Следите на душите майкъл Нютън

Получаването на собствената ни енергия, оставена в духовния свят, веднага щом влезем в него, не е нещо обичайно. Може би защото там започва възстановява­нето ни с лечебен душ. Все пак понякога се случва, как-то с душата от следващия ми цитат, чийто съпруг, починал по-рано, донася малка част от оставената й енергия до първата спирка. Ето как тя описа обстоя­телствата:

„Любимият ми лесно се справи с малкото енергия, която бях оставила в резерв. Донесе ми я, прегърна ме и бавно ме обви с нея като с одеяло. Знаеше колко стара и уморена се чувствам и беше поискал да дойде. Щом контактът е осъществен, енер­гията ми прилепва към мен като магнит. Чувствам се толко­ва подсилена от нея. Първото, което забелязвам, е, че телепатически чета мислите му по-лесно и много по-силно усещам всичко около себе си."

Когато водачите ни решат, че е по-добре да се сле­ем с енергийния си резерв на втората гара, по време на ориентацията, подбудите им могат да бъдат различ­ни. Обикновено решението се основава на вяра, че обсъждането на отминалия ни труден живот ще бъде по-ефективно. Но поради една или друга причина е възможно да не се завърнем при групите си веднага след ориентацията. Ето един пример за единение на душата на тази спирка:

„намирам се в полупразна стая, която изглежда футуристично с гладките си млечнобели стени. Има маса и два стола без ръбове. Водачката ми Евъранд е обезпокоена от нежеланието ми да отговарям. Кани се да извърши това, което нарича­ме „разтатапяне на физическата форма. Държи оставената ми в резерв енергия в красив прозрачен съд, обвит в сияние. Евъранд пристъпва напред и ми го подава. Чувствам вливането на енергията си като електрически заряд. После тя се приближава към мен и стимулира естествената ми вибрационна често­та, за да приема по-лесно резерва си. Когато центърът ми се изпълва с моята собствена същност, външната обвивка на телесния ми образ е разтопена. Чувствам се като куче, което отърсва козината си от вода. Нежеланите земни частици се отделят и разтварят и енергията ми започва отново да сияе, вместо да излъчва слаба матова светлина."

Обикновено повечето души се съединяват с остана­лата част от енергията си, след като се завърнат в общноспшата си група. Един клиент обясни нещата така: „По-лесно ми е да възвърна целостта си, след като пристигна у дома, при приятелите си. Тук мога да при­ема вливането на отпочиналата си енергия с избрана от мен бързина. Когато съм готов, сам се залавям с това."

• случай двадесет и пети •

Следва откъс от разговора ми с душа на име Апалон, която направи по-вълнуващо описание на единението си при завръщането у дома, отколкото в цитирания по-горе случай. Апалон е от второ ниво и току-що е прис­тигнала в духовния свят след тежък живот на бедна ирландка, починала през 1910 г. Макар и физически силна и самоуверена, Апалон била омъжена за груб алкохолик и трябвало сама да издържа петте си деца. Страдала от липса на лична свобода и изява. Виждам в тържеството за посрещане на Апалон израз на признание за добре свър­шена работа след трудния й живот.

К, (смее се.) Донася зеленикавата стъклена урна от ни­шата. Цялата сияе, но той я потърква с ръце, за да засвети още по-ярко, и се радва на доволните ни изражения. После се приближава и спуска облака от енергия върху мен като великолепна мантия. Помага ми да я приема със своите силни вибрации.

Рядко някой клиент казва, че след миналия си живот е предпочел да изчака по-дълго от обичайното, преди да се слее с енергията си. Ето един такъв пример:

„Понякога искам да почакам до срещата си със съвета, за­щото не желая свежата енергия да замъгли спомените и чув­ствата ми от отминалия живот. Ако го направя (ако поема енергийния си резерв), завършилият живот ще ми се струва по-малко реален. Искам да съсредоточа мислите си върху въпро­сите за работата, свършена в последното тяло, с ясни споме­ни за всяко събитие. Да съхраня всяка емоция, породена от това събитие, за да мога да обясня по-добре защо съм взел определени решения."

5.

Системи от духовни групи

Мисля, че е уместно да започна изследване­то на живота на душата със създаването й. Много малко от клиентите ми имат достатъчен капаци­тет на паметта, за да се върнат към началото на съществуването си като енергийни частици. Получа­вам сведения за ранния живот на душите от някои начинаещи. Тези млади души имат по-кратка история и в духовния свят, и извън него, така че все още па­зят пресни спомени. Но в най-добрия случай душите от първо ниво помнят откъслечни моменти от съз­даването на своята същност. Следващите цитати от двама начинаещи илюстрират това:

„Душата ми беше създадена от голяма безформена маса, по­добна на облак. Бях откъснат като малка частица енергия от тази пулсираща синкава, жълта и бяла светлина. Пулсациите изтласкваха късчета душевна същност. Някои се върнаха и отново бяха абсорбирали, но аз продължих навън и се понесох за­едно с другите. Следващото, което помня, е светло простран­ство, пълно с любящи същества, които се грижеха за мен."

„Помня, че се намирах в нещо подобно на инкубатор, където бяхме като неизлюпени яйца в пчелна пита. Когато добих по­вече съзнателност, разбрах, че се намирам в детския свят юрас. Не зная как съм се озовал там. Бях като яйце в ембрионно флуидно състояние, което чака да бъде оплодено, и усещах, че има още много килийки с млади ефирни същества, които се пробуждаха след мен. Група майки, красиви и грижовни... Проби­ваха мембраните ни и ни освобождаваха. Обгръщаха ни струи интензивна подсилваща светлина и звучеше музика. Осъзнава­нето ми започна с любопитство. Скоро бях отведен от юрас при другите деца, в по-различна обстановка."

Рядко чувам подробни описания на духовната люпилня от някои много напреднали души. Това са специалистки, известни като „майките от инкубатора". В следващия случай разговарям с представителка на това съсловие, която е забележителна душа от пето ниво на име Шона.

• случай двадесет и шести •

удоволствие" и „светове на страдание".

Преди да продължа с еволюцията на душите, ще изтъкна разликите, които установих за съществуването им, след като бъдат създадени:

1. Има частици енергия, които се връщат обратно в енергийната маса, преди дори да стигнат до инкубатора. Не зная причината за тези „аборти". Други, които влизат в люпилнята, трудно осъзнават своята индивидуалност в ранните етапи от развитието си. По-късно се включват само в колективни занимания и, изглежда, никога не напускат духовния свят.

2. Съществуват енергийни частици с индивидуална ду­ховна същност, които нямат склонността или необ­ходимия потенциал да се прераждат във физическа форма. Обитават само безплътни светове и лесно се придвижват между измеренията,

3. Някои енергийни частици с индивидуална душевна същ­ност се прераждат само във физически светове. Тези души лесно добиват познания в духовните сфери между преражданията си. Не бих ги нарекъл пътешественици между измеренията.

4. Други енергийни частици притежават способността и желанието да се прераждат и функционират като индивидуалности в различни типове физическа и духов­на обстановка. Това не означава, че са по-малко или повече просветени, отколкото другите. Но разшире­ният им практически опит им дава много възможности за специализация и поемане на отговорности. Осъществяването на големия план за новородената душа започва бавно. Когато бъдат изведени от люпилнята, някои от душите не се прераждат скоро и дори не се включват веднага в духовни групи. Ето едно описание на преходния период от все още пресните спомени на млада душа от първо ниво, само с две прераждания зад гърба си:

„Преди да бъда присъединен към духовната си група и да започна да идвам на Земята, помня, че получих възможността да поживея като светлинна форма в полуфизически свят. Беше по-скоро духовен, отколкото физически, защото обстановката не бе съвсем плътна и нямаше биологичен живот. Виждах около себе си други млади души и можехме лесно да се придвижваме по повърхността като наподобяващи човешка фигура светещи крушки. Не правехме нищо... Просто съществувахме... И доби­вахме представа какво е да имаш тяло. Въпреки че обстановката беше астрална, а не временна, се научихме да общуваме едни с други като същества, живеещи в общност. Нямахме никакви отговорности. Цареше утопична атмосфера на без­гранична любов, сигурност и спокойствие. Тогава разбрах, че нищо не е статично и този етап, началният, е най-лесният от нашето съществуване. Че скоро ще обитаваме свят, в който няма да бъдем защитени, и места, където ще имаме спомени за болка и самота, както и за удоволствия, и ще се учим от този опит."