Семинар за родители фактори на влияния при възпитанието на децата
Изтегляне 0.91 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3.РОДИТЕЛСКА ГРИЖА И ДИСЦИПЛИНА
- НЕОБХОДИМ Е БАЛАНС МЕЖДУ ПОЛОЖИТЕЛНАТА ГРИЖОВНОСТ И УТВЪРДЖДАВАЩАТА ДИСЦИПЛИНА
- Според Баркли главните принципи на „специалното време" са следните
- Отрицателни морални емоции: срам и вина
- ЕДНО УТОЧНЕНИЕ Джон Брайтуайт
- ПОВИШЕНИ МОРАЛНИ СТОЙНОСТИ Изследванията на Доналд Макабе, професор в университета „Рътгър"
- 4.КАК ДА ВЪЗПИТАВАМЕ ДЕЦАТА СИ В ОПТИМИЗЪМ
- Цветята не се разтварят под лъха на ледения ветрец.
- НЕОБХОДИМО Е ДА БЪДЕМ ОТКРОВЕННИ
- Мартин Селиман ОПТИМИЗМЪТ СРЕШУ ПЕСИМИСТИЧНИТЕ МИСЛИ
- ПРЕИМУЩЕСТВАТА НА ОПТИМИЗМА
- КАК ДА ВЪЗПИТАМЕ ДЕТЕ ОПТИМИСТ
- ДВАТА ПОДХОДА ЗА СПРАВЯНЕ С ПРОБЛЕМА Песимистичен стил
- Когато критикувате или порицавате децата си, вие им внушавате или оптимистично, или песимистично отношение към света.
Игри изграждащи доверие Водене на сляп (седем и повече години). В това класическо упражнение за изграждане на доверието, използвано с години при формирането на групова взаимозависимост в спортни отбори, закривате очите на детето и го развеждате из стаята. Докато заобикаляте мебелите и избягвате препятствията, детето постепенно ще стане зависимо от физическото ви водачество. В началото ще се противопостави на чувството за безпомощност и зависимост,но постепенно ще започне да го приема и дори да се забавлява. Падане назад (пет и повече години). Застанете зад детето и го инструктирайте просто да падне назад. Хванете го под мишниците. След това си сменете ролите. Детето ви може да е малко, за да ви подхване отзад, и в такъв случай може да покажете упражнението с вашия съпруг, от което децата се забавляват и се учат от примера на доверие между родителите им. „Много родители забравят, че са отговорни пред Бога за възпитанието на децата си така, че те да станат полезни и отговорни, благословение за себе си и околните.Често децата са разглезвани още от бебешка възраст и така у тях се утвърждават лоши навици. Родителите се огъват пред юношите си. Според начина им на възпитание, те развиват характери, които са или деформирани, или хармонични и красиви. Но докато мнозина грешат, клонейки към разглезването, други отиват в другата крайност – да водят децата си с желязна тояга. Нито едните нито другите следват библейските наставления, но вършат опасно дело. Те оформят характера на своите деца и един ден ще дават сметка пред Бога за начина по който са го направили. Вечността ще разкрие резултатите от работата, извършена в този живот.”Дървото се превива докато е младо” “ /Свидетелства т.ІV 344,345 стр./ ,, Родителите не бива да забравят своите детски години:колко са копнеели за съчувствие и любов и колко нещастни са се чувствали, когато са били укорявани или мъмрени с раздразнение. Необходимо е отново да станат млади в своите чувства и да се придържан до мисленето, разбиранията и нуждите на своите деца. Въпреки това трябва да изискват послушание от децата си с твърдост, съчетана с любов. Думата на родителя трябва да бъде безусловно изпълнявана.” /Ум характер личност том ІІ Стр. 40/ 3.РОДИТЕЛСКА ГРИЖА И ДИСЦИПЛИНА ,,Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и сме ги почитали; не щем ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем?” Евреите 12:9 ,,Това,което детето вижда и чува,оказва дълбоки следи върху нежния ум. Никакви по късни обстоятелства в живота не могат да ги заличат изцяло. Интелектът се оформя сега и чувствата получават днес насока и сила. Повторените постъпки в поведението стават навици, които могат да бъдат смекчени чрез сурово обучение в по късния живот, но рядко биват променени.” Ум характер личност том ІІ стр. 28 Родителите са отговорни за формирането и изграждането на навиците в своите деца. Повечето от специалистите смятат, че трябва да се развиват както положителните, така и отрицателните емоции. Това предполага адекватна родителска грижа и ответна реакция в поведението на децата. НЕОБХОДИМ Е БАЛАНС МЕЖДУ ПОЛОЖИТЕЛНАТА ГРИЖОВНОСТ И УТВЪРДЖДАВАЩАТА ДИСЦИПЛИНА Според Д-р Ръсел Баркли един от водещите американски експерти по смущения при деца лишени от внимание предлага в своята книга “Деца лишени от внимание” – всеки ден родителите да отделят по 20 минути ,,специално време” с цел да уверят децата си, че са облагодетелствани от една положителна грижовност. Според Баркли главните принципи на „специалното време" са следните: 1. Хвалете вашето дете за конкретно поведение (например: „Каква огромна кула строиш!"), но бъдете точни, честни и избягвайте излишни ласкателства. 2. Демонстрирайте интереса си към това, което прави детето, и опишете това, което виждате, отразявайки неговите чувства, каквито и да са те. 3. Не задавайте въпроси или команди. Ролята ви е да наблюдавате и отразявате това, което виждате, не да контролирате и направлявате.
Твърде малко родители имат проблем с научаването на принципите на положителната грижовност, но утвърждаващата дисциплина е съвсем друго нещо. Нуждаете се от обмислени, предсказуеми и подходящи за възрастта начини, за да реагирате на дадено лошо поведение на детето ви. „Нито бебета, нито децата, нито младежите трябва да чуят една нетърпелива дума от бащата, майката или от член на семейството - Те получават впечатления още от най ранните дни на живота си и онова, което родителите правят днес, това ще бъдат децата утре ,и на следващия ден, и на по следващия…Впечатленията от първите, уроци рядко биват забравяни.“ Ум характер личност 26 и 27 стр. СТРАТЕГИИ 1. Създавайте ясни правила и граници и се придържайте към тях. Напишете ги и ако е необходимо, и ги поставете на стената. 2. Направете намек или измислете предупреждение, ако детето започва да се държи лошо. Това е най-добрият начин да го научите на самоконтрол. 3. Обосновете представата за положително поведение, като подкрепите доброто държане с похвала или ласка, и пренебрегвайте постъпки, предназначени просто да ви привлекат вниманието. 4. Възпитавайте детето си според вашите представи. Общо взето, родителите не прекарват достатъчно време в разговори с децата си за стойности, правила и за тяхното значение. 5. Предотвратявайте проблемите, преди да се случат. Според психологията на поведението повечето проблеми възникват като резултат от специфични подбуди или загатване. Тяхното разбиране и елиминиране ще ви помогне да избегнете ситуации, които отключват лошото държане. 6. Когато ясно установено правило или норма е нарушено, нарочно или не, незабавно приложете подходящо наказание. Бъдете последователни и направете точно това,което сте казали, че ще направите. 7. Нека наказанието да отговаря на провинението. 8. Задоволете се с определен брой техники на дисциплината. Най-често препоръчваните включват: А. Порицание. Това е първото нещо, което родителят трябва да прави, и то доста често. /Ако това се налага / Б. Естествени последствия. Целта е да накарате детето да изпитва логичните последици от лошото си поведение, за да разбере защо дадено правило е важно. Например едно дете, което се разтакава, докато майка му се опитва да го накара да се затича и да хване училищния автобус, трябва да бъде накарано да отиде пеша до училището и да обясни на директора защо е закъсняло. (Но естествените последствия понякога могат да бъдат нереални или дори опасни,например ако учите вашия малчуган да не тича по улицата или защо не трябва да играе с огъня.) В. Наказание в ъгъла. Това е най-често предписваната техника, при която детето трябва да бъде поставено за кратко време в неутрален и не стимулиращ за лудории ъгъл, по една минута за всяка година от възрастта му. Наказанието има ефект и когато детето се държи лошо на обществено място. Г. Отнемане на привилегия. Когато децата са твърде големи, за да стоят наказани в ъгъла, родителите обикновено им отнемат някое удоволствие. Времето за гледане на телевизия, видеоигрите и разговорите по телефона като че ли имат най-голям ефект. Избягвайте да отнемате удоволствие, което би било в ущърб на важно изживяване от развитието му. Например по-добре е да наложите по-ранен вечерен час за един месец, отколкото да не разрешите да отиде на двудневна екскурзия с класа. Д. Свръхнаказателна корекция на поведението. Тази техника често се препоръчва за бърза промяна в държанието. Когато детето ви се е държало лошо, то трябва да повтори правилното поведение най-малко десет пъти или до двайсет минути. Например, ако синът ви се върне от училище,хвърли палтото и книгите на пода и пренебрегне поздрава ви, би трябвало да изискате от него десет пъти да излиза и да се връща както трябва, като всеки път ви поздравява сърдечно,поставя книгите на определеното място и окачва палтото си. В допитване на USA Тоdау до 101 бивши академични звезди - студенти от по-горните курсове, избирани всяка година за високи академични постижения, талант и обществени заслуги, 49 % от тях описват родителите си като по-строги от другите. Уилям Деймън казва в книгата си “В по големи очаквания” ,,Всички млади хора се нуждаят от дисциплина и в положителния, и в принудителния смисъл Ако децата трябва да овладяват творчески умения, необходимо е да проявяват дисциплина, за да развият повечето от вродените си таланти. Необходимо е да се прилага твърд и постоянен подход всеки път, когато минават границите на социалните норми, както от време на време прави всяко дете". Отрицателни морални емоции: срам и вина Когато Амброуз Робинсън открил, че 10-годишният му син е взел тайно едно шоколадче от магазина на самообслужване, накарал детето да го върне и да се извини на служителите и на клиентите. След като приел извиненията,чиновникът се опитал да върне шоколадчето на Дейвид,но баща му не разрешил. „Той не може да го вземе - казал бащата. - Той не е негов. След това Амброуз завел Дейвид и брат му у дома и напляскал и двамата - Дейвид за кражбата,а брат му за това, че е премълчал за престъплението. Двайсет години по-късно Дейвид Робинсън - един от най-ценните играчи от Баскетболната лига през 1995 г.,пианист, програмист и обществен деец си спомня: „Никога няма да забравя чувството, което изпитах, когато стоях зад щанда изобличен, като крадец. Тази случка остави незаличимо впечатление у мен. По този начин баща ми, ми показа каква личност не исках да стана. Оттогава кражбата не съществува за мен". Уилям Деймън пише в своята книга ,,По-големи надежди “ „ Живеем във време, когато „съсредоточената върху едно дете" етика е станала оправдание за прекомерното разглезване на децата. Тази философия е размножила куп отстъпчиви доктрини,разубеждаващи родителите да наложат принципна дисциплина в дома... Ценната някога постановка акцентът да се поставя върху децата,сега се използва (или се злоупотребява с нея) за самоцелното толериране на днешните деца и юноши.” Един справедлив начин да промените поведението на детето е да го накарате да се засрами. „Отрицателните" емоции могат творчески да формират поведението на детето. ПРИЛАГАНЕ НА ЗАСРАМВАМЕ
ЕДНО УТОЧНЕНИЕ Джон Брайтуайт, професор по социални науки в Австралийския национален университет в Канбера и привърженик на идеята за срама като наказание, повдига едно важно възражение. Той обяснява, че засрамването може да се приеме за хуманно в случаите, когато изразява не само всеобщо неодобрение,но и включва опрощение и благосклонен прием в обществото. Той използва термина „реинтегриращ срам", като подчертава, че тази форма на наказание не трябва да бъде нито проява на гняв, нито на възмездие, а по-скоро да се приеме като ритуал, който да предизвика съответна степен на разкаяние в съгрешилия и прошка от семейството и в обществото. ПОВИШЕНИ МОРАЛНИ СТОЙНОСТИ Изследванията на Доналд Макабе, професор в университета „Рътгър", показват, че в сравнение със страха от наказание вината влияе по-ефективно върху моралното поведение дори много след детската възраст. При проучване на прояви на измама в конкуриращи се частни колежи Макабе установил, че 78% от учениците признават, че са излъгали поне веднъж. Но в училища с „код за честност", където учениците подписват декларация да не мамят, провеждат тестове без квестори и са въвели правила за справяне с нечестни прояви, учениците, използвали лъжа, намаляват на 57%. ТВОРЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ 1. Създайте принципни правила и последователни наказания, ако правилата се нарушат. Трябва да сте сигурни, че наказанията са честни, незабавни и ефективни. 2. Когато децата над десет години нарушават важни правила и не се вразумяват от наказанията ви, помолете ги сами да определят наказанията си за всяко правило. След това се споразумейте за неутрален посредник (например някой приятел на семейството,чичо или леля), за да се определи кое наказание ще подейства най-добре. Ако детето се съгласи, бихте могли дори да помолите посредника да контролира наказанието. В повечето случаи това ще стимулира децата да очакват повече от себе си, за да оправдаят собствените си надежди. З. Реагирайте по-строго, когато детето ви нарани някого. Например, ако то не си предаде доклада навреме, причинява вреда единствено на себе си и затова само то трябва да понесе последствията. От друга страна, ако се прибере у дома два часа след определеното време и ви причини голямо безпокойство, трябва да използвате по-крайни мерки. Ако безотговорните действия на детето причинят болка на друг, не се притеснявайте да изразите силните си чувства заедно с подобаващо наказание. Ако това го разстрои, не бързайте да го успокоявате.Чувството за вина ще му попречи да действа безрасъдно при друг случай. 4. Предявете големи изисквания по отношение на извиненията. Писмените извинения да бъдат придружени от устни. Ако детето е неискрено, не се отказвайте лесно-продължавайте да увеличавате изискванията си за извинение,докато то реагира емоционално. Осемгодишният Кевин проявявал грубост, когато баща му го молел за нещо. Например, когато баща му Артър го замолвал:„Време е да почистиш и да се подготвиш за вечеря", Кевин отговарял: „И защо да го правя? Ще вечерям, когато съм готов!" Следващия път,когато Кевин проявил грубост, написал изречението:„Ще уважавам моя баща и моята майка". Втория път Кевин написал изречението два пъти, след това три пъти и т.н. И така били необходими десет инцидента, за да започне Кевин да проявява някакви чувства по отношение на това наказание. По средата на десетото изречение той започнал да плаче и прегърнал баща си. Артър не успокоил сина си, а го накарал да довърши писането. След този случай поведението на момчето се подобрило драстично в много отношения.
4.КАК ДА ВЪЗПИТАВАМЕ ДЕЦАТА СИ В ОПТИМИЗЪМ? ,,Бащи,не дразнете децата си, за да не се обезсърчават.” Колосяни 3:21
Цветята не се разтварят под лъха на ледения ветрец. ,,В усилията си да поправим злото ние трябва да се пазим да не се появи у нас наклонност да намираме грешки или осъждаме. Постоянното укоряване обърква, а не поправя. За много умове и често за особено чувствителните атмосферата на нелюбезната критика е гибелна. Цветята не се разтварят под лъха на ледения ветрец. Често порицаваното за някоя специална грешка дете, започва да смята тази грешка като своя особеност, като нещо, против което е безполезно да се води борба.Така у него се поражда обезсърчение и безнадеждност,често прикрити от привидно равнодушие или упорство.” Възпитание - Критика и мъмрене НЕОБХОДИМО Е ДА БЪДЕМ ОТКРОВЕННИ
КАКВО МОЖЕ ДА НАПРАВИТЕ, ЗА ДА ВЪЗПИТАТЕ ДЕЦАТА СИ, ТАКА ЧЕ ДА СЕ ГРИЖАТ ЗА СВОИТЕ ИНТЕРЕСИ, КАТО МИСЛЯТ РЕАЛИСТИЧНО И ОПТИМИСТИЧНО? Ясно е, че най-важното нещо, което може да направите, за да помогнете на детето си да усвои един модел на реалистично мислене, е то да бъде честно и почтено. Няма да има полза, ако предпазвате децата от стрес и неизбежна болка; всъщност ще им направите лоша услуга. Но вие ще можете да моделирате реалистично мислене и честност само ако отделяте време да поговорите с детето си.
Според речникът на Рандъм Хауз Мартин Селиман пише в своята книга “Оптимистичното дете “че повече от 1000 проучвания, обхващащи над половин милион деца и възрастни,показват,че оптимистите имат по-големи успехи в училище и в професията си и, което е най-изненадващо,са физически по-здрави от песимистично настроените. А най - важното е, че дори едно дете да не е родено с оптимистична нагласа, то може да бъде научено на това умение. „Първата половина на XIX век е време на социални реформи,чийто крайъгълен камък беше оптимистичната убеденост, че хората са в състояние да променят и усъвършенстват света... Вълни от емигранти се озоваха пред безкрайно дългата граница,а приказките за бързо забогатяване не бяха за тях напразни мечти .Оптимизмът на XIX век създаде институцията на всеобщо образование, основа обществени библиотеки, освободи робите,възстанови правата на психично болните и се пребори за избирателно право на жените.“ Мартин Селиман ОПТИМИЗМЪТ СРЕШУ ПЕСИМИСТИЧНИТЕ МИСЛИ
ОПАСНОСТТА ОТ ПЕСИМИЗМА За Селиман песимизмът не е само негативен начин на мислене,но и симптом за една от най-големите заплахи за здравето на децата ни днес: „епидемията от депресия". Въз основа на 4 проучвания, направени на повече от 16 000 души от всички възрасти, Селиман установява, че в сравнение с хората, родени през първата третина на века,за съвременните деца съществува 10 пъти по-голяма вероятност да изпитат депресия. Още по тревожно е,че сериозна депресия може да бъде преживяна и в по-ранните години на живота. Той се позовава на изследването на 3000 деца от 9 до 14 години,от които 9% се оказват с напълно проявени депресивни смущения. За щастие има потвърдени научни доказателства, че песимизмът и дори депресията могат да бъдат победени,като научим децата (или юношите и възрастните) да мислят по нов начин. КАК?
ПРЕИМУЩЕСТВАТА НА ОПТИМИЗМА Побеждаването на депресията е само едно от полезните неща, които ще постигнете ,научавайки децата си да мислят оптимистично. Децата оптимисти са и по-успяващи в училище от връстниците си песимисти. КАК ДА ВЪЗПИТАМЕ ДЕТЕ ОПТИМИСТ? Мартин Селиман посочва,че има правилни и неправилни начини за критикуване:
Да вземем например 8-годишната Сузи, която оставя стаята си в пълен безпорядък, независимо от три пъти повторената молба на родителите й да я разтреби,преди да отиде на пикник с приятели. Родителите й били силно притеснени, защото им предстояло да покажат къщата на агент по недвижими имоти същата сутрин. Едва успели да почистят стаята вместо нея. ДВАТА ПОДХОДА ЗА СПРАВЯНЕ С ПРОБЛЕМА Песимистичен стил „Защо винаги правиш необмислени неща? Бясна съм от твоето поведение!" (Думата „винаги" налага впечатлението,че проблемът е глобален и никога няма да бъде решен. Емоционалната реакция е преувеличена и ще предизвика твърде голяма вина.) „Милион пъти съм ти казвала да държиш стаята си чиста, но ти никога не слушаш! Какво става с теб?" (Майката на Сузи описва проблема като всеобхватен - „милион пъти", както и глобален - „никога не слушаш", за да внуши вина. По-нататък тя внушава, че нещо постоянно и характерно не е наред с дъщеря й.) 
Когато критикувате или порицавате децата си, вие им внушавате или оптимистично, или песимистично отношение към света. ,,Агентът по недвижими имоти дойде тази сутрин и това бе почти катастрофално! Казват, че първото впечатление от една къща е решаващо. За малко щеше да ни провалиш! Това можеше да ни струва хиляди долари от продажбата на къщата! Това можеше да означава, че ние не можем да си позволим да имаме нова къща!" (Майката описва проблема като катастрофален. Тя налага впечатлението, че необмислената постъпка на Сузи може да има фатални последствия за благосъстоянието на семейството.) „Сега искам да си останеш в стаята и да помислиш какво си направила." (Наказанието е неясно и общо. Това предоставя на Сузи време да размишлява, обзета от черни мисли,и да се чувства виновна. Не й се дава шанс,с което да изкупи грешката си.) Оптимистичен стил „Сузи,ти направи нещо,което много ни затрудни, и аз и баща ти сме много ядосани." (Критиката на майката е конкретна Тя описва много точно чувствата, си.) „Казахме ти три пъти да почистиш стаята си, но ти всеки път отлагаше." (Майката описва инцидента много точно, но определя проблема като временен.) „След като ти остави стаята си разхвърляна и агентът по недвижими имоти щеше да дойде, ние трябваше сами да почистим, а това ни попречи да свършим други важни неща. Ти трябва да поддържаш стаята си чиста, а не ние." (Майката обяснява точно какво се е случило - причината за проблема и последствието. Тя посочва правилно вината.)” „Искам да останеш 15 минути в стаята си и да обмислиш това,което казах.След това искам да ми кажеш какво ще направиш, така че стаята ти да е подредена и това повече да не се повтаря. Напиши поне три начина, за да разрешиш този проблем."(Това е един реален период от време за едно 8-годишно дете да размишлява върху даден проблем. Майката на Сузи й възлага конкретна задача, за да се приключи с това.) Изтегляне 0.91 Mb. Сподели с приятели:
|