Шветашватара Упанишад, VІ. 17-18
Изтегляне 0.84 Mb.
|
ЗаключениеКогато бъде достигнат този най-висш идеал на любовта, философията бива отхвърлена; тогава кой ще го е грижа за нея? Свободата, Спасението, Нирвана – всички те биват изхвърлени; кой го е грижа дали ще бъде свободен, щом плува в блаженството от божествената любов? “Господи, не искам богатство, нито приятели, нито красота, нито ученост, нито дори свобода; нека се раждам отново и отново, но нека Ти винаги бъдеш моята Любов. Бъди навеки моята Любов.” “Кой го е грижа да стане захар?” казва бхактата, “Аз искам да вкусвам от захарта.” Кой тогава би желал да стане свободен и да бъде едно с Бог? “Може и да знам, че аз съм Той; и все пак аз ще се отделя от Него и ще стана различен, за да мога да Му се наслаждавам.” Това казва бхактата. Любовта заради самата любов е най-висшата радост. Кой не е готов да бъде омотаван и връзван хиляди пъти, за да се наслаждава на Любимия? Нито един бхакта не го е грижа за нищо друго, освен за любовта, освен за това да обича и да бъде обичан. Неговата неземна любов е като приливната вълна, която се впуска срещу течението на реката - такъв влюбен се движи срещу течението на реката. Светът го нарича луд; аз познавам един, когото светът наричаше така и ето какъв беше неговият отговор: “Приятели мои, целият свят е една лудница. Някои са луди за светска любов, други за име, трети за слава, някои за пари, а други за спасението и за това да отидат в рая. В тази голяма лудница аз също съм луд, луд съм по Бог. Ако вие сте луди по парите, аз съм луд по Бог. Вие сте луди както и аз. Мисля, че в крайна сметка моята лудост е най-добрата.” Любовта на истинския бхакта е онази изгаряща лудост, пред която всичко останало изчезва напълно. За него цялата вселена е пълна с любов и единствено с любов; ето как светът изглежда на обичащия Бог. Когато човек я развие в себе си, той става вечно щастлив и благословен навеки. Единствено тази блажена лудост на божествената любов може да излекува веднъж завинаги болестта на света, която е в нас. С нея изчезват желанието и егоизмът. Онзи който я е изпитал, е бил притеглен близо до Бог, той е отхвърлил всички празни желания, с които е бил пълен преди това. Всички ние трябва да започнем като дуалисти в религията на любовта. За нас Бог е отделно Същество и ние чувстваме себе си също като отделни същества. После помежду ни се появява любовта и човекът започва да се приближава до Бог и Той също идва все по-близо и по-близо до човека. Човек приема всички взаимоотношения в живота – на баща, майка, син, приятел, господар, любим и ги проектира върху своя идеал на любовта, върху своя Бог. За него във всички тях съществува Бог, и последната точка от неговия прогрес бива достигната, когато той почувства, че напълно се е слял с обекта на своето обожание. Всички ние започваме с любовта към себе си, а несправедливите претенции на малкия ни аз правят дори любовта егоистична. Накрая обаче, идва светлината с ослепителното си сияние и виждаме как в нея този малък аз става едно с Безкрайното. Човекът бива преобразен в присъствието на тази Светлина на Любовта и накрая реализира красивата истина, че Любовта, Влюбеният и Любимият са Едно. <<Обратно към сайта>> 1 Шрути – букв. “това, което е чуто” (от Бог), или Ведите – Риг, Сама, Яджур, Артхава. 1 Безличностния Абсолют, който се достига по пътя на отхвърлянето на вселената. 2 Джнана-йогинът или философът следва пътя на познанието, който го води към необусловения и безличностен Абсолют – Брахман. Брахман е извън всякакви категории и качества – извън времето, пространството, причинността, името, формата. На санскритски Брахман се нарича още Сат(Битие)-Чит(Съзнание)-Ананда(Блаженство). Основният метод, който джанинът следва в пътя си към Абсолюта е този на разграничението, “Брахман не е това, Брахман не е това...” (“Нети, нети”). 3 Според индуизма Ишвара е Личностният Бог и може да се каже, че Той е идентичен с триединния Бог от християнството, с Йехова на юдаизма, както и с Бог от други религии (но не и при будизма, който не приема върховенството на никаква Личност, а се стреми към достигането на състоянието на буда; будистите казват, че буда е състояние, а не личност); според индуистката религия Абсолютната Реалност може да се проявява по различни начини и в различни форми; затова в индуисткия пантеон има хиляди богове. Ишвара е най-висшето и обобщено понятие за Бог, което човешкият интелект може да схване, докато Брахман е напълно отвъд ума. 4 Джива – индивидуалната или въплътена душа; Атман е абсолютната и вечно-свободна Душа; според индуизма, и по-специално според Адвайта Веданта, Атман е идентичен с Абсолюта, Брахман; Брахман и Атман са идентични, но второто понятие се употребява по отношение на Душата, а първото – когато се говори за Абсолюта; когато Атман се “обвие” или “покрие” с невежество, налице е Джива – индивидуалната душа на въплътеното същество. 5 Брахман с качества или атрибути – Сагуна Брахман, Ишвара или Личностния Бог. 6 Бхагавата Пурана – една от осемнадесетте Пурани; Пураните са епически произведения, композирани от мъдреца Вяса, които разработват и популяризират религиозните истини чрез разкази за божествени превъплъщения, светци, крале и поклонници - както митологически, така и исторически личности; Бхагавата Пурана се занимава с живота на Шри Кришна и е свещена книга за ваишнавите. 7 Санкхя - една от шестте ортодоксални системи на индуизма; тази философия е създадена от мъдреца Капила и нейните психологически и философски понятия и термини лежат в основата на всяко друго ортодоксално учение в Индия. 8 Гопи – пастирки; девойките от Вриндаван, чиято чиста духовна любов и преданост към Шри Кришна е описана в Бхагавата Пурана и в по-късни духовни учения. 9 Анима – една от осемте окултни сили, които се появяват по естествен път при йогина – това е силата с помощта на която той може да стане много малък; другите са: лагхима, чрез която йогинът става много лек; прапти - придобиването на всичко чрез волята; пракамйа - притежаването на неустоима воля; махима, чрез която йогинът увеличава размерите си по желание; ишитва - върховенство или господство; вашитва - силен контрол, и камавасайита - потискане на желанията. 1 Мир. 1 Бхагавад Гита 2 Махат – Космическият Разум; според индуистката философия Махат еволюира или произлиза от Брахман (Абсолюта), а от Махат еволюира и се проявява цялата вселена с нейните живи същества, както и индивидуалният ум при човека. Оттук и индивидуалният Махат означава индивидуалния ум. 3 Умственото вещество или субстанция, в която действат разнообразните фактори или проявления на ума (Махат) като Буддхи - интелектът или реактивната способност на ума, която взема решения, Ахамкара - егото или чувството за индивидуалния аз, Манас - умът, който представя получените външни (или вътрешни възприятия), на следващите фактори на аза и интелекта. 1 Предците. 2 Вътрешният водач. 3 Смрити – произведения допълващи Ведите, а именно Пураните, Бхагавад Гита и Махабхарата. 4 Поддръжникът на теорията на Вишищадвайта или недуализма с качества, според която Брахман притежава определени атрибути. 5 Адитя – син на Адити; Адити – букв. свободен, непривързан; безкрай, космос небеса; богиня на небесната твърд. Наричат я още Дева-матри – Майка на боговете, а също и Крепителка на небето, Закрилница на земята. 6 Аугусте Комте – френски философ от първата половина на 19в. Един от основоположниците на социологията и позитивизма. Той въвежда термина “алтруизъм.” 1 Ища – Избраното Божество или духовния идеал на човек. 2 Митичната маймуна-поклонник на Шри Рама, който и до днес се почита като божество, като символ на отношението на отдаденост и преданост към Бог. 1 Най-известният пример за Мадхура – отношението към Бог като към Съпруг или Любим - е отношението между Радха (най-главната от Гопите) и Кришна. Това е най-извисената духовна екстатична любов, абсолютно свободна от всяка следа от плътско желание, която се нарича Махабхвава. Махабхава се характеризира с определени физически признаци и деветнадесет точно описани в свещените книги на Бхакти духовни емоции. Шри Рамакришна казва за Махабхава: “В писанията на Бхакти се говори, че групата от деветнадесет вида емоции, проявяващи се заедно в едно ‘вместилище’ (в един човек), се нарича Махабхава. Необходимо е човек да практикува цял живот някоя от тези емоции, за достигне съвършенство дори само в една от тях. Тези деветнадесет състояния бяха проявени напълно тук (сочейки собственото си тяло), в едно вместилище”. Деветнадесетте духовни състояния на Махабхава са били проявени изцяло само в Шри Радха, Шри Чаитаня и Шри Рамакришна. За да бъде практикувано което и да е от тях, както и изобщо отношението на Мадхура, ученикът трябва да бъде напълно чист и абсолютно свободен от похотта – в действията, думите и ума си. Без това първоначално и най-задължително условие, той не може да направи никакъв напредък – дори напротив, такава практика крие опасности за него. Каталог: Bhakti%20Yoga Изтегляне 0.84 Mb. Сподели с приятели:
|