Семинар за родители фактори на влияния при възпитанието на децата
Изтегляне 0.91 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Какво не трябва да забравяме Първо
- Второ
- Великите мъже имат „велики майки”
- Децата научават онова, което са изпитали
- Децата са като небесни шпиони
- Личното влияние и пример
- 11. ДЪЛГЪТ КЪМ ДЕЦАТА Елън Уайт
- Защото съм го избрал, за да заповядва на чедата си и на дома си след себе си...
- 12.ПРИЛОЖЕНИЕ - АПЕЛИРАЩИ ВЪПРОСИ
- Ето аз и децата, които ми е дал Господ
- Вълкът ще живее с агнето, Рисът ще си почива с ярето, Телето, лъвчето и угоените ще бъдат заедно; И малко дете ще ги води
РОДИТЕЛСКОТО ОГЛЕДАЛО „И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята.” / Битие 1:26/ В началото Бог ни е създал по свой образ и подобие.Той е нашият Баща, и когато се огледаме ние ще открием, макар и бледо част от този образ.Грехът е успял да изличи една част от него,но не успял да го заличи напълно. Може би точно поради тази причина френският физик,философ и математик Блез Паскал казва: „ Аз виждам Исус Христос във всички лица и в себе си ”.
/Бруно Бетелхайм - детски психолог/ Запечатани спомени Веднъж в болницата приели 2 годишно дете. То щяло да умре.Защо? Отказвало да се храни. След известно време психолозите забелязали,че неговата майка никога не му говореше и явно не го обичаше. За нея то представляваше мъжа й, който я беше изоставил. Тя къпеше, обличаше и хранеше детето, но погледа й казваше:” Ти не трябва да съществуваш!...Ти провали моя живот!...” Детето беше разбрало това и искаше да умре. Лицето, което имаше най-висока стойност и значение в неговите очи, му казваше,че е излишно. “ Как се формира собствения образ? Социологът Чарлз Кули отговаря с думата „автоогледало”.Според него собственият образ зависи от онова, което най-важната личност във вашите очи мисли за вас.Ако тази личност мисли ,че вие сте хубава или интелигентна ,ще имате чувството, че действително сте такава. Тази личност е огледало за вас. Коя е най-важната личност за вас? С основание ще ми кажете, че са мнозина и че е зависело от възрастта ви. Това е вярно. До 10-11 годишна възраст сте давали предпочитание на вашите родители; таткото за момчетата и майката за момичетата. “ /История на любовта 18 стр.Джон Грац/ Великите мъже имат „велики майки” Повечето хора, които се чувстват в живота си добре, дължат това на родителите си. Казват, че всеки велик мъж имал „велика” майка. Според Тони Камполо, прочут оратор, еврейските майки умеят най - добре да оценяват своите деца.Те им внушават още много отрано самочувствието за превъзходство. Казва, че майката на приятеля му Алберт го питала всеки ден, когато тръгвал на училище, дали е взел учебниците си. Докато собствената му майка, която била от италиански произход, му казвала. ”Взе ли си закуската?” И завършва с голяма доза хумор: ”Ние италианските американци, ставаме по - пълни, докато евреите стават по - интелигентни. „ Исус израсна с мисълта за превъзходство. Той чувстваше, че има да изпълнява специална мисия. Неговата майка Го научи на пророчествата, които Го засягаха пряко. Тя Го възпита в любов, подготвяйки Го възможно най-добре за необикновената Му съдба. За Сина Си Бог избра не най-богатите, но най-добрите родители. В резултат Исус имаше положителен образ за Себе Си. А това беше необходимо за да може Той да изпълни поверената Му от небето мисия. Същото може да се каже и за майките на Мойсей и Самуил. За да станат водачи на божия народ тези мъже получиха подготовката си в своя дом, а влиянието на техните молещи се майки се простира до вечността. МОДЕЛИ ЗА ПОДРАЖАНИЕ „ Децата се учат от поведението на своите модели. Ако сте изпълнени с чувство на вина и не сте се осъществили в живота си, но съветвате децата си да бъдат различни, вие им продавате развалена стока. Ако вие сте модел на ниска самооценка ,ще научите децата си да възприемат същите етюди спрямо самите себе си. И нещо което е още по-важно ако направите децата си по значими от вас самия, вие няма да им помогнете, а ще ги научите да поставят другите по високо от себе си и винаги да остават назад, без да се сам осъществяват. Това е голяма ирония.” /Вашите слаби места стр. 246 Уйен Дайър/ Очички, които те гледат Малки очички те гледат, наблюдават те нощ и ден. С твоите думи главно умът му е зареден. Малки ръчички горят от желание да правят, каквото правиш ти; също като теб се вижда детето в своите най-смели мечти. Ти си като бог за това дете, ти си най - мъдър от всички. Никакви съмнения не се раждат в неговата малка главичка. То вярва в теб безкрайно, вярва във всички твои думи и дела; И щом порасне, ще постъпва и говори точно както ти постъпваш и говориш сега. Има едно ококорено малко дете, което вярва, че си винаги прав; наблюдава те денонощно и по теб оформя своя нрав. С всичко, което вършиш, ти си пример в неговите очи. За това малко момченце, което чака да стане точно какъвто си ти. Децата научават онова, което са изпитали Ако децата получават несправедливи упреци, те се научават да презират. Ако децата са заобиколени с враждебност, те се научават да се бият. Ако децата растат в страх, те се научават да се тревожат. Ако изпитвате към децата съжаление, те се научават да се самосъжаляват. Ако към децата се отнасяте с присмех, те се научават да се срамуват. Ако децата се измъчват от ревност, те научават какво е завист. Ако децата живеят с чувство за срам, те се научават да се чувстват виновни. Ако проявявате към децата толерантност, те се научават да бъдат търпеливи. Ако вдъхвате на децата кураж, те се научават да бъдат уверени. Ако децата получават похвала, те научават какво е благодарност. Ако децата срещат одобрение, те се научават да харесват себе си. Ако се отнасяте към децата с благосклонност, те се научават да търсят любовта в света. Ако децата получават признание, те се научават да следват целта си. Ако обграждате децата с разбиране, те се научават да бъдат щедри. Ако децата живеят сред честност и почтеност, те научават какво е истина и справедливост. Ако децата живеят в сигурност, те се научават да вярват в себе си и в хората. Ако децата опознаят приятелството, те научават, че светът е хубаво място за живеене. Ако децата живеят в спокойствие, те постигат хармония на духа. Как живеят вашите деца? (Дороти А. Нолт ) Децата са като небесни шпиони „Нуждаем се от децата си, за ни смиряват с въпросите си, да слагат край на разговорите за „възрастни”, да ни свалят на земята от набожните ни облаци, и да бъдат естествени благовестители и строители на мостове.Те също ни помагат да утвърдим плодовете на Духа - търпение например - и действат като небесни шпиони,когато незабавно забележат дори и малки следи от религиозно суеверие и лицемерие в нас” ( Фолфанг Симсън 12 тези за превъплъщаване на църквата- 48 стр. ) Здравите деца уважават истинската власт, но избягват безсмисленото авторитарно поведение и студена диктатура без истински характер. Ако някога някой баща направи грешката да изисква, а не да предизвиква, той вече е загубил децата си. Никакви упорити заплахи и наказания няма да спечелят загубеното доверие, само истинската съкрушеност смирени сълзи и търсене на прошка от децата ще ви даде шанс” (Фолфанг Симсън 12 тези за превъплъщаване на църквата 104 стр. ) Личното влияние и пример “За да възбудим у децата си интерес към Библията, самите ние трябва да се интересуваме от нея. За да породим в тях любов да я изучават, самите ние трябва да я обичаме. Нашето поучение към тях ще има толкова тежест, колкото му придаваме ние чрез личен пример и дух. Бог призова Авраам да бъде учител на Неговото слово, избра го да бъде баща на един велик народ, защото видя, че щеше да наставлява децата и семейството си според принципите на Божия закон. А онова, което даваше сила на поученията му, бе влиянието, излъчвано от неговия личен живот.” (Възпитание 172,173 стр. ) ,,Понеже ми е напомнено за твоята нелицемерна вяра, която първо се намираше в баба ти Лоида и в майка ти Евникия, а както съм уверен, и в тебе.,,( ІІ Тим. 1:5 ) Едно интервю „Г-н Комолес е цитирал случая с една майка, който илюстрира поуката, която бих желал да ви предложа. Този известен педагог срещнал една вдовица, чийто многобройни деца са намерили достойно и по християнски своя път в света. Той и поставил следния въпрос: ”Каква беше Вашата роля при възпитанието на децата Ви? Как сте ги приготвили така практично за живота?...” И продължава. Тази майка, която беше изпълнила самичка тази сложна задача, отговори много просто: „ Не зная, нищо! ” Но аз настоях. ” Но все пак вие сте действали, използвали сте средства. Тайна ли е това? Заставена от моите въпроси, тя ми довери: Когато останах сама, след смъртта на своя мъж, с моите малки десет деца, от които най - голямото беше на 15 години и с ограничени средства, аз трябваше да взема сериозни и бързи решения. От които първото беше… ДА НАПРАВЯ ПРОВЕРКА НА СЪВЕСТТА СИ! Изпитвайки се, аз видях колко необходимо беше да реформирам себе си, да променя своя живот, да стана по - добра, да се усъвършенствам. Аз се заех незабавно с тази задача и от тогава не съм преставала… И това ли е всичко? Какво направихте за вашите деца? Нищо друго. АЗ РАБОТЕХ ВЪРХУ СЕБЕ СИ, А БОГ ВЪРХУ ТЯХ ! ”
Пастор – Пламен Радков Петров 11. ДЪЛГЪТ КЪМ ДЕЦАТА Елън Уайт „Беше ми показано, че родителите изобщо нямат правилно отношение към децата си. Те не ги обуздават, а ги оставят да подхранват гордост и да следват собствените си наклонности. В древността родителският авторитет бе зачитан строго. Тогава децата се подчиняваха на родителите си, бояха се от тях и ги почитах. Днес е точно обратното – някои родители са подчинени на децата си. Те се боят да прекършат волята им и затова се превръщат в техни подчинени. Но докато децата живеят под покрива на родителите си и са зависими от тях, трябва да се подчиняват на техния контрол. Родителите трябва да действат решително, изисквайки от децата си да следват техните възгледи за правото. Илий можеше да обуздава своите нечестиви синове, но се боеше да не предизвика тяхното негодувание. Той им позволи да продължат бунта си, докато се превърнаха в проклятие за Израйл. От родителите се изисква да обуздават децата си. Спасението на децата зависи изключително много от начина, по който родителите се отнасят към тях. В своята погрешна криворазбрана любов и привързаност много родители глезят децата си в тяхна вреда, подхранват гордостта им, кичат ги с украшения и гарнитури, които ги правят суетни и ги карат да мислят, че дрехите правят човека. Но краткото опознаване убеждава онези, с които общуват, че само външния вид не е достатъчен, за да скрие уродливостта на сърце, лишено от християнските добродетели и изпълнено със себелюбие, надменност и необуздани страсти. Онези, които обичат смирението, скромността, и добродетелта, ще избягват тяхното общество дори ако те са деца на пазители на съботата, тъй като то е отровно и влиянието им води към смърт. Родителите не осъзнават разрушителното влияние на семето, което сами са посели. То ще покълне и ще даде плод, който ще накара децата им да презират родителския авторитет. От децата се изисква да почитат майка си и баща си, дори и когато вече са пораснали. Те трябва да се вслушват в съветите на богобоязливите си родители и да не си въобразяват, че след като са прибавили няколко години към живота си са достатъчно големи, за да нямат повече никакви задължения към тези, които са ги отгледали. Има една заповед с обещание за всички, които почитат баща си и майка си. Бог изрично е споменал, че в тези последни дни децата ще бъдат непослушни и непочтителни, и това е едно от знаменията на приближаващия край. Това показва, че Сатана почти напълно е завладял умовете на младите. За мнозина възрастта няма никакво значение. Счита се за твърде старомодно да се почитат възрастните, което води началото си още от Авраам. Но Бог каза за Авраам: „ Защото съм го избрал, за да заповядва на чедата си и на дома си след себе си...” ( Битие 18:19). В древността на децата не бе позволено да се женят без съгласието на родителите си. Считаше се за престъпление да сключат брак на своя отговорност. Въпросът се поставяше първо пред родителите и те трябваше да отсъдят дали човека, с когото влизат в роднинство, е достоен и дали двамата са годни да създадат семейство. Поклонниците на истинския Бог особено внимаваха да не се свързват чрез брак с идолопоклонници, да не би семействата им да бъдат отклонени от Бога. Дори и след сключването на брака децата бяха най-тържествено задължени на родителите си. Мнението им не се считаше за достатъчно без съвета на родителите и от децата се изискваше да ги почитат и да се вслушват в желанията им, ако не влизаха в противоречие с Божиите изисквания. Отново ми беше показано състоянието на младите в последните дни. Децата не се контролират. Родители, трябва да започнете да преподавате първия си урок по дисциплина, когато децата ви са пеленачета. Учете ги да подчиняват волята си на вашата. Но това да става безпристрастно и с твърдост. Родителите трябва да владеят собствените си настроения и нежно, но все пак твърдо, да пречупят волята на детето, докато започне напълно да се подчинява на желанията им. Резултат от небрежността на родителите Родителите не започват с възпитанието навреме. Първата проява на лошия нрав не се обуздава и децата стават упорити. Упоритостта им расте заедно с възрастта и се усилва успоредно със силата която придобиват. Когато пораснат, някои деца смятат за съвсем естествено да спазват собствените си пътища и мислят, че е в реда на нещата родителите да им се подчиняват на техните желания и да им слугуват. Не търпят ограничения и когато станат достатъчно големи, за да им бъдат в помощ, не носят отговорностите си. Били са освобождавани от тях и са израснали безполезни за дома и за обществото извън него. Нямат никаква издръжливост. Родителите им са носили тяхното бреме и са ги оставили да пораснат в безделие, без навици на ред, без труд и икономисване. Не са били възпитани в себеотрицание , а са били галени и глезени, а на апетита им е било угаждано и са израснали с крехко здраве. Обноските и държанието не са добри. Самите те са нещастни, а правят нещастни и околните. И макар, че са все още деца и имат нужда от дисциплина, позволява им се да излизат с компании, които им влияят покваряващо. Божието проклятие със сигурност ще почива върху неверните родители. Те не само са насаждали тръни, които ще ги наранят още тук на земята, но ще трябва да се срещнат със собствената си неверност в деня на съда. Много деца ще станат тогава и ще осъдят родителите си за това, че не са ги възпитали. Ще хвърлят върху тях вината за своята гибел. Измамно съчувствие и сляпа любов са карали родителите да извиняват грешките на децата си и да ги оставят без наказание. В резултат на това децата им са загубени, кръвта на душите им ще бъде върху неверните родители. Децата, останали недисциплинирани по този начин трябва да наваксат пропуснатото, когато изповядват, че са Христови последователи. Цялата им религиозна опитност е повлияна от тяхното възпитание. Често се появява същата упоритост, същата липса на себеотрицание, същото нетърпение пред укорите, същата любов към личното Аз и нежелание да се търси съвет или да се зачита мнението на другите, да се носят тежести, същият мързел и липса на отговорност. Всичко това се проявява в отношението им към църквата. Възможно е такива хора да победят, но колко трудна е борбата! Колко трудно е минеш през цял курс но обучение по дисциплина, докато достигнеш висотата на християнския характер! И все пак, ако победят, ще им бъде позволено да видят, преди да бъдат възнесени, колко близо са били до пропастта на вечната гибел поради липсата на правилно възпитание в младостта им и поради това, че не са били научени на подчинение в детството си.” ( Свидетелства към църквата т. 1- ви . 216-220 стр. и Съкровища т. 1 стр.73-76). Верният Авраам Мисълта ми се връща към Авраам, който се подчини на Божията заповед, дадена му в нощно видение във Вирсавее, и потегли на път с Исаак. Пред него е планината, която Господ бе определил, за място жертването. Авраам взема дървата от раменете на слугите си и ги поставя върху Исаак – жертвата.Душата му е изпълнена с решителност и мъчителна твърдост. Готов е за делото, което Бог изисква от него. С кървящо сърце и треперещи ръце приготвя огъня, а Исаак го разпитва: „ Тате!...Ето огъня и дървата, а где е агнето за всеизгарането?” Не, Авраам не може да му каже сега. Бащата и синът изграждат олтара и за Авраам идва ужасния миг, когато трябва да открие на сина си онова, което е карало душата му да агонизира през цялото мъчително пътуване. – Исаак е жертвата. Той е вече голям мъж и могъл да не се подчини на баща си, ако избере да направи това. Не обвинява баща си в лудост, нито се опитва да го откаже от намерението му. Подчинява се. Вярва в любовта му и знае, че той не би жертвал сина си по този ужасен начин, ако Бог не му е заповядал. Съкрушеният баща привързва с треперещите и обичащи ръце своя син, защото Бог е казал това. Синът се подчинява, защото вярва в праведността на баща си. Всичко е готово. Вярата на бащата и покорността на сина са напълно проверени. Божият ангел спира издигнатата ръка на Авраам точно в мига, когато ножът докосва синът му. Казва му: „... сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единородния си син..” (Битие 22:12). Това дело на вяра на Авраам е записано за наша поука. То ни учи на важния урок на доверие в Божиите изисквания, колкото тежки и неприемливи да са те. То учи и децата да се покоряват съвършено на родителите си и на Бога. Послушанието на Авраам ни учи на истината: нищо не може да ни е толкова скъпо, че да не го отдадем на Бога. Можеше ли Бог да ни даде по-точно доказателство за Своята любов от това, да позволи Синът Му да премине през долината на страданията. Божията дарба за човека е безплатна, а любовта Му е безкрайна. Ето защо и Неговите изисквания за нашето доверие, послушание, цялостно сърце и богатството на нашите чувства са също така безкрайни. Бог изисква да Му отдадем възможно всичко. Послушанието ни трябва да бъде пропорционално на Божия дар – да бъде пълно и да не изисква нищо в замяна. Всички сме длъжници на Бога. Не можем да отговорим на Неговите претенции към нас към нас, ако не се отдадем изцяло и с готовност като жива жертва. Това иска съвършено послушание, и то от любов, и няма да приеме нищо по малко от това. Сега имаме възможност да си осигурим любовта и благосклонността на Бога. Тази година може да бъде последната в живота на някои от вас, които четете тези редове. Има ли младежи, които четат този зов и въпреки това са готови да излета удоволствията на света пред мира, който Христос дава на всички, търсещи задълбочено и изпълнявайки старателно Неговата воля? ” (Свидетелства за църквата – т.3. стр. 362-371 и Съкровища т. І стр. 339-341). 12.ПРИЛОЖЕНИЕ - АПЕЛИРАЩИ ВЪПРОСИ „ Какъв ще бъде човек личи от детството, тъй като денят се познава от сутринта” Джон Милтън Може би сме чували и поговорката – „ Ръката която люлее люлката, тя управлява света” Отговорността и привилегията да бъдеш родител е дадена от Бога. Никога не е имало съвършени родители, но всички се стремим да станем такива. Имало е обаче отговорни и безотговорни родители. Онова, което Бог очаква от Божия народ, е да занесе последната вест към един загиващ свят - вест на предупреждение и спасение. Но заедно с вестта към света, Бог има и една последна вест към Своя народ. „Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия, Преди да дойде великият и страшен ден Господен; И той ще обърне сърцето на бащите към чадата, И сърцето на чадата към бащите им, Да не би да дойда и поразя земята с проклетия.” ( Малахия 4: 5, 6). Бог не иска поколенията да бъдат разделени. Бог желае родители и деца да бъдат не само единни в осъзнаването на своята мисия, но и заедно да я изпълнят. Всъщност те биха могли да я изпълнят разделени. Докато са разделени, не биха получи Духа на Илия. Не биха получили Божия Дух така необходим за приключване на Божето дело на земята. Освен това, Бог очаква верни служители, които да Му служат за огромните нужди в този свят. Кой ако не нашите деца, биха станали такива? Кой ако не те биха протегнали ръка към ралото и биха продължили пътя на своите родители вземайки щафетата от техните ръце? Колко често си задаваме важните въпроси, за бъдещите кадри и служители. Кой ще ги подготви ако не ние родителите? Къде ако не в нашите домове биха усвоили първите уроци когато наблюдават и участват в семейните съвети? Има ли някой друг ако не ние родителите които бихме ги подкрепили в тази благородна кауза по най-добрия и полезния начин? И има ли някой друг, който би им дал най-добрия пример освен бащите и майките? Къде ако не в нашите църкви би им се гласувало най-висшето доверие и най благородната роля която биха изиграли в този свят? А трябва ли като родители да се съмняваме, че не биха оправдали доверието, което бихме им гласували? Каква жертва освен жива и свята би очаквал Бог от тях, точно такава каквато Исаак и Авраам принесоха на Мория? И има ли друга по възвишена претенция освен Божията, която биха оправдали като Негови сътрудници? И има ли друг авторитет по висш от Божия, на който е подчинен всеки друг, модел на който е родителския, авторитет който трябва да бъде зачитан със свято благоговение? Коя воля стои над всяка друга, освен Божията, и може ли да не я изпълним, без да съжаляваме? Какъв по възвишен апел от този, който събира родители и деца в небето можем да намерим - „ Ето аз и децата, които ми е дал Господ...” ( Исая 8: 18) и можем ли да останем равнодушни към него, без да се страхуваме за вечността? Какви ще са съкровищата и благословенията в нашите църкви, без нашите деца, тъй като те са много по скъпи от всички съкровища и благословения, с които Бог ни е благословил? И може ли да не ги забележим без да се развълнуваме? Какво по красиво описание за небето можем да намерим, от това: „Вълкът ще живее с агнето, Рисът ще си почива с ярето, Телето, лъвчето и угоените ще бъдат заедно; И малко дете ще ги води.”( Исая 11: 6) ? Ето на тези и много подобни въпроси трябва сериозно да се замислим всички, които сме удостоени с честта да станем родители, с честта и привилегията да станем бащи и майки, готови да бъдем с нашите деца завинаги във вечността заедно с нашия любящ Бог! Изтегляне 0.91 Mb. Сподели с приятели:
|