тук само ще отбележим този начин. Надяваме се, че любознателният читател изцяло ще удовлетвори своите любопитства след прочитане.на по-нататъшното изложение или по-точно „И у нас кучета-водачи на слепи” – последен текст в тази глава. СЪС ЗВУКОВ ВОДАЧ Това са устройства, чието разработване започва и началото на 70-те години на миналия век в САЩ и Австралия. С тяхна помощ невиждащите могат да установят наличието на препятствия на около 3 метра от ползващия устройството. Този уред работи, като изпраща ултразвуци (вълни с честота на звука, по-голяма от тази, която човешкото ухо може да възприеме), които при отразяването си произвеждат звуци в диапазона на човешкото слухово усещане. С приближаване до препятствието звукът, който издава устройството, става все по-висок, а при отдалечаване от него - по-нисък. Тези апарати дават възможност да се локализират препятствията: "отпред", "отдясно", "отляво". Някои модификации звукови водачи дават информация за висящи предмети с по-голям диаметър и дори за повърхността на препятствието – ако повърхността е гладка, тонът е по-писклив и изчистен, ако тя е грапава, чуваният звук е дрезгав. Но тези апарати не могат да откриват дупки по настилката, стълби – надолу, ниски бордюри на тротоари и предмети с много малък диаметър. Предлагат се най-често под формата на тъмни очила или на джобно фенерче, в които е вграден ултразвуков детектор. Канадският звуков водач "SENSORY 6" например е направен под формата на тъмни очила и "възприема" предмети на близки разстояния 0.3м до 2м, на далечни (извън сгради) от 0.3 м до 3.5 м.
3. Сотиров, А.,”Още веднъж за предимствата на дългия бял бастун”, сп. „Зари”, 2000, кн.4 4. Цветкова, М., „Слепите в древността и средновековието”, сп. „Специална педагогика”, кн. 11 V. И У НАС КУЧЕТА-ВОДАЧИ НА СЛЕПИ Звънеше се настойчиво. Побързах да отворя вратата. – Какво има? – запитах. Един детски глас отвърна на въпроса ми с въпрос: – Кога ще излязат чичковците с кучетата? – Не сега. По-късно. Този диалог се води пред апартамента за гости на съюзното производствено предприятие в град Варна. Там са настанени първите двама наши съюзни членове, които се обучават да използват за водачи кучета. На 27 юни 1983 година на аерогара Варна пристигнаха двама инструктори-дресьори от Централната републиканска школа на (Всеруското общество на слепите ВОС) за подготовка на кучета-водачи на слепи. И заедно с тях две кучета – дар от Всеруското общество на слепите за ССБ. Кучета-водачи на слепи са известни от древността. Нуждата от векове заставяла слепите да бродят по пазари и панаири, за да търсят прехраната си като пеят и свирят. И тогава сигурно им хрумнало да използуват кучето за водач. Верният другар водел невиждащия свой приятел по познати маршрути, от селище на селище, заобикаляйки срещнатите по пътя препятствия . Първоначално за водачи били използвани всякакви породи кучета, които слепите сами обучавали. От книгата на известния виенски очен лекар Йозеф Берн „Окото” (1813) се разбира, че още през 1780 г. по улиците на Париж се срещали слепи, съпровождани от добре дресирани кучета. През 1019 г. – в своя «Учебник за обучение на слепите» – Вилхелм Клайн, основател на Института за възпитание на слепи във Виена, отбелязва накратко възможността кучето да се използва като водач и описва способите за обучаването му и грижите за него. У нас също са известни отделни случаи, когато слепи са използвали такива водачи (Стара Загора, София и др.), като са ги дресирали според възможностите и нуждите си, макар че кучетата не винаги са били от най-подходяща за целта порода. Организирана подготовка на кучета-водачи на слепи започва преди 60 години и до голяма степен причина за това се оказва Първата световна война, през която много хора загубват зрение. Към 20-те години в Германия вече функционират първите школи за подготовка на кучета-водачи. Опитът се оказва успешен и скоро биват открити такива школи в Швейцария, Великобритания и САЩ. Днес в повече от 20 страни се подготвят кучета-водачи на слепи. В социалистическите страни школи има в СССР, Унгария и ГДР. Най-често използуваните за тази цел са следните породи кучета: немска (източноевропейска) овчарка, шотландска овчарка (коли), английски териер, доберман-пинчер и едрият пудел. Кучетата, които се подбират за водачи на слепи, трябва да отговарят на редица изисквания: те не трябва да бъдат по-ниски от 60 см при раменете, за да може слепият точно и сигурно да дешифрира техните сигнали за обстановката по маршрута; за водачи се подбират съвършено здрави животни, тъй като те ще трябва да понасят значително натоварване. Едно куче-водач обслужва своя стопанин 8-10 години. Кучетата-водачи на слепи трябва да бъдат силни, издръжливи, подвижни, с уравновесен и спокоен характер, с относително слабо влечение към противоположния пол, да не са чувствителни към шума (от приближаващ влак, от форсиране на коли, изстрели и др.), да не са страхливи, да не проявяват силно любопитство и не на последно място – да имат приятна външност. Необходимо е също кучетата да притежават добра възприемчивост, добра памет и умение да се концентрират върху изпълняваната задача. За дресировка са пригодни и мъжките, и женските кучета, но по-податливи са женските, които и повече се привързват към стопанина си. Силно възбудимите, нервни и злобни кучета са непригодни за водачи на слепи. По-често за кучета-водачи кандидатстват незрящи, които имат проблеми в самостоятелното придвижване извън дома, а също и самотни хора, за които животното се превръща в другар. В страните, където се използват такива водачи, слепият, придружаван от куче, може да използва всички видове обществен транспорт, с изключение на метрото, и да посещава обществени заведения – магазини, ресторанти, аптеки и др. Пристигналите от СССР кучета са много красиви. Дана е немска овчарка и по външен вид прилича на едра вълчица. Тя е сдържана и строга и не приема ласки от всеки. Шотландската овчарка Тези е дружелюбна и гальовна и със своята червено кафява окраска напомня лисица. Първата е носителка на 5, а втората на 3 медала от киноложки изложби. 1/1 двете са възпитанички на школата за кучета-водачи в град Купавна. Тя е създадена през 1960 г. и в нея досега са подготвени над 1800 кучета. Най-напред животните преминават 10-дневен изпитателен срок, през който се решава може ли да им се повери безопасността и живота на човека. За да може обслужваният от куче незрящ, да се движи спокойно и уверено, то трябва да бъде обучено да обръща внимание на препятствия, които за самото него просто не съществуват, неговото «чувство за пространство» трябва да отчита и пространството за стопанина – тесния проход, през който би минало и най-едрото куче, но не би могъл да премине вървящият с него човек, прагове, които кучето прескача без дори да ги забележи, но в които той би се спънал. Всичко това кучето трябва да запомни и да води слепия си приятел, заобикаляйки препятствията. Ако ли не – да му съобщи: «Внимание!», «Пред нас има опасност!». Обучението продължава 3-4 месеца. За този сравнително неголям срок кучето трябва да изучи може би най-сложната кучешка «професия» – водач на невиждащи хора. Подбирайки четириногия придружител за незрящия човек, инструкторите-дресьори вземат предвид както характера на човека, така и характера на животното, условията на бъдещия им живот и работа. На другия ден след пристигането си, Дана и Тези за първи път установиха контакт с бъдещите си български стопани Виктор Христов и Валери Каменов. Това са хората, на които те ще заменят бастуните и придружителите, ще бъдат занапред техните очи. Сприятеляването на кучето със слепия е твърде сложен процес. В случая то за трети път, за един сравнително кратък период (от 2-3 години), сменя своя стопанин. Първият е бил този, който го е отгледал, след това то е приело за стопанин и приятел инструктора-дресьор в школата. Ето че сега и вторият му стопанин го изоставя. Нов човек започва да се грижи за него, да го храни и извежда на разходки. Наистина «новият» е ласкав, дава му различни лакомства, но и изисква то да го слуша и му се подчинява. Минават няколко дни и кучето приема новата ситуация – все по-охотно започва да изпълнява командите на българския си стопанин. А те не са малко – около 15 вербални команди (предимно двусрични думи). На ласките и грижите то отвръща с готовност да осигурява безопасното придвижване на новия си приятел. Инструкторите Афанасий Куприянов и Марина Орлова учат нашите момчета търпеливо как да използват кучетата, как да се грижат за тях. С тяхна помощ се разучават няколко условни маршрута. Куприянов и Орлова обясняват на Виктор и Валери сигналите, които кучетата им подават: те спират, когато стигнат края на тротоара, за да може незрящият да прецени подходящия за пресичане момент; спират и пред стълби, заобикалят локви, отрупани строителни материали и други препятствия по маршрутите. След две седмици обучението приключи и Виктор и Валери отпътуваха с четириногите си придружители за София и Видин. Със своите предимства на жив придружител кучето-водач на слепи оправдава предназначението си и в големите градове, като осигурява 100% безопасност при движение по тротоар. То може да усвои множество маршрути, по които уверено и надеждно да води невиждащия си приятел. В последните години се забелязва повишен интерес сред съюзни членове към кучета-водачи и във връзка с това специалисти от Централното управление на ССБ правят съответни проучвания за евентуално разкриване на школа за подготовка на кучета-водачи и в нашата страна. Септември 1983, София VI. ЧЕТВЪРТ ВЕК „КОГАТО СТЕ С ХОРА БЕЗ ЗРЕНИЕ” "По различни причини може да ви се случи да имате контакт с невиждащи хора. Може би някой член на семейството ви да е сполетян от тежката съдба на незрящите или някое от децата ви трябва от малко да понася неудобствата от слепотата или слабото зрение. Или сте срещнали случайно човек с недостатък в зрението, на когото желаете да помогнете. Може и да е служебно задължение в някои случаи. Така както могат да бъдат различни мотивите, различни са съдбите и характерите на хората, на които бихте пожелали да окажете помощ. Няма "слепи" въобще. Вие сами ще се уверите колко е голяма разликата между човек, който от детство е свикнал със съдбата си, и такъв, който по-късно е ослепял. И между слепите има бързи и бавни, сръчни и несръчни, такива които лесно се ориентират и други, които трудно се справят с обстановката. Всички тези различия ще определят по какъв начин да действате. С течение на времето вие ще се научите кога, как и до каква степен да помагате. Когато слепият е млад, с него можете да се движите бързо и леко навсякъде, при по-възрастните е необходимо обаче повече внимание и предупреждаване за препятствията, които се срещат по пътя. Може би ще изпитвате в началото известна потиснатост, поради тежката съдба на вашия партньор, но именно поради това е необходимо да знаете, че трябва да виждате в него преди всичко и винаги човека, който като вас се бори и страда, готов е за труд и радости в живота." Това са въвеждащите думи на изключително ценното помагало "Когато сте с хора без зрение" с основен адресат лицата, които имат по-постоянен и непосредствен контакт с невиждащи. Тази толкова полезна брошура се издава за първи път през 1981 година от Съюза на слепите в България по случай Международната година на инвалида. За появата й особено големи заслуги имат тогавашния заместник-председател Спас Карафезов благословил издаването й, Петрана Великова - моя виждащ помощник при съставянето на брошурата и неин първи редактор и коректор, Константин Константинов(тогавашен шеф на печатницата) - неин художник и технически редактор, и разбира се, може би моята не съвсем скромна особа - съставителя й. Чудесното заглавие на брошурата предложи журналистката Мира Попова, в което, както е видно, акцента не е върху увреждането, а върху видовата идентификация - човека. Това забележително нейно попадение изпреварва с почти цяло десетилетие модерната терминология в българската специална педагогика и то продължава да е актуално и сега. "Когато сте с хора без зрение" има невероятно щастливата съдба за една книга. Тя е претърпяла пет официални и няколко пиратски издания- с общ тираж над 10 хиляди екземпляра! Може би в България няма друга книга по проблемите на хората с нарушено зрение, издавана толкова пъти и в такъв изумителен тираж. Като основни източници за нейното съставяне първоначално ми послужиха: 1. Холандската брошура “Когато сте със слепите ни приятели”, с автор Херман ван Дейк, преведена на десетки езици включително и на есперанто и публикувана за първи път в България на страниците на сп. “Зари” – през 1976 г., кн. 11 и 12 и през следващата 1977 г., кн.1. Преводач на текста е Владислав Цонев, работещ тогава в Централата на ССБ с отговорности по международната дейност, но по необясними все още за мен причини той е посочен като автор на текста. За голямо съжаление, не са отбелязани източника и истинския автор и от какъв език е извършен превода. През 1983 г. в есперантското списание "Ligilo" съвсем случайно се натъкнах на информация, в която се огласяваше, че холандската брошура “Когато сте със слепите ни приятели” с автор Херман ван Дейк е преведена и на украински. 2. “Малки съвети за придружители на слепи” - издание на Съюза на слепите и слабовиждащите в ГДР. Нейният автор или съставител, явно не е бил посочен, като имам предвид немската прецизност и коректност на преводача й - Весела Бойкикева, която някои невиждащи от по-зряла възраст може би все още ДОБРЕ помнят. Ползвани са също така и няколко преводни текста по тази проблематика, публикувани в сп.”Зари”, които аз съм авторизирал. На някои места в брошурата е споделен и личния мой опит като човек също без зрение. Още в първото издание на брошурата на трета страница коректно са посочени двата нейни основни източници, разбира се без имената на автора на холандския текст, които по онова време не ми бяха известни. Холандският текст е около 70 % от нашата брошура и започва след "Общи правила". Източногерманския текст „Малки правила за придружители на слепи” е около 10 % от общия обем на книгата и е позициониран най-вече в раздела "Общи правила". Брошурата "Когато сте с хора без зрение" съдържа съвети и правила за непосредствено общуване с хора без зрение, а също и как да им се оказва помощ. Правилата и съветите са структурирани в двайсет различни ситуации, повечето с атрактивни и красноречиви наименования като например: "има ли думи табу", "познай кой съм", "какво означава там и оттатък" и "при ползване на тоалетна". В периода 1982-1999 г. брошурата е издавана и от поделения на Съюза на слепите в България (Дряново - Габрово) и на Министерството на труда и социалната политика (Сливен), но в тези пиратски издания за съжаление не са отбелязани: ползваните основни източници, поредността на изданието, издателя, съставителя и годините на отпечатване. През 2000 година брошурата се появи и на брайлов шрифт, независимо че основен неин адресат са виждащите хора, в ограничен тираж благодарение на издателски проект, защитен от пловдивската фондация "Рехабилитация на слепи" пред фондация "Отворено общество". Прецени се, че е добре и хората със зрителни увреждания да знаят тези правила и съвети, за да могат и те самите да подпомагат в общуването своите близки, приятели и колеги с нормално зрение. Същата фондация осъществи две издания на брошурата на плоско печатен шрифт през 2000 и 2002 г., като последното издание е най-луксозното от досегашните нейни публикувания. Тези издания на фондация "Рехабилитация на слепи" са в голяма степен стереотипни на първото, като е извършена само стилна редакция от съставителя и е направено допълнение в една от представените ситуации. През есента на 2006 година се навършват 25 години от първото издание на тази изключително полезна книжка, претърпяла толкова много преиздавания и провокирала такъв голям интерес у близките и приятелите на хората с тежки зрителни увреждания. Надяваме се, че тази брошура и занапред ще бъде не само преиздавана, но може би и допълвана. Вярваме също, че и в бъдеще книжката "Когато сте с хора без зрение" ще бъде един услужлив справочник и отзивчив съветник на стотици хора, които имат по-постоянен и непосредствен контакт със свои приятели и близки притежаващи по-тежък или по-малко тежък зрителен проблем.
По предложение на председателя на комитета по рехабилитация Президиумът на Световния съвет за благополучие на слепите на заседанието си през м. февруари 1980 година реши да обяви 15 октомври за международен ден на белия бастун. Той ще се чествува като ден на безопасността на лицата с тежки зрителни увреждания. Белият бастун е признат и като знак за тежко зрително увреждане, и като символ за самостоятелността на хората без зрение. Той не само сигнализира на останалите хора за липсата на зрение у неговите носители, но засега е и най-надеждното помощно средство за ориентиране и придвижване на незрящите в пространството. Посредством него, прилагайки определени похвати, невиждащите получават по тактилно двигателен път информация за обстановката по своите маршрути и преодоляват една от най-тежките последици на слепотата— силно намалената способност за ориентиране и придвижване в пространството. Все още създадените в последните години от специалисти по рехабилитация при ЦУ на ССБ електронни помощни средства за мобилност на слепите не могат пълноценно да заменят белия бастун. Особено надеждно средство за придвижване на слепите се оказа така нареченият дълъг бял бастун. Но за да бъде той действително надеждно помощно средство за мобилност на слепите, е необходимо няколкоседмично обучение, през което време се формират умения за неговото използуване. Самостоятелността, която слепите постигат чрез дългия или обикновения бастун, обаче не е абсолютна. При определени ситуации останалите участници в движението — пешеходци и водачи на превозни средства, могат тактично да оказват помощ на незрящите. Това най-често се налага, когато невиждащите пресичат регулирани и нерегулирани кръстовища, улици с интензивно движение или минават по тротоари, трудно проходими поради строително-ремонтни дейности. При среща на човек с бял бастун гражданите трябва да имат готовност да предложат и ако невиждащият приеме, да му окажат помощ. Съгласие на слепия е необходимо, защото в много случаи благодарение на своя бастун и опит той твърде успешно се ориентира и придвижва и наистина не се нуждае от подпомагане. Чествуването на 15 октомври като ден на безопасността на незрящите участници в общественото движение е подходящ повод за съюзните специалисти и активисти да засилят своята разяснителна работа сред слепите, не ползуващи бастун. Това са обикновено хора с добре изявена способност за ориентиране в пространството, но страдащи от комплекси по отношение употребата на бастун. Те смятат, че така още повече се подчертава техният недъг. Не трябва обаче да се забравя,че белият бастун има не само осезателна, но и сигнална функция — да информира останалите участници в движението, че ползуващият бял бастун е с тежко увредено зрение. Неупотребата на бастун от тази категория невиждащи е причина не само за физически, а но и често за емоционални словесни сблъсъци със зрящи пешеходци и водачи на превозни средства. Отсъствието на бял бастун и на други отличителни знаци, указващи участието на невиждащ човек в общественото движение, дезориентира водачите на превозни средства и може да стане причина за i пътно-транспортни произшествия. Задача на съюзните специалисти и активисти е широкото пропагандиране сред обществеността ролята на белия бастун, на постиженията на хората с нарушено зрение в нашата страна, привличане на общественото внимание към нерешените проблеми на слепите. В изпълнение на решението на Световния съвет за благополучие на слепите Централно управление на ССБ организира мероприятия за ознаменуване на Международния ден на безопасността на слепите. В навечерието на 15 октомври бе подготвен и разпратен текст за функциите и значението на белия бастун до всички съюзни организации. Сред гражданите беше разпространена листовка за придвижването на слепите и в какви случаи и как да бъдат те подпомагани от виждащите участници в движението по улиците и пътищата. На 15 октомври по Радио София, програма „Хоризонт", бяха излъчени интервю със заместник-председателя на ЦС на ССБ Спас Карафезов и кратък текст за мобилността на слепите, а по програма „Христо Ботев" — концерт на Професионалния хор. На 18 октомври телевизията излъчи репортаж за живота на слепите. От 14 октомври в продължение на една седмица в кино „Култура" бе прожектиран филм за трудово-професионалната реализация на българските слепи „Редом с нас". В местния печат и в някои всекидневници бяха отпечатани материали, посветени на слепите хора. Така за първи път в нашата страна беше отбелязан Международния ден на белия бастун. Октомври 1980, София Каталог: drugi drugi -> 17 януари 2006 По данни на Регионалния център по здравеопазване наличността на лекарствения препарат “Tamiflu drugi -> Конкурс „Освобождението 21-22 февруари Гр. Белица drugi -> Въпрос №1 Цел и съдържание на курса drugi -> Община Павел баня кандидатства по 20 проекта drugi -> Курсове по български език за матура и вуз drugi -> Семинари, библейски курсове, проповеди, игрални и документални филми, музика drugi -> Другата България drugi -> Справочник & ръководство за инсталиране 2 p r d o X securitysystem s съдържание drugi -> Lovech Rock Fest 2016 Изтегляне 1.55 Mb. Сподели с приятели:
|