Семинар за родители фактори на влияния при възпитанието на децата

Накрая бащата се досеща, че онова,което безпокои сина му, е някакъв личен, а не социален проблем. Въпросите произтичат не толкова от съчувствие към изоставените деца, колкото от страха му да не бъде изоставен. Детето очаква да чуе не цифри а уверение, че то самото няма да бъде изоставено.

2.Общувайки, трябва да налагат водачеството ефективно.

3. Непрекъснато трябва да насочва семейството към целите му.

4.Трябва да зачитат потребностите на другите.

5.Трябва да подкрепят прогреса.

6.Трябва да очакват успехи и да ги получават.

* Да не се прекъсва този, който говори.

* Да не се критикува мнението или чувствата на другите.

* Да се даде възможност на всеки да участва, но никой да не се насилва, ако не желае да участва.

• 
  Идентифицирайте проблема.
  

• 
  Помислете за възможни решения.
  

• 
  Сравнете всяко решение.
  

• 
  Изберете най-доброто решение.
  

• 
  На следващото събрание докладвайте как върви решаването и обсъдете всички модификации, които се налагат.
  

Например мисис Гарви всеки ден се прибира от работа с главоболие и е необичайно рязка с децата и съпруга си. На едно семейно събрание десетгодишното й дете я пита какво не е наред. Майката на трите деца обяснява, че напрежението в работата я натоварва и тревожи. Мисис Гарви е помощник-юрист в голяма фирма и двама от юристите, с които работи, й дават повече работа, отколкото може да поеме. Тя не иска да се оплаче, защото очаква повишение, а двамата юристи изискват от нея работата им да бъде свършена приоритетно. Тя разглежда проблема си на семейно събрание, като използва пет степенната процедура:

Предлагане на възможни решения: „Мога: а) да кажа на двамата юристи, че съм претрупана; б) да работя в къщи през нощта и през почивните дни; в) да им препоръчам да наемат временно служител и аз да го наблюдавам."

Сравняване на решенията: „Първото решение само прехвърля проблема върху юристите, натоварвайки ги допълнително, което няма да им хареса. Второто решение ще затрудни мен и моето семейство. Последният вариант признава проблема и дава разумно решение, което не затруднява мен или някой друг."

Избиране на най-доброто решение: „Третото. За кратък период ще струва малко пари на фирмата, но в дългосрочна перспектива работата ще бъде свършена по-бързо и по-ефективно."

КЕРЪЛ:(със сълзи на очите) Сузи си отива. Пак оставам сама.

МАЙКАТА: Ще си намериш друга приятелка.

КЕРЪЛ: Ще се чувствам толкова самотна.

МАЙКАТА: Ще ти мине.

КЕРЪЛ:О, мамо! (Хлипа)

МАЙКАТА: Вече си на дванадесет години, а още ревеш като бебе.

Керъл хвърля убийствен поглед на майка си и избягва в стаята си, затваряйки вратата след себе си.

„ Ще се чувстващ самотна без Сузи ” „Тя вече ти липсва нали? ” „Трудно е да се разделите ,след като така свикнахте една с друга.” „ Къщата ще ти се струва някак пуста без Сузи ”

Подобни отговори създават интимност между родителя и детето. Когато детето чувствува, че го разбират, неговата самота и болка намаляват,защото биват разбрани, а любовта на майката нараства, защото тя проявява разбиране. Майчиното съчувствие служи като емоционална „превръзка” на нараненото детско Аз.
МОТИВАЦИЯТА ПРИ РАЗРЕШАВАНЕТО НА ПРОБЛЕМИТЕ
Много често децата губят мотивацията в живота, особено когато се появяват проблеми от различно естество. При разрешаването на всеки проблем е необходимо децата да бъдат мотивирани правилно. До тях трябва да стоят обичащи и разбиращи родители.
Кога децата загубят увереност?

1.Когато загубват ясно целите в живота

Много други известни хора са преодолели по-малко забележими, но също толкова сериозни проблеми в учението или ранни неуспехи в училище. По­вечето хора знаят, че Алберт Айнщайн е имал проблеми в началното училище, включително и с математиката. Списъкът може да бъде продължен със световноизвестните атлети Брус Аженър и Маджик Джонсън, актьорите Шер и Том Крус, лекарят Харви Къшинг (който пръв експериментира мозъчна хирургия), държавниците Уинстън Чърчил и Нелсън Рокфелер, който се затруднявал да чете речите си и трябвало да ги наизустява, преди да говори пред публика.

Как тези и още много други хора са станали толкова силно мотивирани, за да надхвърлят всички очаквания? Как може да научите детето си на същите тези умения, които да му донесат едновременно и успех, и лично удовлетворение? Отговора е прост, имали са разбиращи и обичащи родители.
Родители и преподаватели си задават въпроса защо много от децата започват да учат с охота, а по-късно се задоволяват с малко, когато светът им предлага толкова много. Дори и учениците осъзнават, че липсата на лична мотивация е важна причина за някои от най-сериозните проблеми в училищата днес. На събрание на Националната асоциация на ученическите съвети в САЩ през 1996 г. гласуването показа, че пристрастяването към наркотиците и алкохола е най-главният проблем, но повечето делегати вярваха, че злоупотребата с тези вещества всъщност е резултат от общата апатия.
С много американски деца обаче се случва нещо към седмата осмата година, когато училищните занимания стават по-трудни. Като че ли губят желанието си да учат и да откриват. Дори могат да станат прекалено загрижени за преценката на другите, веднъж щом ги е напуснала естествената им увереност в себе си. Родители и преподаватели си задават въпроса защо много от децата започват да учат с охота, а по-късно се задоволяват с малко, когато светът им предлага толкова много. Отговорът отново е – липсата на мотивация. Дори и учениците осъзнават, че липсата на лична мотивация е важна причина за някои от най-сериозните проблеми в училищата днес.
Как да помогнем на децата си за да се мотивират?
1. Детето да бъде научено да очаква успех.

2. Осигуряване на най-добри възможности на детето да овладее света.

3. Образованието да бъде съобразено с интересите на детето и неговия начин на учене.

4. Детето да бъде научено да цени настойчивите усилия.

5 Детето да бъде научено колко е важно да посреща и преодолява неуспехите.

Максимата на Томас Едисон, че геният е 1% вдъхновение и 99% труд не е популярна сред днешното поколение, израснало с вечеря, приготвена за три минути в микровълновата печка, кабелна телевизия с 99 канала и с мечти за светкавично забогатяване. Детето ви не може да се научи на постоянство, ако не може да приеме един провал. Една легенда разказва, че преди да успее да намери най-подходящата жичка за първата електрическа крушка, Томас Едисон претърпял хиляда неуспешни опита. А докато търсил ваксина за детски паралич - болестта, която до 1954 г. парализира и уби хиляди деца, Джонас Селк прекарал 98% от времето си да документира несполучливите си опити. Пол Ерлих, който открил лекарството за сифилис в началото на века, нарекъл крайната си формула 606 - предишните 605 експеримента били неуспешни. Но ние рядко разказваме тези истории и хиляди като тях на нашите деца.

2.Разбиране

3.Доверие

4.Вяра

6.Готовност за помощ.

7.Очакване и уверение за Божията помощ
Проблемите могат да бъдат от различно естество, но когато децата ни са заобиколени от разбиращи и отзивчиви родители, когато Бог бъде поканен в съвместният живот на родителите и децата, тогава Бог се намества и ги свързва завинаги.
“Бащи, майки и учители трябва да ценят по-високо отговорността и честта, която Бог им е възложил, като ги е направил Свои представители пред детето. Поведението им в всекидневния живот ще му открие, за добро или за зло значението на Божиите думи: “Както баща жали чадата си, така Господ жали ония, които Му се боят”. “Както един, когото утешава майка му, така Аз ще ви утеша” (Пс. 103:13; Исая 66:13). Блажено е детето, у което тези думи пораждат любов, благодарност и доверие; детето, на което нежността, правдата и дълготърпението на бащата, майката и учителя откриват любовта, правдата и дълготърпението на Бога; детето, което чрез доверието, покорността и почитанието към земните си покровители се научава да се уповава, да се покорява и да почита своя Бог. Който надари детето си или ученика с такъв дар, надарява го със съкровище много по-ценно от богатството на всички векове - съкровище, трайно като вечността.” ( Възпитание )

СПОМЕНИ ЗА БАЩАТА
4 години: Моят татко може всичко.

5 години: Моят татко знае страшно много.

6 години: Моят татко е по-умен от твоя.

8 години: Моят татко не знае съвсем всичко.

10 години: В онези древни времена, когато моят татко е бил малък, нещата са били доста по-различни.

12 години: Е, естествено, моят татко не разбира нищо от тези неща. Вече е твърде

14 години: Не обръщайте внимание на моя татко. Той е толкова старомоден!

21 години: Кой? Той ли? Господи, та той е такава отживелица.
25 години: Татко разбира от някои неща, но това е съвсем естествено, след като е
живял толкова дълго.

30 години: Може би трябва да се посъветваме с татко. В края на краищата, той е

35 години: Нищо няма да предприема, без да съм питал татко.

40 години: Чудя се как ли се е справял татко. Той е толкова мъдър и има богат
жизнен опит.

50 години: Всичко бих дал татко да е тук, за да обсъдя въпроса с него. Колко

АН ЛАНДЪРС

Въпреки че знаем голямото значение на добрите маниери, най-малкото, което можем да направим, е да научим децата си на най - елементарна етика. Много съвременни деца са неучтиви към родителите си, отнасят се с неуважение към учителите си и са груби към другите деца.

Не бива да се забравя, че детето е човек и че то се учи от собствените ни обноски и държание. Съществуват някои основни правила, които трябва да се стараем да спазваме при възпитанието му.

5 = Винаги

4 = Повечето пъти

З = Понякога

2 = Рядко

1= Никога

Максималният брой точки е 50, а ако е под 35, трябва да вдигнете червен флаг.

Оценяване

( )—---- е точно навреме,

( )—---- е учтив.

( )—----— има добри маниери на масата.

( )—---- се въздържа от отговор.

( )—----— не прекъсва другите.

( )—---- казва „моля" и „благодаря".

( )—---- пише благодарствени картички, след като е получил подарък.

( )—---- е търпелив и чака да му дойде реда.

( )—---- вежлив е при всеки удобен случай (например държи вратата).

( )—---- проявява загриженост и внимание към другите.

За начало направете списък със специфични правила, подобни на тези:

…Необходимо е винаги да отговаряте на детето - накарайте го да вярва, че онова, което има да ви каже, е важно. Дори ако то ви залива с порой от въпроси, дори да сте твърде заети в момента, кажете на детето, че ще говорите с него по-късно. И не забравяйте действително да го сторите! Вашето сериозно отношение към общуването с детето ще култивира у него самочувствие, което ще му бъде полезно в живота.”

Библията ни казва за младата девойка, която била в Сирия, че е повлияла за обръщането на Нееман – военният министър на тази страна. Ако тя не беше добре възпитана и не беше оставила добро впечатление той не би тръгнал към Израил, не би и се обърнал. Това ни разкрива положителното влияние на добрите маниери съчетани с едно искрено сърце. Уважавайки себе си, тя е била научена да уважава и другите, и да проявява загриженост към техните проблеми и нужди. ( Виж 4 Царе 5:1-15)

А девойката Естир привлече вниманието на монарха не само със своята красота, но и подобаващо и достойно поведение. Нейните маниери и обноски не бяха израз само на външна изява и грация, но и на вътрешна красота идваща от сърцето.

Когато пише към младия Тимотей апостол Павел дава следния съвет: ” Никой да не презира твоята младост; но бъди на вярващите пример в слово, в поведение, в любов, във вяра, в чистота. ,,( І Тим. 4:12 ). Бог желае нашите деца и младежи да имат достойно поведение и държание за да бъде прославено Неговото име.

( Свидетелства т. ІV ,358,359 стр.).

( Йоан 13:15 ).

Така,че преди да научим децата си на каквото и да е, трябва да им дадем добър пример. В повечето случаи те ще възприемат не онова, което им казваме, а което им показваме.