Качествата на ученика и на учителя

Качествата на ученика и на учителя

Как в такъв случай да познаем един учител? Слънцето не се нуждае от факла, която да го освети, нито има нужда ние да палим свещ, за да го видим. Когато слънцето изгрее, ние инстинктивно осъзнаваме факта и когато един учител дойде, за да ни помогне, душата ни инстинктивно знае, че истината вече е започнала да свети върху нея. Истината е доказателство сама за себе си и не изисква някакво друго свидетелство, което да докаже нейната истинност - тя е самоосветляваща се. Тя прониква в най-съкровените кътчета на нашата природа и в нейно присъствие цялата вселена се изправя на крака и казва: “Това е истина.” Учителите чиято мъдрост и истина сияят като светлината на слънцето са най-великите, които светът някога е познал и са почитани като Бог от по-голямата част от човечеството. Но ние можем да получим помощ и от онези, които са по-малки в сравнение с тях; само че ние не притежаваме достатъчно интуиция, за да преценим правилно човека, от когото получаваме ръководство и напътствия; затова трябва да има определени критерии и условия, които учителят трябва да изпълнява, както и ученикът.

Условията за този който е учен, са чистота, истинска жажда за познание и постоянство. Нито една нечиста душа не може да бъде истински религиозна. Чистотата на мисълта, речта и действията е абсолютно необходима за всеки, за да бъде той религиозен. Що се отнася до жаждата за познание, стар закон е, че всички ние получаваме онова, от което се нуждаем. Никой от нас не може да получи нещо друго освен онова, върху което съсредоточи сърцето си. Да жадуваш истински за религия и да се задушаваш без нея е наистина много трудно нещо – това изобщо не е толкова лесно, колкото обикновено си представяме. Слушането на религиозни беседи и четенето на религиозни книги все още не е доказателство за истинската нужда, чувствана в сърцето; трябва да има непрестанна борба, постоянен стремеж, една неотслабваща схватка с нашата низша природа, докато наистина бъде една почувствана по-висша потребност и не бъде постигната победа. Това не е въпрос на един или два дни, на години или на един живот; борбата може да трябва да продължи стотици животи. Понякога успехът може да дойде незабавно, но ние трябва да сме готови да чакаме търпеливо дори когато това изглежда безкрайно дълго време. Ученикът който започва своето търсене в такъв дух на постоянство, със сигурност ще постигне успех и реализация накрая.

По отношение на учителя, ние трябва да сме сигурни, че той познава духа на писанията. Целият свят чете Библии, Веди и Корани; но всички те са само думи, синтаксис, етимология, филология – сухите кости на религията. Учителят който се занимава твърде много с думите и позволява ума му да бъде отнесен от тяхната сила, изгубва истинския дух. Единствено познаването за духа на писанията е онова, което прави един учител истински. Мрежата от думи в писанията е като необятна гора, в която човешкият ум често се изгубва и не намира изход.

“Мрежата от думи е голяма гора; тя е причина за странстването на любопитния ум.” “Различните методи на свързване на думите, различните начини на говорене на красив език, разнообразните способи за обясняване на термините в писанията са само заради спора и за удоволствие на учените, те не помагат за развитие на духовното възприятие.”

Тези които използват такива средства за да научат другите на религия желаят единствено да изтъкнат своите знания, за да ги възхвалява светът като големи учени. Ще откриете, че нито един от големите учители на света никога не се е впускал в такива разнообразни тълкувания на текстовете; те не правят опити да изопачават текстовете и не играят вечната игра за значението на думите и техните корени. И въпреки това те са учели възвишено, докато другите които не са имали нищо, на което да научат понякога са вземали една дума и са пишели книга в три тома върху нейния произход, за човека който я е употребил пръв, за това с какво той е имал навика да се храни, как е спял и така нататък.

Бхагаван Рамакришна разказваше една история за едни хора, които отишли в мангова горичка и се заели да броят листата, малките и големите клони на дърветата, да изследват техния цвят и сравняват техните размери, след което подхванали учена дискусия по всяка от тези теми, които без съмнение били много интересни за тях. Но един от тях, който бил по-разумен от останалите, изобщо не го било грижа за тези неща и вместо това започнал да яде от манговите плодове. Не бил ли той най-мъдър? Затова оставете това броене на листа, клони и вземането на бележки за другите. Такъв вид работа си има своето място, но не и тук, в духовното царство. Сред тези “броячи на листа” никога не можете да срещнете духовно силен човек. Религията, най-висшата цел, най-голямата слава на човека, не изисква толкова много труд. Ако искате да бъдете бхакта, за вас изобщо не е необходимо да знаете дали Кришна е бил роден в Матхура или във Враджа, какво е правил той или пък точната дата, на която е произнесъл ученията от Гита. За вас е нужно само да чувствате жажда и копнеж по красивите уроци за дълга и любовта в Гита. Всички останали подробности за нея и нейния автор са за удоволствие на учените. Нека те имат това, което желаят. Кажете “Шанти, Шанти”¹ на техните учени дискусии, а нека ние “ядем от манговите плодове”.

Второто условие необходимо за учителя е той да бъде свободен от всеки грях. Често се задава въпросът, “Защо трябва да гледаме характера и личността на учителя? Ние трябва да преценяваме само това, което той казва и да се занимаваме само с него.” Това не е правилно. Ако някой иска да ме научи на нещо от динамиката или химията, или която и да било друга физическа наука, той може да бъде всичко каквото си пожелае, защото това което изискват физическите науки е само интелектуални познания и подготовка; но в духовните науки е невъзможно, още от самото начало чак да края, да има някаква духовна светлина в душа, която е нечиста. На каква религия може да ни научи един нечист човек? Първото задължително условие за придобиването на духовната светлина за себе си или за предаването на религия на другите е чистотата на сърцето и душата. Човек не може да види Бог или да зърне какво има отвъд докато душата му не е чиста. Затова ние първо трябва да видим какъв е духовният учител, а после да чуем какво казва. Той трябва да е съвършено чист и единствено тогава идва ценността на неговите думи, защото само тогава той може да бъде истински “предавател”. Какво може да предаде той, ако в себе си не притежава духовна сила? В ума на учителя трябва да има съответната вибрация на духовността, за да може тя да бъде предадена по подходящия начин в ума на ученика. Ролята на учителя наистина е въпрос на предаване на нещо, а не просто на стимулация на вече съществуващите интелектуални и други способности в ученика. Нещо истинско и осезаемо, подобно на влияние, идва от учителя и достига до ученика. Затова учителят трябва да бъде чист.

Третото условие е свързано с мотивите. Учителят не трябва да учи с някакъв скрит или егоистичен мотив – за пари, име или слава; неговите действия трябва да произтичат просто от любовта, от чистата любов към хората като цяло. Единственият проводник чрез който духовната сила може да бъде предадена, е любовта. Всеки егоистичен мотив, като например желанието за някакви придобивки или име, незабавно би разрушил този предаващ посредник. Бог е любов, и само онзи който е познал Бог като любов може да бъде учител на божественото и Бог за човека.

Когато видите, че във вашия учител тези условия са изцяло изпълнени, вие сте в безопасност; но ако не са, за вас е опасно да позволявате да бъдете учени от него, защото има голяма опасност, ако не успее да предаде божественост на вашето сърце, той да ви изпрати зло. Човек трябва с всички средства да се пази от тази опасност.

“Онзи който е учен в писанията, няма грехове и е неопетнен от похотта, който е най-великият познавач на Брахман” е истинският учител.

От това което беше казано, естествено следва че ние не можем да бъдем научени на любов и на това да оценяваме и асимилираме религията навсякъде и от всекиго. “Книгите в течащите потоци, проповедите в скалите, и доброто във всичко” е много добра поетическа метафора; но нищо не може да предаде на човек и едно-единствено зрънце истина, освен ако той не притежава в себе си нейните кълнове. На кого камъните и потоците изнасят проповеди? На човешката душа, лотосът на чийто вътрешен свещен храм вече трепти от живот. И светлината която спомага за красивото разтваряне на този лотос идва винаги от добър и мъдър учител. Когато сърцето се е отворило така, то става способно да приеме ученията на потоците, звездите и слънцето, на луната и на всичко, което съществува в нашата божествена вселена; но неотвореното сърце не ще види в тях нищо освен скали и потоци. Един сляп човек може да посети музей, но той няма да има никаква полза от това; неговите очи първо трябва да бъдат отворени и само тогава той ще бъде способен да научи на нещата, които музеят може да му покаже.

Този който отваря очите на търсещия в религията е учителят. Следователно с него нашето взаимоотношение е същото като това между предшественика и потомъка. Без вяра, смирение, подчинение и благоговение към духовния учител в сърцата ни, за нас не може да има никакво развитие в религията; и е значим факт, че където този вид взаимоотношение между учителя и ученика съществува, само там могат да израснат гигантски личности на духовността; докато в онези страни, които не са се погрижили да запазят този вид взаимоотношение, религиозният учител се е превърнал просто в един лектор, който очаква пет долара, докато ученикът очаква мозъкът му да бъде напълнен с думите на учителя и след като това бъде направено, всеки от тях си заминава по своя път. При такива обстоятелства, духовността се превръща в една почти неизвестна величина. Няма човек, който да може да я предаде и такъв, на когото тя да бъде предадена. За такива хора религията става бизнес; те си мислят, че могат да я придобият срещу пет долара. Да даде Бог религията да можеше да бъде получена толкова лесно! Но за нещастие не може.

Религията която е най-висшето познание и най-висшата мъдрост, не може да бъде купена, нито да бъде придобита от книгите. Може да си пъхате носа във всяко кътче на света, може да изследвате Хималаите, Алпите и Кавказ, да измервате дълбочината на морското дъно и да надзъртате във всяко ъгълче на Тибет или пустинята Гоби, но няма да я откриете никъде, докато сърцето ви не бъде готово да я приеме и вашият учител не дойде. И когато този божествено отреден учител се появи, служете му с детска доверчивост и простота, разтворете свободно сърцето си за неговото въздействие и виждайте в него проявения Бог. Онези които тръгват да търсят истината в такъв дух на любов и благоговение - на тях Бог, който е Истина - разкрива най-удивителните неща за истината, добротата и красотата.

Шеста глава