Глава десета - Изкуплението ви е близо

предните глави ние говорихме за ползата от благославянето – то почита Господ, както и освобождава нашето наследство в Господ. Трябва да призная, че както е при повечето хора, аз бях свикнал да използвам термина благословение, за да опиша чувство или състояние. Ако някой се справяше добре и нещата вървяха по неговия начин, той казваше: „Аз съм благословен“. След това стигнах до разбиране, че благословението е начин на живот и позиция да бъдеш покрит с благосклонността на Господ. Обаче, ние трябва да разграничим чувството на благословение от покорството на благословение. Можем да направим това, като сравним думите „щастие“ и „радост“.

Щастието се основава единствено на събития. То е емоция или чувство, което получаваме, когато това, което ни се случва в живота, е приятно. Когато нещо добро, като повишение, се случи, ние сме щастливи. Радостта, от друга страна, е атрибут на Святия Дух. Тя не се основава на нуждата от нещо щастливо, за да се зарадваме. Библията казва, че радостта на Господ е наша сила (вижте Неемия 8:10). Забележете, че не се казва радостта за Господ. Радостта идва като директно предаване от Господ чрез Святия Дух. Този вид радост е резултат от упование в Господ във всичко, което ни се случва в живота. Радостта на Господ е постоянна, дори докато нещата не са непременно щастливи. Щастието може да бъде моментно или бързо преминаващо в най-добрия случай, но радостта на Господ е усещането, че Бог е в контрол, въпреки че аз не го разбирам в момента.

Благословението е подобно, защото то не е основано на нещо като дали се чувстваме благословени, или всъщност не чувстваме, че благославяме някого. Благословението трябва да бъде постоянно в живота ни точно както радостта. Благословението също е атрибут на Христос. В края на краищата, Той умря, за да освободи тези, които бяха под проклятие. Благословението не е свързано с чувство – дали някой, когото не харесваме особено, заслужава да бъде благословен, или не. Благодарен съм, че Исус не чака, за да получи правилното чувство, преди да бъде готов да умре за мен.

Не мисля, че Исус беше щастлив, когато отиваше на Кръста. Можем да видим това от молитвата, с която се моли в градината – за чашата, която трябваше да изпие, но да Го отмине, ако беше възможно. Исус също се моли: „…Не Моята воля [щастие], но Твоята да бъде“ (Лука 22:42). Ние също четем в Евреи 12:2, че Исус – Начинателят и Завършителят на нашата вяра – издържа Кръста заради радостта, поставена пред Него. Можем да видим, че радостта, която Той видя, Го накара да продължи да се подчинява на Своята съдба. Аз вярвам, че радостта, която Исус видя, беше славата, която щеше да бъде възстановена за Него от дясната страна на Татко след Кръста.

Понякога благословението може да изглежда, като че ли трябва да умрем за собствената си воля. Обаче, радостта, която следва, е Божията сила, освободена, за да извършим Неговата воля – да благославяме, а не да проклинаме. Възкресението е свързано с благословението. Възкресението е победата, която дава на всеки вярващ властта да се съпротивява на дявола. Благословението е победата, чрез която не падаме в жертва на проклинането или да прехвърляме осъждение на този, който заслужава нашето благословение. Благославянето е като прошката – то е дар, който можем да дадем. Ето защо ние можем да простим като дар или можем да задържим прошката, и самите ние да не бъдем простени. Както при благославянето, ние можем да я даваме като дар или можем да задържим благословението и да изберем ние също да не го получим. Исус ни даде дара на живота чрез възкресението, а ние, чрез силата на благославянето, можем да изберем живот вместо смърт, благославяне вместо проклинане. Силата на благославянето е наистина изкупваща.

Йона беше щастлив сега, защото нещата се случваха по неговия начин. Въпреки че чувстваше, че сякаш проклина Ниневия, той имаше мир за цялата ситуация. Знам това, защото Йона можа да отиде долу в лодката и бързо да заспи. Трябва да отбележа, че ние можем да имаме мир, който може да вика да се съгласим със собственото си непокорство. Човек може да има мир в ума си, но да няма мир в духа си. Докато Йона не беше погълнат от една гигантска риба и след това изхвърлен на брега, той не осъзна, че благославянето е изкупително, а проклинането бунтовно.

Говорейки за изкупление, Святият Дух ми напомни за последната Пасха, която Исус яде с учениците Си. Беше предадено особено значение на това с Неговото вземане на чашата на изкуплението. Позволете ми първо да ви дам малко кратка история за този мощен момент с Неговите ученици. Изявлението на Исус онази вечер на Пасхалната вечеря (юдейския празник) прие ново значение. Има много повече в тази заветна храна, отколкото общението обхваща една обичайна служба (Господната вечеря). За това писание едно малко обяснение, свързано с благословението, няма да бъде достатъчно.
Чаша на благословение
Имаше четири чаши вино на един празник. Това беше юдейската Пасха. По време на този празник се пиеха четири чаши вино, за да се ознаменува пътуването на израилтяните като народ и Божието обещание към тях. Първата чаша вино се вземаше, за да напомни какво е направил Господ. Излизането от Египет и отиването в Обещаната земя бяха събития, които никога не трябваше да се забравят. Никой друг народ не видя защитата и снабдяването на Бог толкова силно колкото израилтяните.

Наливайки малко вино в тази чаша, юдеите я пиеха и заявяваха нещо такова: „Господи, ние си спомняме, че Ти ни изведе от Египет?“

Втората чаша вино се пиеше като напомняне, че те никога повече няма да бъдат роби. Годините на смазваща работа в Египет трябваше да бъдат само спомен и нищо повече. После третата чаша, която повечето хора познават поради общението (Господната вечеря), беше тази, която Исус избра, за да направи Своята пророческа декларация. Това беше чашата на изкуплението, също така позната като чашата на благословението – еулогия на гръцки – и чашата на Троицата.¹⁸ Ще обясня повече след малко.

Четвъртата чаша вино символизираше пророческото обещание, дадено на Авраам, че те ще бъдат народ и нация. Бог не е забравил Своето обещание към Израел. Колкото повече антисемитски става светът, толкова повече Израел ще познава, че Йехова е Бог.

Историята на избавлението на израилтяните от Египет беше образно изразена в тази трета чаша. Тя беше възприемана като кръвта на агнето! Намазана по вратите на домовете на израилтяните, кръвта ги запази невредими от духа на смърт, който се движеше през Египет, вземайки първородните, които не бяха покрити с кръвта (вижте Изход 12:13). Египтяните дойдоха под осъждение, като бяха проклети затова, че измамиха и поробиха израилтяните. Бог беше обещал на Авраам, че ще благослови тези, които го благославят, и ще прокълне тези, които го проклинат (вижте Битие 12:3). Това със сигурност беше истина и за потомството на Авраам. Египтяните преживяха Богът на Авраам да връща техните проклятия обратно върху тях. Разказването и преразказването на историята за избавлението сега беше израелското нареждане към идните поколения. Враговете им чуха за тяхната чудотворна свобода. Това скова сърцата им от страх. Кой иска да отиде на война срещу народ, чийто Бог се грижи за него по такъв начин?

Колко пророческо беше за Исус да избере третата чаша на Пасхалната вечеря. С чашата на изкуплението Той обяви нов завет между Бог и човечеството. Исус можеше да избере всяка от четирите чаши за възпоменание, но Той избра чашата на изкуплението. Павел говори за тази чаша като Чашата на благословението (вижте 1 Коринтяни 10:16). Чашата, от която Исус пи – или в един по-истински смисъл, чашата, която Той щеше да демонстрира – беше разпятието.

Според мен интересното е, че тази „Чаша на Кръста“, или както искате я наричайте, беше наречена Чашата на благословение. Исус отиде на Кръста на благословението, за да ни освободи от силата на проклятието. Този принцип на благословението е приложим и днес. Според него ние можем да разчупим силата на проклятието чрез силата на благословението. Благословението винаги триумфира над проклятието.

От коя страна на кръста сте? От страната на благословението, което унищожава проклятието, или от страната на проклятието, което е в опозиция на словото на Кръста? Този завет представляваше сърцето на Татко – сърце на благословение. Това беше един по-добър завет. Исус също направи връзка между чашата на благословението и кръвта на агнето. Връзката е, че когато вземем чашата на благословението, ние идваме под новия завет. Махната е завесата, която ни разделяше от Бог, и сега можем да имаме достъп до всички Божии обещания. Това, което те имаха в Стария завет, беше просто сянка на новото

Каква съвършена картина на Исус! Това беше, което Той щеше да претърпи, след като вземе чашата на изкуплението, благослови я и я изпие. Никой от учениците Му не можеше да разбере напълно вечната стойност на това, което виждаха пред очите си. Избран като Божието неопетнено Агне, Исус щеше да даде живота Си, за да спаси мнозина от унищожение. Неговата кръв щеше да бъде намазана върху праговете на къщите на множество хора, за да ги защити от унищожението. Тази кръв днес е активизирана.

Събирането заедно като вярващи на службата на общението (Господната вечеря) символизира това, което се случи в духовната и в естествената област. Божието Агне беше убито и поради Неговата кръв ние сме свободни от проклятието. На нас ни е дадена нова природа и ние сме свързани с нещо по-силно от самата смърт чрез кръвта на Исус. Под новия завет ние можем сега да бъдем благославящи, а не проклинащи - точно както беше Исус и все още продължава да бъде и днес. Аз мисля, че вземането на кръста и следването на Исус е свързано с вземане не Чашата на благословението и следване в Неговите стъпки. Нищо не дразни дявола повече от някого, който не се хваща на въдицата и не проклина. А ние всички сме призовани в това празнуване на Пасхата, всеки ден да празнуваме живота на Исус, като благославяме тези, които Той е благословил.
Говоря като на разумни човеци; сами вие съдете за това, което казвам. Чашата на благословението, която ние благославяме, не е ли да имаме общение в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло? (1 Коринтяни 10:15-16)
Определено да! Самият акт е символ на реалност. Пиейки чашата, ние участваме в нашия завет чрез кръвта на Исус. Бог произвежда една вътрешна трансформация в нас, където ние ставаме хора на благословение. Той иска да изпълни всяка част от нашия живот с хвалебствия, така че, като издигаме глас за Исус, това да изявява Кръста на благословението. Благославянето тогава става не просто нещо, което използваме като поздрав, а инструмент на сила. Както безплатно сме получили благословението, така безплатно трябва да го даваме.

Имаше един разговор с Неговите ученици, когато Исус спомена идеята за благославянето като начин на живот. Това, което те искаха, беше позиции и места на власт. Това, което получиха, беше предизвикателство.

Господната трапеза е замислена да бъде повече от само един християнски ритуал. Вземайки чашата по време на общението, ние участваме в чашата на изкуплението, която е Господното сърце да благославя. Въпреки че актът на общението може да е ограничен до време и място, простирането на благославянето не е. Можем да бъдем вкъщи, на работа, на автобусната спирка, в джунглата, в някой самолет, на някоя подводница, където и да е, и въпреки това да благославяме. Благословението не познава граници. Всеки път, когато благославяме, ние си спомняме какво е направил Исус. Когато протегнете ръка с чашата на благословението, вие ще видите как сте белязани да ви подмине унищожението.

Обещанието ни беше дадено на Пасхата. Исус каза, че Той повече няма да пие „тази“ чаша дотогава, когато ще я пие с нас в Царството на Своя Баща. На сватбената вечеря на Агнето (Исус) ние ще пием от тази чаша отново. Той ни чака да се присъединим към Него в това празненство, което никой не е преживявал. Дотогава ние сме обвързани. Този залог има своето разбиране в контекста на юдейската култура. Когато един млад юдеин искал да се ожени за някое момиче, той трябвало да получи разрешение от нейния баща. Ако му било позволено да я поиска, той вземал чаша вино и отивал в дома й. Той й подавал чашата с вино. Ако тя вземела виното, той също щял да пие. Това се правело, за да покаже нейното приемане да се сгоди за него. Ние очакваме Неговото завръщане и завършека на нашия завет с Христос. Ние сме пили виното и казваме, че ще Му бъдем верни до Неговото завръщане.

Бог поставя голяма ценност върху брачния завет, обявявайки, че това, което Той е свързал, никой не трябва да го разделя. Той и ни е благословил, и ни е сгодил със Своя Син с чашата на благословението. Той направи това чрез кръста, така че чашата ни сега е пълна и прелива. Възстановяване на това, което се съдържа във вземането на чашата, почти предизвиква състояние на екстаз: един по-добър завет, превъзмогваща сила, благословение и обет от Самия Младоженец – един ден ние ще пием тази чаша с Него на това славно сватбено празненство. Никакво друго празненство от началото на творението не може да се сравни с това.

Нейните думи прозвънтяха в духа ми, докато учех една вечер. Това бяха думи, с които я чувах да се моли често. Малкото, което осъзнавах, беше колко мощна беше тази декларация. Толкова бях привикнал да чувам това, че го отхвърлих.

Майка ми декларираше чашата на благословението. Тя си отиде в своята почивка и награда, но силата на нейните думи означават повече за мен сега отколкото някога преди.

Благословението, което тя декларираше преди толкова много години, продължава да има ефект. Вярно е, че фразата „пледирам за кръвта“ не е в Писанието, но ние можем да намерим други думи, които са подобни. Думата пледирам означава „някой друг да се застъпва или да пледира за някого“. Ние знаем, че Святият Дух е параклетос, или Този, Който идва до нас и пледира за нас като наш адвокат (вижте Йоан 14:26).¹⁹

Благославянето призовава заветната кръв върху някой дом или семейство. По подобен начин израилтяните поставиха кръвта върху праговете на своите къщи, за да ги предпази от смърт. Болестта и финансовите злополуки не могат да се изправят срещу кръвта на Исус и словото на нашето свидетелство.

Когато жена ми, Дайан, и аз влезем в някоя хотелска стая (а ние спим повече в такива отколкото в нашата стая), тя отваря вратата и казва: „Изговарям кръвта на Исус върху тази стая и освещавам тази стая като светилище на Господ. Заповядвам на всеки нечист дух да се маха!“ Знам, че това работи, защото нямам никакви проблеми, докато спя. Когато влизаме в някой дом, позволяваме мирът ни да бъде върху него (вижте Лука 10:5). Ако мирът ни се връща обратно при нас, това е като ехо, посочващо, че няма мир или приятелство/общение там. Какво да кажем, ако това е нашият дом, в който няма мир? Тогава да се разходим из него и да го благословим.

„Моят мир да бъде върху теб! Мир върху този дом!“

Господ ще дойде и ще призове Своето заветно право над този дом. Това е, сякаш Той казва: „Аз съм написал името Си в този дом и нищо смъртоносно не трябва да влиза“. Проклинането прави невалидно покриването, защото проклинането е в опозиция на делото на Кръста и на благословението. Тъй като с благославянето идва мир, ние можем да заключим, че с проклинането идва липса на мир и благополучие. Яков ни казва да не бъдем колебливи. Колебливият човек е нестабилен по много начини (вижте Яков 1:7-8). Нека този, който е колеблив, да не мисли, че ще може да получи нещо от Господ. Колебливият човек мисли по един начин в един момент и по друг в друг момент. Ако благославяте понякога, а в други случаи се уловите, че проклинате, тогава е възможно да сте колебливи.

Какво да кажем, ако видим някой да съгрешава? Йоан ни изяснява това. Когато видим някой да съгрешава така, че това да не води към смърт, ние трябва да се молим за живот. (Това означава, че човекът не закоравява сърцето си срещу Бог, нито пък хули и отхвърля волята и намерението на Бог.) Ние сега знаем, че благославянето е говорене на живот, а проклинането е говорене на смърт. Да молим Бог за живот за този, който съгрешава, не е съгласяване с греха, а е говорене на възнамеряваното възстановяване в състоянието, в което човекът трябва да бъде. Библията ни казва, че не е Божията воля някой да загине, но всички да дойдат до познаване на Христос (вижте 2 Петрово 3:9).
Ако някой види брат си, че се предава на грях, който не води до смърт, нека [този, който вижда] се моли, и Бог ще му даде живот, на ония, които се предават на грях, който не води до смърт. Има грях, който води до смърт; не казвам, че трябва да се моли за него (1 Йоан 5:16).
Осъждението на грешника може да е естественият отговор, но избирайки да благославяме, ние отказваме да бъдем съдии, жури или екзекутори. И така получаваме увереност, че когато се молим, нашият небесен Баща ни чува, понеже ние не използваме молитвите си, за да проклинаме другите.
Зад тези стени
Аз проверявах вестника. Моята обява беше под заглавието „Продажба на използвани мебели“. Бяха минали няколко дни. Нямаше никакви обаждания. Ние излизахме от времето за срока на обявата.

Дайан и аз решихме да благославяме и да не се терзаем. Ние положихме ръце на мебелите и започнахме да благославяме. „Аз благославям тези мебели. Те са средство за добро за всеки, който ще ги използва. Благославям купувача, който ще дойде и ще купи тези мебели; те ще му бъдат от полза, както са били за нас“.

След по-малко от час ние получихме обаждане от един човек, който имаше интерес да види мебелите. Той искаше да дойде веднага. Аз сърдечно се съгласих, тъй като се приготвях за среща.

Скоро човекът и жена му пристигнаха и започнаха да оглеждат мебелите. След малко мъжът погледна жена си и попита: „Какво мислиш?“

Тя беше уклончива. „Не знам“.

Сега, аз съм продавал мебели преди, така че знаех, че те ще правят пазарлъци и няма да ги купят.

Тихичко, аз просто ги благослових: „Господи, аз ги благославям. Ако те са благословението на Господ, което Ти Си изпратил, благодаря Ти. Мебелите си заслужават цената. Това е добра сделка“.

Все още подскачайки около мебелите, човекът продължи в разговорен тон: „Ние току-що се преместихме тук от Сиатъл. Купихме един самолет и хангар и аз построих един малък апартамент в хангара. Тези мебели ще свършат добра работа. Аз ще ти напиша чек за пълната цена. Ти можеш да отидеш да осребриш чека първо, за да се увериш че е добър, а аз ще се върна да взема мебелите в понеделник“.

Човекът не ме попита дори за сваляне и на монета от цената на мебелите. Трябва да отбележа, че той беше единственият, обадил се на нашата обява.

Оттогава ние не сме спирали да благославяме финансите си. Видели сме свръхестествено изобилие. Ние се придвижихме от снабдяване в изобилие чрез научаването ни да благославяме. Изкупление и възстановяване е било излято в областите, където врагът е крал. Оплакването и задържането на благословение позволява на дявола да влезе в дома и да краде мира и преуспяването. Оплакването по много начини е равностойно на обвиняване на Бог, че не е извършил много добра работа относно грижата за нас.

Книгата Агей е добър пример за това, което казвам.
Посяхте много, но малко събрахте; ядете, но не се насищате; пиете, но не се напивате; обличате се, но никому не му е топло; и надничарят приема заплатата, за да я тури в скъсан мешец (Агей 1:6).
Без значение колко усилено са работели, имало е проклятие върху усилията им. Парите не са се задържали много, след като са били спечелени. Пророк Агей беше изпратен да говори на тези, които бяха фокусирани единствено върху своите си домове и живот. Те прекарваха време, украсявайки домовете си с кедър, а оставяха Храма на Господ в руини. Задържането на десятъка им донесе проклятие върху останалия им добив. Когато десятъкът беше даван, другите 90% бяха благословени. Деветдесет благословени процента са повече от сто проклети. Храмът не беше възстановен заради тяхното себезадоволяване. Това е тактика на врага, чрез която той ни държи фокусирани единствено върху нашите нужди. В същото време сме нехайни за Божиите цели. Някой може да прави много пари, но все пак да не му личи, понеже цялото количество е проклето. Притчи 16:7 казва: „Когато пътищата на човека са угодни на Господа, Той примирява дори враговете му с него“. Нашият враг, дяволът, е възпиран от това да краде мира и преуспяването от тези, чиито пътища са пътищата на Господ. Десятъкът е начинът на Господ, който счупва силата на бедност. Когато някой дава десятък, той казва на Господ: „Аз Ти вярвам, Господи, и аз Те почитам“. Бог ще вземе това, което имате, и ще го умножи отвъд вашата способност да печелите, когато е благословено чрез почитане на Господ чрез десятъка.
Колкото до мен
Бог обича да бъде наш Защитник и Снабдител. Ако Той не е Този, Който пленява сърцата ни като главния ни Източник и Снабдител на нашия живот и снабдяване, ще има вакуум, който ще бъде запълнен от нещо друго. Бог е основният Снабдител. Няма никой друг, който да може да се сравнява.
Така казва Господ: „Проклет да бъде оня човек, който уповава на човека и прави плътта своя сила, а сърцето му се отдалечава от Господа. Ще бъде като гол храст в степта и няма да види, когато дойде доброто, но ще обитава в сухите места в пустинята, в една солена и ненаселена земя“ (Еремия 17:5-6).
Друга страна на проклятието е да бъдем слепи за Божиите пътища. Тогава става както историята за човека, който чакал на покрива си Бог да го избави от наводнението. Отпращайки лодката и хеликоптера, които дошли да го спасят, той продължавал да чака Божия спасителен отряд. Най-накрая умрял, удавяйки се в покачилата се вода. Помощта дошла, но неговата идея за това, как ще изглежда Божията помощ, не се свързвала с реалността. Той не видял, когато доброто дошло.

Мога наистина да ви кажа, че част от благословението на Господ е да можете да виждате възможностите, когато те са изпратени до вас. Някой, който живее под проклятие, се чувства, сякаш нищо добро не идва в неговия път, а всички други имат възможности. Те са заслепени заради проклятието.

Бог изпрати пророка при вдовицата, чието семейство беше претърпяло банкрут и робство, за да плаща за дълговете си (вижте 4 Царе 4:34). В своите очи тя нямаше нищо стойностно, което да запази семейството й живо. Това, което имаше, тя го даде на пророка за умножаване. Тя се покори на Словото на Господ, като наливаше малкото, което имаше, в други съдове, и маслото продължаваше да се увеличава, докато тя имаше други съдове, в които да налива.

Някой, който постоянно проклина онези, които са по-успешни, обикновено се чувства като жертва на обществото. Тези хора са склонни да чувстват, че те имат право над това, което другите имат. Единственият начин да се разчупи този цикъл на проклинане е да започнете да благославяте и да говорите за другите това, което вие искате да наследите. Благославянето ще разчупи наследствения цикъл на проклятие в живота ви.

Задоволени в Господ и в своето взаимоотношение с Него, те са внимателни в очакване на идните времена. Можете ли да видите как безпокойството дори не е фактор? Да, те са щастливи! Защо не? Може да дойде суша, но техните листа са зелени и те дават плод! Другите се възползват от вашия благословен живот. Запомнете, това беше обещанието към Авраам – че той не само щеше да бъде благословен, но щеше да бъде благословение за всички семейства по земята. Може би вие ще сте първите във вашето семейство, които ще счупите цикъла и ще започнете да благославяте, и да станете дърво, посадено при Реката на Живота. Започвайте деня с благославяне и го завършвайте по същия начин. Ние се нуждаем от силата на благославянето. Помните ли старата поговорка, която казва, че да продължаваме да вършим едно и също и да очакваме различни резултати, е лудост? Е, проклинането е лудост.

(Молете се с това за вашия дом)