Градивна алтернатива
Първи етап: поискайте повече подробности
Градивната алтернатива се състои от два етапа. Първият е да поискате повече подробности от човека, който ви критикува. Обикновено хората отправят своите критики по един обобщен и неопределен начин - например посредством изказвания от рода на „Не харесвам държанието ти" или „На тебе изобщо не ти пука за мен". Когато настоявате и получите повече подробности, ще имате възможността да разберете какво именно не одобрява и срещу какво възразява съответният човек. Умението да изтръгвате подробности за същината на отправяните към вас критики не е нито оръжие за нападение, нито щит за отбрана, а безценно средство за постигане на разбиране.
Никак не е трудно, нито пък сложно да поискате повече подробности. Единственото, което трябва да направите, е - подобно на репортерите - да задавате въпроси, чиято цел е да ви помогнат да разкриете кой, какво, кога, къде, защо и как.
„Кого притеснявам с поведението си?"
„Какво от постъпките ми те кара да мислиш, че не ми пука за теб?"
„Кога съм проявил незачитане към тебе?" „Къде съм станал за посмешище?"
„Защо смяташ, че би трябвало да си стоя повече вкъщи?" „Как именно се държа, когато казваш, че те отблъсквам?" За да помогнете на човека, който ви критикува, да изясни същината на своите забележки, можете да го насърчите да сподели повече подробности, като дори сами му подскажете евентуални оплаквания и поводи за недоволство от вас и го попитате дали именно те не са в основата на проблема. И тъй като основната ви цел е да разберете за какво именно става дума, след като узнаете подробностите относно конкретния повод за критика, можете да попитате съответния човек дали има и някакви други оплаквания от вас. Когато ви критикуват, повечето хора обикновено очакват да посрещнете забележките им „на нож" и също са готови веднага да заемат отбранителна позиция, ето защо внимавайте в тона на гласа ви да няма и сянка от сарказъм. Следващите няколко примерни диалози могат допълнително да осветлят начина, по който се прилага умението да искате повече подробности на този първи етап от градивната алтернатива:
Синът: На тебе изобщо не ти пука за мене. Бащата: Защо говориш така? (иска подробности)
Синът: Защото иначе щеше да се държиш по-мило с мене. Бащата: Какво по-точно би искал да направя? (иска подробности)
Синът: (мълчи)
Бащата: Да не би да ти се струва, че не ми пука за теб, защото не позволих на приятеля ти да дойде с нас на футболния мач? (иска подробности) Синът: Не.
Бащата: Да не би да е, защото не ти купих пакет с пуканки? (иска подробности)
Синът: Да. Всички други деца ядяха сладолед и пуканки, а аз - не.
Манди: Ама че си скръндза!
Том: Защо, какво е станало? Да не би да не съм дал достатъчно бакшиш на келнера? (иска подробности) Манди: Не, не е заради това.
Том: Да не би да е, защото не взехме такси? (иска подробности)
Манди: Е, пътят на връщане ми се стори отвратително дълъг.
По време на нашите семинари често правим едно упражнение, при което молим участниците да посочат какво наистина или на ужким не харесват в нас, а после им показваме как се прилага техниката за искане на повече подробности. Ето два примерни диалога:
Вал: Много неща не харесвам в теб. (усмивки) Алън: Би ли могъл да посочиш нещо по-конкретно? (иска
подробности)
Вал: Ами, например облеклото ти.
Алън: И какво по-точно от облеклото ми не ти харесва -чорапите, обувките, ризата или панталоните? (иска подробности)
Вал: Предпочитам по-тесните панталони. Алън: Нещо друго във връзка с тях? (иска подробности)
Вал: Не, всичко останало си е наред. Алън: А какво ще кажеш за цвета на панталоните ми?
Той харесва ли ти? (иска подробности) Вал: Да, харесва ми.
Майкъл: Не ми харесва нещо по отношение на начина, по
който провеждаш този семинар.
Алън: Ъхмм. И какво по-точно в това, което правя, не ти харесва? (иска подробности)
Майкъл: Материалът, който си подбрал - полезен е, но изисква много учене.
Алън: Може би имаш предвид, че трябва да съкратя броя на техниките, които преподавам? Или смяташ, че часовете са недостатъчни? (иска подробности)
Майкъл: Не, просто бих искал да караш малко по-бавно, да даваш повечко примери и да отделяш повече време за упражнения.
Прилагането на този похват насърчаваше участниците не само да отговарят по-задълбочено, но и да осмислят собствените си усещания. И макар последвалите въпроси на Алън да изясниха, че Вал бе отправил критичните си забележки на шега, тази техника разкри, че критиката на Майкъл е напълно сериозна. Но само благодарение на своята настойчивост да узнае повече подробности, Алън успя да получи тази толкова ценна за него информация относно начина, по който провежда своя семинар. Ако той бе сменил темата на разговора или ако беше започнал да разяснява защо преподава материала си така, а не иначе, или ако бе казал на Майкъл, че проблемът е в неговата мудност, Алън никога нямаше да има възможността да си извлече ценната поука, предоставена му от критичния поглед на неговия ученик.
Особено важно е да поискате повече подробности относно нечия критична забележка, когато ви се струва, че съответният човек може би има някакъв някакъв друг мотив, за да я направи, съвсем различен от този, който изтъква. Това проличава от следния пример:
Боб: Ало.
Чарли: Здрасти, Боб. Какво правиш? Боб: Здрасти, Чарли. Точно гледам по телевизията футболните финали. „Тигрите" водят с два гола. Чарли: Каквооо? Нима наистина пропиляваш този прекрасен съботен следобед в подобно занимание?! Боб: И какво по-точно имаш против това, да гледам футбол? (иска подробности)
Чарли: Не че имам нещо против, Боб. Просто си мислех дали няма да искаш да излезем да поиграем заедно тенис.
Умението на Боб да прилага подхода за искане на повече подробности бързо-бързо слага край на опитите на Чарли да го манипулира. Вместо да затъне в спор и дори в караница относно достойнствата на футбола като спорт или относно това дали си струва да се затвориш вкъщи и да гледаш телевизия в някой слънчев съботен следобед, благодарение на тази техника Боб успява веднага да разкрие какво има предвид Чарли. От друга страна, този подход улеснява и Чарли да каже по-направо какво всъщност иска от Боб. И нещо повече - позволява му да преразгледа и да преос-мисли възгледите си относно това, дали гледането на телевизия в някой слънчев съботен следобед е „правилно" или „погрешно".
Понякога настояването за повече подробности може да ви разкрие, че онова, което сте смятали за критичност, в действителност няма нищо подобно предвид. Веднъж Алън Гарнър изнасял пред група свои студенти в университета на Орегон лекция на тема възгледите на Платон относно природата на реалността. Сказката му била посрещната много добре, ето защо бил безкрайно изненадан, когато по-късно негова приятелка го попитала: „Защо продължаваш да си губиш времето с Платон?".
Алън бил силно изкушен да й се озъби в отговор и да я попита саркастично откъде накъде тя - дипломантка по физическа култура, която прекарва повечето си време да играе бадмин-тон - има наглостта да го критикува относно интереса му към Платон. Но се въздържал и вместо това я попитал: „Защо смяташ, че Платон е загуба на време?". За негова огромна изненада тя отвърнала: „Защото мисля, че притежаваш истински талант в областта на психологията и в това, да учиш хората как да се изявяват успешно в живота!"
Втори етап: съгласете се с критиката
След като сте поискали от съответния човек повече подробности относно критичното му отношение към вас, следващият етап от подхода на градивната алтернатива е просто да се съгласите с критиката.
Е, добре, но как да се съгласите с нечии критични забележки, когато смятате, че съответният човек няма абсолютно никакво основание да ви критикува? Много просто. Съществуват два типа твърдения за изказване на съгласие и вие винаги можете да използвате или единия, или другия, като същевременно си оставате на вашата си позиция по съответния въпрос. Ето с какви възможности разполагате.
Приемете и се съгласете с истината
Ако не заемате автоматично отбранителна позиция, а изслушвате толерантно и спокойно хората, които ви критикуват, много често сами ще видите и ще си признаете, че голяма част от казаното от тях отговаря на реалността или, според собствените ви преценки, действително е възможно да се случи - с една дума, че е истина. В такъв случай, най-подходящата и успешна реакция е да приемете и да се съгласите с истината.
От следващите примери можете да видите как човекът, когото критикуват, приема и се съгласява с истината. Отбранителните забележки, които би могъл да отправи, са дадени с курсив в скобите.
Съпругата: Последния път, когато ходихме на реката и ти
носеше камерата ни, си я напълнил с пясък. Съпругът: Права си. Следващия път ще я сложа в някакъв плик. (Друг път изобщо и не чакай от мен да я мъкна. Отивам на разходка, в края на краищата!)
Джон: Определено не се справи добре със завоя при това кръгово движение.
Кати: Напълно съм съгласна с теб. Много рязко завих. Следващия път ще се постарая да отнема от скоростта преди да тръгна да завивам. (Направих каквото можах в последния момент, с тази остаряла карта, дето ми я връчи!)
Хауърд: Все на кино искаш да ходиш.
Сю: Вярно е. Иска ми се поне веднъж седмично да гледам някой филм. (А на тебе ти дай само на карти да играеш!)
Хелън: Не мисля, че е добре да напуснеш работата си. Отдавна си във фирмата и вече имаш утвърдени позиции, така че ако настъпи стагнация в бизнеса и се наложат съкращения, ти ще си последният, когото ще освободят. Докато във всяка нова служба ще си първи в черния им списък.
Кен: Разумна забележка. Може би ще е добре да обмисля още веднъж нещата. (Какво ли пък знаеш ти за света на бизнеса! Та ти никога не си работила!)
Майката: Ако излезеш тази вечер на танци, утре сутринта ще
си полумъртва от умора.
Дъщерята: Възможно е, но пък смятам, че удоволствието си струва. (Ти никога не си искала да се забавлявам])
Кери: Този апартамент може и да е хубав, но е на трийсет километра'от службата ти. Ако се преместим тук, ще ни остава съвсем малко време да сме заедно, а това вероятно ще се отрази зле на брака ни.
Марк: Да, наистина, съществува такава опасност, но пък толкова много ми се иска да живеем извън града. (Виж сега, има хора, които само дрънкат и преливат от пусто в празно. Има и други, които поемат отговорност и действат. Нека бъдем от тях!)
Както забелязвате, макар че в горните примери всеки критикуван приема и се съгласява с истината, никой не се подценява и не пренебрегва собственото си становище. Тоест, критику-
ваните подхождат спрямо своите критици от позицията, която Томас Харис определя като „Аз съм прав - ти си прав". Ако отбягват спорния въпрос и/или търсят оправдания и извинения за поведението си, това би ги поставило в позицията „Аз не съм прав
- ти си прав". Ако ли пък се „озъбят" и отвърнат на удара с удар, това би ги поставило в позицията „Аз съм прав - ти не си прав".
С постепенното усвояване и все по-успешното прилагане на тази техника за изясняване на подробностите, скоро ще започнете да се чувствате много по-удобно и по-непринудено в ситуации, които преди са ви притеснявали и ядосвали — вас самите и/или вашия критик.
Лесно можете да се научите да приемате и да се съгласявате с истината. Първо, трябва да прецените дали отправените към вас критични забележки са точни и отговарят на истината или дали, според вашето лично мнение, има вероятност действително да ви сполети онова, заради което ви критикуват. Ако забележите, че често ви се отправят едни и същи критики, е добре да се вгледате по-отблизо в себе си и в поведението си, за да откриете евентуалните доказателства за тяхната правота.
Ако приемате, че в отправените към вас критики има доза истина, можете да изразите най-ефективно вашето съгласие с човека, който ви критикува, като в отговора си повторите ключовите думи, употребени от него. Например: „Ще закъснееш." -„Така е, май наистина ще закъснея."; „Не си изчистил стаята си."
- „Права си, не съм изчистил стаята си." По такъв начин ще покажете много по-ясно на съответния човек, че сте чули и възприели критичните му забележки, отколкото ако само отроните „Да" или „Така си е".
Ако възнамерявате да се промените в отговор на отправяните към вас критики, добре « да изкажете съгласие с тяхната правота, а после да обясните какво точно смятате да промените в себе си и/ или в поведението ся. Обикновено това е напълно достатъчно, за да бъде възстановена хармонията във взаимоотношенията ви с вашия критик. Дори ако нямате някакво намерение да се променяте, цялата ситуация ще се подобри значителна, ако ся го кажете открито, след като сте се съгласили с истината * отправените ви критични забележки и сте признали, че поведението ви вероятно действително създава някакви проблеми на съответния човек. По този начин ще накарате вашия критик да се чувства удовлетворен поне от факта, че осъзнавате и признавате съществуването на проблема, а може би и да ви уважава повече заради вашата прямота и откровеност. Ако постъпите така, той при всички случаи ще ви харесва много повече, отколкото ако се съгласите с истината в думите му, лицемерно заявите, че ще се промените, а после продължите да си карате по старому.
Твърде често критиките към вас и/или към поведението ви ще бъдат отправяни по един обобщен и некатегоричен начин, посредством думи като „винаги" или „никога" („Винаги закъсняваш", „Никога не се съобразяваш с моето мнение") или посредством етикети, които ви се лепват („Ти си глупак/загубеняк/ муден човек/егоист..."). Когато се сблъскате с прекалено обобщени и всеобхватно звучащи критични забележки, можете да се съгласите с онази част от тях, която смятате за правдива, и да отхвърлите всичко останало. Добре е да подкрепите несъгласието си, като изтъкнете доказателства за него.
Разгледайте следните примери на размяна на реплики по време на един работен семинар:
Еди: Ти винаги закъсняваш.
Алън: Е, да, днес наистина закъснях, но пък всички останали дни, през целия месец, идвах дори по-рано.
Камерън: Доста мудно работи вашата фирма.
Робърт: Прав сте, известно време действително имахме затруднения със сроковете, но сега вече отново реагираме светкавично.
Хари: Ти определено се храниш доста бавно. Сандра: Тази вечер наистина се храня по-бавно, но пък миналия път, когато бяхме на ресторант, свърших преди тебе.
Джери: Да прецакаш толкова важна сделка! Тотално се провали!
Дейвид: Е, този път наистина не успях, но пък миналата седмица сключих пет доста големи сделки.
Обърнете внимание, че с отговорите си на отправената им критика, участниците в семинара обикновено я отхвърлят посредством самоутвърждаващи доводи. Подобно подчертаване на собствените способности и на миналите успехи не само ви помага да укрепите самочувствието си, но и позволява на критикуващите ви хора да забележат и вашите положителни качества.
Значението на положителното самоутвърждаване проличава ясно в следната размяна на реплики между двама мъже, тичащи за здраве:
Бил: Бягаш само по пет километра, така ли? Аз пък се
старая да правя по десет. Рей: Е, петнайсет километра общо са много повече от
три поотделно, нали? Смятам, че двамата заедно се
справяме доста добре.
(Сравнете този отговор със следната евентуална реплика на Рей, която обаче би се отразила пагубно върху самочувствието му: „Моите пет километра са направо едното нищо в сравнение с това, което ти правиш.")
Понякога има вероятност критиците ви да цитират общи и всеизвестни истини, за да ви накарат да се съгласите с тяхното мнение и да постъпите според желанията им. Дори в този случай разполагате с пълната възможност да се съгласите с очевидната истина, като същевременно отхвърлите заключенията на критикуващия ви човек по отношение на самите вас.
Възможно е например, да се съгласите изцяло с всеизвестната истина, че е добре „да се спестяват бели пари за черни дни". Но от това в никакъв случай не следва автоматично, че не можете поне от време на време да си купувате по някоя нова дрешка, да хапвате на ресторант, да гледате по някой премиерен филм или да си позволите по-екзотична ваканция. Възможно е да се съгласите, че е необходимо да се подпомагат ближните, но нима това ви задължава да дадете всичко, което притежавате, на благотворителната организация, за която работи вашият критик? Подобно твърдение звучи комично! Ако винаги се опитвате да живеете съобразно всепризнатите истини, в които и вие самите вярвате, то това би бил един абсурден и нещастен живот. Още повече, че те често си противоречат една на друга: не оставяй днешната работа за утре, но пък бързата кучка слепи ги ражда.
Ето защо, ако някой ви критикува, като ви излиза с общоприета истина, с чиста съвест можете да се съгласите с нея, но да си останете на вашата си позиция. Няколко примерни диалога:
Гейл: Дай си час-два почивка и нека идем да поплуваме.
физическите упражнения са полезни за здравето. Боб: Съгласен съм, че имам нужда от физически упражнения, за да съм здрав, но утре трябва да защитавам клиент в съда, така че днес просто не мога да си позволя да ходя на плуване. (Съгласява се с истината и разкрива мотивите за отказа си.)
Ронда: Какво имаш предвид, като казваш, че няма да ми помагаш да събираме вноски за Червения кръст? Много добре знаеш, че всеки от нас трябва да даде своя принос, ако искаме да помогнем на нуждаещите се.
Джен: Съгласен съм, че всеки трябва да допринесе с нещо, но ми е крайно притеснително да чукам от врата на врата, за да събирам пари от хората.(Съг-ласява се с истината и разкрива мотивите за отказа си.)
Майката: Наистина трябва да спреш да препродаваш стари коли и най-сетне да си намериш някаква работа с редовни доходи. Сегашното свръхнапрежение и несигурността не ти се отразяват добре.
Синът: Права си, като казваш, че свръхнапрежението и несигурността са нещо лошо, мамо. Но този бизнес наистина ми харесва и смятам да продължа да се занимавам и занапред с него. (Съгласява се с истината и разкрива мотивите за отказа си.)
В тези простички диалози Боб, Джен и синът не само признават и се съгласяват с правотата на всеизвестните истини, но и се себеразкриват. И макар че не се впускат в пространни и задълбочени оправдания за своето поведение, те успяват с две думи да обяснят мотивите си за него. Представите си само какво би станало с приятелството между Боб и Гейл, ако той не обяснява мотивите за отказа си, а често води с нея примерно следния диалог:
Гейл: Дай си час-два почивка и нека идем да поплуваме.
физическите упражнения са полезни за здравето. Боб: Съгласен съм, че имам нужда от физически упражнения, за да съм здрав, но не, благодаря. (Съгласява се с истината.)
Гейл: Какво искаш да кажеш с това „Не, благодаря"? Че си зает? Или че не искаш да излизаш с мен, защото примерно имам лош дъх от устата, а? Боб: Просто не, благодаря.
Ако смятате, че съответният човек се опитва да ви манипулира, ако действително не желаете да обяснявате причините за
отказа си или ако те са продиктувани от физическото или от емоционалното ви състояние, е по-добре да последвате примера на Джен, тоест да се съгласите с истината и да разкриете чувствата си. Разкриването на собствените чувства е великолепна стратегия - така отнемате на другия човек възможността да настоява, тъй като чувствата трудно могат да бъдат оспорвани. Ронда би могла да каже на Джен, че не би трябвало да се чувства по този начин, но тогава пък Джен би могла да й отговори: „Сигурно си права, но това е, което чувствам, и нищо не мога да направя по въпроса".
Признайте на човека, който ви критикува, правото да има свое собствено мнение
Твърде често няма да бъдете съгласни с предвижданията на човека, който ви критикува, относно последиците от вашето поведение.
„Ако излезеш на разходка тази вечер, сигурно ще се намокриш и ще настинеш."
„Ако продължаваш да харчиш толкова много за дрехи, ще свършиш в приют за бедни."
„Ако продължаваш да се тъпчеш със спагети, ще надебе-лееш като свиня."
В тези случаи изобщо не можете да бъдете напълно сигурни, че няма да настинете, да свършите в приют за бедни или да надебелеете. Нищо в този живот не е сигурно и често става така, че прогнозите на вашите критици в крайна сметка се оказват верни.
Но щом като не можете да бъдете абсолютно сигурни, че отправяните към вас критики винаги ще бъдат невалидни, във всеки случай - дори ако не сте съгласни с тях - можете поне да признаете на критикуващите ви хора правото да имат свое собствено мнение по въпроса. Това ще ви помогне да видите и да обмислите конкретния проблем от по-различна от вашата гледна точка, като същевременно продължите да отстоявате личната си позиция. При този подход не се налага нито на вас, нито на вашия критик да бъдат лепвани етикети „грешиш" или „не си прав"- вие сте просто двама души, които виждат под различен ъгъл една и съща тема. Ето няколко примера:
Дъг: Ако сега си вложиш парите в сребро, ще изгубиш и ризата от гърба си. Очаква се акциите на среброто да спаднат катастрофално.
Лин: Възможно е акциите наистина да се сринат, но пък приложението му в индустрията е толкова голямо, че в крайна сметка цената му пак ще хвръкне до небето. (Съгласява се с правото на критикуващия да има свое мнение и разкрива мотивите за поведението си.)
Джейн: Може би е по-добре изобщо да бата. Като се знае колко висок разводите, бъдещият ти брак е чен на провал.
Мерли: Уважавам мнението ти, Джейн, ако положа достатъчно усилия, се окаже и успешен. (Съгласява тикуващия да има свое мнение те за поведението си.)
се откажеш от сват-е днес процентът на почти сигурно обре-
, Но съм убедена, че бракът ми може да
се с правото на кри-и разкрива мотиви-
Критикуващите ви хора често ще ви атакуват с напълно валидни доводи, представени като всеизвестни истини. И в тези случаи също възможно най-подходящият отговор от ваша страна е да признаете на съответния човек правото му на собствено мнение. Например:
Керъл: Как е възможно да четеш такова клюкарско списание?! Защо не прочетеш нещо от Шекспир, от Дюма или поне от Стайнбек?
Джуди: Много добре разбирам, Керъл, защо смяташ това списание за пълен боклук, но на мен то ми се струва забавно. (Съгласява се с правото на критикуващия да има свое мнение и разкрива мотивите за поведението си.)
Сара: Мисля, че трябва да напуснеш тази си работа. С твоето образование можеш да си намериш нещо много по-добро.
Ребека: Благодаря ти за комплимента. Наистина са малко сервитьорките с диплома от колеж, така че много добре разбирам защо смяташ, че мога да си намеря и нещо по-подходящо. Но в сегашната ми работа ми харесват работното време... и парите. (Съгласява се с правото на критикуващия да има свое мнение, и разкрива мотивите за поведението си.)
Сподели с приятели: |