Глава седма - Захар с кафето ви?

ой изглеждаше познат. Сигурен, че е посещавал нашата църква преди, аз напуснах мястото си в редицата в Старбъкс и отидох да го поздравя.

„Хей, как я караш?“

Очите му се присвиха, ставайки му неприятно, че съм го разпознал. Но можех да си въобразявам.

„Махай се от мен!“ Той беше груб.

Това трябва да е шега, помислих си аз. Така че продължих да вървя към него.

„Махай се от мен! Махай се от мен!“ Сега той беше непреклонен.

Каквото и да беше това роптаене, не можах да го разгадая. Но реших да играя играта. Промъкнах се по-близо. Това само го обезпокои повече, така че той ми направи знак „да спазвам дистанция“. Очевидно, той не искаше да се приближа. Спрях.

„Махай се от мен! Аз те връзвам…!“ А? Бях като прикован. „Ти си гроб, пълен със сухи човешки кости! Ти религиозно нещо, махай се оттук!“

Чувайки последната реплика, аз се оттеглих. Но бях хванат напълно неподготвен.

По-късно ми беше трудно да повторя цялата история на жена ми. Никога през живота си не съм се чувствал толкова зашеметен. Напълно наранен и отвратен от инцидента - това беше всичко, за което можех да говоря дни наред. Какво бях направил на човека, за да го ядосам толкова! Да се моля за него и да се моля на Господ за прошка затова, че бях го засегнал, е един начин да не излезе инцидентът от ума ми. Той се беше загнездил упорито.

До онзи ден.

Защо, ме попита Господ, се държа за лошите неща повече, отколкото се държа за благословенията? Това привлече вниманието ми. След това Той продължи да освобождава ума ми от епизода в Старбъкс.

По същество, ние даваме сила на това, на което предаваме сърцата си да размишляват. Да размишляваме върху Божието Слово, е да му дадем власт в нашия живот. Но лежейки будни през нощта, прехвърляйки в умовете си това, което хората са ни казали или направили, упълномощава проклятието. Всеки път, когато размишляваме върху негативното твърде дълго, ние се придвижваме по-близо до страната на проклятието. Това ни прави по-уязвими да се съгласим с дух, който се противопоставя на Божията природа. Неумишлено, такова съгласяване (без значение дали го съзнаваме, или не), ще ни донесе не толкова приятно наследство.

Приемането на обвинение и предаването му в нашия дух кара да си отиде това, което Бог е казал. Сграбчвайки лъжата, ние изтърваме истината. Ние лесно пренебрегваме думи като: „Божията ръка е върху теб и Той е запазил добри неща за теб. Той иска да извърши велики неща в Царството чрез теб“. За нас те стават нещо красиво, което някой се е предполагало да каже, въпреки че те са истина. Трудно е да продължаваме да държим това, което е истина, ако прегърнем проклятието.

Дори в ситуация, когато чуваме за трудностите и болката на други хора, нашите реакции имат значение. В действителност, нашите реакции са добър индикатор за това, дали разбираме сърцето на Бог, когато става въпрос за другите хора. Отхвърляме ли желанието да се радваме, когато им е трудно (особено, ако те са ни наранили), или радостно казваме или мислим: „Знам го! Знам го! Те се забъркаха с мен и Бог ги пипна“. Това едва ли е Божието сърце. Нито пък е сърцето на един много добър баща. Обича ли Бог повече мен, отколкото обича тях? Ако е така, Той отмъщава ли си заради мен? Не, Исус дойде, за да ни освободи от проклятието, а не да прибави към него.

Избирането на живот или смърт е постоянен процес. Ние трябва да пресяваме десетки хиляди действия, ситуации, мисли и думи, които идват към нас ежедневно. Ние можем или да ги вземем, или да ги отхвърлим. Но те не винаги са явни, пристигащи със съобщение. Понеже ние знаем, че дори ако наш приятел ни предложи отрова и ни каже: „Аз съм твой приятел, изпий тази отрова. Ако не я изпиеш, не ме обичаш“, ние нямаме проблем да кажем: „Не“. Обаче смъртоносната отрова, която ни впримчва в пагубно съгласяване, може да бъде неуловима в своето представяне, но опакована в силата на предложението и суеверието.

Средствата, които разпространяват страха от болестите, са многобройни днес и ние постоянно трябва да се съпротивяваме на тяхната атака. Никога не подценявайте силата на думите, дори от привидно невинни коментари. Мислите, които произвеждат страх от неизвестното, са отровни и не трябва да им бъде давано никакво време или място в нашия умствен „списък с да направя това“. Притчи 23:7 ни казва: „Както мисли в сърцето си, такъв е и той“.

Бог е изцяло съсредоточен върху създаването на живот и пресъздаването на Себе Си вътре в нашите умове, така че да можем да имаме ума на Христос. Избирането на живот ни дава способността постоянно да повтаряме нещата, които удвояват или умножават живота на Неговия Дух. Ако нещо не прокламира живот в нашия дух, тогава не трябва да го приемаме, дори и да е от най-добрия ни приятел!
Опитността на чуването
Идва време за друго хранене и сте в друг ресторант, но това е ресторант, в който никога преди не сте били. Когато вземете менюто, очите ви хвърлят бърз поглед на списъка и прескачат нагоре-надолу, за да откриете нещо познато. Вие сте леко затруднени. Какво да ядете? Изведнъж, келнерът идва със своя химикал и тефтер и вие осъзнавате, че не сте готови с поръчката. Вие се нуждаете от малка помощ при избора.

Питате: „Има ли нещо тук, което да ми препоръчате?“

Той ви посочва едно предястие. „Това наистина е известен артикул и аз съм го ял. Страхотно е! Препоръчвам ви го“.

„Вие сте го яли?“

„Да, ял съм всичко тук в менюто. Мога да ви го препоръчам, няма да сбъркате“. Той изглежда правдоподобен, така че вие поръчвате.

Историята би била различна, ако той отговори: „Не, не съм ял тук. Просто си изберете нещо. Всичко е едно и също“. В този случай вие или си тръгвате, или си избирате нещо сами. Но тогава тежестта на препоръката на служителя е важна.

Хората, които препоръчват нещо, го правят, защото са го опитвали и техният вкус е предразположен към него.

Аз разбрах това по един много реален начин преди много години, докато говорех на една конференция в Куернавака, Мексико. Това беше едно голямо събрание от няколкостотин души от различни църкви от цяло Мексико. Когато пристигнах, бях придружен от обучени разпоредители до първия ред. Директно пред мен имаше три гигантски говорителя, подредени един върху друг. Докато чаках да започне службата, аз не си помислих наистина къде бях седнал. Когато тимът за хваление удари първия акорд, разбрах понятието за Сблъсъка. Спрях да чувам и започнах да отвръщам на вибрациите, минаващи през тялото ми. Спомням си възприемането на този момент повече от всичко, което беше изпято.

Как чуваме Бог, е важен аспект за получаване на благословение. Святият Дух постоянно ни говори за благославяне (вижте Марк 4:3-9). Вземете за пример притчите, които Исус говореше. За слушателите, историите на Исус бяха просто това – истории. Значението и истината бяха скрити от тях. Разбирането на истината беше техният билет към истинската свобода. Но въпреки че всички те имаха уши, те не ги разбираха (вижте Марк 4:10-12). Той наистина иска да знаем тайните на Божието Царство. Думата тайна просто означава, че това не може да бъде открито с един случаен бърз поглед. Това, преведено на моя език, е като „нещо, което не може да бъде видяно чрез естествено разбиране“. Да има среща в присъствието на Господ, прави някой да види тайните от гледната точка на Христос и тогава те повече не са тайни. Тези тайни карат човека да благославя, когато обстоятелствата могат да го карат да иска да проклина ситуацията.

Неверието и съмнението също могат да правят това. Получавали ли сте някога нещо от някого и първата ви мисъл да е била: „Чудя се какво иска той от мен?“ Хора, които им е трудно да се доверят поради неизпълнени обещания, а може би и защото са били измамени в някаква форма, ще им е трудно да приемат благословение, което им се дава. Бог не разочарова. Разочарованието идва от предубеждение, което никога не е било от Бог. Бог е съсредоточен върху решенията, а не върху разочарованията. Благословението е пълно с Неговите намерения за вашия живот, които са разкрити чрез Неговото писано Слово, но се освобождават като катализатор, когато са изговорени или са в молитва за някого.

Отхвърлянето на благословението не е единственото предизвикателство. Временното приемане на благословението и после обезценяването на неговата сила, както и оставянето да си отиде, е друго предизвикателство.

Вярващите могат да вземат святите неща на Бог (като пророческо слово) и да ги хвърлят пред хора, които очевидно не ги ценят. Не е приятна гледка, когато свинята стъпква Божиите неща под краката си. Ние губим благословението, понеже някой, който презира пророчеството, е повече запознат с проклинането отколкото със силата в благославянето.

Те не трябва да бъдат изненадани, ако се открият набутани в същите обстоятелства след години. Обаче, на нас ни е даден катализатор от Бог, който да ни избави и да ни доведе в пълнота на живот на радост и изобилие. Отвръщането от словото на благословение води до вбесяващи периоди, които просто се повтарят отново и отново. Ние трябва да се съгласим с благословението. Въпреки че изглежда по-лесно да се вярва на лъжата вместо на истината, и двете изискват подобно действие – вяра в нещо по-голямо от нас. Ако на лъжата или проклятието им е даден живот чрез вярване в тях, тогава те стават по-големи от нас, а не след дълго те заемат позиция на власт до точката да поглъщат нашите мисли и да разкъсват надеждите ни.

Така че къде ще падне семето на Словото в живота ни? Край пътя, където да бъде открито от птиците на скептицизъм? Където слънцето може да опърли и да изгори всяка радост от живота? Задушавано от грижите за живота? Не трябва да бъде по този начин. То може да падне в сърцата ни, в плодоносната почва на вярата. Ние можем да станем опитни в боравенето с непресторената истина чрез благославянето, а това ще ни предпази да не бъдем измамени от проклятията.

Действията на проклинащите никога не намират благосклонност, без значение колко много се опитват да оправдават причините за действията си. При този човек, мисълта, че някой му е пречел, е довело до насилствена смърт. Гневът му произхождал от живот на проклинане, а яростта на пътя, била просто още една стъпка в тази прогресия. Това му струвало неговото наследство и всяко благословение, което било на негово разположение. Ако той беше благославящ, резултатът можеше да бъде много по-различен. Проклинането в някои случаи е въпрос на живот и смърт на тялото; в други случаи е въпрос на живот и смърт на душата.

Спомнете си за момент притчата за блудния син и за неговия по-голям брат. Въпреки че по-големият брат вярно служеше в дома, той беше обиден от своенравието на брат си. Той също беше обиден от незаслужената любов, която баща му имаше към този разточителен син. На него му беше много трудно, когато брат му се върна и когато беше възстановен в благосклонния статус, а също така беше направено парти в чест на неговото завръщане (вижте Лука 15:11-31). В същия ден той беше смаян да научи от баща си, че е можел да има парти през цялото време. Той е можел да празнува с приятелите си постоянно. Той не е можел да се наслаждава на своето наследство поради гнева и несправедливостта към своя брат. Неговото проклинане му пречело да има взаимоотношение с баща си. Вместо това се задоволявал само с работно взаимоотношение. Той никога не открил интимността, на която можел да се наслаждава с баща си. Сърцето му било на другия полюс от това на баща му. Неговата природа била по-близка с проклинане и съдене само на обстоятелствата, докато тази на баща му била разположена повече към благославяне. Тъй като бащата имал благославящо сърце, той можел да види чрез вяра в бъдещето и да види завръщането на сина си. По-големият брат никога не разбрал желанието на баща си да благославя брат му.

Нашето наследство може да бъде задържано, понеже не виждаме с очите на благословението както нашият небесен Баща. Принципът за сеенето и жъненето определено работи тук. Когато проклинаме и говорим срещу милостта и волята на Бог, нашия Баща, ние сме заслепени и не можем да видим нашия дял в наследството.

Тези, които благославят, виждат неща в противоположния дух от този на световната система, който е повече предразположен да проклина всеки, който не е толкова окаян като тях. Божието Царство е приложимо днес. Въпреки че сме в този свят, ние не сме част от неговата система. Божието Царство е Царство, обявяващо добри новини. Тази световна система, обаче, обявява робство чрез проклинане. Този начин на живот е изпълнен с гняв и с много недоверие. Хората, които са свързани с проклинане, са повече склонни да мамят без угризение на съвестта, понеже проклинането закоравява сърцето.

В евангелието на Йоан това противоречие на културата е смело посрещнато.

Плодовете на Духа са любов, радост, мир, търпение, милост, доброта, вярност, благост, самоконтрол (вижте Галатяни 5:22-23). Това са атрибути на благославяне. Интересно е, че те са споменати като плодове на Духа. Тези качества са развити в онези хора, които са склонни да благославят. Благославянето не оставя никакво място за тъмната страна на проклинането. Изкуството на благославяне има своя си начин да изтласка това, което не е му е мястото там. Проклинането е изтласкано и не намира никакво място да предприеме атака.

Любовта и милостта, които се открояват, са характеристики на Неговото Царство. Те изтласкват гнева и фалшивите осъждения. Културата на благославяне и културата на проклинане са винаги във война. Благославянето води до вяра и до угаждане на Господ, докато културата на проклинане води до неверие и осъждение. Ефесяни ни казва да се облечем с новата си същност, която е създадена в Божия образ. Да оставим лъжата (проклинането), да говорим истината (благославянето) един на друг. Не давайте място (възможност) на дявола. (вижте Ефесяни 4:25-28).

Дяволът търси възможности да изврати и замърси чрез проклинане това, което Бог е благословил,. Много пъти, когато това ни се случва, ние изстрелваме обратно реактивни снаряди и преди да разберем, ние сме срещу проклинане с още повече проклинане. И си тръгваме от това с чувство на осъждение. Единственият начин да спечелим тази война е не да се противим на злото със зло, а да даваме благословение. Нищо не обезоръжава проклинането повече от това да даваме в замяна благословение. Благословението винаги триумфира над проклятието. Исус каза, в Лука 6:28: „Благославяйте тези, които ви кълнат, молете се за тези, които се отнасят зле с вас“. Ето тук я имаме – стратегията за побеждаване на дявола. Дяволът се опитва да ни изкуши да се борим срещу злото със зло. Исус каза, че победата е в благославянето. Запомнете, благославянето е обявяване на Божията възнамерявана благосклонност за тях, а не това, което заслужават. Благословени са милостивите; те ще получат милост. Благославянето и милостта са партньори, и когато ги показваме, ние жънем благоразположението, което те носят. Не знам някой, който да не се нуждае от повече благосклонност или милост.

Да се говори благословение, е съгласяване с това, което Бог вижда като потенциал в живота. В същото време, когато даваме това съгласяване, врагът се опитва да открадне вярата ни в Божието Слово, като рисува различна картина за нашата съдба. Дали е атрактивна, или мрачна, ние не трябва да вярваме на заместващите заглавия на врага за деня. Божият Дух ще „издигне стандарт“ срещу врага (вижте Исая 59:19 NKJV). Повечето хора разглеждат този стих така: „Когато врагът дойде като потоп, Духът на Господа ще издигне стандарт срещу него“. Обаче, първоначално това е било преведено така: „Когато врагът дойде, като потоп Духът на Господа ще издигне стандарт срещу него“. Запетаята е като благословението – когато благославяме, ние променяме значението от „врагът е силен като потоп” в „Господ е потопът”, който ни защитава в завоюването.

Стандартът е бил знаме, което показва, че битката все още продължава. Мисля, че стандартът, който развяваме, е благославянето и той обръща посоката на битката в победа. Начинът, по който дяволът ни поразява, е да ни придума да се съгласим с него, както беше в случая с Валак и Валаам (вижте историята в Глава трета). Дяволът може да не е единственото предизвикателство за приемането на благословение. Израстването в среда, където благославянето не е изявявано от някой родител или настойник, може да изглежда трудно. Следователно, ако хората ни ругаят, ние веднага се защитаваме със съответен залп от същите неща. За щастие, ние имаме възможността да променим тактиките си и очакванията си чрез развиване на благодарно сърце, което дава благославяне вместо проклинане.

Тези, които се научат да благославят изкусно, ще достигнат до своята съдба много по-бързо. Тези, които си мислят, че силата им лежи в тяхната закоравялост на сърцето и ума, за да сломяват някого с думи, са по-далеч от Божия план, отколкото знаят. Благославянето е един начин, по който показваме, че наистина се доверяваме на Бог, защото оставяме изхода на Него. Проклинането може да се усеща като добро за момента от грубата страна на нашата плът, но крайният резултат е, че ние падаме в същата яма като нашия враг. Правилата на дявола съдържат план да ви накара да гледате към области на неизпълнени желания и да обвинявате Бог за това, че е бил неверен към вас. Не звучи ли това нелепо? Е, помислете – оплакването е един начин да кажем: „Боже, Ти не Си Си свършил добре работата да се погрижиш за мен, защото...не знам си какво “. Оплакването беше главното нещо, което ядосваше най-много Бог в децата на Израел, докато бяха в пустинята. Да отхвърляме благославянето, е да отхвърляме Божието пророческо влагане в живота ни. Забелязвали ли сте, че понякога, когато се опитвате да благославяте някои хора, те извършват нещо долно?

Някои са толкова сломени, че всяко благословение, поставено върху тях, ще им изглежда чуждо. Но ние трябва да продължаваме да благославяме, позволявайки на Духа да работи и да разчупва щита на смърт около тях. Когато веднъж са свободни, те ще станат силни проповедници на благославянето. Бог изговори благословение върху Авраам, за да може той да стане благословение за всички семейства по земята. Бог каза:

Авраам стана благословение за всички семейства, понеже, когато Бог го благослови, той прие това. Ако Авраам не беше приел благословението, тогава той нямаше да може да бъде баща на много народи. В такъв случай Яков нямаше да може да бъде наблизо, за да положи ръце върху синовете си и да декларира Божието намерение за бъдещите поколения.

Всяка декларация на Бог върху живота ни изисква отклик. Това е съществено за приемане на благословение. На Мария не й струваше нищо да отговори на ангела, съобщаващ й безупречния замисъл. Тя каза: „Не знам как може да стане това, тъй като не съм била с мъж, но въпреки това, ‘нека да ми бъде според твоето слово“’. Тя не можеше да разбере логиката как може да стане това, защото то със сигурност не беше нормално. Въпреки това тя прие декларацията върху живота й като благословение от Господ. Нейният отговор излезе от едно смирено и благоразположено сърце. Обаче, аз чувам хора да казват, че когато получат пророческо слово, те го слагат на рафта. Никъде Писанието не говори за рафт, на който да слагаме пророческите слова. Ако не е Бог, защо трябва да си разхвърляте рафтовете с тях?

Просто приемете словото на благословение и оставете останалото на Святия Дух. Пророческите слова, които дават живот, трябва да се вярват, да се приемат и да се поливат чрез молитва. Мария, майката на Исус, направи това (вижте Лука 1:38). Вместо да се опита да си го представя, Мария просто се съгласи с Бог. Вярването и приемането на словото на Господ не оставя никакво място за врага да си играе умствени игри, както направи с Адам и Ева в Градината. Той прави това, като ни задава въпроса: „Каза ли наистина Бог…?“ Когато вярваме на Бог, нашите сърца са чувствителни към Него и ние сме добра земя, готова за семето на живота. Вместо да повтаряме заплахите и последствията, защо да не ги благославяме с потенциала на Божията благосклонност. Старата поговорка е истина: „можете да хванете повече мухи с мед отколкото с оцет“. Някои са използвали оцет години наред, понеже те са израснали в оцет. Исус иска да имаме вкус на мед, така че да не се връщаме в оцета. Защо не опитате нещо такова?

Ние естествено сме привличани от хора, които благославят, дори и да ни искат парите! Има една банка близо до дома ми, която местни групи и организации използват за набиране на средства. За набирането на средства за своите събития гимназиите понякога използват групи от абсолютни лидери, за да привлекат вниманието. Забелязах, че хората им дават пари, понеже те са пламенни в това, което правят. Също забелязах, че получават най-много пари не тези, които, съобщават целта за набирането на средства, а онези, които благославят другите, като казват: „Бог да ви благослови“. Посланието им беше: „Аз не търся нищо в замяна, нито пък ще ви кажа всичко, към което се стремя, но просто ви благославям“. Отношения като това отделят организации като Армията на спасението от другите. Те благославят другите, като демонстрират даващото сърце на Бог. Почти всички биха благославяли, когато им е дадено нещо в знак на благодарност. Но когато можем да благославяме, без да трябва да получим нещо в замяна, тогава ние се приближаваме до сърцето на Божието Царство.

Отвеждайки Ренди настрани, аз го предупредих: „Те няма да ти подарят кон. Искат само да изхвърлиш боклука“.

Ренди не се повлияваше лесно. „Не, те ще ми подарят кон!“

„Имал ли си някога преди това кон?“, настоявах аз. „Помисли човече, помисли!“

Но той все още беше настроен да получи този кон, така че аз не преставах. „Само помисли за това. Какво те кара да мислиш, че ще получиш кон?“

„Ти не знаеш за какво говориш“. Защитаваше се Ренди.

Скоро след като родителите ми надушиха разискването ни, татко увери Ренди, че когато му дойде времето, той ще може да има кон. Аз се занимавах с Ренди, докато по-големият авторитет не остави повече съмнения. Тогава аз се покаях за това, че играх като адвокат на дявола.

Когато Ренди повярва, аз повече нямах никаква сила или власт над него. Когато веднъж изберем живот и се съгласим с това, което казва Бог, съмнението губи своята сила. Приемайки обидите, всяко слово, посято в живота ни чрез благословения, започва да загубва значението си, понеже обидите изглежда са отнели надеждата, че нещо добро може да се случи. Всички ние знаем, че отлаганата надежда прави сърцето болно. Имах един такъв разговор с едно от децата ми. Синът ми беше убеден, че неговият приятел знаел за какво говори той, а аз не.

Объркан, аз попитах: „Ти вярваш на твоя малък приятел, който не е живял повече от 15 години и никога не е пътувал извън страната, нито е карал автомобил, повече отколкото на моята дума?“

Отговорът му беше болезнен. „Е, той познава някого, който познава някого, който пък познава някого….“

Знаех накъде води това. „ОК, върви и нека той да те благослови“.

Нашата поддръжка изтича от този, на когото изберем да вярваме. Когато Святият Дух ни подтиква да не избираме нещата, които са противни на природата на нашия небесен Баща, то е защото Той очевидно знае по-добре.

Истината за благословението е тази – ние можем или да изберем да живеем благословени, или проклети. Бог няма да ни насили и никой няма да ни извие ръката, за да изберем едното от двете. Дори израилтяните, Божият народ, трябваше да изберат.
Днес викам небето и земята за свидетели против вас, че положих пред вас живота и смъртта, благословението и проклетията; затова, изберете живота, за да живееш, ти и потомството ти; избери да любиш Господа твоя Бог …това е животът ти и дължината на дните ти…(Второзаконие 30:19-20).
Беше или едното, или другото, но те не можеха да имат и двете. Да „живеем“ и да имаме „живот“, означава, че сме „дошли до пълнотата на това, което Бог е възнамерил“. Бог е възнамерил изобилен живот. Живот, преминал в Божието благословение, не познава никаква посредственост. В тази позиция благословението на земята е освободено към нас и ние се наслаждаваме на цялостен живот.

Бог прави благословенията толкова постижими и достъпни. Религията прави това толкова невъзможно и трудно за постигане. Но благословенията са достижими и близки до нас. Те са за тук на земята и Бог знае, че ние се нуждаем от тях.

Като дете си спомням времето, когато се прибирах у дома от училище и разказвах на мама: „Този и този казаха, че съм отвратителен“.

Дочувайки разговора, брат ми се намесваше: „Отдавна ти казвам това“.

Без да му обръща внимание, майка ми потвърждаваше любовта си към мен.

„Погледни ме! Казваше тя: „Аз мисля, че ти си най-доброто нещо, което някога се е случвало в живота ми. Радвам се за деня, в който ми казаха, че имам син“. Майка ми беше такава радост. Тя ме учеше, че аз имам избор дали да слушам децата в училище, или тези, които ме обичат. Въпросът е кого ще слушате вие? Отговорът на този въпрос е повратната точка към успеха?

Могат да дойдат ситуации, които да ни разтърсят до сърцевината ни. Точно както моя инцидент в Старбъкс. Но аз научих един урок на живота. Мислейки върху драмата в Старбъкс, това позволи на обвинителя да стане част от моя живот. Размишляването върху думите на човека отново и отново без никакви отговарящи на удара думи на благословение беше отслабващо. Аз приемах проклятието и отхвърлях благословението. Така че трябваше да направя обратното. Божието решение за моята дилема беше да размишлявам върху Божиите обещания за мен като син и да благословя човека, който изсипваше проклятията. Нищо не измива и не имунизира ума срещу проклятието както уверението на бащата към сина. И така, без значение дали проклятията идват очаквано, или се промъкват, ние можем да се научим да отговаряме в силата на благославянето. Бог е добър и Той е истинен. Ако Неговите намерения към нас изглеждат твърде добри, за да са истина, това е, защото Той е добър и е истинен. Вярвайте на това, което Той казва за вас, за да преуспявате и да бъдете в здраве.