СКРИТИЯТ СМИСЪЛ НА ДУМИТЕ
КАК ДА ИЗПИТВАМЕ НАСЛАДА
ОТ ОБЩУВАНЕТО И ДА ПОБЕЖДАВАМЕ
ВЪВ ВСЯКА СИТУАЦИЯ
Първа глава
Метаезикът или как да четете между редовете
В първата част „Езикът на тялото: как да разчитаме мислите на другите по техните жестове" Алън Пийз дава редица практически насоки относно тази относително неизследвана област на сигналите на тялото и връзката им с поведението на хората. Там той посочва принципното единодушие на учените, че между 60% и 80% от междуличностното общуване лице в лице се извършва по пътя на несловесния обмен на информация, докато словесните и гласовите изразни средства допринасят за по-прецизното балансиране на така получените сведения.
В тази глава ще разгледаме почти напълно пренебрегнатата област на метаезика - тоест, на онези думи и изрази, които могат да ви разкрият истинските мисли и намерения на говорещия. Също както и езикът на тялото, метаезикът събужда в нас едно предусещане - обикновено го определяме като интуиция, вътрешен глас, шесто чувство, предчувствие, тъй като в действителност говорещият няма предвид точно онова, което ни казва. И макар метаезикът все още да е до известна степен бяло поле в сферата на междуличностното общуване, в тази глава ще се опитаме да преведем на един по-разбираем език онези думи, фрази и изрази, които почти всички ние използваме постоянно, за да предадем едно или друго послание, като същевременно ще се постараем да не опростяваме до схематичност нещата в тази толкова сложна област. Болшинството от хората познават и редовно използват повечето от разгледаните в тази глава метадуми, метафрази и метаизрази, но почти никога не си ги превеждат на съзнателно ниво, така че да разшифроват техния скрит смисъл и да разберат истинските чувства, мисли и намерения, които се крият зад тях.
Тълковните речници дават следното определение за понятието „метаезик": „скрит език, в който са закодирани определени идеи, различни от изказваните в момента на говоренето посредством естествен език". Или с други думи, метаезикът е скрит в използвания език. На всеки от нас се е случвало да стои пред щанда в някой магазин в очакване да го обслужат, и най-сетне продавачът/продавачката да се обърне навъсено към него с думите: „Някакъв проблем ли имате?". Ако преведем смисъла на изречението от мета- на обикновен език, казаното би означавало: „Наистина ли нещо ви трябва чак толкова спешно, та да ме притеснявате точно в този момент?" - и подсъзнателно ние долавяме и възприемаме именно това истинско чувство от страна на човека зад щанда.
Рекламните съобщения на агенциите за търговия с недвижими имоти често си служат с метаезик, за да направят някое свое предложение по-желано. Ето няколко примера от едно
типично рекламно описание на обявена за продан къща и съответния превод за скрития зад примамливите думи истински смисъл:
Метаезик
Сега имате единствената възможност тя да стане ваша.
Превод
Трудно ни е да я продадем и се опитваме да се отървем от нея.
Тази къща с интересна архитектура, Тази грозна на външен вид,
компактна, прекалено малка,
в селски стил, сбутана селска къщурка,
(се намира) (се намира)
в район с голям потенциал. на гърба на географията.
Разположена е
в спокоен и тих район.
Тази уникална и добре поддържана къща се състои от просторен хол, уютна трапезария, З спални и модерна кухня.
Удобен достъп до транспортни
средства.
Изложението е светло и слънчево.
Гледа към китен двор.
Разполага и с някои оригинални
пристройки.
Идеална придобивка за умели хора.
Разположена е
твърде далеч от всякакви магазини и
училища да децата.
Тази най-обикновена и зле
поддържана къща се състои от
малък хол, тясна трапезария,
З спални без вградени гардероби и
наскоро боядисана кухня.
Селският рейс спира на два метра от
входната врата.
Обърната е на запад.
Изобщо няма двор.
Тоалетната и пералното помещение
са извън къщата.
Обновяването й ще струва цяло
състояние.
Детонатори на раздразнението
Сред метадумите и метафразите, които предизвикват най-силно раздразнение, са „знаеш/знаете", „нали разбираш/разбирате", „един вид" и „на практика". Тези паразитни фрази са най-широко разпространени сред по-неуките и по-необразованите членове на обществото и могат да бъдат чути в повечето радиопредавания с пряко телефонно участие на слушателите.
Следният пример е от радиопредаване, което приканва слушателите да се обаждат и директно в ефир да обсъждат свои лични проблеми или предложени от водещия теми. Програмата се излъчва всяка събота вечер, а водещ е един известен проповедник. Ако не всеки път, то поне през седмица се обажда по някое младо момиче, наскоро разбрало, че е бременно, което не може да открие бащата на детето и звъни за съвет. Но вместо да каже: „Бременна съм, какво да правя?", разговорът обикновено протича по следния начин:
Момичето: Ходех с едно момче и сега съм... е, знаете
какво! Проповедникът: Не, не знам.
Момичето: Ами, той ме заведе у тях, а после ме целуна,
а после един вид... е, на практика аз... ами...
знаете какво!
Проповедникът: Не, не знам. Какво точно стана?
Момичето: Ами след като ме целуна, знаете, той един вид... нали разбирате... и сега аз съм... на практика... знаете... и не знам какво да правя.
На всичкото отгоре позвънилото момиче набляга върху „правя" и повишава гласа си така, че слушателите започват да се чудят дали задава въпрос, дали изказва твърдение и дали изобщо е свършило да говори. Разбира се, тази спъната форма на разговор е no-скоро краен случай, отколкото обичайна практика, но е много показателна за употребата на метафразите „знаеш/ знаете" и „нали разбираш/разбирате", които разкриват липса на увереност в собствените думи, и подтикват слушателя да сигнализира своето разбиране посредством употребата на клишето „да, да, разбирам".
„Знаеш/знаете" и „нали разбираш/разбирате" са крайно досадни, защото истинският им смисъл е: „Знам, че не се изразявам ясно, но вие сте достатъчно интелигентни, за да разберете какво имам предвид", което пък кара слушателя да се чувства неуверено, когато не може да се досети за какво става дума. Метафразите „един вид" и „на практика" служат за извинение, когато говорещият не намира точната дума или правилния израз, които да употреби.
Защо съществува метаезикът?
Ако извадим от ежедневния разговор всички форми на метаезика, словесното ни общуване ще се състои единствено от кратки, остри, целенасочени фрази, а всички ние ще звучим и ще се възприемаме едни други като недодялани, сурови и неуки хора. Метаезикът омекотява ударите, които си нанасяме взаимно, позволява ни тайничко да манипулираме останалите хора, да изтъкваме собствените си добродетели и достойнства, с вътрешно облекчение да изливаме море от отрицателни емоции, при това без да изглеждаме откровено груби.
Когато се срещат двама непознати, те започват общуването си с незначително бъбрене - ритуал, съставен от разговорни фрази, въпроси, клишета и твърдения, които им осигуряват необходимото време, за да преценят дали познанството им би могло да се развие в евентуално по-близки взаимоотношения.
Обикновено се започва с размяна на няколко банални фрази клишета: „Как сте?", което налага отговор: „Благодаря, добре", последван от нещо от рода на „Чудесно!" от страна на задалия въпроса. И този ритуал е толкова често повтарян, толкова трайно жигосан в съзнанието ни, че дори не се замисляме, докато го изпълняваме, така че евентуален отговор: „Току-що почина майка ми", пак би предизвикал стандартното „Чудесно!".
Същото важи и за ритуалните фрази клишета, разменяни при раздяла, от които най-разпространеното е: „До скоро". „За мен бе удоволствие да се запозная с Вас" обикновено се използва, когато нямаме никакво намерение занапред да поддържаме и да задълбочаваме познанството си със съответния човек.
Метаезикът е навсякъде. Той играе изключително важна роля в установяването и поддържането на междуличностни връзки, защото - също като езика на тялото - е средство, което използваме, за да разкрием скритите мисли, действителните намерения и истинския смисъл на казаното, закодирани в постъпките на даден човек.
Например повечето мъже знаят, че когато една дама каже „не", тя има предвид „може би", че когато каже „може би", има предвид „да", но че когато каже „да" - то тя изобщо не е дама. Тази стара шега ясно показва, че това, което се казва, не отразява непременно онова, което се мисли.
С всяко ново поколение се появяват нови метадуми, мета-фрази и метаизрази, а редица стари избледняват и постепенно излизат от употреба. От двайсетте до четирийсетте години на нашия век най-популярните метадуми и метафрази са били „определено" и „(или) нещо такова". „Определено" се използвала, за да подчертае правилността на една или друга дума, например: „Вие определено сте прав". Но това свръхподчертаване може да събуди и известна доза подозрение относно намеренията на говорещия - вероятно той изпитва необходимост да преувеличава думите си, защото е неуверен в тяхната достоверност. Метаиз-разът „(или) нещо такова" бил използван като извинение за неправилно употребена дума. В модерния английски език метаиз-разът „(или) нещо такова" е заменен с подобния по смислово значение метаизраз „ако ви харесва" (с евентуално разширен вариант „ако това повече ви се харесва)", а „определено" е заменен с „всъщност". И така, на изявлението: „Всъщност, не съм съгласен с вас", днес спокойно можете да отговорите: „Всъщност, това изобщо не ми пука."
С приближаването към края на двайсети век в деловия свят метаезикът се употребява все повече и повече. Преди стотина го-
дини работодателят е можел да уволни своя служител просто като му изкрещи: „Махай се от очите ми, лентяй такъв!" или нещо равнозначно. Постепенно обаче натискът, оказван върху работодателите от страна на профсъюзите и на други правозащитни организации, отхвърли възможността за подобен подход към въпроса и вместо него наложи все по-широката употреба на метаезик. Днешният лентяй вероятно ще получи циркулярно писмо върху фирмена бланка с приблизително следното съдържание: „Съобразно интензивната реорганизация на фирмения отдел за внос-из-нос възникна неотложната необходимост да бъдат обединени службите за залепяне на марките и за правене на кафе, в полза на всички служители и в името на просперитета на фирмата като цяло. Ръководителят на службата за залепяне на марките Джо Дръвников взе благородното решение да освободи своя пост и да си потърси друга работа на трудовата борса, където неговите всепризнати умения и огромен опит несъмнено ще го наложат бързо." Цялото това послание всъщност означава: „Махай се от очите ми, лентяй такъв!", но метаезикът подслажда горчивия хап за уволнения, гали слуха на другите служители и запушва устата на профсъюзите.
Ключът към разбирателството не е в думите
Сами по себе си, думите не носят почти никакви емоционални послания. Също като текста, изписан на компютърния екран, те предават само факти и информация. В междуличностния разговор лице в лице същностното послание, предавано посредством думите, е най-много в рамките на 7%. А когато са написани, те са изцяло лишени от емоции - е, в такъв случай е ясно как, ако се водят само по протоколите от някое съдебно заседание, съдиите могат съвсем спокойно да пратят съвършено невинен човек в затвора. Истината се крие в долавянето и в разбирането на контекста, на конкретните обстоятелства и на това, защо са употребени едни или други думи.
Ето защо повечето обществени дебати възникват по-скоро въз основа на отпечатани във вестник статии, отколкото вследствие на въпроси, повдигнати в което и да е друго средство за масово осведомяване или по какъвто и да е друг начин, тъй като всеки читател тълкува индивидуално и лично използваните в печатния материал думи. Двама души четат една и съща статия, но прочетеното (тоест разтьлкуваното) от единия не винаги и не непременно е същото, което е прочел (тоест разтълкувал) другият. Алън Пцйз се убеди в това от една случка по времето, когато неговият седемгодишен син Камерън прекарваше училищната си ваканция при баба си. Както и повечето хлапета на неговата възраст, Камерън също беше научил някои „жестоки" думи и изрази в училище и в един момент ги употреби пред баба си. Тя реши веднъж завинаги да сложи край на подобни негови „изяви".
Бабата: Камерън, има два израза, които аз лично никога не искам да чувам в тази къща. Единият от тях е „пълен боклук", а другият е „страхотно надървен". Камерън: Добре, бабче. И кои по-точно са тия два израза?
От една страна, Камерън си помислил, че с „жестоките" определения „пълен боклук" и „страхотно надървен" баба му всъщност описва някакви други два израза, които не иска да чува. От друга страна, тъй като тя наблегнала върху „аз (лично) не искам" и „тази (къща)", той решил, че спокойно може да употребява въпросните изрази, стига баба му да не ги чува в нейната къща. Така че той продължил да ги използва с чиста съвест навсякъде другаде, както и в присъствието на баба си, когато тя била в нечия друга къща. Случката с Камерън и баба му е класически пример за това, как неправилната употреба и погрешното тълкуване на думите могат да доведат до влошаване на взаимоотношенията.
Думите и емоционалната обвързаност
Притежателното местоимение „мой" (и останалите му форми за род и число - „моя", „мое", „мои") издават емоционалната обвързаност на говорещия със следващите думи в изречението. Например „моята жена" говори за емоционална обвързаност, докато „жената" превръща съпругата в предмет, отрича всякаква емоционална обвързаност и дори намеква за презрение и враждебност. „Моят шеф" говори за емоционална връзка, докато „шефът" бележи отчужденост и хладнина във взаимоотношенията. „Моята страна е в икономическа депресия" издава дълбока лична загриженост и тревога, докато „Австралия е в икономическа депресия" всъщност иска да каже „Това си е техен проблем, не мой".
Съюзът „с" и предлогът „на" също издават съответно близост или дистанцираност между хората. Ако някой ви говори „на"
вас, това ви отдалечава един от друг и в известен смисъл би могло да се допусне, че съответният човек ви говори снизходително или назидателно. В съчетание с глаголите „говоря" и „казвам" предлогът „на" е натоварен с толкова силни емоционални нюанси, че обикновено използваме (и съответно възприемаме) фразата „ще ти кажа аз на тебе" като укор и заплаха. От друга страна, „говоря с" показва, че става дума за общуване, за взаимност и наистина за разговор. Ако кажете на някого, че искате да му говорите, това автоматично издига известни бариери между вас. Докато ако му кажете, че искате да говорите с него, имате повече шансове за постигане на сътрудничество.
Неотдавна, по време на преговори, единият от преговарящите мъже заплаши, че ще сложи край на обсъжданията, като каза: „Всеки от нас ще трябва да поеме по собствения си път". Тази фраза е обичайна при раздяла на любовници, но не и при делови взаимоотношения. Тя обаче подсказа на втория преговарящ, че първият изглежда изпитва известна лична или емоционална обвързаност с него, ето защо той промени своя делови, сух, основаващ се само върху финансови данни подход при преговорите и възприе един по-личен и по-топло ангажиращ стил на общуване. Това даде очакваните от него резултати и преговорите приключиха с взаимно удовлетворение.
Наблягането върху определена дума
Промяната на акцента, тоест наблягането върху една или друга дума от изречението може напълно да промени смисъла на цялото изречение. Прочетете дадените по-долу примери, като наблягате върху изписаните с курсив думи. Обърнете внимание как се променя смисълът на казаното.
„Аз трябва да се заема с тази работа." (Аз, а не ти, трябва да се заема с тази работа.)
„Аз трябва да се заема с тази работа." (Трябва да се заема с тази работа, а не да се чудя какво да правя.)
„Аз трябва да се заема с тази работа." (Трябва да се заема с тази работа, а не да я критикувам или да я отхвърлям.)
„Аз трябва да се заема с този работа." (Трябва да се заема с тази работа, а не с някоя друга.)
„Аз трябва да се заема с тази работа." (Трябва да се заема с тази работа, въпреки че тя ме отвращава.)
Този пример за промяна на смисъла съобразно акцентува-нето съвсем ясно показва по какъв именно начин е възможно да манипулирате онова, което хората ще чуят и ще разберат, като наблягате върху една или друга дума. Обяснява също и защо се получават недоразумения и различия в тълкуванията на публикуваните във вестниците материали.
Прочетете следния въпрос на някой друг човек, като наблегнете върху изписаните с курсив думи, и чуйте какъв ще е неговият отговор: „По колко животни от всеки вид е качил Мойсей в ковчега си?". Повечето хора ще ви отговорят с някакво число, а онези, които се позамислят, обикновено ще ви кажат: „По две". В действителност правилният отговор е „По нито едно". Защото използваният като кораб ковчег, спасил животинските видове от потопа, е принадлежал на Ной, а не на Мойсей. Мойсей е имал друг ковчег, наречен кивот, в който е запечатал своите записи (скрижали) със заповеди към потомците. Но като наблягате върху „всеки вид", вие подвеждате хората и ги манипулирате за числен отговор, обаче ако бяхте наблегнали върху „Мойсей", номерът ви нямаше да мине.
Ето и още един пример: „Кога през вековете първата буква на Австралия" е била а, а на „края" е била к?". Всички ще ви отговорят: „Думата „Австралия" винаги е започвала с а и никога не е завършвала на к". Докато правилният отговор е: „Думата „Австралия" винаги е започвала с а, а думата „край" е започвала с к". Но наблягайки върху „Австралия" при задаването на въпроса, вие сте подвели слушателя да ви даде грешен отговор.
По същия начин както тези забавни въпроси подвеждат слушателя към погрешен отговор, така и много от нашите ежедневни разговори с другите хора имат за цел да получат предрешени отговори. Често това е напълно несъзнателно подвеждане на събеседника и сега ще разгледаме някои от начините, по които то се осъществява.
Клишетата
Така както хората си създават и използват едни и същи, по-вторяеми, досадни навици в езика на тялото, тоест присъщи им жестове и мимики, по същия начин те си служат и с привични, изтъркани от честата употреба фрази, наречени клишета, с които могат да сложат край на разговора или да предизвикат събеседника си на свой ред да им отвърне с друго клише. Клишета-
та представляват групи от думи или изрази и обикновено се използват от онези хора, които нямат достатъчно богато въображение или са прекалено умствено лениви, за да говорят по-оригинално или да опишат някоя ситуация по-живописно и по-ярко. (Баналностите и натурализмите също са вид клишета.)
Клишетата могат да ви дадат ключ към истинските мисли на събеседника. Например „случайно (по една случайност)" се използва като извинение' за липсата на връзка между казаните изречения и е сред най-често използваните клишета в модерния английски език. „Случайно (по една случайност)" се среща и под различни други форми, включително „впрочем", „докато не съм забравил", „тъкмо се сещам", „просто се чудя дали". Целта на това клише е да прикрие и/или да омаловажи значимостта и важността на следващите изказани от говорещия думи. Например „Благодаря ти, че ми услужи с колата си... Впрочем, откога караш със строшен заден мигач?". В този случай „впрочем" прикрива и омаловажава най-важната информация - въпросът за строшения мигач.
Чуете ли „случайно (по една случайност)" или някоя от другите форми на това клише, трябва да сте нащрек и да знаете, че ще последва най-важната и същностна част от информацията. Ето един пример:
„Джон, ние всички високо оценяваме направеното от теб по този проект. Наистина си свършил добра работа. Впрочем, докато не съм забравил, двата почивни дни, които ти се полагат като компенсация за крайно натоварената работна седмица, са отложени за след няколко месеца."
Какво можете да сторите, ако вие самите употребявате клишета и това ви притеснява? Най-добре ще е изцяло да ги изхвърлите от речника си. Ако ви е трудно да го направите, опитайте се поне да ги използвате в хумористичен вариант, което би подействало освежаващо на слушателите ви. Например поговорката клише „Една птичка в ръката е по-ценна от две в храста" може да бъде променена като „Две птички в ръката са по-ценни от една в храста". Или към израза клише „Зад постъпките на всеки мъж се крие жена" можете да добавите многозначително „ най-често любовницата му". Но ако искате да поддържате разговора жив и интересен, най-добрият съвет, който можем да ви дадем, е да се откажете напълно от употребата на всякакви клишета, натурализми и баналности и да започнете да упражнявате въображението си, така че и да мислите, и да говорите по-живописно и по-ярко. Отначало ще ви бъде трудно, но постепенно ще откриете, че качеството на разговорите, които во-дите, става все по-добро.
Метаезик от една дума
Нека разгледаме някои от най-често срещаните метадуми, чиято употреба може да ви сигнализира, че съответният човек се опитва да прикрие истината или да ви подведе.
„Честно", „откровено", „искрено" навяват мисълта, че този, който ги употребява, май е доста по-малко честен, откровен и искрен, отколкото твърди. Чувствителните хора несъзнателно долавят закодираното в тези метадуми послание и интуитивно се досещат, че събеседникът им се опитва да ги заблуди. Например „Да ви кажа честно, това е възможно най-изгодната за вас оферта, която мога да ви направя" може да бъде преведено като „Това съвсем не е най-изгодната за вас оферта, но може и да се хванете на въдицата".
„Обичам те" вдъхва много повече доверие, отколкото „Искрено те обичам".
„Несъмнено" оставя открехната вратичка за съмнение, докато „без никакво съмнение" звучи окончателно.
Мнозина имат вредния навик да си служат с подобен род метадуми. Често ги използват като увод към някое свое наистина искрено твърдение или с намерението да го подсилят, без да осъзнават, че по този начин то в крайна сметка зазвучава неубедително. Поразпитайте вашите приятели, познати и колеги дали са забелязали да употребявате някои от споменатите метадуми, а ако ви отговорят утвърдително (което е повече от сигурно), ще ви стане ясно защо някои от тях така и не са откликнали на желанието ви да завържете по-близко и изпълнено с доверие приятелство.
Метадумата „нали" принуждава слушателя да се съгласи с гледната точка на говорещия. Ако попитате събеседника си: „Съгласен си с това, нали?", в повечето случаи той ще се почувства длъжен да отговори утвърдително, макар това да не означава непременно, че наистина споделя мнението ви. Подобно съгласие от страна на слушателя вдъхва и известно съмнение относно неговата способност ясно да схваща и да разбира за какво всъщност става дума в разговора.
Метадумата „само" се използва, за да омаловажи значението на следващите думи в изречението. „Ще ти отнема само пет
минутки" обикновено се използва от хора, които имат намерение да ви занимават поне един час с проблемите си и затова събужда опасения, докато „Ще ти отнема пет минути" звучи по-конкретно и следователно вдъхва повече доверие. Освен това, метадумата „само" се използва и за да облекчи съвестта на говорещия или за да отхвърли вината за станала неприятност. Неотдавна например една майка оставила бебето си заключено в колата, докато напазарува в супермаркета. Но за нещастие, бебето починало от топлинен удар, тъй като него ден температурата била 35°С, а жената била затворила всички прозорци. На въпросите на журналистите майката отговори: „Забавих се само десетина минути". Метадумата „само" й помагаше да отхвърли голяма част от вината. Ако майката беше казала: „Забавих се десетина минути", щеше да прозвучи много по-виновно и да бъде яростно обвинена в безотговорност, тъй като в метаезика изразът „десетина минути" обикновено означава неопределен период от време между двайсет и шейсет минути.
„Само 9,45 долара" и „само 40 долара депозит" се употребяват, за да убедят слушателя или читателя, че цената е нищо и никаква.
„Аз съм само човек" (с разширен вариант „Аз съм само един простосмъртен човек") е реплика на израза „Човешко е да се греши" (за разлика от боговете, които никога не грешат) и ключово извинение за непоемане на отговорност за допуснати грешки и гафове.
„Само исках да ти кажа, че те обичам" прикрива емоционалната нужда на срамежливия влюбен да заяви направо „Обичам те".
Винаги когато чуете някой да употребява „само", е добре да се позамислите защо този човек се опитва да омаловажи значението на онова, което казва. Дали защото не е достатъчно сигурен в себе си, за да каже какво действително чувства? Дали защото сам не вярва на чувствата си? Дали не се опитва съзнателно да ви измами? Дали не се опитва да се отърве от лична отговорност? Едно по-внимателно вглеждане във връзката между метадумата „само" и контекста, в който е употребена, ще ви разкрие отговора.
„Опитвам се" се употребява често като метаглагол, обикновено в бъдеще време, от хора, които са неуверени в себе си или са свикнали да не се представят добре и/или да се провалят. Те го използват, за да оповестят предварително, че може и да не успеят да се справят успешно със задачата или дори че очакват да се провалят. Когато възложите на някой да изпълни нещо по-трудно, възможно е той да ви отвърне с „Ще се опитам" или с равнозначното „Ще направя каквото мога", като и в двата случая трябва да тълкувате казаното като сигнал за надвиснал провал. В превод от метаезик тези изрази означават „Съмнявам се, че съм достатъчно способен, за да се справя". А когато в крайна сметка съответният човек наистина не успее да изпълни поставената му задача или дори провали напълно целия проект, той обикновено ще ви каже: „Е, поне се опитах", с което ще потвърди предварително заявената си неувереност, че е способен да се справи с работата.
„Само се опитвах да помогна" (или равнозначното „Просто се опитвах да помогна") е типова метафраза, обикновено използвана от клюкари и от навлеци, когато бъдат хванати, че си пъхат носа в чужди работи. В този контекст „само" („просто") е опит да се омаловажи съзнателната намеса в чуждия живот, а „опитвах се" издава, че съответният човек едва ли е имал искрено намерение да помогне за решаването на проблема, в който се е намесил неканен.
Когато някой по-разгорещен мъж подхвърли неподходяща забележка на жена и в резултат получи плесница, той може да се опита да оправдае лошите си маниери със „Само се опитвах да бъда дружелюбен".
„Ще се погрижим за това", „Ще положим всички усилия" и „Ще видя какво мога да направя" са любими изрази на корпоративните ръководители и на правителствените чиновници, които искат „да отбият номера".
Когато чуете в личен разговор тези метафрази, поискайте от съответния човек да се обвърже с по-категорично изявление - „ще го направя" или „няма да го направя" - преди да му възложите задачата. Сто пъти по-добре е някой да ви откаже да изпълни дадена работа, отколкото „да се опита" да я изпълни и да се провали. „Ще се опитам" е почти толкова сигурно, колкото и „твърдо може би".
Метаезик от две думи
„Да, но" е престорено съгласие, което издава опит да бъдат избегнати настояванията за заемане на категорична позиция. Обикновено „но" опровергава казаното преди него или е сигнал, че до този момент съответният човек е лъгал. „Съпругата ти е
истинска дама, но... (но не е)." „Да, но" може да бъде срещнато и под формите „и все пак" и „обаче". „Приемам казаното от вас, и все пак...(не приемам това, което казахте)" „Тази рокля е страхотна, обаче...(изобщо не ми харесва)"
„При цялото ми уважение", което се среща и под формата „с цялото дължимо (към вас) уважение" издава повече от ясно, че говорещият не само изобщо не уважава, но дори презира слушащия. „Оценявам забележките ви, господине, но бих казал, при цялото ми уважение към вас, че не споделям вашето мнение." Това е един доста усукан начин да се каже „Ама че тъпак" и опит да се срита слушащия, като му се подложи мека възглавничка, върху която да падне.
Случвало ли ви се е някога, по време на разговор, говорещият да ви звучи много убедително, но постепенно, колкото повече говори, толкова по-малко да му вярвате? Много е вероятно това да се дължи на честата употреба на „повярвайте ми" -друг пример за метаезик от две думи, внушаващ наличие на противоречие в казаното. „Повярвайте ми, това е възможно най-добрата оферта, която можете да получите" често означава „Ако успея да ви подлъжа да ми повярвате, веднага ще купите това, което ви предлагам, а няма да тръгнете да търсите по-изгодни оферти". Ако някой се кани да ви излъже, намеренията му проличават в използвания от него метаезик. Настойчивостта, с която „повярвайте ми" се опитва да ви убеди в казаното от съответния човек, е правопропорционална на замислената от него измама. Говорещият предусеща, че няма да му повярвате или съзнава, че онова, което ви казва, звучи неубедително, затова и започва изреченията си с „Повярвайте ми". „Не си измислям", „Не се шегувам" и „Защо ще ви лъжа?" са варианти на „Повярвайте ми". Върховната лъжа се маскира по следния начин: „Повярвайте ми, не се шегувам. Защо ще ви лъжа? (Дайте ми само шанс да ви преметна!)"
Една от най-широко разпространените метафрази от две думи, използвана буквално във всеки разговор, е „разбира се". Нейните три основни послания са: „Трябва да си пълен глупак, за да задаваш подобен въпрос" (саркастично); „Толкова добре съм информиран, че знам всичко, което би могло да се знае по този въпрос" (самодоволно); „Знам, че си достатъчно интелигентен и че си напълно наясно с това, как стоят нещата, но нека все пак го подчертая" (любезно). Най-често се използва като въведение към някакво предположение, към чието осъществяване на практика говорещият подтиква слушателя. „Разбира се, ще очаквам обичайните 10% отстъпка от цената" е пример за това, как говорещият изказва своето мнение, а предхождащата го метафраза „разбира се" подканя слушащия да сподели убеждението му, че и той също е на това мнение и че ще изпълни подсказаното му. „Разбира се" внушава, че твърдението, което го следва, е обичайна практика. Много често тази метафраза е и средство, посредством което говорещият постига своето, като внушава, че всички останали са съгласни с изказаното предположение. Когато обаче по време на преговори една от страните каже „Разбира се, няма да настояваме да се придържате стриктно към тези клаузи в договора", това твърде често означава „Напротив, ще настояваме".
Нека сега разгледаме някои от най-широко разпространените метаизрази и метафрази и видим как могат да бъдат разшифровани.
Сподели с приятели: |