Глава пета - Благоразположението на брат ми

ългото чакане свърши. От деня, когато избяга от гнева на брат си, той предполагаше, че това вероятно ще дойде. Сега това беше ден преди неизбежната среща – или щеше да бъде борба? Той не знаеше. Измамването на брат му изглеждаше толкова голямо на времето и почти непростимо сега. Как можеш да срещнеш брат си, след като се престори на него, излъга слепия си баща и открадна това, което принадлежеше на брат ти? Страхът почти го надвиваше. Яков се изправи, когато видя пратениците си да се връщат. Те бяха ходили да се срещнат с Исав и да му кажат за неговото идване. Може би това не беше добра идея в края на краищата.

Пратениците докладваха: „Ние отидохме при брат ти Исав, а и той идва да те посрещне с четиристотин мъже“ (Битие 32:6).

Яков се обезпокои. Четиристотин мъже! Това звучи като армия. Защо, Исав може да ги убие всичките и да им вземе притежанията и жените! Той не трябва да се паникьосва пред своето семейство и родственици. Смелост – Яков се нуждаеше силно от нея. Но 400 мъже! Исав не идваше за семейна среща, а по-скоро за отмъщение. Това беше. Страх и изтощение дойдоха върху Яков и той бързо реши да раздели хората си и стоките си на различни групи.

Той разсъждаваше: „Ако Исав дойде върху едната група и я нападне, тогава групата, която остане, ще избяга“ (Битие 32:8). Поне това беше, на което се надяваше!

Нещо липсваше в живота на Яков, въпреки че изглеждаше, че има всичко, което един човек по неговото време може да иска – жени, деца, слуги и животни (волове, магарета и стада) (вижте Битие 32:5). Той избяга без нищо, но сега се връщаше у дома богат. Моделите на измама и мошеничество, които бяха белязали Яков, бяха нещо, върху което той никога наистина не беше се спирал или опитвал да се справя. Тези модели бяха очевидни от времето, когато измами Исав за благословението на първородството, до работенето му 14 години, за да се ожени за жената, която искаше, и до промяна на заплатата му седем пъти!

Исав. Защо тази работа с брат му висеше като камък на врата му?! Вече искаше всичко да беше свършило! Но Яков знаеше, че няма заобиколен път. И според това как изглеждаше всичко, Бог не му даваше никакъв начин да избяга. Той не беше станал по-млад, а бягаше и се бореше, докато стана изморително. Това, което той отчаяно искаше, беше благоразположение. Това е. Не благоразположение от Бог, защото той знаеше, че вече го има, но благоразположение от човек, по-специално от брат си (вижте Битие 32:5).

Яков откриваше ключ за живот на земята – оперирането в благословението не е независимо от други хора. За да водим бизнес в някой град, ние се нуждаем от благоразположението на хората. В края на краищата, когато става въпрос за бизнес и ежедневен живот, ние имаме работа с други хора. Възможно е да имаме Божието благословение и да нямаме това на другите хора. Така стана и в случая с Яков. Самото нещо, което изглежда му пречеше напълно да получи това благоразположение, беше въпросът с Исав. Бог възнамеряваше Яков накрая да се справи с пропастта между него и брат му. Божият интерес беше в победа над този въпрос, а не да го покрие. Яков беше човек, запознат с благословението и благоразположението на Бог. Това, което все още трябваше да получи и да преживее, беше благоразположението на човека. И беше време за това.

Да се пише за трудните човешки взаимоотношения, е лесно. Но ние никога не сме напълно свободни от тях, докато не се изправим пред самия проблем на първо място. Бог винаги е за изцеряването на тези взаимоотношения. Приятелството с тези, с които имаме въпроси за уреждане, е друго нещо. Това просто не е необходимо условие. Радостта от разсейването на силата на срама, който може да се издигне от разрушеното взаимоотношение, си струва усилието.

Получаването на благоразположение от другите си е благословение. Дори един брак може да бъде проклет, ако единият от партньорите задържа благословение от другия (наречете това чисто нещастие). Само защото казваме и вярваме: „Ако Бог е откъм мен, кой може да е срещу мен“ (Римляни 8:31), не означава, че сме свободни от пречките и опозицията на другите. Това по никакъв начин не означава, че правим компромис с Божията воля и Слово, за да угодим на хората. Това, за което говоря, е получаване на благоразположението на хората, за да извършим Божията воля в дадена ситуация. Ние се нуждаем от благоразположението на Бог и от това на другите. Дори Исус се нуждаеше от него: „А Исус растеше в мъдрост, в ръст и в благоразположение към Бог и хората“ (Лука 2:52 NKJV). Той беше все още дете тогава и имаше да извърви пътища, преди да стигне до Своята съдба – Кръста.

Въпреки че някои от нас могат да се сравнят с Яков и неговата нужда да намери благоразположение от Исав, има времена, когато се оприличаваме повече с Исав. Не е тайна, че врагът чака да ни обвинява, когато сме в уязвимо време или позиция, за да открадне нашето „право на първородството“ или позиция на благословение. Това са времената, когато сме подтиснати, наранени или податливи на изкушение – моменти, когато сме твърде заети или разсеяни, а също и твърде слаби, за да сме загрижени или да внимаваме. Обаче някои от нас все още се препъват в тази стратегия. Преди да знаехме това, ние бяхме изместени от благословението в проклятието. Бог става враг и източник на нашата болка и ние можем да започнем да Му се ядосваме. Очевидно, нашето общество проявява тази позиция на гняв и нехристиянско отношение чрез антисемитизма, забраната на молитвата в училищата, изкривяване на законодателството и други подобни.
Какво е името ти?
Яков стоеше на брега на Явок и гледаше двете си жени, техните слугини и децата си да потъват в тъмнината (вижте Битие 32:22-24). На другата страна на потока чакаха слугите му с всичките му притежания. Всичко беше готово за срещата с Исав на следващия ден. Сега той беше оставен сам да носи тежестта на тази измама толкова дълго. Това беше като друг човешки живот – но тогава отново изглеждаше като вчера. Защо?

В този момент на отчаяние, докато Яков се приготвяше за пристигането на брат си, той извика към Бог. Не беше ли Негова идеята той да се върне вкъщи? Да, Яков осъзнаваше, че не заслужава добрините, които Бог му беше дал, но тъй като тази добрина беше дошла от Него, освобождаването от „ръката на Исав“ щеше да бъде нещо велико. Яков имаше ясна представа за своите отговорности като семеен мъж и бизнесмен. Животът на много хора беше изложен на риск сега. Бягството вече не беше лесно.

За един миг той се успокои, докато слушаше течението на потока Явок…докато видя ангела. За няколко минути той откри, че това беше арена, която Бог беше избрал за борбата.

Не, не физическа борба. Можете ли да си представите Яков буквално да се бори с ангел? Защо, с едно мръдване на пръста си този ангел можеше да хвърли Яков извън пространството и той все още щеше да обикаля земното кълбо! Борбата по-скоро беше като дебат. Тази дума борба означава „да дойда в дебат“, или „борба със светлината“. И така, там стои Яков на бреговете на Явок (което означава „изливам се“), една река, която се влива в Йордан, а в другата посока се излива от Мъртво море. Той е готов да бъде „излян“.⁸

Яков беше объркан, но беше щастлив, че Бог слушаше. И поне Бог разбираше неговата вътрешна дилема. Ако можехме да чуем какво си говореха ангелът и Яков, можеше ли да бъде нещо такова?

Ангелът: „Какво ще кажеш за това, което направи на Исав?“

Яков (ридаейки): „Знам, че това, което направих, беше неправилно“. О, той наистина съжаляваше за това, което беше направил! Най-накрая той се изправи пред собствената си слабост, измамването на своя баща и открадването на това, което принадлежеше на брат му. „Но“, той не искаше Бог да прескача тази точка, „Ти направи завет с Авраам, че ще благословиш тези, които благославят Теб, и аз, Яков, Те благослових. Не се ли счита това за нещо?“

Ангелът: „Аз също те благослових“.

Яков (с малко хленчещ глас): „Всичко е изработено добре, с изключение на работата с Исав“.

Пауза за момент. Били ли сте някога в такава борба? Борбата за душите може да бъде точно толкова енергична и изискваща, колкото е физическата борба. Звучи ли това познато на някого?

Съпругът: „Е, ти не осъзнаваш това, което се случи днес, и аз съм работил тежко, и съм донесъл в къщи пари“.

Съпругата (ядосана): „Ти също не знаеш…аз бях в къщи с децата или съм била тук заради теб през цялото време“. (Дори не я молете да изброява, защото тя има запомнен списък!)

За Яков всичко, което вървеше накриво в живота му, беше грешка на някой друг. Исав беше толкова безгрижен и неблагочестив, толкова погълнат от ловуването и от комфорта на собствения си стомах. Майка му, Ревека (благословено да е сърцето й), скрои целия план за Яков да накара слепия си баща, Исаак, да благослови него вместо Исав. (Това беше Божията воля за Яков да има първородството, но не и чрез измама.) Ако си спомняше правилно, той се страхуваше да направи това, но тя го преоблече и му даде тази храна. После дойде и Лаван, неговият тъст и шеф, измамлив роднина, който си затваряше очите. Да каже, че е невинен, също беше нещо, за което Яков не можеше да претендира. Може ли причината, поради която не може да намери благоразположението на човека, да се крие в това, че той не пое отговорност за живота си? Мисълта го обезпокои.

Разсъмваше се. „Мъжът“ беше свършил, но Яков все още не. Когато стана въпрос за получаването на нещо, което той отчаяно искаше, Яков беше като булдог. Той искаше Божията благосклонност, както и тази на брат си, и той нямаше да си тръгне, докато не я получи. Упоритостта беше черта на характера, която той беше развил отдавна в живота си. Ангелът знаеше, че той няма да си тръгне, докато не бъде убеден, че нещо е станало. Неочаквано, той „докосна ставата на бедрото му; така че ставата на бедрото на Яков се измести“ (Битие 32:25). Е, това беше начинът, по който завърши тази нощна борба!

Ако само бяхме толкова решени да имаме Божието благословение. Толкова решени, че да извикаме: „Господи, срещу Теб и само срещу Теб съгреших. Съгреших и те раздразних с моите реакции и действия срещу другите хора. Моля Те направи нещо. Аз изливам душата си и целия си грях. Моите начини не работят. Няма да Те оставя да Си отидеш, докато нямам това благословение и увереността, че ще бъда ОК“.

Тогава се държим, докато знаем, че сме го получили. Няма ли това да промени някои неща?

Нека да се върнем към борбата отново.

Ангелът: „Пусни ме да си вървя, защото се зазорява“.

Яков: „Няма да те пусна да си вървиш, докато не ме благословиш“.

Ангелът: „Какво е името ти?“

Яков (Той не го ли знае вече?): „Яков“.

Това време беше повече като изповед. Той беше „Яков“ – „мошеникът, изместващият и измамникът“, или може би „мошеникът Яков“. Той буквално казваше: „Аз изповядвам; аз съм измамник и манипулатор. Аз правя определени неща, докато си получа своето. Аз съм недоволник. Аз ще се цупя, докато си получа своето и накарам всеки да се чувства негоден до момента, в който някой се предаде“.

Накрая Яков беше готов да признае грешките си.

Ангелът: „Името ти повече няма да бъде Яков, а Израел; защото си бил в борба с Бога и с хората и си надвил“ (Битие 32:28).

Бог декларираше нова природа за живота на Яков, подпечатана с ново име. Той се нуждаеше от нова природа, нещо, което нямаше да го бележи негативно. Яков го получи. В този момент Яков получи не само Божието благословение, но също и благословението на хората. Накуцвайки, за да настигне семейството си на следващата сутрин, Яков беше нов човек (вижте Битие 32:27-32).

Утрото донесе повече от облекчение за Яков (ъ-ъ..., имам предвид Израел) – то донесе изцеление и възстановяване. Исав пътуваше, за да го поздрави с прегръдка и целувка. Бяха си отишли страховете от тази ужасна среща. Той имаше любовта и прошката на брат си. Новата природа на Яков беше затвърдена и той нямаше нужда повече да манипулира хората. А Исав, е, той най-накрая можеше да продължи живота си. Яков/Израел разбра, че това ново име на победа беше свързано с неговата нова природа на благославяне – не само благославяне на Бог, но благославяне и на онези, които са създадени по Неговия образ.

Бог в действителност говори нещо такова върху живота ни: „Аз съм декларирал за теб още преди столетия, че ти си ‘Израел.’Дори от началото Аз съм казал, че ти си мъж (или жена) на Бог. Но ти не можеш да получиш това, докато не дойдеш до мястото на конфронтация, където, вместо да обвиняваш другите, ти признаваш старата си природа“.

Едно готово и покаяно сърце отговаря по този начин: „Аз съм този мъж (или жена), който съгреши. Аз оплесках нещата и никой не ми е извивал ръката, за да го направя. Не са виновни родителите ми, нито децата ми. Аз взех решението и чрез моето действие аз задържах Божието благословение. Сега идвам при Теб днеска и Те моля да ми простиш и да ме освободиш от това да имам същия дух като на Яков. Искам духа на Израел, като този, който е надвил над Бога и Му съдейства“.

Нивото, до което сме готови да се справим с егото си, е нивото, до което идваме в благословението. Всяка „Яков“ тенденция в нас само затруднява пълното благословение. Смъртта за природата на „Яков“ започва чрез изповед на нашите грешки и това да оставим да си отиде нашият контрол над собствения ни живот. Очите ни най-накрая са отворени за нашите пътища, водещи до смърт, и ние ставаме усърдни участници на Божията добра природа. Ние Го чуваме да декларира новата природа върху нас и сме трансформирани. Хватката на старото е счупена и ние сме свободни.

Три благословения бяха освободени върху човечеството в Божията декларация. Първо, да бъде плодоносно. Това е умножаването на човечеството. Благословението на умножаването за нас е да размножаваме живота на Христос, който носим в себе си. Второ, да се умножава и да причинява растеж. Идеята е да бъдем настойници на това, което ни е било дадено. Не вярвам, че това е свързано само с областта на парите. Ние имаме много да надзираваме за това, как водим живота си и неговото въздействие върху другите. Трето, да завземе и да владее – да „завземе пространство“. Като вярващи в Христос, това означава, че ние също трябва да позволим славата на Христос да изпълни тези около нас. В определен смисъл ние сме призовани да имаме влияние в сферата на нашите контакти. Това влияние се умножава чрез благославяне.

Трите благословения ни призовават към правилно взаимоотношение с другите хора – следователно, ние имаме нужда от тяхното благоразположение. Тези взаимоотношения са жизненоважни за живеене и процъфтяване на земята. Това беше нещо, което Яков най-накрая осъзна. Изолацията от обществото и жалките взаимоотношения рядко са добро за здравословното съществуване на някой човек.

Да се възпроизвежда, разширява и процъфтява, беше Божието намерение за Неговото творение. Имаше една огромна вселена и една красива земя. И само двама души! Нещо повече, Бог искаше увеличаване. Ето къде е мястото на благословението. То измества целта на самото оцеляване и стига до място на растеж и на подреждане на нещата за Божиите цели. Благословението се придвижва от първоначалната точка на раждане до точката на огромна пълнота. От тази една риба Бог иска повече риби, докато океанът започне да гъмжи от този вид. Или от един брак, който просто оцелява, Бог възнамерява това взаимоотношение да бъде велико, така че да расте. Това са вярващите, които имат влияние в семейството, на работа или в обществото, което отива отвъд простото оцеляване. За някои „нормално“ може да означава да бъде на амбразурата без никакви рискове. Размиването не е Неговото намерение. Ние трябва да накараме нещо да расте и да процъфтява, защото има нещо живо свързано с нас. Благославянето носи възможности, така че да можем да показваме добротата на нашия Бог.

Помислете за човека Данаил. Той премина от обикновено оцеляване към изобилие. Царицата го препоръча на езическия цар да разчете нещо мистериозно, написано на стената:
…Понеже превъзходен дух, знание и проницателност, тълкуване на сънища, обясняване на загадки и решаване на трудни проблеми се намираха в този Данаил, когото царят наименува Валтасар (Данаил 5:12).
Каква репутация? Данаил остави своя белег в своя свят, докато живееше в една чужда езическа култура. Без значение от своята ситуация Данаил остана верен на своя Бог и повлия на царя и на неговото царство. Заради това Бог го почете високо дори в една чужда земя. Той не се оплакваше, че служи на езически цар – той продължаваше да преуспява, да влияе и да живее своя живот така, че да въздейства на света около него. Как? Данаил живееше в благословението и съдействаше на Бог, но имаше и благосклонността на човека.
Където има води
Ах, благословението! Възнамерено от Бог и освободено от човешкия избор. Изговорено върху творението, то трябва да бъде повтаряно и вярвано от получателите на това благословение.
Бог ги благослови [барак]; и им каза: „Бъдете плодоносни и се умножавайте…“ (Битие 1:28).
Ние сме били определени да бъдем носители на резервоара на благословението още от началото. Когато е необходимо, резервоарът на благословение може да достави съставната част на живота, която ще направи нещо да порасне и да се умножи. Това е Божията природа да благославя; същото е и в нашето духовно ДНК. Когато откриете нещо в живота ви, което е станало застояло или безрезултатно, освободете депозита на благословение, който носите.

Всеки от нас може да се научи как да благославя. Неговото Слово е пълно с молитви на благословение и думи на живот, които могат да обърнат най-мъртвото нещо в живот, без значение дали е безжизнен брак, или бунтовно дете. Ние сме получавали много разкази за родители, които са преживели невероятни промени в своите деца, като са променили маниерите си от това да проклинат децата си със заплахи за провал и са започнали да ги благославят с очакване за тяхното бъдеще.

Авраам стана такъв резервоар за семействата на земята – резервоар на благословение. Неговата вяра в Бог е повлияла на поколения в продължение на векове. Ние сме осиновени в същото семейство на вяра чрез Исус Христос. Ние имаме същата неизменна покана, която имаше Авраам. Дори неговият потомък, Яков, трябваше да махне това, което пречеше на басейна на благословение да тече.

Бог не ни е обещал някаква малка струйка вода. Той дори не посочи „басейн“, Исус каза „реки“. Господ винаги е насочен към върха. Исус обеща „реки от жива вода“, които изтичат от „вътрешното същество“ – същата вода, която означава благословение (вижте Йоан 7:38). Тези „реки“ са потамос, на гръцки,⁹ и говорят за вода, която не гъмжи с бактерии (проклета), а по-скоро годна за пиене и подходяща за консумация. Реките, които са годни за пиене, са животопроменящи. Давид каза: „Чашата ми прелива“ (Псалм 23:5). Той не говореше за чаша чай, вкусна и малка, но терминът действително означава корито с вода, което позволява мнозина да се съберат и да пият. Неговата чаша винаги преливаше, никога не беше статична и застояла.

Резервоарът има постоянно изтичане навън с еднакво вливане. Ако спрем да изтичаме, тогава спираме и да поемаме. Притчи казва: „Благотворната душа ще бъде наситена; и който пои, сам ще бъде напоен“ (Притчи 11:25). Простата истина е, че ние сме благословени, понеже благославяме. Бог не се удоволства в това да вижда децата Си да се борят да преживяват някак си. И да бъдем новородени, не означава, че имаме течащия басейн на благословение. Повечето вярващи са доволни просто нуждите им да бъдат посрещнати, без да осъзнават, че благословението увеличава способността им да помагат на другите. Тялото на Христос трябва да се придвижи от това да вярва на Бог за нужди и да започне да ходи в богатствата и изобилието на Господ.

Бог не отговаря на нашите нужди. Той отговаря на вярата ни. Ако си мислите, че всичко, от което се нуждаете, е по-голяма нужда, отколкото някой друг получава помощ, вие ще бъдете разочаровани. Писанието казва: „…Когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята?“ (Лука 18:8) Той не каза: „Ще намери ли нужди“. Благославянето е действие във вяра чрез деклариране на това, което знаем ,че е Божието намерение за ситуацията.

Има много семейства, които живеят под финансови и физически проклятия, пречещи им да преуспяват. За някои те са израснали около негативно проклинане, където те обвиняват другите за своя недостиг. Те свикват с това да проклинат членовете на семейството си и разрушават целостта на поколението в него. Вие можете да спрете по-нататъшния прогрес на проклинане във вашето семейство, като счупите този кръговрат и започнете да се учите как да благославяте, а не да проклинате. Можете да разчупите проклинането, като издигнете благославянето.

Смъмрянето на поглащателя се оказва пречка за благословението. Например, ние можем да мамим Бог, но губим, когато става въпрос за нашите пари.

Небесните прозорци са готови да изливат върху нас, но ще е несправедливо за Бог да направи това, докато ние нехаем за Неговите принципи на благословение. Божиите благословения са винаги по-велики от нашия принос и това идва с гаранция, че Той ще смъмри поглъщателя. Сега можем да плащаме повече от незначителните сметки и да държим лапите на дявола далеч от нашите неща! Правейки това, ние представляваме Божията доброта във всичко, над което имаме влияние.

Благоразположението ни отделя. Дали е от Бог, или от хората, благоразположението е доказателство за живота, който някой живее. Материалните богатства на Яков, успехът му и протекцията бяха доказателство за Божието благоразположение върху живота му. Примиряването с брат му беше началното доказателство, че той е бил трансформиран от измамник в човек, който е надвил Бог чрез благословение. Оттук нататък ставаше все по-добре. Пътуването на Яков през живота показваше толкова голямо благоразположение, че неговият авторитет повлия на цяло едно поколение и остави белег в историята.

Израел беше име, което отразяваше новата му природа на благословител. Повече хората нямаше да го виждат като мошеник и измамник, а като благословен човек, който искаха да бъде около тях. Нашето име може да произлиза от собствения ни избор – дали ще е на човек, който благославя, или на такъв, който проклина. Платформите на живота или обстоятелствата не винаги са определящите фактори. Бог ни обещава ново име, написано в слава. То е на бяло камъче и никой не го знае с изключение на Този, Който го е написал. Но някой ден ние ще го разберем. Какво име ще напише той за вас и за мен? Ние избираме.

Това е нашият призив. Свити ли са юмруците ни, и ние в нашата болка ли сме свити толкова дълбоко в пречките, че да не можем да ходим напълно в това възнамерявано от Бог благословение? Време е да се препозиционираме и да се изправим пред укреплението, каквото и да е то. В процеса можем да открием някои изненади от Бог по пътя. Накрая Божието благоразположение в нашия живот произвежда една вечна увереност, но благоразположението на хората прави по-лесно изпълнението на Божията воля за нас на земята. Ние се нуждаем и от двете. Няма нищо по-добро от това да имаме благоразположението на Господ, почиващо върху живот, който е посветен на това да бъде благословение.
Молитва
Татко, освободи ни от тези религиозни цикли, където се чувстваме добре за известно време, докато нещо се случи и ние сме взривени, чувстваме се зле за това, срамуваме се и сме обезкуражени, но после се чувстваме добре, докато не сме взривени отново. Занеси ни на място, както направи с Яков, където да счупим тези цикли на „Яковизъм“. Място, където повече няма да се мамим един друг, без значение дали ще е съпруг съпругата си, деца родителите си, родители децата си и т.н. Ние не искаме повече да Те крадем.
Трансформирай ни, за да станем хора на благословение. Напълни ни с благословение, както казва Притчи: „Верният изобилства с благословение“. Нека да бъдем толкова пълни с благословение, че да не трябва да мислим за това, но то просто да излиза лесно от устата ни и да можем да казваме за другите:
„Нека Божието благоразположение и благословение да дойде върху вас. Нека пълната ви съдба да дойде върху вас! Нека децата ви да ви обичат и вие да обичате децата си. Нека да бъдете повишени и благословени в Божието Царство, а също и тук на земята. Нека Бог на всяко благословение да ви завладее! Нека да станете плодоносни, да се умножите, да завземете и да кажете: ‘Вижте! Какво направи Господ!’”
Ние искаме да можем да казваме тези неща без значение дали вече ги вярваме, или не, просто защото Ти ги вярваш. По този начин ние казваме това, което Ти казваш, и ние сме в съгласие.
Моля се за всяко семейство, върху което е имало проклятие. Аз разчупвам този цикъл върху тях на проклинане, разделения и зло говорене един за друг. Нека Царството Ти да дойде и нека Твоята воля да се върши. Нека силата на Христос, Помазаника, да се надигне вътре в нас, така че дори да благославяме шефовете си и тези около нас, и така да не се съобразяваме с обстановката в света, но да създадем друга чрез благославяне.
Святи Душе, нека да я има тази борба вътре в нас, за да ни доведеш до личността, която искаш да бъдем. Благодарим Ти за началото на благославянето. Освободи ни от бедност, болест, непростителност и от това просто да преживяваме. Доведи ни в здраве и цялостност.