Относно външния вид
Изявлението „Много хубава прическа имате" може да бъде подобрено и превърнато в истински комплимент, като го разгърнете по следния начин: „Харесвам прическата ви, защото чудесно подчертава формата на очите ви".
Относно притежания
Изявлението „Много ми харесват обувките ви" може да бъде подобрено и превърнато в истински комплимент, като го разгърнете по следния начин: „Обувките ви са страхотни, защото подхождат изключително добре на костюма ви".
Обръщайте се по-често към събеседника си по име
Още от времето на Платон и на Сократ се знае, че за повечето хора звученето на собственото им име е най-прекрасната мелодия на този свят и че обикновено събеседникът ви възприема с повече внимание изреченията, в които е споменато името му. И освен това, когато използвате името на съответния човек, вие подчертавате, че всяка похвала и всеки комплимент, които изричате, са предназначени специално и единствено за него.
Например:
Относно поведението
,Алън, вие сте добър учител, защото не сте безразличен, не страните от учениците си, а винаги оказвате специално внимание на всеки от нас."
Относно външния вид
„Сю, много харесвам прическата ви, защото чудесно подчертава формата на очите ви."
Относно притежания
„Джон, обувките ви са страхотни, защото подхождат изключително добре на костюма ви."
Редица проучвания стигат до заключението, че използването на собственото име на събеседника повишава градуса на неговия интерес към разговора и нещо още по-важно - кара съответния човек да изслуша с напрегнато внимание думите ви до края на изречението, в което сте употребили името му, за да види какво отношение имат те лично към него.
Жизненоважно е да осъзнаете и да разберете тази психологическа тънкост, особено ако възнамерявате да убедите събеседника си да възприеме вашата гледна точка по един или друг въпрос. Винаги когато искате да наблегнете върху нещо важно, започнете изречението с името на събеседника си, което не само ще привлече вниманието му към думите ви, но и значително ще увеличи вероятността да ги запомни. Свикнете да употребявате собствените имена на хората и тогава те доста по-дълго ще ви помнят - и вас самите, и онова, което сте им казали.
Как да помогнете на другите да приемат вашите искрени комплименти
Една известна журналистка, авторка на редовна вестникарска рубрика за психологически съвети, получила следното писмо:
„Скъпа Дорис,
Жена ми има навика винаги да омаловажава и да подценява искрените комплименти. Ако аз например й кажа: „Ей, страхотно изглеждаш с тази рокля", тя обикновено ми отговаря „Наистина ли смяташ така? Та това е просто един стар парцал, наследен от сестра ми". Или ако я похваля примерно, че е свършила голяма работа, като е почистила до блясък къщата, тя най-вероятно ще ми отвърне: „О, предполагам, че не си надзърнал в стаята на децата".
Просто не мога да разбера защо тя е неспособна да приема искрените комплименти, без да се подценява или да омаловажава работата си. Това не само ме озадачава, но до известна степен и ме притеснява, и ме наранява. Как бихте могли да го обясните?
Озадаченият"
Вероятно и вие също познавате хора, на които им е трудно да приемат искрените ви похвали и комплименти. Поради своето разбиране за скромност, от ниско самочувствие или защото не се сещат как да ви отвърнат, те често отричат или омаловажават валидността на вашата похвала, а по този начин ви отнемат и всякакво желание да продължавате и занапред да им правите комплименти.
Ето някои от типичните отговори на взетите като пример три типа комплименти:
Относно поведението „О, просто си гледам работата." Относно външния вид
„На мен пък ми се струва, че фризьорът ме подстрига прекалено късо."
Относно притежания
„Какво? Харесваш тези стари обувки?!"
Независимо каква е причината, породила този синдром на отхвърляне на искрените похвали, има една тактика, която може да ви помогне да превърнете правенето на комплименти в по-лесно и в много по-приятно занимание - за вас самите, когато ги изказвате, и за другите хора, когато ги получават. Разковничето на успеха се крие в следното: направете комплимента, а веднага след това задайте въпрос. Най-подходящи са въпросите с отворен край, но и всякакъв друг въпрос ще свърши работа. По този начин, когато другият човек чуе комплимента ви, той няма да има време да започне да се чуди как да реагира и какво да ви отговори, а ще ви благодари кратичко и веднага ще започне да отговаря на въпроса ви.
Ето как биха изглеждали взетите за пример три типа комплименти, след като започнем с името на съответния човек, приложим към тях техниката „какво/защо" и завършим изявлението си с въпрос.
Относно поведението
"Алън, вие сте добър учител, защото не сте безразличен, не страните от учениците си, а винаги оказвате специално внимание на всеки от нас. Как смятате, каква грешка правим всички ние най-често?"
Относно външния вид
„Сю, много харесвам прическата ви, защото чудесно подчертава формата на очите ви. Какво ви накара да изберете именно този стил?"
Относно притежания
„Джон, обувките ви са страхотни, защото подхождат изключително добре на костюма ви. С какво ви привлича този стил на обличане?"
Ако използвате тези няколко техники, когато правите комплименти, ще освободите хората от напрежението, породено от принудата да ви отговарят по подходящ начин, което пък ще ги накара да ви възприемат като изключително приятен и желан събеседник.
Как да превръщате порицанията в искрени похвали
Стига да решите и да се настроите на такава вълна, винаги ще съумеете да откриете начин, по който да превърнете унищожителната критика в градивна похвала. Най-малкото, което бихте могли да направите в тази насока, е следното: вместо да порицавате хората за някой техен провал - похвалете ги за успеха им в нещо друго, макар и съвсем дребно, или дори само за това, че поне са се опитали.
Поразмислете над следните примери:
Вместо да кажете...
|
Бихте могли да кажете...
|
„Колко лошо, че не можа да получиш повишение!"
|
„Джойс, смятам, че постъпи страхотно, като каза на шефа си какво искаш, независимо че не го получи. Каква предполагаш, че трябва да е следващата ти стъпка, за да го накараш да промени мнението си?"
|
„Разказът, който си написала, е направо за смях."
|
„Валъри, страхотно ми харесва онзи абзац, когато разказваш как Бърт е принуден да се ожени, защото, ако не го направи, ще бъде уволнен. Прилагателните, които използваш, правят цялата случка невероятно жива и реалистична. Как ти хрумна идеята за тази сцена?"
|
„Трябвали са ти пет години, за да изкараш теста ли? Какъв ти беше проблемът?"
|
„Страхотно, Бил. Не всеки може да изкара този тест. Казвай сега как ще отпразнуваме събитието?"
|
„Ооо! Пак се издъни! Сега май ще трябва да поизчакаш още няколко месеца, преди да опиташ отново."
|
„Поздравления, Сю. Въпреки че този път не успя, все пак направи голяма крачка напред в сравнение с преди!"
|
В случаите когато някой прави нещо, което не ви харесва, най-успешно можете да го насърчите да се промени, като хвалите онези негови постъпки, които одобрявате, и като пренебрегвате напълно и подминавате с мълчание поведението, от което искате да го откажете.
Вместо да кажете...
|
Бихте могли да кажете...
|
„Пак си захвърлил ризата си в банята. Само през тази седмица съм ти казвала поне единайсет пъти да не го правиш!"
|
„Лаура, благодаря ти, че си прибрала мръсните си чорапи в коша за пране. С тези дребни на пръв поглед неща наистина ми помагаш изключително много. Само ми кажи какво искаш да ти сготвя за вечеря и смятай, че го имаш!"
|
„Ама че си глупак! Как може да си толкова тъп, че да завършиш с двойки по три от четирите предмета, дето ги учите?"
|
„Тони, страшно ме радва това, че харесваш уроците по литература. Учителят ти ми каза, че особено много ти допада Александър Поуп. Би ли ми дал да прочета някоя негова поема, която обичаш?" (Можете също така да похвалите всяко, макар и мъничко, усилие или напредък, отбелязан по трите предмета, по които детето има двойки.)
|
„Какво искаш да кажеш с това, че ще ходим на театър? Да не съм ти дресирана мечка, та да ме мъкнеш насам-натам, без дори да ме попиташ какво искам да правя?"
|
(При друг подобен случай.) „Радвам се, че ме попита къде искам да отидем тази вечер, Дон. Това ми доказва, че мнението ми наистина е от значение за теб."
|
„Човече, конкурентите ти са далеч-далеч пред теб!"
|
„Наистина съм впечатлен от начина, по който работиш, за да преодолееш пропастта между теб и конкурентите ти."
|
Ако даден човек никога не постъпва така, както на вас ви се иска, можете да похвалите пред него поведението на други хора, което одобрявате и харесвате. Можете също така да кажете на съответния човек какво желаете от него, а понякога дори предварително да го похвалите за това, че ще го направи. Прекрасен пример е начинът, по който Мелиса подобрява стила на съпруга си при масажирането на гърба й.
Мелиса:
„Когато мъжът ми натискаше прекалено силно или ме раз-мачкваше грубо, аз търпях доколкото мога, а после извиквах гневно „Спри!". Той буквално замръзваше и това разваляше цялото удоволствие. Затова опитах да реагирам по по-положителен начин и започнах да му казвам неща от рода на „Страхотно е, особено когато не натискаш толкова много" или „Върхът! А сега мъничко по-надолу и по-надясно... Мммм, направо ме подлудяваш, като ме масажираш толкова нежно!". Така не само че на мен ми беше no-приятно, защото получавах точно онова, което желаех, но и той стана no-уверен и no-спонтанен, защото знаеше, че ми доставя удоволствие."
Как да направите така,
че искрените ви комплименти
да звучат и достоверно
Настоятелно ви съветваме да бъдете искрени в комплиментите и похвалите си. Ако другият човек заподозре дори само за секунда, че лицемерите, възможно е това да го накара никога повече да не приема на доверие нито една ваша дума. Със своята неискреност вие подвеждате хората и сами увеличавате вероятността те да започнат да проявяват отрицателни чувства и държание към вас.
И все пак, не е достатъчно да бъдете само искрени и откровени. Ако желаете комплиментите ви да постигат нужния ефект и да сгряват сърцето на съответния човек, той трябва да е убеден, че те са искрени и откровени. За тази цел е добре да използвате техниката „какво/защо", да употребявате собственото му име и, естествено, да се усмихвате чистосърдечно. Комплиментите ви ще звучат още по-достоверно, ако освен всичко споменато, направите и следното:
* Като начало, през ден-два правете само по един комплимент на всеки от приятелите си. После постепенно сгъстете честотата на отправяните комплименти и скоро ще забележите, че те посрещат с голяма доза внимание дори най-дребната ви похвала.
* Първоначално формулирайте комплиментите си по-сдържано. Изведнъж появилите се обилни прояви на възхищение и на положителна оценка събуждат подозрения и вдъхват опасения. Данните от проучване на тази тема показват, че към новите си познати е добре да се обръщате по име само от време на време.
* Правете комплименти и хвалете само когато не искате нищо от съответните хора. Ако кажете на някой ваш близък колега, че го смятате за много интелигентен и изобретателен човек, а после му поискате на заем до заплата 20 долара, няма вероятност похвалата ви да бъде оценена и приета добре.
* Не се представяйте винаги в прекомерно положителна светлина. Спокойно можете да бъдете обективни по отношение на някои неща, които са без съществени последици за вас. На комплименти, забележки и коментари, направени от изцяло и безотказно положителни хора, рядко се хваща вяра. Например бихте могли да похвалите нечий благороден жест и интелигентност, като кажете: „Благодаря ти, че ми услужи с калкулатора си, Джим. Доста ми беше трудничко да схвана как се работи с него, но пък после ми помогна страшно много да си направя всички изчисления. Би ли ми казал какво означава знакът върху този бутон?"
* Когато някой ви е похвалил за нещо, не му отвръщайте с абсолютно същия комплимент. Например:
Боб: Страхотно сако имаш, Фред. Фред: И ти също имаш страхотно сако, Боб.
Подобни похвали звучат лицемерно, сякаш че са направени само и само, за да бъде казано нещо любезно в отговор на получения комплимент.
* Не правете комплименти за нещо съвършено очевидно -това може да накара искреното ви възхищение да прозвучи като надута предвзетост. Да предположим, че отидете на работа с нова, яркочервена вратовръзка. Съвсем сигурно можем да кажем, че повечето комплименти, които ще чуете него ден от колегите си, ще бъдат нещо от рода на „Ооо, страхотна вратовръзка!", „Много красива вратовръзка!", „Вратовръзката ти е направо потресаваща!" и други подобни коментари. И макар че отначало ще попивате с наслада направеното впечатление, много скоро ще започнете да посрещате на нож всички следващи комплименти относно вратовръзката ви. Всеки хвали очевидното, затова избягвайте и вие да го правите. А ако някой похвали нещо съвършено очевидно във вас самите, например червената ви вратовръзка - свалете я и му предложете да я замените с неговата. Така съвсем сигурно ще разберете дали комплиментът му е бил искрен.
* Правете благоприятни сравнения между поведението, външния вид или притежанията на даден човек с тези на други хора. Например: „Анет, вече втори месец ти си представителят на нашата компания, осъществил най-мого продажби. Каква е тайната на успеха ти?" или „Дон, ти имаш най-страхотната фигура от всички членове на клуба ни. Как поддържаш формата си?". Направете си експеримент и сравнете влиянието, което ще окажат подобни на тези комплименти, с ефекта на хвалби в стила „Харесвам те...Харесвам всеки!". Но от друга страна, внимавайте да не прекалявате с комплиментите. Защото, ако някой започне най-подробно да ви обяснява защо именно ви намира чак толкова единствени и неповторими, много скоро ще започнете да се чувствате като някакво природно недоразумение.
Други подходящи начини за отправяне на похвали
Похвали за трето лице
Това са комплименти, които трябва да стигнат до ушите на друг човек, а не са предназначени за този, пред когото ги изричате. Можете да направите комплимент на трети човек, като го похвалите пред вашия събеседник, когато знаете, че обектът на вашето възхищение е на такова разстояние от вас, че има възможност да чуе думите ви. Или пък да го кажете на някого -на най-добрия приятел на съответния човек или на местната клю-карка - за които сте сигурни, че по всяка вероятност ще му го предадат. Комплиментите и похвалите, отправени публично по някой от споменатите начини, звучат дори още по-достоверно и биват оценени още по-високо, отколкото онези, изказани на четири очи.
Препредавани похвали
При този вид комплименти някой ви е споменал, че харесва поведението, външния вид или нещо от притежанията на друг човек и вие му препредавате тази похвала, като добавяте и нотка на личен интерес.
Както и при пряко отправяните комплименти, и тук също е добре да добавяте въпрос към основното си твърдение. Например: „Джон ми каза, че вие сте най-добрият играч в нашия спортен клуб, защото никой не може да ви победи. В какво се крие тайната на успеха ви?"
Когато някой търговски представител се обажда по телефона на потенциален купувач, за да си уреди среща с него, може да използва този вид похвали, които дори ако са преувеличени, все пак правят комплимент на съответния човек, а понякога могат и да го разсмеят, което пък ще премахне напрежението и така продавачът ще има по-голям шанс за среща с евентуалния купувач. Например продавачът казва по телефона: „Чух, че вие сте най-добрият счетоводител в целия град и ви се обаждам, за да ви попитам дали наистина е така?".
Косвени похвали
При този вид комплименти вашите думи и действия издават възхищението ви от съответния човек, макар и да не му го казвате направо. Например, когато молите някого за съвет, по този начин вие косвено му давате да разбере, че цените преценките и интелигентността му. Когато питате някого за името му или се обръщате към него по име, вие косвено му показвате, че той е от значение за вас.
Ето какво споделя Робърт Соудик, работил съвместно с американския президент Джон ф. Кенеди при заснемането на телевизионните серии „Досиета на куража", за поведението на Кенеди, което косвено показвало уважението му към неговия събеседник:
бараше ви да мислите, че за него няма no-важно нещо на света от това, да ви задава въпроси и да изслушва, изключително съсредоточено, вашите отговори. И ви ставаше пределно ясно, че докато разговаря с вас, той изцяло е изключил от съзнанието си и миналото, и бъдещето."
Как да приемате комплименти
Когато започнете да правите повече комплименти на другите хора, в отговор на това ваше поведение те също ще ви хвалят по-често. Но ако искате тази размяна на положителни оценки да продължи, много е важно да помогнете на онези, които ви се възхищават, да се отърсят от задръжките си и да изказват открито мнението си за вас. Но това няма да стане, ако се извръща-те притеснено встрани, отричате и омаловажавате комплиментите им или бързо-бързо сменяте темата на разговора.
Затова пък, ако, когато някой ви похвали, вие го погледнете в очите и откликнете положително на комплимента му, той вероятно ще се почувства възнаграден и насърчен да продължава в същия дух. Ако умело е допълнил комплимента си с последващ въпрос, на вас ви остава само да се усмихнете, да му благодарите и да отговорите на запитването му. Ако не ви е задал въпрос, можете да се усмихнете и да му благодарите - и дори да му кажете как ви е накарала да се почувствате неговата похвала. Ето няколко примера на съвсем простички отговори:
Найгел:
„Когато жена ми ме похвали, че съм страхотен баща, защото отделям толкова много време да си играя с дъщерите ни, аз я прегърнах и й казах: „Радвам се, че забелязваш и оценяваш усилията ми. Моят баща никога не прекарваше достатъчно време с мен и сега аз наистина се старая да не повтарям неговата грешка."
Карла:
„Когато една съседка ми каза, че колата ми изглежда великолепно, аз й отговорих: „Благодаря ти, Ан. Цялата сутрин я мих и лъсках и сега това, че оценяваш така високо резултата от усилията ми, ме кара да се чувствам на седмото небе от радост!"
Мериън:
„Сестра ми ми каза: „Страхотно ми харесва как си подредила стаята си. Струва ми се, че е прекрасно човек да се събуди сутрин на такова място." А аз й отвърнах: „Благодаря ти, Джен. Точно такова усещане исках да постигна, докато я подреждах!"
Ако усвоите изкуството да правите искрени комплименти и чистосърдечно да хвалите хората, това ще се отрази благоприятно на личните, социалните и деловите ви контакти. Умело отправяните комплименти ще ви направят популярни, ще ви помогнат да поддържате топли взаимоотношения с другите хора и ще ви донесат успех в сделките.
Умението да приемате и да отвръщате по подходящ начин на искрените комплименти ще покаже на хората, че имате добро самочувствие. И още нещо не бива да забравяте: освен че е белег за ниско самочувствие, отричането или подценяването на нечий искрен комплимент обикновено се възприема твърде лично от човека, който ви го е направил - все едно, че отхвърляте самия него.
Седма глава
Как да позволите на другите
хора да узнаят
какво представлявате
в действителност
Себеразкриване
Като задавате въпроси с отворен край, правите искрени комплименти и слушате активно, вие ще помогнете на другите хора да ви харесват и ще ги насърчите да ви допуснат до своя душевен мир. Но също така ви е необходимо да усвоите и умението да се себеразкривате, за да могат и те да прозрат вашата съкровена същност.
Хората, с които се запознавате и срещате, също биха искали да знаят някои неща за вас: какви са възгледите, интересите и ценностната ви система; къде живеете; как си изкарвате прехраната; как обичате да прекарвате свободното си време; къде сте били и къде ще ходите; какви бъдещи контакти сте склонни да установите с тях. Сведенията, които ще им дадете самите вие по всички тези въпроси, ще им помогнат да решат какъв тип взаимоотношения евентуално биха могли да поддържат с вас за в бъдеще.
Ако ви се струва, че по-близките ви връзки с хората често умират преди още дори да са започнали да се развиват истински, то вероятно се дължи на факта, че не им предоставяте достатъчно сведения за това, какво представлявате в действителност. Нереалистично е да очаквате непознатите или малко познатите ви хора да проявяват загриженост за вас. Хората проявяват загриженост единствено към онези, с които са по-тясно свързани. А значението на себеразкриването е жизненоважно за установяването на по-близки взаимоотношения с околните.
Ако се провалите в себеразкриването, събеседниците ви в най-добрия случай ще ви възприемат като загадъчна личност и ще бъдат заинтригувани, но много скоро ще се отчаят от липсата на отзивчивост от ваша страна при взаимния обмен на лична информация и ще решат, че вероятно не желаете да се сближите с тях, че сте темерути или че имате психични проблеми.
Процесът на взаимното опознаване
Себеразкриването може да бъде изпълнен с удоволствие процес на взаимно опознаване. Единият от събеседниците започва малко по малко да разбулва истинската си същност, с надеждата, че когато другият започне да го опознава такъв, какъвто е в действителност, това ще подсили интереса и желанието му да узнава все нови и нови неща, а същевременно и ще го насърчи също да започне да се себеразкрива.
Процесът на себеразкриване е симетричен, а това означава, че обикновено хората, с които общувате, откриват пред вас съкровената си същност дотолкова, доколкото и вие откривате вашата пред тях. Рядко някой от партньорите или събеседниците разкрива много повече от другия - с изключение при психо-терапевтичните сеанси.
В междуличностните си взаимоотношения и връзки от всякакъв характер можете да допринесете за взаимното опознаване и себеразкриване, като подтикнете проявите на симетричност. Задавайте въпроси, показвайте интерес към отговорите, които получавате, а после се опитайте да свържете тези отговори със собствените си познания и житейски опит. И ако другият човек не е някой грубиян или егоцентрик, той много скоро също ще започне да ви задава въпроси, за да ви подтикне и вие да се себеразкри-вате. Ето един пример за това, как протича този процес:
Гари: Здравей! Ти май отскоро членуваш в този клуб, нали? Джийн: Да, днес идвам за втори път.. Наскоро се преместих
да живея в този град. Гари: И аз самият съм нов тук. Какво те доведе в този
край?
Джийн: фирмата, за която работя, си премести седалището тук и понеже съм главеният й счетоводител, аз също трябваше да дойда.
Гари: Възхищавам ти се, че можеш да си изкарваш прехраната, като оправяш сметките на цяла фирма. Аз са- мият съм фотограф за „Дейли сън" и да ти призная,
често ми е трудно да оправя и собствените си сметки. Джийн: фотограф ли? Как се хвана с тази професия?
Можете да подтикнете процеса на себеразкриване и като сами дадете пример за отговорите, които желаете да получите, тоест като ги моделирате. Например, ако искате да узнаете малкото име на някой човек, най-голяма вероятност има да го научите, като кажете: „Впрочем, аз съм Алън. А вие как се казвате?" (Ако ви интересува и фамилията на съответния човек, представете се и с вашите име и фамилия). Това важи за адресите, за телефонните номера и за всички други факти, а също за мненията и за чувствата. Когато вие първи разкривате нещо за себе си, с това ясно показвате на другия човек, че става дума за обмен на информация, а не за разпит, като същевременно недвусмислено му давате да разбере точно какъв отговор очаквате от него. Моделирането на отговорите улеснява другите хора да започнат също да се себеразкриват.
Себеразкриването протича симетрично и с нарастването на доверието между двамата събеседници, съдържанието на обменяната лична информация става по-задълбочено. С разгръщането на разговора - както впрочем и с разгръщането на всяка междуличностна връзка - взаимодействието между двамата събеседници / партньори постепенно придобива все по-голямо значение и смисъл.
Общуването между двама души обикновено преминава през четири етапа: етап на клишетата, етап на фактите, етап на мненията и етап на чувствата.
Клишета
Когато двама души се запознават, взаимоотношенията им почти винаги започват с размяна на клишета. Посредством този ритуал двамата един вид „признават" взаимното си съществуване, а понякога и си дават знак, че са готови да поемат по пътя на обмен на по-съществена информация.
Типичните начални фрази на този ритуал включват клишетата: „Здравейте", „Как сте?", „Добър ден. Радвам се да ви видя", „Радвам се да се запознаем" и други подобни.
И тъй като тези начални ритуални фрази нямат за цел обмен на информация, от вас се очаква да отговорите с подобни простички клишета например: „Здравейте", „И аз също се радвам да се запозная с вас" и т. н.
Ако се окаже, че и двамата с вашия събеседник сте еднакво незаинтересовани от задълбочаване на общуването и не желаете да обсъждате по-съществени теми, вероятно ще предпочетете да прекарате времето си, като отговаряте по-пространно на тези ритуални начални фрази или като подхванете други незначителни теми клишета например: „Как ви се струва времето днес?", „Как вървят нещата в работата?", „Как са децата?", „Я кажи, какво стана с уроците ти по танци?", „Какво ще кажеш за снощния мач?" и т. н.
Факти
След като са си разменили ритуалните начални клишета и в случай че са еднакво заинтересовани от задълбочаване на взаимоотношенията, хората обикновено преминават към обмен на факти. При нови запознанства, това са най-вече основни факти от живота. При вече установени връзки, обикновено се разменя информация за настоящето развитие на вече известни факти.
„Работя като дърводелец в града."
„Всяка събота ходя на сърф."
„Леля ми дойде на гости и я развеждам да й покажа забележителностите."
„фирмата ми ме командирова тук за две седмици, за да участвам в един семинар."
В ранния си стадий обменът на факти много наподобява интервю за постъпване на работа. Всеки от събеседниците се опитва да открие дали между двамата има достатъчно общи неща, които да насърчат и да осмислят установяването на евентуална по-близка връзка. Този водещ мотив на предварителните разговори проличава ясно в следния диалог:
Съседът: Я кажи, Ал, обичаш ли да играеш тенис? Тук сме заформили една групичка и всяка събота се срещаме на корта.
Алън: Не, всъщност съм доста равнодушен към тениса. А ти ходиш ли да тичаш?
Съседът: Не, но пък редовно вдигам тежести.
Алън: Е, и аз с удоволствие бих го правил от време на време, но се боя, че няма да пасне на тренировките ми по бойни изкуства. Ти явно не тренираш бойни изкуства, нали?
Съседът: Не.
И така нататък. След малко двамата си разменят по една усмивка и се разделят с ритуалната фраза клише „До скоро". Но тъй като не са открили почти нищо общо помежду си, което да споделят и занапред, няма нищо чудно в това, че никой от тях така и не направи опит да поднови и задълбочи познанството.
Мнения
„Предпочитам да живея в малък град, където да познавам всеки."
„Трябва да инвестираш в среброто, ако наистина искаш да направиш пари."
„Ще ми се да походя повечко по срещи, преди да се обвържа сериозно с някого."
Изказването на мнения дава на другите хора по-голяма възможност да надзърнат в съкровената ви същност, отколкото фактите или клишетата. Ако някой човек иска да прозре какво представлявате в действителност, ще може да го направи много по-добре, като узнае възгледите ви относно политиката, парите и любовта, отколкото това, че сте израснали в Сидней и сте библиотекар.
Ако изказвате открито и непосредствено мненията си, по този начин вие подавате на събеседника си материал, въз основа на който да завърже интересен разговор. От друга страна обаче, ако налагате възгледите си като необорим факт, то вие - както казва Уил Роджърс - „не оставяте ни капчица съмнение, за което да се закачи разговорът". Всеки човек възприема действителността от малко по-различна гледна точка, а разкриването и изследването на тези различия е едновременно и поучително, и безкрайно вълнуващо.
Чувства
Чувствата се отличават от фактите и от мненията по това, че минават отвъд простото описание на случилото се и на вашия възглед за него - те предават вашето емоционално отношение към станалото. Ето защо обикновено се смята, че когато давате израз на чувствата си, предоставяте и най-голяма възможност на събеседника си да надзърне в съкровената ви същност и да прозре какво представлявате в действителност. Следните примери ще ви помогнат да отличите по-ясно разликите:
Факт: Съществува дискриминация на жените при заемане на
ключови работни места. Мнение: Жените би трябвало да бъдат назначавани на работа
при равни условия с мъжете. Чувство: Бях и бясна, и отчаяна, когато назначиха Джон Робъртс,
а не мен.
Факт: Дневно задавам поне по пет въпроса с отворен край.
Мнение: Струваше си труда да задавам въпроси с отворен край.
Чувство: Щастлива съм, че хората ми откликват много по-положително, откакто започнах да задавам въпроси с отворен край.
От голямо значение е да споделяте лични факти и да изказвате собствени мнения, но ако едновременно с това не разкривате и чувствата си, хората ще започнат да ви възприемат като студени, изплъзващи се и незаинтересовани от възможността да ги опознаете и да се сближите с тях. И нещо повече, ако непрекъснато потискате емоциите си дълбоко във вас, съществува голяма вероятност да развиете редица най-различни физически и душевни заболявания.
На всеки му се е случвало да съжалява за загубата на приятел, да изпитва възторга след победа, изтощението след решаване на сложен проблем, упойващата топлина на някой летен ден, мъката от това, да се чувстваш самотен в тълпата... Всеки се надява да срещне в живота си любов, радост и безрезервна преданост. Когато разкривате подобни чувства пред другите хора, вие ги насърчавате да се отъждествяват с вас и на свой ред също да споделят съкровените си изживявания. И нещо повече, когато се себеразкривате, вие си спестявате разочарованието и водещата до самоунищожение надежда, че другите хора ще зачитат и ще се съобразяват с чувствата ви, въпреки че самите вие никога не сте им казали какви всъщност са тези ваши чувства.
Как да заинтригувате другите със своите себеразкрития
Ако искате другите хора да проявяват интерес към онова, което споделяте с тях, необходимо е не само да изреждате факти, но и да им кажете по какъв начин вие самите сте свързани с тези факти. Алън Гарнър си спомня за един мъж, който му се оплаквал, че никой не обръща почти никакво внимание на думите му, независимо какво споделял за себе си. Тогава Алън му предложил да разиграят някоя простичка примерна ситуация, за да открият къде се крие проблемът.
„Как прекарахте последната си ваканция?", попитал Алън мъжа, който отговорил: „С жена ми отидохме с колата до Лае Вегас и отседнахме в хотел „Юниън Плаза", а после цял ден залагахме. Загубихме общо 50 долара и си прекарахме доста добре."
Тогава Алън обяснил на мъжа, че макар и да изредил свързаните с пътуването факти, той всъщност изобщо не се се-беразкрил. Говорил за ситуацията, но не и за себе си в тази ситуация, а именно това би довело до установяване на лични взаимоотношения. Тогава мъжът опитал да разкаже същата история по по-различен начин, този път писмено, и ето резултатът:
„Сю и аз отидохме с колата до Лос Вегас, за да вкусим от прословутите удоволствия на хазарта. Аз започнах от автоматите със залог от по десет цента, като си бях наумил да профукам два-три долара и после да спра. След няколко минути обаче дръпнах ръчката и... ето ме звездата на заведението!
Зазвъняха звънци, заплалтгяха червени лампички, всички ме гледат и ми се усмихват! Беше страхотно вълнуващо! Бях победител! Е, наистина, печалбата ми беше само 7,50 долара, но аз бях толкова възбуден и щастлив, сякаш бях спечелил цял милион! Това чувство ми замая до такава степен главата и ми допадна толкова много, че прекарах цели пет часа и пропилях още 32 долара на същия автомат, обладан от надежда да ме споходи отново!"
Една жена също сподели, че изпитва трудност да предизвика интереса на другите хора към онова, което им разкрива от себе си. Ето по какъв начин описа тя отначало как си изкарва прехраната: „Деловодителка съм на няколко малки фирми. Поддържам в ред всичките им фактури и следя да не стават грешки при плащането на данъците."
След като „въвлече" и себе си в описаната ситуация, разказът й вече звучеше по следния начин:
„Работя като счетоводителка за няколко малки фирми. Понякога ми се случва, както си вписвам различните цифри в счетоводните документи, изведнъж да се сетя, че всъщност става дума за хиляди и хиляди долари, и тогава направо се изприщ-вам от страх да не сбъркам нещо. Започвам отново да проверявам всичко от самото начало, само и само да съм сигурна, че не съм допуснала някоя случайна грешка.
Понякога счетоводните баланси, които ми предоставят, са наистина страхотно объркани - истинско гъмжило от разпилени и сякаш случайни цифри. И макар че това ме кара да се ядосвам и да мърморя, аз всъщност обичам предизвикателството и чувството на удовлетворение, когато успея да сложа всяко нещо на мястото му и в крайна сметка балансът да излезе"
И макар това да е твърде пространно описание на същината на съответната работа, ако започнете да записвате всичко онова, което искате да разкриете от себе си, скоро ще се уверите по какъв именно начин можете да изразявате чувствата си в една или друга ситуация. А когато схванете „трика", ще можете да съкратите отговорите си до един-единствен абзац и пак да при-ковавате вниманието на слушателите си.
Сподели с приятели: |