Глава втора - Благославяне срещу проклинане

омните ли дните, когато си мислехме, че ако Бог е достатъчно суров, тогава хората ще се обърнат към Него? Никога не съм открил това да е истина.

Но аз израснах, чувайки майка ми да се моли за баща ми по този начин: „Господи, просто го провеси над пламъците и го остави да почувства горещината на ада“.

И се чувстваше, сякаш го е направил. Така направи и нашето семейство!

Тогава един ден аз я попитах: „Защо не се молиш за Божия мир върху него, така че и ние да можем да получим някакъв мир?“

Благодаря на Бога, тя накрая го направи.

Ако проклинаме някого, Бог ще ни се противопостави, дори и човекът, когото проклинаме, да не е добър. Проклинането ни поставя в опозиция на причината, поради която Исус дойде да умре.

Бог е Баща. Бащите не искат другите хора да казват лоши неща за децата им или да им се карат за това, че са направили нещо грешно. Сега, бащата на детето може да иска да му се скара за това, че е направило нещо грешно, но той не иска вие да го правите. Като родител, вие ще защитавате децата си в пълна степен. По същия начин Бог ще защитава проклинаните, дори от братята и сестрите им.

Прокламирането на добрите новини е да поставим изявяването на Исус. Той дойде, за да освободи хората от тяхната болка, а не да им каже колко дълбоко са в греха.
Духът на Господа е върху Мен, защото Ме е помазал да проповядвам евангелието на бедните. Изпратил Ме е да проглася освобождение на пленниците и възстановяване на зрението на слепите, да пусна на свобода угнетените (Лука 4:18).
Думата „проглася“ в този стих е разделена на две думи: Про означава да заявя, а втората дума (англ.) означава „право за нещо или да отстоявам и изисквам признаването на право, име или притежание“. „Проглася” означава „да заявя претенцията“. В предишния стих това означава да проглася Божията доброта, милост и благосклонност в дадена ситуация. Благославянето е прогласяване на тази истина и Божиите намерения над нашите семейства и всичко, което ни засяга.

Исус изпълни Лука 4:18. Неговият живот на земята беше даден за проповядване на добрите новини, изцеляване и освобождаване на угнетяваните. Той прощаваше грехове. Дори греховете на жената, която беше уловена в делото на прелюбодейство и заслужаваше наказание според закона (вижте Йоан 8:3-5, 7-11)! Това, че й прости, не означава, че Исус беше съгласен с нейния грях. По-скоро Той спря проклятието върху живота й, като й каза да си върви и да не съгрешава повече. Мисията на Исус беше да спаси света, а не да го осъди. И с живота Си Той освободи човечеството от проклятието. Това беше завършена работа и то беше достатъчно.

Тогава ставам ли лицемер, ако благославям някого, когато вместо това искам да му се случи нещо лошо? Със сигурност не! Аз не трябва да се съгласявам с това, което хората правят, или с това, с което ги благославям. Аз просто се съгласявам с Бог. Чувствата могат да се променят, но Божието Слово не се променя. Благославянето е съгласяване със Словото на Господ и тази истина остава въпреки чувствата или ситуациите.

Веднъж имах един разговор, в който някой каза: „Е, аз мисля, че Бог трябва да направи това“.

Моят отговор беше: „Какво казва Божието Слово?“

Това ги обезоръжава особено ако знаят какво казва Божието Слово. Идеята е следната – това, което аз мисля, не е невалидно, но съгласяването с това, което Бог казва, е по-важно.

Съгласяването с Бог е изправяне и заявяване на Неговата воля „на земята, както е на Небето“. Това е да бъдем на Негова страна.

Ние или благославяме, или проклинаме. Няма неутрална земя. Бог е Благословителят, а дяволът е проклинащият, или „обвинителят на братята“.

Обвиненията са проклятия. Повечето хора не искат да вършат грях. Причината повечето хора да го правят е, защото те са под проклятие и очите им са заслепени. Но е възможно някой под постоянни обвинения да дойде до място, където започва да се съгласява с обвиненията. Съгласяването с обвиненията е явен белег за грях. Имал съм хора, които са ми казвали, че понеже са били обвинявани за нещо през целият си живот, те също могат да започнат да правят това. Съгласявайки се и действайки под обвиненията, те от своя страна започват да обвиняват другите, като по този начин проклинането става част от техния живот.

Да възпираме Божието сърце и намерение за някого, е също проклинане. Негативните действия или отношение на някого към нас не е извинение (без значение колко оправдани се чувстваме за това) да отказваме да ги благославяме. Ние можем да вземем техния дух, като възпираме всякакво привързване, благославяне или любов, които те заслужават. Така че, когато един съпруг задържа благословения от съпругата си, неговите молитви могат буквално да бъдат затруднени.
Мъже, също и вие живейте с тях с разбиране, давайки почит на съпругата, като на по-слаб съд, и като сънаследници на благодатта на живота, за да не бъдат затруднявани молитвите ви (1 Петрово 3:7 NKJV).
Това не е позволение за жената да използва посоченото Писание срещу съпруга си. Бог поставя голяма стойност в нашите обноски и отношение един към друг – особено към тези от нашето семейство!

Също е проклинане да се говори нещо противно на Божията воля или намерение върху някого. В края на краищата това е нашето мнение срещу Божието. Така че да кажем, че някой няма голямо значение, или да изброяваме неговите провали, това са действия, които спадат към категорията на проклинането. Въпреки че може да се гордеем със себе си, че имаме мнение за всичко, този навик ни довежда до съгласяване с обвинителя. Да бъдем самоуверени, е труден за оставяне навик.

Вижте, възможно е да се живее посредствен живот, докато проклинаме другите. Обаче, животът на радост и благословение идва от тези, които благославят. Проклинането разкрива, че сърцето е пълно с горчивина и негодувание, които ще излязат от устата. Ние можем никога да не се обърнем за врачуване към някого, но със сигурност можем да проклинаме с думите си и отношението си. Истината е, че проклинането влияе повече на нас отколкото на този, когото проклинаме. Чували ли сте някога някой да използва тази форма на изразяване? „Ще ти кажа какво, ако при тях някога избухне пожар, аз няма да си мръдна пръста да им помогна, за да излязат. Но няма да кажа нищо лошо за тях“.

За жалост, падналата природа на човека е да проклина или да говори лошо срещу тези, които правят това на нас. Някога да сте чували хората да казват: „Мога да ги нахокам в пристъп на гняв“? Някой може да си излезе и да се чувства добре, като си мисли: „Момче, със сигурност ги нахоках“, но в този момент той е влязъл в съгласие с проклинането. Ние можем да спечелим битката на думите, но да загубим цялата война на живеене в благоволението на Господ.

Проклятия не могат да дойдат без причина (вижте Притчи 26:2). Кръвта на Исус е нашето покривало от тях. Въпреки това определени неща могат да отворят вратата за проклятие. Страхът е едно от тях. Страхът е доказващ белег за врага за отпадане и дава право на проклятието. Тежките емоционални наранявания са друго нещо, което отваря вратата за проклятие - рани от крайни насилия, такива като тормоз, изнасилвания и кръвосмешения. Съгласяването с обвиненията и вярването в тях също е покана за проклятие. Забърквайки се в лъжи, ние можем буквално да ги приемем в духовете си и да позволим на проклятие да пусне корен. Проклятията се разпространяват точно като слуховете – когато някой се съгласи и повярва в тази лъжа. Тези, които се отдават на проклинане, са изградили площадка за приземяване на проклятия, където да слязат и да построят крепости.

Презирането на пророческо слово е друга възможност за проклятия. На това нещо често се гледа отвисоко. Ние не пророкуваме, за да можем да кажем, че сме пророчески. Пророчеството е изцяло свързано с благославяне на хората. За нас, да презираме пророческо благославяне, както Исав презря правото си на първородството, е да презрем благословението от Господ. Не говоря за така нареченото пророчество, което не изгражда или не говори от сърцето на Христос към Неговата невяста.

Когато проклинаме другите, ние заставаме на страната на обвинителя. Понякога това разкрива намаляване на нашата банкова сметка или трудности във взаимоотношенията ни, както и цялостна липса на благосклонност върху живота ни. Постоянно да се чувстваме отхвърлени или лесно да се засягаме, също може да бъде белег за привично проклинане, изтичащо през нас. Вероятно несъзнателно проклинаме партньора си, детето си, шефа си или някой човек във власт, например.

Много от нас приемат, че Бог се чувства по съшия начин както ние го правим. Обичаме да вярваме, че Бог мисли като нас. Ако не ни харесва, тогава и на Него не Му харесва. Исус Навин, наследникът на Мойсей, имаше същото виждане.

Въпросът с благословението не е дали се съгласяваме с някого за това, как трябва да се направят нещата. Бог не е нито демократ, нито републиканец. Той не ни казва да стоим отстрани като зрители, но ни призовава да благославяме, а не да проклинаме.

Преди време жена ми, Дайан, и аз бяхме във Франция, служейки в едно уединено място на лидери. По време на обедната почивка един французин на средна възраст, седящ срещу нас, започна един случаен разговор на добър английски. Той бързо искаше да знае защо Съединените щати не направят повече, за да разрешат „глобалното затопляне“. Беше очевидно, че искаше да ме въвлече в спор и да ме извади от мястото за почивка. Той беше обезоръжен, когато неговите обиди за моята страна срещнаха моето благословение към него. Въпреки че бях готов да защитя тази страна, която обичам, с личните си политически виждания аз трябваше да осъзная, че Бог не е американец или французин. Той е Бог на всички. Трудно е да се разбере, понякога, защо трябва да благославяме, когато нечестиви хора вършат ужасни неща. Отговорът е прост – защото Богоподобната природа предполага да благославяме, а не да проклинаме или да влизаме в проклинане с другите, които го правят.

Благославянето не е свързано със страните. Бог не е срещу нас. С това не искам да кажа, че ние трябва да пренебрегваме позициите на правдата, но дори във случаи, когато хората явно са в грешка, ние можем все пак да ги благославяме. Благославянето е свързано с това, какво Бог иска да се случи, а не какво е в момента.

Не бивайте улавяни във враждебността и поляризирането, което се случва в нашето общество, където не можем да комуникираме с хората, защото те нямат същата принадлежност като нашата. Това е точно, което сатана иска – разделение и поляризиране. Благославянето премахва разделението и инжектира духа на Христос в ситуацията. Медиите насърчават и бълват проклинане, за голяма наслада на дявола! Съпротивете се на това да бъдете въвлечени в тези спорове и вместо това позволете на пророческото сърце да ви покаже, че Бог наистина е планирал ситуацията. Когато очите ни са върху Исус, ние можем да ходатайстваме и да благославяме тези, които са на власт в нацията. Ние искаме да отговорим на призива за молитва и благословение. По този начин можем да се съпротивим на духа на объркване, който е дошъл върху нацията и върху Църквата.

Дяволът винаги иска да заемем страна. Ние можем да видим хора, които не принадлежат към нашата група или деноминация, и да започнем да се сравняваме или да действаме себеправедно. „Господи, те са там и пророкуват! Те не са част от нас“. „Те не правят църква като нас“. „Те не вярват по същия начин като нас“. Беше подобно по времето на Мойсей. Числа 11 говори за двама души на име Елдад и Модад, които пророкуваха в стана на Израел. Исус Навин, един младеж по това време, предложи на Мойсей да ги спре, понеже те не бяха част от тяхната разпозната група. Мойсей в своята мъдрост отговори на Исус Навин: „Завиждаш ли заради мен?“ Той каза: „Нека всички хора на Господа да бъдат пророци…“ (Числа 11:29). Каква чудесна гледка би било това, ако всички Божии хора благославяха тези, които са в контакт с тях!

Случва се да сме принудени да вземем страни по дадени въпроси. Аз също съм преживял това. Ситуации са се случвали, при които хора в моя живот са ме натискали да вземам определена страна. Отказът ми само е възбуждал гнева им. Как мога да съм техен приятел и да не съм на тяхна страна, проклинайки този, който ги обижда? На коя страна съм бил все пак? Като последовател на Христос, аз не трябва да избирам вашата страна или тяхната страна, но трябва да бъда на Божията страна. Приятелите могат да ви искат на тяхната страна, но Божият приятел стои на страната на Бог. Като ваш приятел, какъвто съм, вие се нуждаете от това да ви благославям, а не просто да бъда на ваша страна. Възможно е да бъдем на грешната страна. Едно нещо, което знам, е, че единствената страна, която Бог одобрява, е страната, посветена на благославяне.

Хората се ядосват на Бог поради неотговорени молитви или неизпълнени надежди. Никога не им идва на ума, че Бог може да е желал да направи това, но проклинането е попречило на отговорите, които те са търсили. Спомнете си 1 Петрово 3:7, където се увещават съпрузите и съпругите да живеят по такъв начин, че молитвите им да не бъдат възпрепятствани. Бог не противоречи на Собствените Си принципи на царството, които са: ако благославяш, ще бъдеш благословен, ако проклинаш, ще бъдеш проклет.

Познаването на разкритата Божия воля чрез Неговото Слово ни помага да не се спъваме в тъмното, когато става въпрос за благославянето. Нашето пътуване надолу по пътя, който се противопоставя на Бог, също може да спре. И си заслужава 180 градусовият завой, който мнозина ще направят, когато видим ползите от благославянето – обезоръжаване на обвинителите, затваряне на вратата на врага и изпълнение на Божието слово.
Молитва
Татко, аз идвам и представям себе си пред Теб като инструмент на благословение. Искам да бъда пророк, говорител на благословение. Господи, дай ми слово, така че да се обърна от това да бъда бърз да проклинам и да говоря зло за хората, а вместо това да ги благославям. Дай ми думите да благославям тези, които дори не познавам, и да почитам високопоставените, които си сложил с власт над моя живот.
Изговарям благодат над децата си. Аз виждам ситуацията не като непреодолима или деструктивна, но я виждам с очите на благодатта. Виждам какво може да бъде. Господи, помогни ми да нямам ограничен и толкова затворен ум, че да не мога да Те чувам. Святи Душе, помогни ми точно сега. Доведи ме до място на зрялост, така че силата, която работи в мен, да не е саморазрушителна, но такава, че да прокламирам благословението за другите, за да мога и аз да бъда благословен.

Част II - Включване за БЛАГОСЛАВЯНЕТО

Глава трета - Зеницата на Божието око

ой я притежаваше – тази удивителна способност да предвижда. Този път обещаната награда беше славна. Ако никога не му платят отново да пророкува, той все пак трябва да се приготви за живот, отдаден на разкош. Бог трябва да бъде наистина щастлив с него. Главата на Валаам все още се занимаваше с това добро бъдеще, докато приготвяше магарето си за пътуването. Той никога не видя, че най-новата му задача щеше да бъде смъртта на собственото му желание за слава и богатства. Сега къде беше магарето?

Другаде по тази земя един народ лагеруваше, несъзнаващи за повикването на почитания езически пророк по това време, призован да декларира тяхната съдба. Те пътуваха далеч от Египет, за да прегърнат това, което им беше обещано – земя, препълнена с добрини. Очите им винаги бяха на това Божие обещание, но сърцата им често се колебаеха. Обаче те се придържаха за надеждата, че са „зеницата на Божието око“ и че съдбата им не е твърде далеч.

Отмествайки погледа си от гледката към лагера, Валак не се усмихваше. Това, което видя, накара сърцето му да затрепери. Множество, разпростряно в задния му двор, толкова надалеч, доколкото можеха да видят очите му (вижте Числа 22:2-3). Военната мощ и множествата не бяха човешка слабост за този народ. Да носят със себе си жените си, децата си и притежанията си, изглежда повишаваше тяхната бдителност да защитават своето си. Слуховете казваха, че всичко вървеше добре за тези хора – освен ако, разбира се, техният Бог не им се разгневи. Е, ако това, на което тези хора разчитаха, беше свръхестественото, тогава той, Валак, можеше да извика същия източник, за да ги порази. Той се чувстваше малко по-спокоен, когато сравни от разстояние знаците на подкреплението. Валак се опитваше да си спомни своето послание към пророка.

Но следващият ден не донесе добри новини за Валак. Упоритият пророк беше отказал да дойде. Първенците бяха докладвали, че пророкът просто беше заявил, че „…Господ отказа да ме пусне да дойда с вас“ (Числа 22:13). Беше ли това духовно прикритие да каже, че хонорарът за гадаенето беше твърде малък, или вероятно посланиците не бяха достатъчно знатни? (Вижте Числа 22:15.) Не разбираше ли Валаам, че Валак имаше силата да почете пророка по начини, за които той само можеше да си мечтае? (Вижте Числа 22:37.) По никакъв начин моавците нямаше да бъдат прибавени към списъка от нации, които израилтяните бяха унизили! Той трябваше да повиши цената и отличието на делегатите. Този път гадателят щеше да бъде глупак, ако не дойде.

Валаам беше затруднен. Бог беше казал „Не”. Звучи ужасно познато, нали? Бог не искаше той да преуспее? Той наблюдаваше тъжно как неговото богатство се отдалечава в сутрешните изпарения с моавските и мадиамските първенци. Какво беше толкова важно за Бог във връзка с робите, бягащи от Египет? Бог не обяснява много. Засега трябваше да се задоволи с това, което Бог каза: „Не ходи с тях; не трябва да проклинаш хората, защото те са благословени“ (Числа 22:12). Ние всички сме били там – онези моменти, когато Бог поставя остра спирачка на нашите планове и проекти. От наша гледна точка цялото нещо изглежда да е благословение, докато Бог му сложи спирачки. Или беше ли благословение?

Дилемата на пророка още не беше свършила. По-късно през същия ден той посрещна друга изненадваща група от мадиамци и моавци. Такава голяма упоритост! И тогава получи истински ритник – Бог се съгласи да му позволи да отиде с тях, при условие че ще каже само това, което Бог му каже (вижте Числа 22:20). Колко тежко може да е това? Крайно трудно, когато помислим за факта, че Валаам трябваше да избира между това да повтори Божиите помисли или да целуне възнаграждението си за довиждане. Тогава една мисъл го осени. Ако Бог може да промени ума Си за неговото отиване, тогава Той със сигурност може да промени ума Си и за други неща. Той се чудеше колко свобода на действие има.

Твърде скоро на Валаам му беше припомнено, че Бог беше поначало против това пътуване. Това започна, когато неговата вярна и послушна магарица направи завой по собствена инициатива. Той удари животното, за да го върне обратно в пътя, но тогава то притисна крака на Валаам в стената. Сега какво? Последва повече бой, но магарицата отказа да помръдне и се цопна на земята. Напълно разстроен, Валаам започна да бие животното. И тогава магарицата започна да говори. Без дори да се замисли, че това е странен феномен, пророкът проведе разговор със своята магарица.

Отварянето на очите му, за да може да види ангела, спря Бог и предотврати по-голямо унижение на нетърпеливия пророк от това да бъде чут да говори със своята магарица. Пророкът беше спасен от смърт от своето животно! Той се разкая пред ангела. Това беше божествен контролно-пропусквателен пункт за Валаам. Бог се увери, че Валаам разбираше, че за да продължи нататък, той трябваше да казва само Божиите думи и желания – не Валаковите или Валаамовите. Нямаше място за лична облага или ласкателни думи с цел печалба. Той умря там този ден, в известен смисъл. Валаам умря за своята воля и се отказа от всяка амбиция по целия въпрос. „…Словото, което Бог постави в устата ми, това трябва да говоря“ (Числа 22:38). Най-накрая Бог можеше да му се довери.

Противенето срещу Божието слово или лошите отношения и неправилният ум ни подлагат крак всеки път. Тези лоши отношения могат да са възхитителни в света, но им липсва блясък с Бог. Хвалбата: „Ще им дам част от ума си първо и тогава ще им кажа какво ми е казал Бог да кажа!“, никога не постига резултатите, за които копнеем. Нашето отношение „да казваме нещата, както ги виждаме“, може да ни спечели потупване отзад, но плодът е горчив и неприятен. Малка щипка от Бог, добавка от проклинане, после смесване с благославяне няма да ни донесе наградата. За да събираме Божието благоразположение, ние трябва да се съгласяваме с Божиите условия.

Някога борили ли сте се със знанието, че е Божията воля да ви благослови, но не преживявате никое от обещанията? Чувствайки се като второкласен гражданин или като някой извън класацията, вие имате заядливото подозрение, че нещо не е наред. Минавайки през умствена справка, можем да открием, че говорим Божиите благословения, но после прибавяме нашите два цента. Тези два цента са опит свободно да ги придумаме по пътя, но това със сигурност не е Бог. После яздим магарето и бягаме към Него. Бог няма да ни позволи да се измъкнем с половинчати посвещения. Той не е бил посредствен; Той просто е искал пълен контрол над нашето желание да благославяме – за наше собствено добро. Сърцето на Валаам трябваше да бъде напълно посветено на Господ. От нас също не се изисква нищо по-малко.
Отивайки там
Валаам пристигна на едно празненство, дадено от моавския цар. Истинският тест започна на следващия ден. Изблъсквайки пророка на високото място, Валак си представи, че едно виждане на „ордата“, която „покрива лицето на земята“, ще помогне на Валаам (вижте Числа 22:4-5). Щеше ли да се колебае пророкът при натиска да угоди или на нещастния цар, или на Бога, Който му позволи да дойде? После Валаам направи това, което знаеше, че е правилно да се направи – той построи олтари, приготви жертвите и после настрои слуха си към Бог (вижте Числа 23:1-4).

Пристигането „там“ беше истинският тест. Понякога обстановката не е това, което виждаме. Никаква приятна музика не свири, няма приветстваща комисия, няма ходатаи да се молят и няма белези на Бог. Можем да открием хаос, някой сприхав човек или двама, неблагоприятни условия и натиск да се съобразим. Или по-хитрият сценарий е, когато нетърпението на тези, които ни чакат, стане изкушение да кажем повече от това, което Бог ни е казал да кажем. Каквато и да е обстановката, ако нашето сърце се предаде на Бог преди този момент, ние можем да бъдем в мир. Бог винаги ни среща.

Горе на хълма Господ освободи посланието за ухото на пророка. Валаам се завлече назад, за да намери Валак и неговите лидери, разположени и чакащи словото на Валаам. Това, което той каза, всъщност причини голяма загриженост на Валак.

„ОК, и така ти искаш да прокълна тези хора за теб? Няма начин това да стане! Бог ги е благословил. Оттук, горе, аз се опитвам да видя нещо лошо за тези хора, но няма нищо. Да, те живеят отделно от всички други и никой не мисли много за тях. Но хей, само почакай, докато тези хора се разраснат! Как искам да свърша като тях!“

Валак не беше напълно сигурен, че чува правилно, но отворените усти на неговите първенци бяха достатъчно доказателство. „Хей! Какво ми направи? Аз те доведох тук, за да ги прокълнеш, а не да ги благославяш!“

„Просто се опитвам да се покоря на Бог“ - изпищя пророкът.

„Това трябва да е поради ъгъла, от който Валаам е наблюдавал израилтяните“, помисли си Валак. „Колко наивен може да бъде пророкът! Само едно зърване на масивните преселници и тяхното имущество и той е впечатлен!“ Но после Валак въздъхна. Самият той се колебаеше между две мнения – възхищение от този народ, който постави себе си в ръцете на един невидим Бог, или гняв към тяхната идиотщина. „Може би ако Валаам погледнеше само част от тях, хъммм, тогава това можеше да помогне“. Той знаеше едно място, от което тези хора нямаше да изглеждат толкова добре. Нищо не изглежда така ужасно като борещите се между изоставащите в едно множество. Нямаше никаква видима слава там.

Завеждайки Валаам на ново място, откъдето можеше да видят нарушителите на границата, Валак беше доволен – това беше добра гледка. Защо - не изглеждаха толкова внушителни оттам! Той хвърли поглед към пророка, който, накуцвайки, се отдалечаваше, за да бъде насаме с Бог. Това го обезпокои някак си. Той се надяваше това да не е същият Бог, на Когото израилтяните се доверяваха. Не можеше да бъде! Не беше ли Валаам от Фатур в Месопотамия? Със свити вежди той разсъждаваше, че проклинането на част от групата беше по-добре от нищо. В края на краищата, колко добри неща можеш да видиш в хора, особено такива, които не познаваш? За сега той просто трябваше да се преструва, че Валаам не е благословил враговете му преди. „Търпение, Валак“, казваше си той, „търпение“.

Каква картина на врага на нашите души! Решителността на Валак да прокълне дори част от израилтяните разкрива един стар трик на врага. Винаги толкова неуловимо, неговото желание е поне да провре пръста на крака си през вратата или палеца си през прозореца, а после идва тежестта. Запознавайки се с нашите лоши и слаби точки, той обича да изтъква тези недостатъци. Той се надява, че ако гледаме достатъчно дълго към тъмната страна на живота, ние ще започнем да говорим за нея. Не е ли това естествената човешка природа?

Помислете за обидите – понеже нараняват, те изискват внимание. Те ни карат да вперим поглед в грешките на другия. Така че, докато промиваме раната от наша гледна точка, ние можем да пренебрегнем отношението на виновника като цяло. Но дяволът не забравя това. Нашето проклинане на тъщата, например, изглежда, сякаш пазим съпругата си от нараняване, но ние забравяме, че тя все пак е част от семейството. Точно както ние имаме кръвна връзка, Божиите закони свързват даващите и получаващите проклятие и благословение. Дяволът никога не иска да виждаме през Божиите очи. Дори един поглед може да е достатъчен, за да вдъхне в нас живот и надежда. Неуспявайки да предотврати този бърз поглед, дяволът ще работи, за да изопачи и изкриви това виждане, докато започнем да се съмняваме, че въобще сме видели нещо.

Преценката на събитието може да бъде 20-20, но виждането от страната на благословителя е по-добро от всяка друга страна. Всички ние знаем твърде добре как нашето виждане (и мнения) за живота и другите определят мислите ни и думите ни. Развиването на проклинащ манталитет е лесно и неуловимо. Въпреки че сърдечните ни желания могат да са да благославяме, ако очите ни са поставени върху проклинане, почти гарантирано е, че проклятието ще излезе. Ако сме вторачени в него, обкръжаваща среда на проклинане е начин да ни погълне,. Ако не сме внимателни, можем да бъдем като Валак, мислейки си: „Хей, аз съм жертвата тук! Те започнаха!“ Насочването на очите ни отново към Божия поглед е процес. Възможно е да имаме и да виждаме добро да излиза от ситуациите. Това може да означава да открием какво вижда Бог в някого или в нещо. Тези изпробвани и изпитани думи остават винаги толкова истинни: „Където няма видение (пророческо откровение), народът е необуздан (няма нищо, към което да се привърже)“ (Притчи 29:18). Тези откровения стават нашата котва за живеене на задоволяващ живот.
Довеждайки го у дома
Давайки ушите и очите си на думите на Господ, Валаам се превърна в друг глас, за да потвърди Божията доброта към един народ. Магарицата си беше свършила работата. Валаам освободи още един удар върху егото на моавския цар.
Бог не е човек, че да лъже, нито човешки син, че да се разкае. Той каза и няма ли да извърши? Той говори и няма ли да го извърши? Изговори и няма ли да го утвърди? Ето, аз получих заповед да благославям и Той като благослови, аз не мога да го отменя. Той не гледа беззаконие в Яков и не вижда престъпление в Израел. ГОСПОД, неговият Бог, е с него и царско ликуване е сред тях. Бог ги изведе от Египет, има сила като диво говедо. Наистина няма заклинание против Яков и няма врачуване против Израел. На времето си ще се говори за Яков и за Израел: Какво е извършил Бог! Ето, народът ще стане като лъвица и ще се вдигне като лъв. Няма да легне, докато не изяде плячката и не изпие кръвта на убитите (Числа 23:19-24).
След като чуе това, всеки здравомислещ лидер ще се откаже от цялото дело с проклинането и ще си отиде вкъщи. Не и Валак. Той беше ненаситен за наказание и вероятно се ритна по-късно, продължавайки изтезанието (вижте Числа 23:27-30). Ясно и просто очертано беше славното бъдеще на бойния народ пред него.

Той продължава да моли пророка: „Моля те спри. Ако не можеш да ги прокълнеш, не ги благославяй“. Той имаше още едно място наум – за изглед към пустинята. Те отидоха там за последното разкриване на картите (вижте Числа 23:28).

Но Валаам беше намерил връзката. Той беше видял светлината. Той харесваше да не е от противопоставящия се на Бог тим. Една необикновена слава и благосклонност покри множеството и той не посмя да го докосне, с изключение на това, че говори за него. Изоставяйки своите предвещания да призовава божественото, той обърна лицето си нагоре и просто издиша думите, когато дойдоха.
Така заявява онзи, който чува Божиите думи, който вижда видението на Всемогъщия, който пада, но очите му са отворени: „Колко са красиви шатрите ти, Якове, и скиниите ти, Израилю! Вода ще се излива от ведрата му и потомството му ще се простира в много води. Царят му ще надмине Агаг и царството му ще се възвеличи. Бог го изведе от Египет, има сила както диво говедо. Той ще пояде народите, враговете си, ще строши костите им и ще ги разбие със стрелите си. Легнал е и лежи като лъв и като лъвица, кой ще го вдигне? Благословен, който те благославя, и проклет, който те проклина!“ (Числа 24:4-9).
Уау! Красиви и мощни, победоносни и покровителствани са избраниците на Господ. Това бяха думите, които се въртяха в главата на Валак, докато слушаше пророчеството на Валаам. И те описваха заплахата пред него. Това не бяха обикновени хора. Те бяха особени и избрани за нещо чудесно. Валак най-накрая видя написаното на стената. Тези хора можеха да бъдат неговото погубване. Нямаше значение на кой ъгъл поставяше пророка; очите му бяха поставени на кръстосващ контрол да благославя.

„Достатъчно!“ Гласът на Валак трепереше от гняв, докато гледаше пророка. „Доведох те тук, за да ги прокълнеш, а не да ги благославяш. Махай се бързо от мен! Няма да получиш никакво възнаграждение! Очевидно Бог също не иска да бъдеш възнаграден“.

Валаам беше уволнен служебно!

Това беше също добро нещо. Последните му думи бяха за Валак и за неговата компания. Валаам постоянно повтаряше своята първоначална позиция – той нямаше да каже нищо, което да противоречи на Бог (вижте Числа 24:13). Това не беше тайна, въпреки че Валак искаше Валаам да промени ума си. Валаам завърши своята защита, казвайки, че стои на Божията страна, страната на благословението. Нямаше начин да се отметне, дори и Валак да му даде къщата си „пълна със сребро и злато“ (Този меч в ръката на ангела с неговото име върху него все още беше жив в очите на ума му.)

Приготвяйки се да възседне своята магарица, пророкът направи пауза и се върна при Валак. „Между другото, преди да си тръгна, нека да ти кажа какво ще направят тези хора на твоите хора“.

Без да иска да се построяват повече олтари или да се изгарят жертви, Валаам обърна лицето си и остави думите да потекат.

Така че Валак се хвана за сламката. Може би ако Валаам не можеше да промени това, как Бог вижда Израел, имаше други начини да ги прокълне. Може би ще си го получат чрез собственото си поведение. Неправилните отклици на израилтяните към проклятието могат да ги докажат за достатъчно виновни, че да поканят проклятие. Колко хитро! Той трябваше да чака и да види.

В този промеждутък от време Валаам зърна Божията гледна точка. Отне му известно време и голямо убеждаване, за да се обърне. И той наистина се обърна. Той трябваше да избере. Този избор не винаги е извършен по наш вкус. Винаги е по-лесно да гледаме на живота оттам, където стоим. Не трябва да правим много. Просто гледаме и докладваме. Откриването на Божието виждане е повече от това просто да гледаме – то е повече като спиране, гледане и слушане на сърдечния Му ритъм. Когато веднъж открием Божието виждане за някого или за нещо, радостта определено е неизговорима. Ние не се помръдваме лесно.

Всички ние изглеждаме по-добре оттам горе. Бог гледа с една вечна перспектива. Нашата временна перспектива бледнее в сравнение с Неговата. Или по-скоро, тя е на милиони мили разстояние. Божиите чудеса, складирани в човешкото творение, са нещо, което трябва да се наблюдава и открива. Всеки един от нас представлява уникален запас от нашето творение. Не е чудно, че Павел заяви:

Отмъщавайки за себе си на нашия враг или на някого, който ни презира, изглежда задоволително - особено ако са ни засегнали дълбоко. Молитвата: „Боже, изпрати огън върху тях, докато бъдат затворени или на болнично легло“, не е Божието виждане за благославяне. Неговият отговор може да бъде повече като: „Не, Аз ще защитя това. Какво ще кажеш да сложа тебе на болнично легло и те да имат такава милост към теб, че да дойдат при теб?“ Това не звучи като нещо, в което искаме да се забъркаме.

Да се молиш по този начин, е уместно : „Аз ще благословя __________ (попълнете бланката). Аз ще говоря за добротата на Господ върху тях. Добротата на Господ е, която ги води към покаяние“. Това е приятно отказване от отмъстително отношение на проклинане.

Обмислянето на Божията гледна точка за някого или нещо е само част от благословението. Ние искаме да станем усърден участник. Опитайте да кажете това гласно, дори над вашия враг. Ох! Това първоначално може да запали ушите ни. В действителност, това работи усърдно и убива противоположната на Бог природа. Имам предвид тази, която си представя и вика за отмъщение. Никой от нас не харесва „тръна в плътта“, дори и Павел, великият апостол, който написа по-голямата част от Новия Завет. „Боже, изкарай ме от това!“ Ние викаме към Бог, когато видим „пратеника на Сатана“, промъквайки се близо, за да ни безпокои. В случай, когато се отнасят нечестно към нас, както това се случва, Павел ни разказва една подобна история.

Ние нетърпеливо бомбардираме Небето: „Господи, тези пратеници на сатана работят върху мен. Можеш ли да направиш да слезе огън и да ги изгори? Нека да разберат, че Ти обичаш повече мен отколкото тях. Събуди ги посред нощ и ги провеси над ада. О да, моля Те, побързай!“

Божият отговор може да бъде нещо като: „Аз вече съм поставил в тебе силата да благославяш и да отблъскваш проклинането“. Молитвата на благославяне за някой човек или ситуация звучи нещо подобно: „Господи, нека радостта на Господ и Божият мир да бъдат върху тях. Нека да си починат тази вечер и да могат да видят Божията доброта върху живота си. Аз освобождавам благословението на Господ върху тях“. Нашият новооткрит мир прави място за благочестивото виждане и мир за нашия враг. Благославянето издига Бог на Неговото полагащо Му се място, където Той може да променя хора и ситуации.

Наличната Божия благодат не е, за да можем „да понасяме като мъж (или жена)“, както повечето от нас са били учени. Нито пък е, за да скръцнем със зъби и да кажем: „Докарай го!“ Опитайте да благословите обстановката и условията на ситуацията и очаквайте промяна. Радикално, нали? Божията сила лежи в нас, за да благославяме и променяме ситуацията напълно. Опитайте да се виждате като термостат, а не като термометър. Някои хора са страхотни в това да докладват за температурата в стаята, но просто не правят нищо, за да я променят. Вие имате силата и да поставяте температура на спокойствие, където и да ходите. Благославянето е Божият термостат, който може да промени самата атмосфера, където живеете.

Видях това от първа ръка, докато поучавах за силата на благославянето в библейското училище в Тексас. Една жена, която беше на курса, казала на своя приятелка да благослови шефа си. Приятелката й бързо отговорила: „Няма да го благославям; искам да го обвинявам“. Тя го нарекла с различни имена, включително „лъжец“ и „измамник“.

Жената, която беше в класа й, дала Си Ди за благославянето и й казала просто да пробва. Тя й го дала във вторник; приятелката й неохотно се опитала да благославя в сряда и четвъртък. Тя била офис мениджър, така че се опитала да постави духовния термостат в останалата част от офиса. Тя разказала последователността от събитията на своята приятелка, която й е дала Си Ди-тата. Казала: „В петък шефът ми ме извика в офиса си. Първото нещо, което си помислих, беше, Ще бъда уволнена, понеже той знае, че съм му в опозиция, и дори открито съм говорила за това на другите“.

За нейно удивление, той казал: „Трябва да ти се извиня, че съм забавил повишението, което заслужаваш“. Той продължил: „Започвайки от миналия месец, ти ще получиш своето повишение“. Тя сега е убедена, че благославянето освобождава Божията благосклонност, а проклинането спира всичко.
Молитва

Святи Душе, моля Те да ми помогнеш да виждам от Твоята превъзходна гледна точка. Вземи ме на високото място в небесата и ми позволи да виждам, както Ти виждаш. Това, което изглежда като отломки, Ти Си заявил: „Това е, което искам като потенциал!“, Боже, помогни ми да не се отдръпвам от него. Не искам да прекарвам останалата част от дните си, опитвайки се да изчислявам защо не се е изпълнило пророчеството. Отвори очите ми, за да мога да имам разбиране за надеждата, която лежи в мен. Святи Душе, помогни ми да усещам, че съм духовен термостат, където и да отивам. Амин.