Шветашватара Упанишад, VІ. 17-18
Духовната реализация – целта на Бхакти Йога
Изтегляне 0.84 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Нуждата от Гуру
Духовната реализация – целта на Бхакти ЙогаЗа бхактата тези сухи подробности са необходими единствено за да засилят волята му; отвъд това, те нямат никаква стойност за него. Защото той върви по път, който е способен много скоро да го изведе отвъд мъгливите и развълнувани области на разума и да го доведе до царството на реализацията. По милостта на Бог, той скоро достига едно ниво, на което педантичния и безсилен разум бива изоставен назад, и интелектуалното вървене пипнешком в тъмнината отстъпва място на ясната дневна светлина на директното възприятие. Той повече не мисли и не вярва, а възприема. Повече не спори, а чувства. А не е ли това виждане на Бог, чувстване на Бог и тази радост от Бог по-висша от всичко останало? Нещо повече, не липсват такива бхакти които твърдят, че тя е по-извисена дори от Мокша – освобождението. А не е ли това и най-висшата полза? Има хора в света - и те са твърде много - които са убедени, че единствено онова, което носи на човек материални блага има полза и смисъл. За тези хора нито религията или Бог, нито вечността или душата са от някаква полза, тъй като не носят пари или физически удобства. За тях нищо, което не може да удовлетвори сетивата им и да засити апетитите им, няма никакъв смисъл. За всеки ум обаче, ползата е обусловена от неговите характерни нужди. Следователно за хората, които никога не се издигат по-високо от яденето, пиенето, създаването на потомство и умирането, сетивните удоволствия са единствената придобивка; и те трябва да чакат дълго и да преминат през още много животи и прераждания, за да се научат да чувстват дори най-слабата потребност от нещо по-висше. Но онези за които вечните интереси на душата притежават много по-висша стойност, отколкото мимолетните грижи на светския живот, за които удовлетворението на сетивата е не повече от безсмислената игра на едно бебе – за тях Бог и любовта към Него е единствения и най-висшия смисъл от човешкото съществуване. Да благодарим на Бог, че в този твърде материалистичен свят все още живеят такива хора. Както казахме, Бхакти Йога е разделена на Гауни Бхакти или подготвителната, и Пара Бхакти или върховната форма. Докато продължаваме нататък ще видим, как в подготвителния етап ние неизбежно се изправяме пред необходимостта от конкретни средства, които да ни дадат възможността да продължим; и действително, митологическите и символическите раздели от всяка религия са естествени израстъци, които обкръжават душата в ранните стадии на нейните стремежи към Бог. Значим факт е също така, че духовни гиганти са създавани единствено от онези религиозни системи, в които присъства изобилна и богато развита митология и ритуализъм. Сухите фанатични форми на религията, които се опитват да изкоренят всичко поетично, красиво и възвишено, всичко което обгръща в здрава хватка невръстния човешки ум олюляващ се по своя път към Бог – тези форми които се опитват да прекършат самите носещи греди на духовния покрив и в своите невежи и суеверни разбирания за истината искат да премахнат всичко, което е животворно и доставя хранителен материал за духовното растение покълващо в човешката душа - всяка подобна форма на религия твърде скоро открива, че всичко което й е останало е само една празна черупка, една безкрайна структура от думи и софистика, с може би някакъв лек привкус на един вид социално метене на улици или така наречения реформаторски дух. По-голямата част от онези, чиято религия е нещо подобно на това, са осъзнати или неосъзнати материалисти – целта и смисълът на техния настоящ и бъдещ живот е единствено удоволствието и за тях то наистина е алфата и омегата на човешкото съществуване и тяхната Ищапурта; според тях целият живот на човека се състои в такива дейности като почистването на улиците и метенето, които имат за цел материалния комфорт на хората; но колкото по-скоро последователите на тази чудата смесица от невежество и фанатизъм се разкрият в своите действителни краски и се присъединят към редиците на атеистите и материалистите - което те съвсем заслужено трябва да направят - толкова по-добре ще бъде за света. Само един грам практикуване на духовна реализация и праведност тежи много, много повече от тонове празни приказки и безсмислени емоции. Покажете ни един, един-единствен колосален духовен гений, израснал от сухия прахоляк на това невежество и този фанатизъм; а ако не можете, затворете си устите, отворете прозорците на сърцата си за ясната светлина на истината и седнете като деца в нозете на онези, които знаят какво говорят – мъдреците на Индия. Нека внимателно слушаме какво ни казват те. Четвърта глава Нуждата от ГуруВсяка душа е предопределена да бъде съвършена и всяко същество накрая ще достигне състоянието на съвършенство. Това което сме сега е резултат от нашите минали действия и мислите ни от миналото; а какво ще станем в бъдеще зависи от това какво правим и мислим сега. Но фактът, че ние формираме своята собствена съдба не изключва получаването на помощ отвън; дори напротив, в повечето случаи такава помощ е абсолютно необходима. Когато тя дойде, висшите сили на душата се съживяват, пробужда се духовният живот, стимулира се развитието и накрая човек става свят и съвършен. Този съживяващ импулс не може да бъде получен от книгите. Душата може да получава импулси единствено от друга душа и от нищо друго. Можем да изучаваме книги през целия си живот, можем да станем много интелектуални, но накрая откриваме, че изобщо не сме развили духовността си. Не е вярно, че интелектуалното развитие във висша степен винаги върви пропорционално и ръка за ръка с развитието на духовната страна на Човека. Докато изучаваме различни книги, ние понякога се заблуждаваме да мислим, че чрез тях сме били духовно подпомогнати; но ако анализираме ефекта от изучаването на книги върху себе си ще открием, че в най-добрия случай този, който извлича полза от такова учене е нашият интелект, но не и вътрешният ни дух. Тази неспособност на книгите да стимулират духовното ни развитие е причината, поради която въпреки че почти всеки един от нас може да говори по най-удивителен начин върху духовните въпроси, когато дойде моментът да действаме и да живеем един действително духовен живот, ние откриваме себе си толкова ужасно неспособни за това. За да се събуди този дух, импулсът трябва да дойде от друга душа. Човекът от когото идва такъв импулс се нарича Гуру или учител; а онзи на чиято душа той бива предаден се нарича Шишя или ученик. За да бъде изпратен такъв импулс, душата от която той идва на първо място трябва да притежава силата да го предаде на друг; а на второ място, душата към която той е изпратен, трябва да бъде способна да го приеме. Семето трябва да бъде живо, а почвата трябва да е добре разорана и готова; и когато тези две условия бъдат изпълнени, започва едно чудно развитие на истинската религия. “Истинският проповедник на религията трябва да притежава удивителни способности и умен трябва да е неговият слушател”, а когато те и двамата са наистина чудни и изключителни, тогава ще последва едно блестящо духовно развитие, но не и в противен случай. Истинските учители са само такива и само такива са истинските ученици, истинските търсещи. Всички останали само си играят с духовността. При тях се е разпалило само малко любопитство, единствено интелектуалното им търсене е било събудено, но те просто седят на най-външния край на хоризонта на религията. Без съмнение дори в това има някаква стойност, тъй като с течение на времето то може да доведе до разпалването на истинска жажда за религия; и е един мистериозен закон как – веднага щом полето е готово, семето трябва да дойде; веднага щом душата започне горещо да желае да получи религия, предаващият на духовната сила трябва да се появи, за да помогне на тази душа и той действително го прави. Когато силата която привлича светлината на религията в получаващата душа стане силна и ясна, силата която отговаря на това привличане и изпраща светлина в нея пристига по естествен начин. Има разбира се, някои големи опасности по пътя. Съществува например опасността, приемащата душа да сбърка своите моментни чувства за истински религиозен копнеж. Ние можем да изучим това в себе си. Много често в нашия живот, някой когото сме обичали, умира; ние получаваме удар; чувстваме, че светът се изплъзва между пръстите ни, че искаме нещо по-сигурно и по-възвишено и че трябва да станем религиозни. За няколко дни вълната на това чувство е отминала и ние сме оставени изхвърлени на същия бряг, на който сме били и преди това. Ние всички често вземаме импулсите за истинската жажда за религия; но докато тези моментни чувства са бъркани по такъв начин, това непрестанно, истинско жадуване на душата за религия няма да дойде и ние няма да намерим човека, който наистина ще предаде духовността в нашата душа. Затова когато се изкушаваме да се оплакваме, че нашето търсене на истината, която желаем толкова много се оказва напразно, вместо да го правим, първото ни задължение трябва да бъде да погледнем в своите собствени души и да видим дали тази жажда на сърцето е истинска. Тогава в болшинството от случаите можем да видим, че ние не сме били способни да получим истината и че в нас е нямало истинска жажда за духовност. Има и още по големи опасности по отношение на “предавателя” или Гуру. Има много хора, които въпреки че са потопени в невежество, поради своята гордост си въобразяват, че знаят всичко и не само че не спират дотук, но предлагат да вземат други на раменете си; и така слепецът води слепец и накрая и двамата падат в ямата. “Глупците живеят в тъмнина, мъдрите – в своята собствена самонадеяност, а надутите с празно познание обикалят в кръг, залитайки насам-натам, като слепци водени от слепец.” (Катха Упанишад). Светът е пълен с такива хора. Всеки иска да бъде учител, всеки просяк иска да направи дарение от един милион долара! Точно както такива просяци са нелепи и смешни, такива са и тези учители. Пета глава Каталог: Bhakti%20Yoga Изтегляне 0.84 Mb. Сподели с приятели:
|