Следите на душите майкъл Нютън

След сеанса с клиентката ми обсъдихме някои избори, свързани с проява на смелост, които е трябвало да направи в сегашния си живот. Като гимназистка забременяла и се справила с трудното положение с помощта на училищния психолог и на майка си, която е преродилата се Айрис. Насърчили я да отстоява своето, независимо от мнени­ето на околните. По време на сеанса тя научи, че душата й има склонност да посреща сериозните събития в живо­та с отрицателна нагласа. В много минали прераждания е имала натрапчивата мисъл, че каквото и решение да вземе в критичен момент, ще се окаже погрешно.

Въпреки че дълго време не е пожелала да се върне на Земята, сега Ейми е много по-самоуверена жена. Прекарала е стоте години между двата живота в размисъл за самоубийството си и решенията, които е вземала във вековете преди това прераждане. Ейми е музикална ду­ша и веднъж каза:

„Понеже похабих тялото, което ми бе дадено, изтърпявам нещо като наказание. В почивките не мога да ходя в музикалния салон, който обичам да посещавам, защото трябва да бъда сама в библиотеката. Проследявам на екраните миналите си постъпки, свързани с избор, с които съм наранила себе си и околните."

Щом някой клиент употреби думаща екран, за да обяс­ни как преглежда минали събития, допълва представата за обстановката. Изглежда, в малките конферентни за­ли и библиотеката има маси с множество книги в теле­визионен формат. Тези така наречени книги имат три­измерни осветени екрани. Една клиентка най-точно из­рази мислите на повечето души, когато каза: „Тези за­писи създават илюзията за книги със страници, а всъщ­ност са пластове енергия, които вибрират и създават живи изображения на събитията."

Големината на екраните зависи от употребата им на определено място. Например в пространствата за избор на живот, които посещаваме преди поредното си прераждане, екраните са много по-големи от онези в духовните библиотеки и класни стаи. Душите имат възможност да влязат в картините с естествена големи­на. Обикновено огромният проблясващ екран заобикаля душата и затова са го нарекли „пръстен на съдбата". Ще се спра по-подробно на пръстена в девета глава.

Въпреки внушителната големина на екраните в ста­ите за избор на бъдещ живот душите прекарват доста повече време пред по-малките в библиотеката. Те са предназначени за постоянно анализиране на миналото и настоящето на Земята. Описвали са ми всички екрани - малки и големи - като Филмови платна, наподобяващи водопад, в който можем да влезем, докато част от енер­гията ни остава в стаята.

Всички космически екрани са триизмерни, с координа­ти, които запаметяват пространствено-времевите ли­нии на събитията. Често ги наричат линии на времето, които могат да бъдат променяни чрез мислено разлага­не. Възможно е в този процес да има други направлява­щи сили, които душата не вижда. Често клиентите го­ворят, че използват механични пособия, като линии, лос­тове и скали. Очевидно всичко това са илюзии, създаде­ни за душите от Земята.

Независимо от големината на екраните триизмерността на всеки кадър позволява на душата да стане част от поредицата причинно-следствени последовател­ности. А дали душите могат да влизат в по-малките екрани от книгите както в по-големите, намиращи се в пръстена? Няма ограничения за пътуванията във вре­мето като учебно упражнение, но като че ли повечето от клиентите ми използват малките екрани по-скоро за наблюдения на минали събития, в които някога са учас­твали. Душите вземат част от енергията си, оставяйки другата в кабинета, и влизат в екраните по един от следните начини:

1. Като невидими наблюдатели на земните събития, без да повлияват на развоя им. Бих нарекъл това работа с виртуална реалност.

След прегледа всичко се връща към предишното си състояние, понеже постоянната действителност на физическия свят остава непроменена от гледна точка на душата, взела участие в истинското събитие.

В диалога от следващия ми случай ще стане ясно, че невидима сила пресъздава сцените от миналия живот, но с известни промени. Целта е душата да изпита съчувствие и да научи нещо. Този случай е пример за зна­чението на влизането в алтернативната реалност, за което говорят някои от клиентите ми, и проследяване­то на връзките между причини и следствия чрез книги с екрани и други пособия. Въпреки че тези пътувания във времето и пространството не променят развоя на ре­алните събития на Земята, тук оказват влияние други сили.

Не изключвам вероятността спомените на клиенти­те ми да представляват движение в паралелни вселени, които почти копират нашето време и пространство. Все пак в духовните класни стаи и библиотеки душите не виждат миналите земни събития като ставащи из­вън действителността на нашата вселена. Наистина имам чувството, че това, което една душа от Земята наблюдава и ми описва, се направлява от "резонансите на личния й водач. Когато стигне до стаята за избор на следващ живот с по-големи екрани, показващи само бъ­дещето, перспективата й за постоянна реалност се про­меня и се доближава до представа за променяща се ре­алност.

Събитията от всеки екран могат да бъдат придвижвани напред или връщани обратно в бърз, забавен или стопкадър за подробно изследване. Зрителят може да разгледа всички възможности като на кинолента. В слу­чай 30 личи, че нито едно събитие не е необратимо променено за душата, въпреки че сега тя съществува във вечността на духовния свят. Някои биха нарекли тези проекции „безвремие" за душите, тъй като е възможно миналото да бъде съчетано с възможностите за бъде­щия живот от гледна точка на вечното духовно време.

• случай тридесети •

По-нататък в сеанса ни открихме, че Ънтър се нуждае от самодисциплина и повече загриженост за други­те. Поведението му е било подобно в много прераждания. Когато го попитах дали е възможно да се разглеждат и бъдещи животи в библиотеката, получих следния отговор: „Да, можем да проследим много възможности по линиите на времето, но бъдещите събития са неясни, а и тук не е мястото, където се вземат решения за това, което предстои."

Когато чуя подобно твърдение, се замислям дали на­истина няма паралелни вселени, където можем да преглеждаме всички възможности и вероятности. При такъв сценарий едно и също събитие би могло да протече леко или радикално изменено в един и същ отрязък вре­ме, но в различни пространства и да съществуваме едновременно в много вселени. Все пак може би източникът на всяко пространство и време използва алтерна­тивни реалности, без паралелни вселени. В следващите глави ще цитирам разкази за множество вселени около нашата, които не са нейни копия. Изглежда, в духовния свят душите, които наблюдават режисираните сцени на екраните, се движат от минало към настояще и бъ­деще и същевременно в обратната посока. В едно и съ­що пространство.

Чувал съм от клиентите си, че последователности­те от събития в бъдещето по някои времеви линии са неясни и почти се губят. От друга страна, на по-големите екрани в класните стаи и особено на мястото за избор на следващо прераждане, в което екраните са ог­ромни, линиите се открояват по-ясно. Това позволява душата лесно да ги проследи и влезе, за да се запознае с бъдещия си живот. Новите души трябва да добият та­зи способност, като се научат да сливат светлинните си вълни с линиите на екраните. Като концентрират същността си по този начин, фокусират важните за тях образи. Времевите линии на екрана се движат напред-назад и се пресичат като резониращи вълни на ве­роятности и възможности от вечното настояще на ду­ховния свят, където миналото и бъдещето се съединя­ват и всичко е познаваемо.

Случаи 29 и 30, както и всички други поставят въп­роса, коя е истинската действителност. Дали класните стаи и библиотеката с екрани за наблюдение на миналото и бъдещето са реални? Всичко, което зная за живота след смъртта, е резултат от наблюдения на хора. Ду­шевното съзнание на клиента в транс общува с мен чрез мозъка. Самият наблюдател описва свойствата на ма­териалните и ефирните същности и на Земята, и в ду­ховния свят.

Нека помислим върху последния случай. Ънтър ми ка­за, че не би могъл да промени миналото си, като го преживее отново. Въпреки това след смъртта се върна на игралната площадка от детството си като активен участник. Отново беше момче, което играеше с остана­лите, и всички гледки, звукове, миризми и чувства, свър­зани със случката, се повториха. Някои клиенти казват, че това са симулативни събития, но дали е така? Ън­тър стана част от сцената, в която бе измъчвал малките момчета и после бе нападнат от тях. Усети болката и се сгърчи на стола в кабинета ми, а в сегашното си детство не беше я изпитвал. Кой би могъл да каже, че не съществува алтернативна реалност за всички съ­бития, в която причините и следствията са взаимно заменими? Наблюдаващата душа може да работи еднов­ременно с много реалности, докато се обучава в духов­ния свят. Всички те са поставени пред нея, за да се учи.

Въпросът е дали нашата Вселена е илюзия. Щом веч­ната мисъл на душата представлява интелигентна свет­линна енергия, за която не съществува време и форма, тя не се ограничава в материята на нашата Вселена.

Ако космическо съзнание контролира това, което наблюдаващата душа вижда на Земята, значи цялата кон­цепция за причина и следствие в даден интервал от вре­ме е манипулативна илюзия, предназначена да се учим. Дори ако повярваме, че всичко, което смятаме за дейс­твително, е илюзия, животът не е безсмислен. Знаем, че когато държим в ръката си камък, той е истински за нас като наблюдатели и участници във физически свят. Трябва да помним, че висш духовен интелект ни е изпра­тил в тази обстановка, за да се учим и развиваме в добра посока. Присъствието ни тук не е случайно, както и всички събития, които оказват влияние върху нас в нашата реалност, в този момент от времето.

Когато душите на клиентите в транс напуснат места­та за възстановяване на енергията, зоните за ориента­ция и библиотеката и се върнат при групите си, за да участват активно в заниманията им, контрастните им цветове се открояват по-силно. Един от аспектите на разбирането на динамиката в общностните групи е идентификацията на всяка душа по цвят. В „Пътят на ду­шите" описах откритията си за енергийните цветове на душите. В този раздел искам да се опитам да разсея някои заблуди на хората относно разпознаването по цвят. Докато проследявате обясненията ми, за чита­телите, които разполагат с първата ми книга, би било от полза да сравнят фигура 3 от „Пътят на душите" с фигура 6 в този раздел.

На фигура 6 съм скицирал пълния спектър от основни цветове, които показват нивото на развитие на души­те така, както ги виждат клиентите ми в състояние на дълбока хипноза. По-важно е, че съм се опитал да представя фините преливания и смесици от енергийни цветове в рамките на тези нива. Основните цветове - бял, жълт и син, - излъчвани от душите, са главният белег за тяхната степен на развитие. Когато светлин­ните им вълни добият по-тъмен оттенък, с напредването стават по-концентрирани във вибрационното си движение. Преходът е бавен и с развитието на душите се разсейват множество цветови нюанси. Затова бихме по­ставили ограничения, ако съставим строги правила за различаването по цвят.

В графа 1 на фигурата виждаме чистите бели тонове на начинаещите души. Този цвят отразява невинност и все пак се забелязва из целия спектър на всички души. Универсалният бял цвят ще бъде описан в следващия случай. Бялото често се свързва с представата за оре­ол. Водачите например могат внезапно да променят оби­чайната си наситена силна светлина и да се обграждат със сияещ бял ореол. Завръщащите се в духовния свят често ми казват, че когато забележат някоя душа да се приближава към тях от разстояние, виждат бяла свет­лина.

Душите, чието ниво на развитие спада към графи 1, 5, 9 и 11, обикновено не излъчват други нюанси около центъра на енергийната си маса. Не срещам много клиенти, чиито душевни цветове са показаните в графа 7. Това може би означава, че на Земята имаме нужда от повече лечители. Никога не съм попадал на клиент, чи­ято енергия е изцяло във виолетово-лилавия спектър от графа 11. Цветовите обхвати над пето ниво са на издиг­нати магистри, които, изглежда, не се прераждат, така че малкото, което зная за тях, е от наблюденията на клиентите ми.

Във всяка общностна група съществуват индивидуал­ни променливи в зависимост от централните цветове, защото не всички се развиват еднакво бързо. Но енергий­ните цветове на душите се влияят и от друг фактор, което отначало ме обърка. Освен основния цвят, отра­зяващ етапа на развитие, някои души носят и вторични. Наричат ги ореолни цветове, защото обикновено се поя­вяват извън центъра на душевната енергийна маса.

Ореолните и централните цветове не са нюанси на един и същ основен цвят. Единственото изключение тук би могло да бъде централният и ореолният цвят да са съвсем еднакви. Но това съвпадение не се наблюдава чес­то, което улеснява описанията на клиентите ми. Оре­олните цветове отразяват отношения, вярвания и дори неосъществени стремежи на душата. Понеже ореолните нюанси се придобиват с всеки живот, е възможно да

Фигура 6. Цветен спектър на духовните аури

се променят по-бързо между преражданията, отколкото по-бавното развитие на характера. По време на хип­нотичен сеанс тези вторични ореолни цветове са като сияещи автопортрети за наблюдателя. В случай 31 дос­та напреднала душа от пето ниво ще опише този ефект. Това е един от клиентите, които ми помогнаха да раз­гадая цветовия код на ореолите.

• случай тридесет и първи •