Научете се да бъдете активни слушатели
Най-лесният начин, по който можете да усвоите и да овладеете изкуството на активното слушане, е да накарате другите хора да ви препредават със свои думи репликите и забележките ви. Ако искате да сте сигурни, че даден човек разбира правилно вашите послания към него, накарайте го да използва активното слушане, като му кажете: „Бих желал да ме слушаш внимателно, а после да ми казваш какво си ме чул да изричам. Не ми изказвай твоето мнение, нито се опитвай да ми предлагаш решения за проблема ми. Просто искам да знам, че ме разбираш."
В заредената със силни емоции атмосфера на караница или на разгорещен спор, посланията на замесените хора лесно могат да бъдат изтълкувани погрешно, ето защо в тези случаи активното слушане е особено ценно. Кажете на човека, с когото спорите: „За да можем да бъдем сигурни, че се разбираме правилно един друг, нека опитаме нещо ново. Всеки път, щом свършиш да говориш, преди да ти отговоря, аз ще ти предавам с мои думи какво съм те чул да ми казваш. Ако се окаже, че съм възприел и изтълкувал думите ти погрешно, опитай отново, докато не те разбера правилно. И те моля и ти да правиш същото по отношение на това, което аз ти говоря. Става ли?" После започнете да разговаряте, като преминавате внимателно през отделните етапи на този процес - говорете и питайте другия какво е чул и разбрал от думите ви, после на свой ред го изслушвайте внимателно, активно, казвайте му какво сте разбрали и го питайте дали тълкуването ви е правилно.
Бъдете съзнателни слушатели
И за да приключим с темата - бъдете съзнателни слушатели, когато разговаряте с хората. Съзнателното слушане означава да слушате с всичките си сетива и изцяло да отдадете вниманието си на събеседника. Съзнателният слушател слуша с ушите и с очите си, с ума и с душата си, с цялото си тяло. Когато слушате съзнателно, наклонете се леко към говорещия - и мисловно, и физически. Слушайте напрегнато по време на целия разговор. Съсредоточете вниманието си не само върху всяка дума, която излиза от устата на събеседника ви, но и върху начина, по който я казва. Именно така можем да се учим от другите. А в резултат на съзнателното слушане самите вие ще станете по-популярни сред хората и ще имате по-щастлив и изпълнен с повече успехи живот.
Пета глава
Как да поддържате разговора
Техниката на свободния достъп до информация
„Със Сали се виждаме, да речем три-четири пъти седмично - или аз ходя у тях, или тя идва у нас. Обикновено говорим за работата си, за децата или си разменяме по някоя и друга новина. Старая се всячески да поддържам разговора, но след малко и двете млъкваме - сякаш отдавна сме си казали всичко за всичко и просто няма какво повече да добавим. Подхванем ли някоя нова тема, разменяме две-три думи и зацикляме! После се втренчваме безпомощно една в друга или се разсмиваме. Понякога обаче това създава доста тягостна атмосфера. И тогава тази от нас, която е на гости, си измисля някаква спешна работа и си тръгва."
Проблемът, споделен от тази жена, е нещо твърде често срещано и излишно мъчително. Няма никакви причини, поради които тя, пък и вие, да мълчите притеснено и да не знаете какво да кажете. По време на всеки разговор хората почти винаги ви дават свободен достъп до информация - най-неочаквани сведения, за чието съществуване не сте и подозирали, нито пък сте им искали да ги споделят с вас. Ако се възползвате от този свободен достъп до информация, като се изказвате по чутите сведения или задавате свързани с тях въпроси, ще откриете, че всъщност разполагате с безкрайни възможности да насочвате разговора в интересни за вас направления.
Ето, вижте следните диалози (с курсив е отбелязана свободно предоставяната информация), произволно извлечени от разговори, състояли се в разстояние на съвсем кратък период от време.
Сам: Танцуваш великолепно, Глория. Вземала ли си и
преди уроци по танци?
Глория: Не, това е първият ми урок. Но докато живях в Англия, ходех да танцувам всяка вечер.
Алън: Здравей, Питър. Не съм те виждал от векове. Питър: Да, всъщност, бебето ни не беше добре и се наложи да прекарвам повечко време вкъщи.
Джон: Радвам се, че не съм единственият, който черпи информация най-вече попрелиствайки изложените за продан вестници.
Шарън: Напоследък съм толкова заета с благотворителна дейност, че не ми остава много време за четене.
Ник: Здравей, Маджи. Лори там ли е? Маджи: Не, отиде да купи продукти за една торта по случай рожден ден, който се каним да спретнем.
Алън: Кога трябва да дойде автобусът за летището? Мъжът: Трябваше да е тук преди десет минути. Обикновено идва навреме. (Бележка: Последното изречение, и особено думата „обикновено", ви дава свободен достъп до ценна информация, защото издава, че мъжът често е хващал този автобус и вероятно пътува много със самолет.)
Брайън: Днес морето е доста бурно.
Еми: Аха. Напомня ми за езерото Титикака по време на буря.
Как да се възползвате от свободния достъп до информация
Ако слушате внимателно, ще откриете, че хората твърде често и някак между другото ви предоставят неочаквани сведения - като тези в дадените no-горе примери.
Ако сметнете, че така получената информация ви интересува или че може да ви бъде полезна, възползвайте се от момента, за да продължите разговора в желаната от вас посока. Това не само е напълно в реда на нещата, но е и обичайният начин, по който можете да превключвате от една на друга тема по време на разговор, без изобщо да се тревожите, че се отдалечавате от първоначалния въпрос и вероятно никога повече няма да се върнете към него. И знайте, че разговорите при социално общуване рядко се задържат на една и съща тема повече от няколко минути.
За да се възползвате от предоставения ви свободен достъп до информация, направете някоя забележка относно новите сведения или задайте свързан с тях въпрос. И тук също въпросите с отворен край са най-подходящи, за да предизвикат събеседника ви да отговори по-задълбочено и по-подробно.
Г лен: Страхотен тен имаш, Бил. Бил: Благодаря, Глен. Прекарах миналия уикенд на палатка.
Глен: Никога не съм го правила. Какво ти харесва най-много при този тип екскурзии?
Възможно е дори да се върнете назад и да подхванете някоя тема, предоставена ви при друг свободен достъп до информация, на която обаче тогава не сте обърнали достатъчно внимание. Например: „Преди време спомена, че миналото лято сте ходили със Сю на островите Фиджи. Защо и това лято решихте да отидете пак там?"
Свободен достъп до информация ви предоставят и облеклото на съответния човек, физическият му облик, поведението му и обстановката. Всичко това може да бъде използвано като отправна точка за начало или за продължение на разговор.
„Забелязах, че на фланелката ви има емблема на клуб по карате. Тренирате ли карате?"
Понякога сведенията, получени чрез предоставен ви свободен достъп до информация, ще са само едно по-общо впечатление.
„Изглежда знаете доста неща за Южна Африка. Откъде сте придобили всички тези познания?"
„Изглеждаш по-спокоен от последния път, когато се видяхме. Какво стана междувременно?"
„Май наистина обичате да танцувате, така ли е?"
Активното слушане за свободно предоставяна информация е безценно умение за водене на интересен и разнообразен разговор, и най-вече - за поддържане на оживено общуване.
Микротехники
Ако сте си намислили някой блестящ въпрос с отворен край, но след като го зададете, получите кратък и неизчерпателен отговор, това обикновено ви довежда до пълно отчаяние. Например:
Джон: Какво ви привлече да се преместите да живеете
в тази част на страната? Фред: Климатът е по-добър.
Този отговор не ви предоставя никакъв достъп до каквато и да било информация, за която да се заловите, затова обикно-
вено се виждате принудени да зададете нов въпрос с отворен край, с надеждата, че ще разчупите ледовете. Например:
Джон: И какво харесвате най-много по отношение на
климата тук? Фред: По-топло е.
Краткият отговор отново ви принуждава да напрегнете ума си, за да измислите друг подходящ въпрос с отворен край, с който евентуално да пооживите немногословния си събеседник. Но винаги съществува опасност, дори ако въпросите ви са с отворен край и внимателно подбрани, разговорът да заприлича на разпит, а вие - на инквизитор.
Мостове
Към хората, които отговарят немногословно на зададени им въпроси с отворен край, е най-добре да подходите като прехвърляте „мостове" между думите им и така да ги принуждавате да продължат да говорят. Такива мостове са изразите: „Тоест?", „Например?", „И какво следва от това?", „Следователно?", „И тогава вие...(направихте, казахте и т. н.)?", „Което означава, че...?". След всеки прехвърлен мост трябва да замълчите, като по този начин принудите събеседника си да заговори. Нека видим как би протекъл същият разговор между Джон и Фред, ако Джон беше използвал мостове, за да накара Фред да отговаря no-изчерпателно на въпросите му.
Джон: Какво ви привлече да се преместите да живеете в
тази част на страната? Фред: Климатът е по-добър. Джон: По-добър от...?
Фред: По-добър от замърсения въздух в града. Джон: Тоест?
Фред: Тоест, надявам се, че тукашният климат ще се отрази благотворно върху здравословното състояние на мен и на моето семейство. Онзи ден дори ми попадна някаква статия, в която се казваше, че...
В този случай Джон не само успява да пробие бронята на събеседника си, но и не звучи като следовател. Нито пък е принуден да говори само той.
За да постигнете успех с прехвърления от вас мост, трябва да направите следните три неща:
1. Наклонете се леко напред към събеседника си, като подканящо протегнете към него отворената и обърната нагоре длан на дясната си ръка.
2. Подчертайте силно последната дума от вашия мост или наблегнете върху сричката, която носи ударението.
3. Отпуснете се назад и замълчете в очакване.
Лекото привеждане към събеседника, с отворена нагоре длан на дясната ръка, му внушава несловесно следните неща: че не представлявате заплаха за него, а имате добри намерения, като символично му „поднасяте на тепсия" контрола върху разговора, с което негласно му давате знак, че е негов ред да говори. Подчертаването и наблягането върху последната дума (или върху естествено ударената й сричка) превръща моста във въпрос, докато в противен случай той би звучал като изявление. Например:
Фред: ...че чистият въздух ще се отрази добре и на сен-
ната ми хрема. Джон: Което означава... (силно подчертано)
Фред: Което означава, че ще мога да дишам по-леко. Някои хора твърдят, че причина за сенната хрема е цветният прашец, но аз мисля, че...
Нека сега видим какво би се получило от същия разговор, ако Джон не подчертава последната дума на своя мост.
Фред: ...че чистият въздух ще се отрази добре и на сенната ми хрема.
Джон: Което означава... (не е подчертано) Фред: Което означава „Гледай си работата!", навлек такъв!
Когато не наблегнете и не подчертаете последната дума (или ударена сричка) от моста, така че тя да прозвучи въпросително, събеседникът ви може да реши, че изказвате мнение (обикновено критично) или противно на неговото твърдение. Понякога подобно изречение може да му прозвучи обидно снизходително и той да реагира отрицателно, както е в горния пример.
След като прехвърлите моста, замълчете! Не се поддавайте на изкушението да запълвате с бисери на мъдростта сякаш
безкрайната и често тягостна пауза, която понякога настъпва след прехвърляне на мост. С протегнатата си, отворена и обърната нагоре длан вие вече сте прехвърлили на събеседника си правото и отговорността да продължи разговора, така че сега му позволете да обмисли и да направи следващото си твърдение. След като сте му отстъпили контрола, отпуснете се назад, като леко привдигнете същата длан към брадичката си, тоест заемете поза на размисъл и преоценка на съжденията. Обикновено тази поза подтиква събеседника да започне и да продължи да говори толкова дълго, колкото дълго вие останете подканящо отпуснати назад.
Нека видим как протича разговорът между един продавач на компютърен софтуер, който прехвърля мостове, за да изкоп-чи информация от своя потенциален купувач, отговарящ немно-гословно на неговите въпроси с отворен край:
Купувачът: Смятаме, че компютрите на „Епъл" са много добри.
Продавачът: (привежда се към него с отворена и обърната нагоре длан) Добри ли? В какъв смисъл...! (силно подчертано)
Купувачът: В смисъл че се справят задоволително за нас с информацията, която им подаваме, (кратък отговор) Продавачът: В смисъл...? (подчертано)
Купувачът: В смисъл, че успяваме да свършим и най-сложната работа на доста изгодна цена. (малко по-дълъг отговор) Продавачът: Което означава... (силно подчертано)
Купувачът: Което означава, че при покупка на нова техника за нас са от решаващо значение нейната ефективност, обемът на работата, с който може да се справи, и колко време ни спестява. Съпоставяме всичко това с цената и тогава решаваме.
Като използва три моста, състоящи се само от седем думи, продавачът успява да изтръгне съществена информация от своя немногословен потенциален клиент, благодарение на която вече знае на какви критерии трябва да отговаря предлаганата от него стока, за да реши клиентът да я купи.
Всъщност мостовете представляват съкратен вариант на въпроси с отворен край. Те са най-ефикасни при немногословни мълчаливци, които имат навика да отговарят кратко на въпроси с отворен край. Отначало прехвърлянето на мостове може да ви се стори странно и дори мъчително (особено ако страдате от словесна диария), поради често доста продължителните мълчания, които понякога настъпват след моста. Но пък ако събеседникът ви е свикнал да отговаря немногословно, за него паузите по време на разговор са нещо обичайно и той ще ги възприема като напълно нормални. След като понатрупате практика в прехвърлянето на мостове, ще откриете, че използването им е много забавно, а освен това те правят разговора по-ползотворен за вас и ви предоставят властта на мълчаливо упражняван контрол.
Техниката на кимане с глава
В повечето страни кимането с глава е жест, който показва съгласие и потвърждение. Произходът му води началото си от едновремешния поклон, с който сякаш казвате: „Покланям ти се и това означава, че те признавам за по-висшестоящ и приемам да изпълня каквото ми наредиш". Следователно, кимането с глава е съкратен или стилизиран вариант на поклона.
Има две изключително полезни приложения на техниката на кимане с глава. Езикът на тялото представлява несъзнателна външна изява на скритите чувства, мисли и намерения. Ако съм положително настроен или съгласен, ще започна неволно да кимам с глава, докато говоря или докато слушам какво ми се говори. Ако съм безразличен и започна нарочно да кимам с глава, много скоро ще усетя, че ме обземат положителни чувства. Или с други думи, положителните чувства карат главата ни да кима, като обратното също е вярно - кимането с глава поражда положителни чувства.
И нещо повече, кимането с глава е силно заразително. Ако аз кимам с глава, когато разговарям с вас, обикновено вие също започвате да кимате одобрително - дори ако не сте съгласни с това, което ви казвам. Мнозина търговци прилагат тази техника, за да принудят някой клиент да се съгласи с предложението им. Ако продавачът кима с глава и същевременно завършва всяко свое изречение със словесен израз на потвърждаване и одобрение - „Нали?", „Нали така?", „Не е ли така?", „Не смятате ли?", „Справедливо решение, нали?" и т. н., това настройва купувача положително и прави много по-голяма вероятността да се стиг-
не до сделка. Ето защо си струва да овладеете техниката на кимане с глава, защото тя е направо безценна при водене на преговори, при осъществяване на продажби и ако искате да убедите някого в нещо.
Второто приложение на тази техника е да поддържа хода на разговора. Ето как става това. След като сте задали някой въпрос с отворен край или сте прехвърлили мост и събеседникът ви започне да отговаря, вие пък започнете да кимате с глава. След като той е приключил със своя отговор, продължете да кимате - кимнете с глава още пет пъти, приблизително по едно кимване в секунда. Обикновено, докато преброите до четири (кимвания), събеседникът ви ще заговори отново и по този начин ще продължи да ви осигурява допълнителен свободен достъп до информация. А докато седите отпуснати назад, с длан до брадичката и кимате, няма защо да се тревожите, че ще ви се наложи да говорите вие.
Малки шпори
Когато друг човек говори, можете да го насърчавате да продължава да го прави, като си служите с така наречените „малки шпори" - „Разбирам", „Аха", „Хмм", „Охо", „Наистина?", „Продължавай", „Разкажи ми повечко за това"... Сами по себе си малките шпори могат да удвоят дължината или обема на информацията, предоставена ви от вашия събеседник.
Малките шпори, техниката на кимане с глава и прехвърлянето на мостове са едни от най-резултатните средства, чието използване ще ви позволи да поддържате успешно всеки разговор.
Шеста глава
Как да правите комплименти,
без да си кривите душата, и как да отправяте искрени похвали
"Дa го похваля, така ли? Значи трябва да го хваля, задето завърши годината с тройки по английски и по физкултура, така ли? А какво да кажем за историята, биологията, математиката и всички останали предмети, а? Двойка, двойка, двойка!! Може би трябва да му кажа: „Бравос, сине! Уверено вървиш към страхотна кариера на боклукджия!" А, не! Явно не съм бил достатъчно строг към него. Ей това е то проблемът!"
Повечето от нас приемат като нещо дължимо ни, когато околните се държат по начин, който ни се харесва. Малцина родители хвалят децата си за това, че ядат или че си играят миролюбиво с другарчетата си например. Малко са съседите, които си благодарят един на друг, че вечер пазят тишина.
И единствено когато околните не се държат така, както ни се иска, ние им обръщаме по-специално внимание - и то на секундата! Започваме да ги критикуваме, да ги порицаваме и да им обясняваме най-подробно защо постъпките им са „лоши" или „неправилни" и защо именно би трябвало да се държат така, както ние искаме. В подобни случаи някои хора крещят, заплашват и дори бият другите, само и само за да ги принудят да им се подчиняват.
Тристепенният подход за коригиране на поведението чрез подсилено отреагирване
Ако подминавате с мълчание поведение, което харесвате, и наказвате постъпки, които не ви се нравят, вие всъщност с нищо не помагате на съответния човек да научи как бихте желали да се отнася към вас.
Според теорията за обучението чрез поведение, начинът, по който другите се отнасят към вас, се предопределя главно от това, как вие самите откликвате поведенчески на едно или друго тяхно действие. Обикновено постъпките, които хвалите и награждавате, стават все повече и по-чести, докато онези, които подминавате с мълчание, постепенно намаляват. Постъпките, които наказвате и порицавате, намаляват, освен ако съответният човек не се стреми чрез тях да привлече вниманието ви, като в такъв случай той ще продължи да се държи по начини, които не ви харесват, предпочитайки наказанието пред безразличието. Забележете например, с каква радост и с колко удоволствие повечето деца започват да употребяват ругатните, псувните и цинизмите, веднага щом открият бурната отрицателна реакция, с която родителите им и другите възрастни посрещат подобни думи и изрази.
Учените, изследващи човешкото поведение, наричат тази теория тристепенен подход за коригиране на поведението чрез подсилено отреагирване. Вероятно ще ви е по-лесно да го запомните под формата на следната диаграма:
Постъпка ->Награда -> Подсилва Постъпка ->Безразличие -> Отслабва
И така, накратко:
* Награждавайте онзи тип поведение, което харесвате и искате да продължава и занапред.
* Избягвайте да наказвате поведението, което -не харесвате. Много хора възприемат наказанието като своеобразна форма на поощрение и похвала.
* Подминавайте с безразличие онзи тип поведение, което не искате да продължава занапред. И наградата, и наказанието могат и да увеличат проявите на едно или друго поведение, докато безразличието винаги ги намалява.
Един студент на Алън Гарнър от университета в Орегон често го засичал, докато си похапва между часовете, и се присъединявал към него за компания. Но почти веднага след като си разменяли поздравите, човекът все си намирал някакъв удобен повод и започвал да се оплаква - от дъжда и студа, от жегата, от някогашното отвратително държание на бившата му съпруга към него, от това, колко отегчителна и неблагодарна била работата му... С една дума, за да привлече вниманието и съчувствието на Алън, той го заливал с всички отрицателни събития от живота си, за които можел да се сети. Алън обаче знаел, че понастоящем мъжът не страда от никакви емоционални затруднения и затова решил да промени стила му на поведение, като откликва единствено и само на случайно мерналите се сред пороя от оплаквания положително звучащи забележки и като пренебрегва напълно отрицателните му коментари. Когато веднъж човекът споменал с добро чувство, че негов съсед му помогнал да си поправи колата, при друг случай - че в града ще гастролира невероятно добър изпълнител, а при трети - колко се зарадвал, когато случайно налетял на свой стар приятел, Алън започвал да му се усмихва лъчезарно, ведро да кима с глава и да му задава въпроси с отворен край. Когато обаче мъжът започвал отново да се оплаква и да сипе отрицателни забележки, Алън се правел че нито го чува, нито го забелязва - започвал да зяпа минувачите, да разделя на парченца сандвича си или се вглъбявал във вестника си.
Съвсем скоро след като Алън започнал да прилага тази своя тактика, поведението на мъжа коренно се променило и той започнал да се държи благодушно, ведро и оптимистично вина-
ги когато се озовавал в компанията на Алън. При всяка среща започнал да го приветства с широка усмивка и да му съобщава поредица от добри новини. А преди Алън да си тръгне за Калифорния, мъжът споделил с него, че тези техни срещи и разговори били най-прекрасните моменти от ежедневието му. Напълно разбираемо, защото с всички останали хора той продължавал да се държи все така недоволно и мрачно, както преди се държал и с Алън.
По време на семинар в Сан франциско, когато говорел за различните проблеми при общуването, Алън Гарнър разказал тази история и подчертал, че е много по-благотворно да награждаваш поведение, което харесваш, отколкото да наказваш постъпки, които не харесваш. Ето как коментирали това две от участничките в семинара:
Мерли:
„О, това обяснява доста неща. Моите деца например не ми се обаждат толкова често, колкото на мене ми се иска, и затова всеки път, когато някой от тях ми позвъни, аз говоря с него хладно и отчуждено. Нещо като госпожа Портной от романа на филии Pom: „Алекс ли? Алекс? Наистина ли имам син на име Алекс? О, да, май че някога имах, но не съм го чувала от години." (смее се горчиво) И какво постигнах с това мое поведение? Едно голямо, тлъсто нищо! Децата вече ми се обаждат дори още no-рядко от преди. Май е крайно време да си сменя стила на поведение."
Анджела:
JJocma често помагам на възпитателките на група деца от един приют, особено когато ги водят на екскурзии или да спортуват извън града. Момичетата сякаш непрекъснато се „топят" едно друго пред мен, но не и пред другите възрастни. Винаги досега съм се чудела защо са избрали точно пък мен? Никога не съм харесвала да се говори зад гърба. Сега вече разбирам, че те всъщност са възприемали като похвала начина, по който съм подхождала към тези техни истории - вниманието, което съм им засвидетелствала, загрижените ми въпроси и опитите ми да уреждам недоразуменията между тях - та за тези момичета без родители това си е било нещо като супернаграда! Но мисля, че и за тях, а и за мен самата, ще е много по-добре, ако занапред им казвам сами да си уреждат взаимоотношенията помежду си."
Полезно и смислено е да давате искрени положителни оценки и да отправяте похвали към другите хора, така че да ги насърчавате да се държат по начин, който одобрявате, особено като се има предвид, че това ще ги направи и по-благоприятно разположени към вас самите.
Психологът Уилям Джеймс казва: „Най-съкровеният принцип на човешката природа е горещото желание да бъдеш оценен". И ако вие сте един от малцината хора, които удовлетворяват нечие „горещо желание да бъде оценен", то съответният човек вероятно ще ви смята за свой скъп приятел. Редица проучвания сочат, че ако често правите комплименти и хвалите околните, има по-голяма вероятност те да ви възприемат като симпатичен, сърдечен и дори физически привлекателен човек. И в противовес на тези изводи, друго проучване стига до заключението, че когато интимните партньори в двойката престанат да си правят комплименти един на друг, много скоро те престават и да се възприемат взаимно като физически и сексуално привлекателни. От друга страна, когато хората видят колко искрено и топло изразявате положителните си чувства към тях, те вероятно също ще започнат да се разкриват пред вас именно по такъв начин. Следователно, ако положите съвсем мъничко усилия, вие ще можете да отприщите лавина от обмен на положителни емоции, което пък ще ви помогне да постигнете топлота и близост във взаимоотношенията си с околните.
И една последна, изключително важна причина, поради която е необходимо да хвалите другите и да ги насърчавате с положителни оценки, е възможността да създадете по този начин атмосфера на откритост и подкрепа, така че хората около вас да могат да израстват и да осъществяват цялостно потенциала си на човешки същества. Мнозина живеят с погрешното разбиране, че ако изказват открито възхищението си и показват своето благоразположение към децата, приятелите, колегите, интимните и брачните си партньори, то тези хора ще станат самодоволни, ще се отпуснат и ще легнат на лаврите си, затова и се стараят да ги насърчават съобразно принципа „винаги има какво още да се желае". Така например, когато един студент в университет - който години наред работил упорито и всеотдайно, за да бъде най-добрият в курса - с гордост съобщил на майка си, че е защитил докторска степен по философски науки, тя му заявила: „Знаеш ли, досега винаги съм си мислела, че докторската степен е страхотно постижение - до този момент, когато и ти я получи."
В резултат на редица проведени психологически изследвания, вече има насъбрани значително количество необорими доказателства, които сочат, че тази „стратегия на отрицанието" не само не помага, но твърде често е направо вредна. Вместо да продължават до безкрай да се борят за одобрение, хората, чиито усилия биват посрещани единствено с отрицателни забележки, обикновено стават все по-свити и по-потиснати и често започват да се самовъзприемат като бездарници и неудачници в живота. А след време е възможно дори изобщо да престанат да полагат усилия за каквото и да било. Пък и сред малцината, ам-бицирани за велики постижения благодарение на тази стратегия, единици са онези, които изпитват радост от своя успех. Защото, в отговор на неизменно отекващите в душите им гласове от миналото, повечето от тях винаги намират за какво да се ожалват и от какво да се оплакват. Един от тях, който изкарал през годината 150 000 долара, като работел по шестнайсет часа дневно, неотдавна заяви недоволно, че се е изложил, защото при неговия ум е трябвало да спечели 300 000, а не само 150 000. (И все пак, в това негово отрицателно твърдение открихме и нещичко положително - за нас това бе първата, а засега и единствена, предоставена ни от живота възможност да срещнем човек, който да е недоволен, че е изкарал 150 000 долара само за една година!)
Как да правите комплименти, без да си кривите душата
Обичайният начин да изразите възхищението си от някого е, като го похвалите на всеослушание. Този тип комплименти ясно и недвусмислено казват на хората какво именно харесвате и оценявате положително в тяхното поведение, във външния им вид и в онова, което притежават. Когато провеждаме семинари на тази тема, обикновено приканваме участниците да направят един-два комплимента - на нас самите или на някого от присъстващите в залата.
Ето кои са едни от най-типичните комплименти в отделните категории:
Относно поведението: „Вие сте добър учител." Относно външния вид: „Много хубава прическа имате." Относно притежания: „Много ми харесват обувките ви."
Подобни комплименти могат да бъдат подобрени посредством две техники.
Техниката „какво/защо"
Мнозина се провалят при опита да направят комплимент на някого, защото му казват какво харесват в поведението, във външния му вид или от притежанията му, но пропускат да му кажат защо именно го харесват. Силата на комплимента се крие в неговата искреност. Но когато кажете на някого какво у него харесвате, без да му обясните защо, комплиментът ви обикновено звучи като ласкателство, което не само че не води до желания благоприятен ефект, но дори може и да ви навреди. Никога не казвайте на когото и да било какво харесвате у него, без веднага да му обясните защо именно го харесвате.
Относно поведението
Изявлението „Вие сте добър учител" може да бъде подобрено и превърнато в истински комплимент, като го разгърнете по следния начин: „Вие сте добър учител, защото не сте безразличен, не страните от учениците си, а винаги оказвате специално внимание на всеки от нас".
Сподели с приятели: |