Мантрата: ОМ: Дума и мъдрост

Мантрата: ОМ: Дума и мъдрост

Но сега ние не разглеждаме тези Махапуруши, великите Въплъщения, а само Сиддха-Гуру – учителите, които са постигнали целта; те, като правило, трябва да предадат зародишите на духовна мъдрост на ученика чрез средството на думата или Мантрата, върху която трябва да се медитира. Какво представляват тези Мантри? Според индуистката философия, за проявлението на всяко нещо във вселената са необходими две условия – име и форма (Нама-Рупа). В човешкия микрокосмос не може да има нито една вълна на умственото вещество (Читтавритти), необусловена от името и формата. Ако е вярно, че природата е създадена на един и същи план на построение, то това обуславяне чрез името и формата трябва да е също плана на построението на целия космос.

“Както чрез познанието на една буца глина всички неща (направени) от глина биват познати”, така и познанието за микрокосмоса трябва да води до познанието за макрокосмоса. И така, формата е външната черупка, на която името или идеята е същността или ядрото. Тялото е формата, умът или Антахкарана (вътрешният орган) е името, а звуковите символи са универсално асоциирани с Нама (името) във всички същества, които притежават способността на речта. В индивидуалния човек мисловните вълни възникващи в ограничения Махат² или Читта³ трябва да се проявят първо като думи и чак след това като по-конкретни форми.

Брахма, Хиранягарбха или космическият Махат се е проявил във вселената първо като име, а после като форма, т.е. като вселената. Цялата тази изразена и осезаема вселена е формата, зад която стои вечната неизразима Сфота - проявителят, Логосът или Словото. Тази вечна Сфота - същностният вечен материал за всички идеи и имена - е силата чрез която Господ създава вселената и дори повече, първоначално Бог става обусловен като Сфотата и после сам еволюира от Себе си като още по-конкретната и осезаема вселена. Тази Сфота притежава само една дума като свой единствен символ и тя е (санскритското) Ом. И тъй като няма никакъв възможен начин, по който да разделим думата от идеята – този Ом и вечната Сфота са неразделни; следователно може да се каже, че от тази най-свята измежду всички святи думи - майката на всички имена и форми, вечният Ом - е била сътворена цялата вселена. Но може да се каже също – въпреки че думата и мисълта са неразделни – както могат да съществуват различни думи-символи за една и съща мисъл, така не е задължително думата Ом да бъде единственият истински представител на идеята, от която вселената се е проявила. На това възражение ние отговаряме, че Ом е единственият символ, който покрива цялата равнина (на човешката реч) и затова няма друг такъв като него. Сфотата е материалът на всички думи и все пак тя не е никоя определена дума в нейното напълно формирано състояние. С други думи, ако всички особености които отличават една дума от друга бъдат премахнати, тогава това което ще остане, е Сфотата; затова тя е наречена Нада-Брахма или Звуковият Брахман.

Тъй като всеки звуков символ който има за цел да изрази неизразимата Сфота, би я конкретизирал в такава степен, че тя не би останала повече Сфота, то тогава най-истинският неин символ би бил този, който я конкретизира най-малко и същевременно изразява нейната природа най-точно; и това е Ом и само Ом; защото тези три букви А, У, М – произнасяни в комбинация като Ом – могат да бъдат идеално обобщени в символа на всички възможни звуци. Звукът А е най-малко обособеният от всички звуци, затова Кришна казва в Гита: “Аз съм ‘А’ сред буквите”. От друга страна, всички членоразделни звуци се образуват в устата като се започне от корена на езика и се завърши с устните; звукът идващ от гърлото е “А”, а “М” е последният звук, който устните създават. Ако се произнася правилно, Ом представлява цялостното явление за звукообразуването и никоя друга дума не може да направи това; затова този е най-подходящият символ за Сфотата, която е действителният смисъл на Ом. И тъй като символът никога не може да бъде разделен от това, което означава, Ом и Сфотата са едно. И понеже Сфотата е фината страна на проявената вселена, която е по-близо до Бог, тя представлява първото проявление на божествената мъдрост и затова Ом е действителен символ на Бог. От друга страна, точно както “Единият единствен”, Брахман, Акханда Сатчитананда или неразграниченото Битие-Съзнание-Блаженство може да бъде проумяно от несъвършените човешки души само от определени гледни точки и ако бъде асоциирано с определени качества, така и за тази вселена, Неговото тяло, трябва да се мисли от позицията на ума на мислещия.

Тази насока на ума на поклонника е ръководена от неговите преобладаващи елементи или Таттви. Резултатът от това е, че един и същи Бог ще бъде виждан в различни проявления като притежател на различни доминиращи качества и същата вселена ще изглежда като пълна с многообразни форми. Точно както в случая на най-малко диференцирания и най-универсалния символ Ом, мисълта и звуковият символ са неразривно свързани един с друг, този същият закон за неразривната връзка важи и за множеството диференцирани гледни точки за Бог във вселената: следователно всяка една от тях трябва да има определен звуков символ, който да я изразява. Тези звукови символи са еволюирали и произлезли от най-дълбоките духовни възприятия на мъдреците и изразяват - толкова близо колкото е възможно - определената гледна точка за Бог и вселената, зад която стоят. И понеже Ом символизира Акханда или недиференцирания Брахман, другите изразяват Кханда или диференцираните гледни точки за същото това Същество; и всички те са в помощ на божествената медитация и постигането на истинско познание.

Осма глава

Боготворенето на изображения и заместители

Следващите теми които трябва да бъдат разгледани, са боготворенето на повече или по-малко задоволителните заместители на Бог, или Пратика, и поклонението пред изображения, или Пратима. Какво представлява почитането на Бог чрез такъв заместител или Пратика? Това е “Свързването на ума с това, което не е Брахман, като то бъде вземано за Брахман” – казва Бхагаван Рамануджа. “Почитането на ума като Брахман е вътрешно; а това на Акаша като Брахман е по отношение на Девите”, казва Шанкара. Умът е вътрешна Пратика, а Акаша – външна, и двете трябва да бъдат почитани като заместители на Бог. Той продължава, “По същия начин във всички подобни на следните пасажи, ‘Слънцето е Брахман, такава е повелята’, ‘Този който почита името като Брахман’ – възниква съмнението за поклонението пред Пратика.” Думата Пратика означава “отиване към”; и поклонението пред Пратика означава почитането на нещо, което е заместител, или на нещо което - в едно или друго отношение - все повече и повече прилича на Брахман, но не е Брахман. Заедно с тези видове Пратика споменавани в Шрути, има и много други, които могат да бъдат открити в Пураните или Тантрите. В този вид поклонение могат да бъдат включени всички разнообразни видове поклонения пред Питрите¹ и Девите.

Но да се върнем към Бхакти –само боготворенето на Ишвара и единствено на Него, е Бхакти; почитането на каквото и да е друго – Девите, Питрите или на всяко друго същество – не може да бъде Бхакти. Разнообразните видове поклонение на различните Деви трябва всички да бъдат причислявани към ритуалистичната Карма, което дава на поклонника само един частичен резултат във формата на някакво небесно удоволствие, но нито може да породи Бхакти, нито пък да доведе до Мукти. Затова трябва внимателно да помним следното нещо. Ако – както може да се получи в някои случаи – висшият философски идеал или върховният Брахман бъде завлечен надолу от поклонението пред Пратика до нивото на този заместител и стане така, че той самият започне да бъде приеман като Атман или като неговия Антарямин² от поклонника, този поклонник остава напълно заблуден, тъй като нито една Пратика не може в действителност да бъде Атман или Душата на поклонника.

Но там където самият Брахман е обект на поклонението, а Пратиката представлява единствено Негов заместител и внушение за Него, или с други думи, където чрез тази Пратика е почитан вездесъщия Брахман – а самата Пратика бъде идеализирана като Първопричината на всичко или Брахман – такова поклонение е положително и благотворно; дори повече, то е абсолютно необходимо за всички хора, докато всеки от тях не е излязъл отвъд първичното или подготвителното ниво на ума по отношение на поклонението. Следователно, когато някакви богове или други същества бъдат почитани във и заради самите тях, такова поклонение е ритуалистична Карма; и като Видя (наука) то ни дава единствено плода, който принадлежи на тази определена Видя; но когато на Девите или които и да било други същества се гледа като на Брахман и те боготворени с тази идея, резултатът който бива постигнат е същия, като при боготворенето на Ишвара. Това обяснява как в много случаи в Шрутите и Смритите³ един бог, мъдрец или някакво друго необикновено същество бива издигнато и идеализирано в Брахман и как след това то бива боготворено. Адвайтинът казва: “Не е ли всичко Брахман, ако името и формата бъдат премахнати от него?” “Не е ли Той, Господ, най-вътрешният Аз на всяко същество?” – казва вишищадвайтинът⁴. “Самият Брахман е този, който удостоява дори с плодовете от богослужението на Адитите⁵, защото Той е Владетелят на всичко.” В своята Брахма-Сутра-Бхашя Шанкара казва: “Ето по този начин Брахман става обект на богослужението, защото той, като Брахман, е полаган върху различните Пратика, точно както Вишну и др. са полагани върху изображенията.”

Същите идеи могат да бъдат приложени и спрямо почитането на Пратима (изображения); или с други думи, ако изображението символизира някой бог или светец, неговото почитане не е резултат от Бхакти и не води до освобождение; но ако то е символ на единия Бог, поклонението пред него ще донесе и Бхакти, и Мукти. От основните религии по света ние виждаме ведантизма, будизма и определени форми от християнството да използват свободно изображения; само две религии, ислямът и протестантството отказват такава помощ. И все пак мохамеданите почти изцяло заместват изображенията с гробовете на своите светци и мъченици; а протестантите, в тяхното отхвърляне на конкретните средства в религията, с всяка изминала година са се отдалечавали все повече и повече от духовността, докато в настоящето почти не е останала никаква разлика между напредналите протестанти и последователите на Аугусте Комте⁶ или агностиците, които проповядват единствено етиката. От друга страна, в християнството и исляма всичко, което съществува под формата на поклонение пред изображения спада към онази категория, в която Пратика или Пратима биват почитани сами по себе си, но не и като помощници за “виждането” на Бог; затова в най-добрия случай то има характер само на ритуалистична Карма и не може да породи нито Бхакти, нито Мукти. В тази форма на поклонението пред изображения предаността на душата е насочена към други обекти, а не към Ишвара, и следователно такова използване на образи, гробове, храмове или гробници, е всъщност идолопоклонничество; само по себе си то не е нито лошо, нито грешно – то е един ритуал – една Карма, и поклонниците трябва и ще получат плодовете от нея.

Девета глава

Сега ще разгледаме това, което известното като Ища-Нища. Онзи който се стреми да бъде Бхакта трябва да знае, че “многобройните мнения са многобройни пътища”. Той трябва да знае, че всички секти и религии са различни проявления на един и същи Бог. “Наричат Те с толкова много имена; чрез различни имена Те ‘разделят’, и все пак във всяко едно от тях може да бъде открито Твоето всемогъщество... Чрез всички тях Ти достигаш поклонника и за това няма някакво определено време, ако душата изпитва силна любов към Теб. Ти си толкова леснодостъпен; бедата е моя, че не мога да Те обичам.” И не само това, бхактата трябва са се погрижи да не мрази никого, нито да критикува онези сияйни синове на светлината, които са основатели на различните вярвания; той дори не трябва да слуша за тях да се говори лошо. Малцина са наистина онези, които притежават едновременно широта на възгледите, съчувствие и способност да ценят високо всеки, както и дълбока любов. Като правило ние откриваме че сектите, които са либерални и широки в разбиранията си, губят дълбочината на религиозното си чувство и в техните ръце религията има тенденцията да дегенерира в един политико-социален клубен живот. От друга страна можем да видим, че крайно тесногръдите поддръжници на други вярвания, докато изразяват достойна за похвала любов към собствените си идеали, са спечелили всяка частица от нея чрез омраза към всички, които нямат точно съвсем същите възгледи като техните. Да даде Бог този свят да бъде пълен с хора, които притежават толкова дълбока любов, колкото широк е мирогледът и съчувствието им към всички! Но те се срещат много, много рядко. И все пак ние знаем, че е практично да бъдат образовани колкото се може повече хора в идеала на чудното преливане на широтата и дълбочината на любовта; и начинът да се направи това е чрез метода на Ища-Нища¹ “или неотклонната отдаденост към избрания идеал”. Всяка отделна форма на всяка религия представлява само своя собствен идеал, но вечната ведическа религия отваря пред човечеството безброй много врати, които дават на човек достъп до вътрешния храм на божествеността; тази религия предлага на хората безкрайна армия от идеали, във всеки от които се крие проявлението на Вечния. С най-любящата загриженост Веданта открива на търсещите мъже и жени безбройни пътища, проправени през твърдите скали на реалностите в човешкия живот от нейните славни синове или човешки проявления на Бог в миналото и настоящето, и стои с разтворени обятия готова да приветства и да отведе всеки – дори и тези, които ще дойдат в бъдеще – в Дома на Истината и Океана на Блаженството, където човешката душа, освободена от мрежата на Майа, може да се пресели в съвършена свобода и с вечна радост.

Следователно Бхакти Йога ни налага своята безапелационна повеля да не мразим и да не отричаме нито един от многобройните пътища, които водят към спасението. И все пак младото растение трябва да се огради, за да бъде предпазено, докато не се е превърнало в дърво. Нежното растение на духовността ще умре, ако бъде изложено твърде рано на въздействието от постоянната промяна на идеите и идеалите. Мнозина могат да бъдат видени да подхранват своето празно любопитство в името на така наречения религиозен либерализъм, с непрекъснатото редуване на различни идеали. При тях чуването на нови неща се развива в един вид болест, в някакъв тип религиозна алкохолна мания. Тези хора искат да чуват нови неща с цел да получат една временна нервна възбуда и когато едно подобно вълнуващо въздействие вече е дало своя ефект върху тях, те са вече готови за следващото. За тези хора религията е един вид интелектуално приемане на опиум, и с това всичко се свършва. “Има и друг тип хора,” казва Бхагаван Рамакришна, “които са като перлената мида от приказката. Перлената мида оставя своето легло на дъното на морето и излиза на повърхността, за да улови капките от дъжда, завалял когато звездата Свати е в зенита си. Тя се носи по повърхността на морето с широко отворена черупка, докато не успее да улови една капка от дъждовната вода, а след това се гмурва дълбоко и достига леглото си, където остава да лежи докато не образува красива перла от тази дъждовна капка.”

Това действително е най-поетичният и силен начин, по който теорията за Ища-Нища някога е била излагана. Тази Ека-Нища или верността на един-единствен идеал е абсолютно необходима за начинаещия в практиката на религиозната отдаденост. Той трябва да казва заедно с Хануман² от Рамаяна: “Въпреки че знам, че Господ на Шри и този на Джанаки са проявления на едно и също Върховно Божество, все пак Рама с лотосовите очи е всичко за мен.” Или както е било казано от мъдреца Тулсидас: “Радвай се на всичко, стой с всички, приемай всяко име (на Бог), казвай ‘да’, ‘да’, но стой твърдо на своето място.” По-късно, ако търсещият поклонник е искрен, от това малко семенце ще израсне един гигант, подобно на индийското баняново дърво; то ще пуска клон след клон и корен след корен на всички страни, докато не покрие цялото поле на религията. Така истинският поклонник ще осъзнае как Онзи, който досега е бил неговият собствен идеал в живота, всъщност е боготворен чрез всички други идеали и всички секти, чрез всяко едно име и всички форми.

Десета глава
Методът и средствата

В коментара на Бхагаван Рамануджа върху Веданта сутрите можем да прочетем следното по отношение на методите и средствата на Бхакти Йога: “Достигането на Това става чрез разграничение, контролиране на страстите, практика, извършване на жертвоприношения, чистота и потискане на прекомерната радост.” Според Рамануджа, разграничението освен всичко останало е и разграничаването на чистата от нечистата храна. Според него храната става нечиста поради три причини: 1) поради естеството на самата храна, както в случая на чесъна и др.; 2) ако тя идва от лоши и отвратителни хора; и 3) поради физически нечистоти като замърсяване, косъм и др. Шрутите казват: “Когато храната е чиста, елементът на Саттва бива пречистен, а паметта става силна”; Рамануджа цитира от Чхандогя Упанишад.

Въпросът за храната винаги е бил жизненоважен въпрос за бхактите. Като оставим настрана крайностите, до които са стигнали някои от сектите на Бхакти, в основата на този въпрос за храната лежи голяма истина. Трябва да си спомним, че според философията на Самкхя, Саттва, Раджас и Тамас - които в състояние на хомогенно единство представляват Пракрити, а в хетерогенното си състояние, когато покоят им е нарушен, образуват вселената – са едновременно и субстанцията и качествата на Пракрити. Като такива те са материалите, от които е било създадено всяко човешко тяло, а преобладаването на материала на Саттва е това, което е абсолютно необходимо за духовното развитие. Материалите които ние получаваме чрез храната си в своята телесна структура играят голяма роля за предопределянето на нашето умствено устройство; затова трябва да обръщаме голямо внимание на храната която ядем. От друга страна обаче, по този въпрос, както и по много други, за фанатизма в който често изпадат последователите (на тези доктрини), не трябва да бъдат обвинявани техните учители.

Но това разграничение относно храната, в крайна сметка, е само от второстепенно значение. Същият откъс цитиран по-горе е обяснен от Шанкара в неговата Бхашя върху Упанишадите по съвсем различен начин, като в този коментар е придадено напълно различно значение за думата Ахара, която обикновено се превежда като храна. Според него “Ахара е онова, което се събира. Познанието за усещанията като звука и другите бива събирано вътре за радост на радващия се (Аза); пречистването на Ахара означава пречистването на познанието, което се натрупва чрез възприятията на сетивата. Думата ‘пречистване-на-Ахара’ означава придобиване на познание за възприятията, недокоснато от дефектите на привързаността, отблъскването и заблудата; Следователно, щом това познание или Ахара бъде пречистено, Саттва материалът на този който го притежава или вътрешният орган ще бъде пречистен и ще последва непрекъснат спомен за Безкрайния, чиято истинска природа е известна от писанията.”

Тези две обяснения са привидно противоречиви и все пак и двете са верни и необходими. Манипулирането и контролирането на онова, което може да бъде наречено фино тяло, или по-точно психическото състояние, е без съмнение по-висше от контролирането на грубото тяло или плътта. Но контролът върху грубото е абсолютно необходим, за да можем да достигнем до контрола на финото. Начинаещият следователно, трябва да отделя специално внимание на правилата за храненето, както те са достигнали до нас от времето на авторитетните учители; но екстравагантният, безсмислен фанатизъм, който е ограничил религията само до кухнята - както може да се види при много от нашите секти – и не е оставил никаква надежда благородната истина на тази религия някога да излезе на дневната светлина на духовността, е чисто и просто една чудата форма на материализма. Това не е нито Джнана, нито Бхакти, нито Карма; това е определен вид лудост и тези които се придържат към него по-скоро биха отишли в лудницата, отколкото в Брахмалока (рая). Затова виждаме, че разграничението относно храната е необходимо за достигането на това по-висше състояние, което не може да бъде лесно придобито по друг начин.

Контролирането на страстите е следващото нещо, на което трябва да се обърне внимание. Да бъдат възпирани Индриите (центровете на отделните сетивни органи в мозъка) от излизане навън към обектите на сетивата, да бъдат контролирани и подчинявани на властта на волята, е най-централната добродетел на религиозната култура. След това идва практикуването на въздържанието и себеотричането. Всички необятни възможности на божествената реализация в душата не могат да бъдат реализирани без борба и без такава практика от страна на търсещия поклонник. “Умът трябва винаги да мисли за Бог.” Отначало е много трудно умът да бъде принуден да мисли за Бог винаги, но с всяко ново усилие нашата сила да го правим нараства. “С практика, О сине на Кунти, и чрез непривързаност това бива постигнато”, казва Шри Кришна в Гита. А що се отнася до извършването на жертвоприношения, под това се разбира, че петте големи жертвоприношения (за боговете, мъдреците, душите на предците, гостите и всички живи същества - Панчамахаяджна) трябва да бъдат изпълнявани както обикновено.

Чистотата е най-първостепенната и здрава основа, върху която почива цялата постройка на Бхакти. Чистоплътността на физическото тяло и разграничението относно храната са лесни, но без вътрешната чистота и непорочност, те нямат абсолютно никаква стойност. В групата от качества които водят до чистота, както са изброени от Рамануджа, това са Сатя, истинност; Арджава, искреност; Дайа, правенето на добро на другите без нищо в замяна; Ахимса, ненараняването на другите. Този дълг за ненараняването е, така да се каже, задължителен за нас по отношение на всички същества. Той не се състои, както си мислят някои, само в ненасилието срещу хората и жестокостта към по-низшите същества; нито, както смятат други, той означава закрилянето на котки и кучета или храненето на мравките със захар и в същото време свободата да се нараняват събратята-хора по всякакви ужасни начини! Забележителен факт е, че всяка добра идея в този свят може да бъде доведена до отвратителна крайност. Една добра практика доведена до крайност и в същото време съгласувана с буквата на закона, се превръща в позитивно зло. Вонящите монаси от някои религиозни секти, които не се къпят, за да не би паразитите по телата им да бъдат убити, никога не помислят за дискомфорта и болестите, които носят на своите събратя-хора. Те обаче, не принадлежат на религията на Ведите!

Проверката за Ахимса е отсъствието на завист. Всеки човек може да направи добро дело спонтанно, под натиска някакво суеверие или свещеническа хитрост; но човекът който истински обича човечеството е този, който не завижда на никого. Лесно можем да видим как всички така наречени велики хора на света започват да си завиждат един на друг заради малкото име, заради дребната слава и заради няколко зрънца злато. Докато тази завист съществува в сърцето, човек е много далеч от съвършенството в Ахимса. Кравата не яде месо, нито пък овцата. Нима те са велики йогини, велики Ахимсаци? Всеки глупак може да се въздържи от яденето на това или онова; това със сигурност не го отличава много повече от тревопасните животни. Човек който безмилостно би мамил вдовиците и сираците и би извършвал най-долните постъпки за пари е по-лош и от звяра дори и да се храни само с трева. Човекът чието сърце никога не ражда ни една мисъл, с която да навреди някого, който ликува дори когато най-големият му враг преуспява, този човек е истинският бхакта, истинският йогин, той е Гуру на всички, дори да живее всеки ден от живота си от свинско месо. Затова ние винаги трябва да помним, че външните практики имат стойност единствено за развитието на вътрешната ни чистота. Когато точното спазване на външните съблюдения не може да бъде практикувано, е по-добре да запазим вътрешната си чистота. Но тежко и горко на онзи човек и онази нация, които забравят истинската, вътрешна духовна същност на религията, които механично се вкопчат в смъртоносна прегръдка с всички външни форми и никога не ги пуснат да си заминат. Формите имат стойност само дотолкова, доколкото са изражения на вътрешния живот. Ако престанат да изразяват живот – стъпчете ги безмилостно.

Следващото средство за постигане на Бхакти Йога е силата, Анавасада. “Този Атман не може да достигнат от слабия, казва Шрути. Тук се има в предвид и физическата, и умствената слабост. “Силните и решителните” са единствените способни ученици. Какво могат да направят слабите, немощни и грохнали хора? Те ще се разпаднат на парчета, когато мистериозните сили на тялото и ума се пробудят дори съвсем слабо чрез практиката на която и да било от различните видове Йога. “Младите, здравите и силните” са тези, които могат да пожънат успех. Затова физическата сила е абсолютно необходима. Единствено силното тяло може да понесе шока от реакцията, която произтича от опита за контрол върху органите. Този който иска да стане бхакта, трябва да бъде силен, трябва да бъде здрав. Когато крайно слаби хора се опитват да вървят по пътя на който и да било вид Йога, е много вероятно те да се разболеят от някакъв нелечим вид лудост или да отслабят умовете си. Доброволното отслабване на тялото наистина не се препоръчва за достигане на духовното просветление.

Умствено слабите хора също не могат да успеят в достигането на Атман. Човекът който се стреми да бъде бхакта, трябва да бъде бодър. В западния свят разбирането за религиозен човек е, че той никога не се усмихва, че един тъмен облак винаги трябва да виси на лицето му, което пък трябва да е силно издължено, а челюстите – почти деформирани. Хората с измършавели тела и изпити лица са подходящи за пациенти на лекарите, те не са йогини. Бодрият ум е този, който е постоянен и упорит. Силният ум е този, който прокарва своя път през хиляди трудности. А най-трудната от всички задачи – разрязването на мрежата на Майа, е работа запазена само за онези, които притежават гигантска воля.

Освен всичко друго, прекомерната радост трябва да бъде избягвана (Ануддхарша). Крайната радост ни прави неспособни за сериозен размисъл. Тя също така пилее енергиите на ума ни напразно. Колкото по-силна е волята, толкова по-малко тя се поддава на властта на емоциите. Прекалената веселост е напълно нежелателна, както и твърде голямата сериозност, и всяка религиозна реализация е възможна единствено когато умът е в едно стабилно и устойчиво състояние на хармонично равновесие.

По този начин човек може да започне да се учи да обича Бог.

Подготвителната себеотреченост

Вече свършихме с разглеждането на онова, което може да бъде наречено подготвителен етап на Бхакти и навлизаме в изучаването на Пара-Бхакти или върховната отдаденост. Сега ще говорим за подготовката за практиката на Пара-Бхакти. Всички тези приготовления имат за цел единствено пречистването на душата. Повтарянето на имена, ритуалите, формите и символите – всички те се изпълняват за пречистване на душата. Средството от най-първостепенно значение за това пречистване обаче, без което никой не може да навлезе в сферите на върховната отдаденост на Бог (Пара-Бхакти) е себеотречеността. Това плаши мнозина; и въпреки това, без него не може да има никакво духовно развитие. Във всички видове Йога тази себеотреченост е необходима. Това е крайпътният камък и истинското сърце на цялата духовна култура: себеотречеността. Религията е това: себеотречеността.

Когато човешката душа се отдръпне от нещата на света и се опита да навлезе в вътре в себе си, когато човекът – духът, който по някакъв начин се е конкретизирал и материализирал тук – разбере, че по този начин ще бъде разрушен и сведен само до материя, когато той извърне лице от материята - тогава започва себеотречеността, тогава започва истинското духовно израстване. Отречеността на Карма-йогина е под формата на отказването от всички плодове от неговите действия; той не е привързан към резултатите от своя труд; него не го е грижа за никаква отплата тук или в следващия живот. Раджа-йогинът знае, че цялата природа съществува за да може душата да придобие познание и че резултатът от всички преживявания на душата е за да може тя да осъзнае своето вечно различие от природата. Човешката душа трябва да разбере и реализира, че във вечността тя винаги е била дух, а не материя, и че това свързване с материята е, и може да бъде само временно. Раджа-йогинът научава урока на отречеността чрез своя собствен опит в природата. Джнана-йогинът трябва да премине през най-суровата себеотреченост от всички, тъй като още от самото начало той трябва да осъзнае, че цялата природа изглеждаща материална и веществена, е само една илюзия. Той трябва да разбере, че всичко което е някакъв вид проявление на сила в природата, принадлежи на душата, а не на природата. Трябва да узнае отначало, че цялото познание и целия опит са в душата, а не в природата; трябва веднага и по силата на чистото рационално убеждение да се откъсне от оковите на природата, позволявайки на природата и на всичко, което й принадлежи да си отиде, пускайки всичко това да си замине и се опитвайки да остане сам!

От всички видове себеотреченост, най-естествената е тази на Бхакти-йогина. Тук няма насилване, няма нищо от което да се отказваме, нищо което да “откъсваме” от себе си и с което насилствено трябва да се разделим. Отречеността на бхактата е лека, гладка, плавна и естествена като нещата около нас. Един мъж започва да обича една жена; след известно време той се влюбва в друга и оставя първата. Тя отпада от ума му леко, гладко и без чувството за някаква липса. Една жена обича мъж; после започва да обича друг и първият изчезва от ума й съвсем естествено. Човек обича своя собствен град, после започва да обича страната си и силната любов към малкия град изчезва естествено и леко. После той се научава да обича целия свят; неговата любов към страната му, неговият силен, фанатичен патриотизъм отпадат без той да бъде наранен, без проявлението на никакво насилие. Един човек без култура обича много силно удоволствията на сетивата; но щом стане културен, той започва да обича интелектуалните удоволствия, а сетивните му удоволствия стават все по-малко и по-малко. Нито един човек не може да се наслаждава на храната си толкова силно и с такова удоволствие както едно куче или един вълк, но едно куче никога не може да изпита удоволствията, които човек чувства от интелектуалните изживявания. Първоначално удоволствието се асоциира с най-низшите сетива; но веднага щом едно животно достигне до по-висше ниво на развитие, по-низшия вид удоволствия става по-малко активен. В човешкото общество, колкото по-близо е един човек до животните, толкова по-силни са неговите удоволствия от сетивата; а колкото по-извисен и по-културен е един човек, толкова по-голямо удоволствие изпитва от интелектуалните и другите по-фини занимания. По същия начин, когато човек се издигне по-високо от нивото на интелекта, по-високо от мисълта, когато достигне до нивото на духовността и на божественото вдъхновение, той открива там едно състояние на блаженство, в сравнение с което всички удоволствия на сетивата, и дори тези на интелекта, са като нищо. Когато луната свети силно, всички звезди избледняват; но когато слънцето изгрее, луната избледнява. Себеотречеността необходима за достигането на Бхакти не се придобива чрез умъртвяването на нищо, а просто се появява толкова естествено, колкото в присъствието на нарастващата силна светлина, по-слабите светлини стават все по-бледи и по-бледи, докато не изчезнат напълно. Така и тази любов към сетивата и интелекта става все по-слаба и бива отхвърлена и засенчена от любовта към Самия Бог.

Любовта към Бог се развива и приема форма, която е наречена Пара-Бхакти или върховна отдаденост. Формите изчезват, ритуалите отлитат, книгите биват изместени; образите, храмовете, църквите, религиите и сектите, страните и националностите – всички тези малки ограничения и окови отпадат от само себе си от онзи, който познае тази любов към Бог. Не остава нищо, което да го обвързва и да оковава неговата свобода. Ненадейно кораб се доближава до магнитна скала и неговите метални болтове и прегради биват привлечени и извадени навън, дъските му се разхлабват, отделят се една от друга и започват да се носят свободно във водата. По същия начин божествената милост разхлабва обвързващите болтове и прегради на душата и тя става свободна. Така в този вид себеотреченост, която съпътства отдадеността на Бог, няма суровост, няма сухост, нито борба или потискане. На бхактата не му се налага да потиска нито едно от своите чувства - той само се бори да ги направи по-силни и да ги насочи към Бог.

Втора глава

Себеотречеността на бхактата произтича от любовта

Ние виждаме любовта навсякъде в природата. Всичко което е добро, велико и възвишено в обществото, действа поради тази любов; всичко което е много лошо и демонично е същото действие на любовта, но погрешно насочено. Това е чувството, което поражда чистата и свята съпружеска любов между мъжа и жената, както и онзи вид любов, който стои в основата на задоволяването на най-низшата животинска страст. Емоцията е една и съща, но нейното проявление е различно в различните случаи. Това е същото чувство на любов, което в зависимост от това дали е добре или зле насочено, от една страна подтиква човек да прави добро и да раздаде всичко което има на бедните, а от друга то кара някои хора да прерязват гърлата на своите братя и да отнемат всичките им притежания. Първият обича другите, докато вторият обича себе си. Посоката на любовта е погрешна във втория случай, но в първия е правилна и вярна. Същият огън на който се готви храната, може да изгори едно дете, но ако това стане, вината не е в огъня; разликата е в това как огънят е използван. Любовта, силния копнеж за единение, силното желание от страна на двама да станат едно – и в крайна сметка, на всички същества да се слеят в едно – се проявява навсякъде в по-висши или по-низши форми.

Бхакти Йога е науката за висшата любов. Тя ни учи как да насочваме тази любов; тя ни учи как да я контролираме, да я управляваме и използваме, как да придаваме на любовта си нова цел и по този начин да достигнем най-висшите и най-великите резултати, или с други думи, как да я накараме да ни доведе до духовното блаженство. Бхакти Йога не казва “Отречи се”, тя само казва, “Обичай! Обичай най-Висшето!” – и всичко низше отпада самó от онзи, обектът на чиято любов е най-Висшето.

“Не мога да кажа нищо за Теб, освен че Ти си моята любов. Ти си красив, О, Ти си красив! Ти си самата Красота.” Това което в крайна сметка се изисква от нас в тази Йога, е нашата жажда за красота да бъде насочена към Бог. Какво представлява красотата на човешкото лице, красотата на небето, на звездите и на луната? Тя е само частичното осъзнаване на действителната и всеобхватна Божествена Красота. “Той свети и затова всичко останало свети. Чрез Неговата светлина всичко сияе.” Заемете тази възвишена позиция на Бхакти, която моментално ви кара да забравите своите малки индивидуалности. Оставете настрана дребните неща на света, за които егоистично сте се вкопчили. Не гледайте на човечеството като на център на всички ваши човешки или по-висши интереси. Застанете настрана като свидетел, като ученик, и наблюдавайте феномените на природата. Имайте отношение на личностна непривързаност към хората и вижте как това могъщо чувство на любовта действа и се развива в света. Понякога възниква малко съпротивление, но то се появява само в процеса на борбата за достигане на висшата и истинската любов. Понякога съществува малко борба или се случва да паднем леко; но всичко това е без голямо значение. Стойте настрана и позволявайте на тези стълкновения да се появяват свободно. Чувствате ги само когато сте във водовъртежа на света, но когато сте извън него и стоите просто като свидетел и като ученик, вие ще бъдете способни да видите, че съществуват милиони, милиони канали, през които Бог проявява Себе си като Любов.

“Навсякъде където има някакво блаженство, дори и в най-чувствените неща, съществува искра от това Вечно Блаженство, което е Самият Господ.” Зародишът на божествената любов се намира дори в най-низшите видове привличане. Едно от имената на Бог на санскритски е Хари, което означава, че Той привлича всички неща към Себе си. Той действително е единственото привличане, което си струва човешките сърца да чувстват. Кой може наистина да привлече една душа? Единствено Той! Мислите ли, че мъртвата материя може да привлече човешката душа? Това никога не е било и никога няма да бъде. Когато видите някой да тича след едно красиво лице, мислите ли, че това което действително го привлича, е шепа от добре подредени материални молекули? Това изобщо не е така. Зад материалните частици се крие играта на божественото въздействие и божествената любов. Невежият човек не осъзнава това, и все пак, съзнателно или несъзнателно, той бива привлечен от тази любов и единствено от нея. Затова дори най-низшите видове привличане черпят своята сила от Самия Господ. “Никой, О любима, никога не е обичал съпруга заради самия него; Атман - Господ който е в него - е този, заради когото съпругът е обичан.” Любящите съпруги могат да осъзнават или да не осъзнават това; и въпреки това, то е вярно. “Никой, О любима, никога не е обичал съпругата заради самата нея, а Азът в съпругата е този, който е обичан.” Подобно на това, никой не обича едно дете или каквото и да било друго в света, освен заради Онзи, който е вътре в него. Господ е великият магнит, а всички ние сме като железните стружки - непрестанно сме привличани от Него и всеки от нас се бори да Го достигне. Всички наши борби в този свят положително не са насочени към егоистична цел. Глупаците не знаят какво правят: целта от работата на техния живот е в крайна сметка да се доближат до великия магнит. Всички огромни борби и битки в живота имат за цел да ни заведат до Него, за да станем едно с Него.

Бхакти-йогинът обаче, знае смисъла на борбите в живота; той разбира това. Той е преминал през дълга поредица от такива борби, знае какво означават те и горещо желае да бъде свободен от всички стълкновения; той иска да избегне сблъсъка и отива директно в центъра на всяко привличане, великия Хари. Такава е себеотречеността на бхактата. Това мощно привличане по посока на Бог кара всички други привличания да изчезнат за него. Тази могъща безкрайна любов към Бог, която влиза в сърцето, не оставя място за никаква друга любов там. И как би могло да бъде другояче? Бхакти изпълва сърцето му с божествените води от океана на любовта, който е Самият Господ; там не остава място за никаква малка любов. С други думи, себеотречеността на бхактата е Вайрагя или непривързаност към всички неща, които не са Бог; това произтича от Анурага или голямата привързаност към Бог.

Това е идеалната подготовка за достигането на върховната отдаденост и любов. Когато дойде тази отреченост, за душата се отварят вратите да премине нататък и да достигне възвишените сфери на върховната отдаденост или Пара-Бхакти. Тогава ние започваме да разбираме какво означава Пара-Бхакти; и единствено човекът, който е влязъл в свещения храм на Пара-Бхакти има правото да казва, че всички форми и символи са безполезни за него като помощи за религиозната реализация. Единствено той е достигнал това върховно състояние на любов, което се нарича от всички братство между хората; останалите само говорят. Този човек не вижда разграничения; могъщата река на любовта е навлязла в него и в човека той не съзира човек, а навсякъде вижда единствено своя Любим. Неговият Хари сияе за него във всяко лице. Светлината на слънцето или на луната са изцяло Негови проявления. Каквато и красота или възвишеност той съзре, за него те са изцяло Божии. Такива бхакти все още живеят на света; той никога не остава без тях. Ако такъв човек бъде ухапан от змия, той просто казва, че е дошъл пратеник от неговия Любим. Това са единствените хора, които имат право да говорят за универсално братство. Те никога не чувстват възмущение или гняв; техните умове никога не реагират под формата омраза или завист. Външното и сетивното е изчезнало от тях завинаги. Как биха могли да се гневят, когато чрез своята любов те са способни винаги да видят Реалността зад сетивата?

Трета глава

Естествеността на Бхакти Йога и нейната основна тайна

“От онези които Те боготворят с неотклонно внимание и онези, които почитат Недиференцираното, Абсолюта, кои са по-велики йогини?” – попитал Арджуна Шри Кришна. Отговорът бил: “Онези които концентрират умовете си върху Мен, които Ме почитат с непроменливо постоянство и са надарени с най-силна вяра, те са Моите най-добри поклонници, те са най-великите йогини. Онези които боготворят Абсолюта - Неописуемия, Недиференцирания, Вездесъщия, Немислимия, Всеобхватния, Неподвижния и Вечния - като контролират играта на своите сетива и подхранват разбирането за идентичността на всички неща, те също - заети с вършенето на добро на всички живи същества - идват само при Мен. Но при онези, чиито умове са отдадени на непроявения Абсолют, трудностите на борбата по пътя са много по-големи, защото действително, само с голяма трудност може да бъде изминат пътя към непроявения Абсолют от някое въплътено същество. Тези които са предложили всички свои действия на Мен, и се уповават изцяло на Мен, медитират върху Мен и Ме боготворят без никаква привързаност към нищо друго – тях, Аз бързо издигам над океана на вечно повтарящите се прераждания и смърти, тъй като техния ум е изцяло привързан към Мен” (Гита, ХІІ).

Тук се имат в предвид Джнана Йога и Бхакти Йога. Може да се каже, че в горния пасаж са дефинирани те. Джнана Йога е величествена; тя е много извисена философия; ние често сме склонни да се излагаме на големи опасности опитвайки се да ръководим живота си от някакъв вид философия. Може да се каже, че този свят е разделен на хора с демонична природа, които смятат грижата за тялото за единствената цел и смисъл на живота, и такива с божествена природа, които осъзнават, че тялото е просто средство за постигане на целта, един инструмент, който е предназначен за постигане на култура от душата. Дяволът може и наистина цитира писанията за своя собствена цел; и изглежда, че по този начин пътят на познанието често предлага оправдание за това, което върши лошият човек. Това е голямата опасност в Джнана Йога. Но Бхакти Йога е естествена, мила и нежна; бхактата не лети толкова нависоко, колкото джнанинът и затова той няма как да има толкова големи падания. Но разбира се, докато превръзката от очите на душата не бъде премахната, тя не може да бъде свободна, независимо какъв път следва.

Ето един откъс, който показва как в случая на една от благословените Гопи, веригите на порока и добродетелта, и двете оковаващи душата, са били строшени. “Огромното удоволствие от медитацията върху Бог премахна обвързващите последствия от нейните добри дела. След това безкрайното нещастие на нейната душа поради това, че не може да Го достигне, отми всички нейни грешни склонности; и после тя стана свободна” (Вишну Пурана). Следователно най-важната тайна на Бхакти Йога е да разберем, че различните страсти, чувства и емоции не са погрешни сами по себе си; само че те трябва да бъдат внимателно контролирани и да им се даде по-висша посока, докато не достигнат най-възвишеното състояние на съвършенство. Най-висшата посока е тази, която ни отвежда при Бог; всяка друга е по-низша. Откриваме, че удоволствията и болките са състояния, които много често се повтарят в нашия живот. Когато човек чувства болка, защото не притежава богатство или нещо друго от света, той дава погрешна посока на това чувство. Болката има своя смисъл. Нека човек чувства болка, че не е достигнал най-Висшето, че не е достигнал Бог и тази болка ще бъде за негово спасение. Когато се радвате, че имате шепа монети, вие придавате погрешна посока на способността си за радост; на нея трябва да се даде по-висша посока, тя трябва да служи на най-Висшия Идеал. Удоволствието от такъв вид идеал със сигурност трябва да бъде нашата най-голяма радост. Същото важи и за всички останали наши чувства. Бхактата казва, че нито едно от тях не е погрешно, той ги улавя и неотклонно ги насочва към Бог.

Четвърта глава

Каталог: Bhakti%20Yoga

Изтегляне 0.84 Mb.

Сподели с приятели: