Следите на душите майкъл Нютън



страница18/30
Дата31.12.2017
Размер4.63 Mb.
#38372
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   ...   30

Фигура 9 (е-н). Продължение



В ранните етапи на проучванията си за медальоните получавах озадачаващи отговори, например, че символи­те са неразгадаеми или че старейшините се намират твърде далеч и изображенията не се виждат ясно. Тога­ва промених тактиката си. Както може да се види в последния случай, вече казвам на клиентите, че няма смисъл съветниците да показват помежду си подобни отличителни знаци. Щом тези мъдри същества вече зна­ят всичко един за друг, значи медальоните са създадени именно за душата, с която разговарят. След научаването на някой кармичен урок символите се сменят, но, изглежда, някои сцени остават непроменени.

Щом хората в състояние на хипноза разберат, че ем­блемите не са гербове на някакво тайно общество, пред­назначени само за съвета, стават по-словоохотливи. То­ва позволява на клиента да осъзнае, че не е само наблюдател ни събитие, над което няма власт, а активен участник. Отговорите му започват да добиват по-ясен сми­съл, когато се убеди, че има право да разгледа знака, създаден за него като душа. Усилията ми са оправдани, защото терапията чрез спомени от срещите със съвета между прераждания е от полза за сегашния живот на клиентите. Някои пасажи от следващия случай са необичайни, тъй като душата знае имената на трима члено­ве на съвета, които носят медальони. Гербът на пред­седателя е фигура 9 в.

случай четиридесет и първи •



Д-р Н. Когато разгледаш по-отблизо емблемата на пред­седателя, ако обичаш, опиши ми я.

К. Дрит носи медальон с глава на орел. Гравирана е ре­лефно в профил върху златен диск. Човката е отворе­на. Вижда се езикът на птицата.

Д-р Н. Добре, какво означава това за теб?

К. Дрит ми предава послание да летя високо и да разцеп­вам тишината с виковете си.

Д-р Н. Можеш ли да ми кажеш нещо повече?

К. Дрит казва, че трябва да преодолея мълчанието си в живота Не мога вечно да живея в свой собствен свят. Ако не се издигна над обстоятелствата, няма да пос­тигна напредък.

Д-р Н. Как отговаряш на посланието на Дрит?

К. Просто не приемам това. Казвам му, че в миналия ми живот другите вдигаха предостатъчно шум. Не беше нужно и аз да добавям.

Д-р Н. Какво отвръща Дрит?

К. Казва, че бих могъл да направя света още по-шумен... Но по-добър, като по-решително изразявам това, кое­то зная, че е истината.

Д-р Н. Съгласен ли си с неговата преценка?

К. (пауза.) Мисля... Че бих могъл да се изявявам повече... Да привлека и други на своя страна... И да отстоявам убежденията си.

Д-р Н. След всеки живот ли виждаш изображение на орел?

К. Не, само когато се върна към стария си навик да мълча. Понякога дискът е гладък.

Д-р Н. Имаш ли подобен проблем в сегашния си живот?

К. Да, затова дойдох при вас и Дрит ми напомня за този урок.

Д-р Н. Има ли още някой в съвета с герб?

К. Да, това трябва да е Трон. Седи вдясно от Дрит.

Д-р Н. Ако обичаш, опиши ми медалъона на Трон.

К. На емблемата му е гравирана златна чепка грозде.

Д-р Н. Искаш да кажеш, че зърната са златни вместо с естествен цвят?

К. (свива рамене.) Да, защото самата плочка е от злато. Гербовете винаги са метални.

Д-р Н. Защо?

К. Не съм съвсем наясно. Според мен представляват трайни и ценни предмети.

Д-р Н. Какво означава за теб гроздето като символ?

К. (пауза.) Трон носи знака на... плодовете на живота... които могат да бъдат погълнати... усвоени... за нат­рупване на знания.

Д-р Н. Защо точно грозде, а не например ябълка?

К. Чепката грозде представлява... не един-единствен плод, а множество еднакви зърна... Усвояване на различни страни от едно цяло.

Д-р Н. Би ли обяснил по-подробно посланието на Трон?

К. С възприемането на този символ... всяко зърно... ще порасна и процъфтя с всяко ново преживяване, от което добивам опит.

Д-р Н. Някой от останалите съветници носи ли емблема?

К. (пауза.) Шай, на нейната има ключ, който е средство за отваряне на вратата към познанието и ми помага да приема факта, че разрешаването на проблемите ми е в моите възможности.

В случай 41 най-значимо е изображението на орел. Медальоните със символи на птици не са нещо необичай­но. Един клиент каза, че председателят на съвета му носи герб с птичи пера и магарешки бодил в средата, за да му напомни за поредица прераждания в планините на Шотландия. Той сподели: „В онези животи като водач на клан обикалях планинските чукари и се борех против британската тирания, за свободата на народа си."

Една жена видя старейшина с емблема на лебед, кой­то символизира издигане чрез промяна. Ето какво каза: „Напомнят ми, че при раждането си това красиво съз­дание е тромаво и не умее да лети. Знакът отразява собствената ми метаморфоза от грозно пате в нещо внушително - пълноценна личност в последните ми няколко живота." Някои виждат медальон с риба. Един клиент обясни, че за него този символ представлява същество, което може да плува срещу течението и същев­ременно да бъде в хармония с обкръжението си.

Поради една или друга причина на гербовете на старейшините рядко има изображения на хора. Когато чуя за такава картина, символичното й значение винаги е интригуващо. За да илюстрирам това с пример, ще на­соча вниманието на читателя към фигура 9 с. Медальонът е от случая на тридесетгодишна жена на име Норийн, която дойде при мен, защото бе загубила желание да живее. Съпругът й се бе самоубил няколко месеца по-рано и тя искаше да го последва. По време на сеанса установихме, че в предишния им живот заедно духовният й партньор е загинал на двадесет и шест години, притиснат от отсечено дърво.

Всеки от партньорите в живота има свой кармичен път и често проблемите им за разрешаване са различни. Все пак, когато се съгласят да работят заедно, особено в брак, душите от една и съща група имат много допир­ни точки. В миналото си прераждане Норийн не се е справила добре като млада вдовица, най-вече поради отказа да отвори сърцето си за който и да е друг човек. Прекарала останалата част от живота си в безутешна скръб и починала от непоносимата болка на емоционал­ните рани, които не могла да преодолее.

На срещата й със съвета след този минал живот председателят каза: „Не позволяваш на духа си да израс­не, а?" очевидно в сегашния си живот Норийн трябва да се справи със същия урок. Искам да подчертая, че това не е причината за самоубийството на съпруга й. Попа­дал съм на случаи, когато брачен партньор съзнателно избира тяло с голяма вероятност за ранна смърт пора­ди различни естествени причини, за да даде възможност на партньора, който остава жив, да работи върху пре­одоляването на скръбта. Убийството не е такава веро­ятност. За никой физически здрав млад човек това не е предначертана кармична възможност. Съдейки по опи­та си, мисля, че ако съпругът на Норийн не бе извършил самоубийство, може би щеше да загине млад при някаква злополука.

При първата ни среща на клиентката ми й се стру­ваше невъзможно да живее без любимия си. Освен отча­яние изпитваше и чувството, че носи някаква вина, въпреки че в предсмъртното си писмо съпругът й твърде­ше обратното. Мисля, че споменът за последната й сре­ща със съвета и за медальона, който бе видяла там, промени днешния й живот.

случай четиридесет и втори •



Д-р Н. Искам да ми опишеш точно знака, който виждаш на медальона на председателя.

К. Първо виждам някакво животно... Сърна. Не, мисля, че е газела във висок скок.

Д-р Н. Добре, различаваш ли още нещо, за което можем да поговорим?

К. (пауза.) На гърба й има човек. Откроява се ясно в центъра.

Д-р Н. На барелефно изображение ли прилича?

К. Да, газелата и човешката фигура са обърнати в профил. Виждам ги от такъв ъгъл, сякаш препускат през някаква равнина. Лицето на човека е неясно, но има дълги коси и крехко тяло на жена. Виждам, че единият крак е свит... Тя язди. Едната й ръка е вдигната и държи факла.

Д-р Н. (кратко отклонение към настоящето, след което настойчиво продължавам.) Добре, сега искам да преоткриеш смисъла на това, което виждаш. Фактът, че днес сме тук и обсъждаме този знак, не е случаен. Явно има нещо, което трябва да си спомниш. За втори път си млада вдовица - в две последователни прераждания. Ако е необходимо, помоли водача си за помощ.

К. (след дълга пауза отговаря със сълзи на очи.) Зная смисъла. Жената съм аз и яздя на изток, към изгрева. Посоката означава зората на нов ден. Обикновено такова животно не би се доверило на приближаващ се човек и още по-малко би му позволило да го възседне. Но тази газела ми вярва и аз също трябва да повярвам в себе си и да продължа натам, където ме носи, защо­то се налага да пътуваме бързо.

Д-р Н. Защо?

К. (след няколко мои погрешни предположения.) В живо­та има опасности. Част от тях са в самите нас - слабостите ни, които ни пречат да постигнем крайна­та си цел. Лесно е да им се предадем.

Д-р Н. Искаш да кажеш, че газелата представлява освобождаваща сила?

К. Да, трябва да събера смелост и сили да продължа живота си с по-ясна цел. Газелата е и символ на свобо­дата да преодолея страха и да добия вяра в себе си.

Д-р Н. А факлата, която носиш на емблемата?

К, (тихо.) Винаги... Светлината на знанието. Търсенето на мъдрост. Този пламък никога не угасва и побеждава сенките.



Д-р Н. Виждаш ли още нещо на плочката?

К. (все още в унес.) О, мисля, че не е важно за мен. Не мога да разчета гръцките букви, изписани в кръг покрай ръба.

За жалост трябва да призная, че никой от клиенти­те ми, които виждат медальони, не е успял да разгадае странните символи между двата концентрични кръга до ръба. Тайните надписи остават загадка при проучва­нията ми и за съжаление стигнах до извода, че това е особеност на гербовете, чийто смисъл аз и клиентите ми не бива да знаем. Би трябвало да добавя, че голяма част от всичко, което душите виждат или чуват по време на срещите със съветите си, не може да бъде пресъздадено в кабинета ми. В годините на работата си свикнах с факта, че хората в състояние на хипноза не могат напълно адекватно да обяснят какво им се случва в духовния живот поради ограниченията, налагани от необходимостта посланията да се предават и тълкуват чрез човешкия мозък. Клиентите ми не знаят защо не могат да дешифрират „завъртулките" на медальоните. Наричат ги йероглифи, клинопис, руни или дори математически символи. Писмото изглежда непреводимо на човешки език. Би могло да бъде пиктографско или идеографско, но изглежда, не е азбучно.

Предполагам, че в книгите на живота в духовните библиотеки се среща същият тип символи, както гръцката буква „рi" на корицата на книгата, описана в слу­чай 30. Докато книгите на живота са нещо лично и несъмнено се използват като хроники на миналото на душата от нейния водач и съвет, може би надписите по края на медальоните на старейшините нямат нищо об­що с душите. Стигнах до заключението, че ако клиенти­те ми трябваше да разберат значението на тези знаци, докато са в транс, водачите им биха се притекли на помощ. Независимо дали символите отразяват звукове, идеи, или думи, може би има обяснима причина защо хо­рата не могат да ги разтълкуват, която няма нищо общо с тях. Един клиент каза: „Мисля, че не трябва да разбера значението им, защото то е послание за моя старейшина от по-висш източник. Може би представ­ляват напътствия за него, които сам трябва да разга­дае, за да постигне свои цели."

Разделям изображенията върху емблемите на съвет­ниците на две главни категории. Първата включва живи същества или предмети от природата. Тук спадат и минералите и скъпоценните камъни. Втората група е на геометричните форми, като кръгове и прави линии. И на двата типа медальони може да има скъпоценни камъ­ни, медальоните на съвета символизират страдания и цели, триумфи и грешки на душите, които застават пред тях. Цветовете на скъпоценните камъни са от значение и за старейшините, които ги показват, и за наблюдаващата душа. Най-често изображението на медалъона отразява характера, постиженията и целите на душата. Както древните оракули понякога старейшините показват знаци като предупреждение за надвисна­ла опасност, когато сме се отклонили от това, към което се стремим в живота.

Примерите, които следват, са на клиенти, видели геометрични форми и скъпоценни камъни на емблеми­те на своите съветници. Значението на тези рисунки не е така очевидно, както на предметите от природа­та, включително ценните камъни. Има култури, напри­мер японската, в които личните знаци с геометрична форма носят хералдическа символика. В ориента се­мейните гербове, носени върху дрехите, изобразяват природни предмети или геометрични фигури, иденти­фициращи членовете на отделен клан. За разлика от японските кланови традиции членовете на определена духовна група рядко виждат един и същ знак върху дре­хите на старейшините.

Установих, че спиралите на геометричните емблеми имат особено интересно значение. Някои от тях са с универсален смисъл, както следващият поред на фигура 9 d. Лично съм виждал подобни символи върху скали на различни места в Европа, северна Африка, Австралия и пустините на северна Америка. Много археолози ги на­ричат символи на животворна сила. Когато попитах клиента, който видя рисунката на фигура 9 D, за значе­нието й на срещата му със съвета, отговори следното: „Съветничката, която носи медальона със спирали, ми напомня, че започвайки от сърцето на духовния свят, спиралата на развитието води навън и някой ден ще се върне към източника на нашето сътворение." Когато се появи медальон със спирала или концентрични кръго­ве, значението обикновено е свързано със съществуване­то на душата във вечността на живота й. Този знак изразява и духовна закрила.

На фигура 9 е линиите са криволичейки. Ето какво каза клиентът, който ги видя:

„Има четири вълнообразни линии, които започват от външ­ния ръб на плочката от различни посоки. Сливат се в кръга на единението, издълбан в средата на диска. Кривите линии пред­ставляват различните пътища към целта ни. С тях кръгът изглежда напукан, както всеки живот понякога сякаш се разпа­да. По пътя ни има много завои, но накрая ще стигнем до една и съща точка в центъра."

Чувал съм описания на небесни тела - звезди, луна и слънце. След като дълго събирах всички изображения на медальоните, установих, че най-често срещаният от небесните символи е лунен сърп. Фигури 9 f и 9 g (които ще представя и в случай 44) са различни варианти на рисунка на полумесец в съзнанието на двамата клиенти, цитирани по-долу:

„Слънцето ни изпраща златисти лъчи животворна светли­на, докато полумесецът за мен е символ на израстване. Тази сребриста светлина представлява силата на моите възможности. С нарастването й висшата ми същност се развива все повече."

„Между преражданията си съм пътешественик през измере­нията. Обърнатата надолу луна символизира обвивката и съдържанието на духовния свят, който властва над Земята, на­шата Вселена и измеренията около нея. Линиите в горната част на герба са ключови точки в духовното ми пътуване, чийто смисъл е да ми дадат насоки за работа. Звездата в дол­ната част е пречистващата светлина, свързваща вселените."

Обикновено, когато някой клиент говори за полуме­сец върху медальон, той представлява увеличаващата се сила на душата в земните й прераждания. Клиентите ми казват, че това е нарастваща луна, противопоста­вена на чезнещата. Често описват този знак като сре­бърно изображение върху златен диск. Правите линии, хоризонтални, вертикални или образуващи примки и ъг­ли, имат безброй значения. Например на фигура 9 о в горната част на медальона има пет прави пресечени линии. Един клиент, който видя такива по целия диск и никакви други символи, каза: „Звездообразното препли­тане на тези линии в центъра на диска означава, че получавам всестранна подкрепа от членовете на своя съвет." Струва ми се невъзможно да се класифицира огромното многообразие от символи, за които чувам, защото те са уникални за всяка душа.

На фигура 9 н предлагам още изображения на медальони. Последният съчетава геометрична фигура със скъпоценен камък. Този герб беше описан от жена с духовно име Унз, която страда от мъчителна фибромиалгия - нарушение на мускулните функции.

случай четиридесет и трети •



Д-р Н. Обясни какво виждаш върху тогата на председа­теля.

К. Каре е сложил златен медальон за събеседването ни. Откакто си го спомням, по целия диск има преплетени кръгове.

Д-р Н. Кажи ми, Унз, какво означава за теб този знак?

К. Кръговете ми напомнят, че всеки живот е крачка напред във вечното ни съществуване към постигането на нашата главна цел.

Д-р Н. Виждаш ли още нещо на диска на Каре?

К. (весело.) Да, да. Заслужила съм да ми покаже изумруда, който е в центъра.

Д-р Н. Какво е значението на този камък за теб?

К. (с явно задоволство.) Това е знакът на лечителите.

Д-р Н. Има ли нещо общо с фибромиалгията в настоящия ти живот?

К. Разбира се. Сама настоях да се преродя в тяло с неиз­лечимо заболяване.

Д-р Н. (изненадано.) Можеш ли да обясниш избора си?

К. Отдавна избрах този път. Открих, че когато самата аз страдам от мъчителна болест, развивам лечителските си дарби. Когато човек чувства постоянна болка, дори и не силна, това представлява възможност... Особено за един лечител.

Д-р Н. Възможност за какво?

К. Да експериментира с вибрационните нива на болката в тялото си. По този начин се усвоява изкуството за разпределяне на енергията така, че да облекчи прис­тъпите. Като работя със своята енергия, се научавам по-умело да помагам на другите.

Д-р Н. Какво още можеш да ми кажеш за това преживяване?

К. Постоянната болка ми помага да се съсредоточа вър­ху човешкия опит. За освобождаване от болката е необходима пълна концентрация. Чрез нея се добива увереност, че усилието за преодоляване на страдание­то е посветено на по-висша цел. Отнасям се с голямо внимание към другите човешки същества, страдащи от физически заболявания в живота. Успявам да по­могна на онези, които приемат използването на съзна­телен контрол за облекчаване на болката.

Д-р Н. Явно много се гордееш, че си заслужила изумруда, показан от Каре?

К. Това е знак за лечителските способности на съветника, който го носи. Въплъщава моя характер, както и този на Каре, чиято задача е да следи развитието ми през вековете. Отразява и постиженията ми.

Д-р Н. Имам ли право да смятам, че знакът ти се показва от магистър лечител, който очаква да продължиш с работата си, докато сама станеш специалист в тази област?

К. Да, и доверието на Каре ми вдъхва сила.

Бих нарекъл говорещата в случай 43 бързо напредва­ща душа. Унз се преражда на Земята едва от пет хиляди години, много кратко време, като се има предвид сте­пента на развитие, до която е достигнала. Успяла е, защото не приема лесни животи. Никога не избира здра­ви тела, което ми се струва изумително. В днешния си живот Унз е лечител, който използва смесица от духов­ни дисциплини. Помага на много хора със здравословни проблеми чрез внушения и медитация.

Друг аспект на случай 43, който ми се струва инте­ресен, е, че Унз е започнала да вижда зеления камък на медальона едва между последните си четири-пет живо­та. По-рано на същото място имало кехлибар. Унз ми каза, че това е цветът на подкрепата и защитата на слабите и болните, който се появява преди зеления. На­рече изумруда „камъка на моето израстване" и добави: „зеленият камък отразява сегашната ми позиция." Това за мен означава, че Унз е душа от четвърто ниво. След­ващите въпроси разкриха още нещо. Унз каза, че в ран­ните й животи на Земята между кръговете (примките) в средата на диска не е имало камък.

Спомням си един клиент от пето ниво, който ми каза: „На герба на председателя има пет камъка: диа­мант, рубин, кехлибар, изумруд и сапфир, които символи­зират постиженията ми на различни нива от моето раз­витие." Следователно значението на скъпоценния камък не е свързано със стойността му, а по-скоро с цвета, който отразява постиженията на душата. Метафорич­ните образи на ценни камъни, за които говорят хората в транс, провокират полезни паралели със земни тради­ции. Древните жители на средния изток, Индия и Китай са смятали, че някои скъпоценни и полускъпоценни камъни имат собствен жив характер. Например шумерите са вярвали, че човек, който носи син лапис, е придружаван от личния си бог, „когото трябва да слуша". Повечето от клиентите ми виждат духовните си вода­чи като тъмносиня светлина. Древните също са смята­ли, че аметистово лилавият цвят въплъщава духовно познание и мъдрост. Камък с този цвят се показва на души от четвърто или по-висше ниво.

Някои от клиентите, чиито съветници носят медальони, виждат само скъпоценни камъни. Понякога не са върху диск. Имал съм случаи, в които камъни или сияещи топчета от цветна енергия се появяват на огърлици, пръстени или в ръцете на някои старейшина, който ги показва на душата. Светлинната енергия с определен цвят отразява различните аспекти на физическия и ду­ховния ни живот. Някои цветове, показвани от старейшините като ореоли, тоги или медальони, понякога са знак и за областта, в която самите те са специалисти, и същевременно са пряко свързани с това, което душата пред тях се надява да постигне.

Хипнотизаторът не бива да се поддава на предвари­телните си представи за значенията на цветовете. Сим­волите, описвани от клиенти в транс, които визуализи­рат срещите си със съвета, нямат еднакво значение за всяка душа. Въпреки това мисля, че имам право да кажа, че хората в състояние на хипноза свързват знаците, показвани пред тях, чрез душевната си памет с влияни­ята и силите, които се опитват да овладеят в насто­ящия си живот. Клиентите ми откриват във всички медальони, които виждат по време на събеседванията си, дълбок смисъл и мъдрост. Значението им е нещо съв­сем индивидуално и целта на показването им е да дадат насока и мотивация на душите от Земята чрез себепознание. Въздействието на образите, видени в състояние на транс, е така завладяващо, че много клиенти скоро след сеансите си поръчват бижута със същите знаци, за да им напомнят за техния кармичен път.

Присъствието

„Когато отвеждате хората в духовния свят, виждат ли Бог?" често ми задават този въпрос по време на лекции и не мога да дам кратък отговор. Зная, че клиентите ми чувстват присъствието на извора на своето сътворение. По-напредналите обясняват, че някога всички души от­ново ще се слеят с източника на лилава светлина. Все пак има ли място в духовния свят, където все още прераждащата се душа вижда същество, по-висше от старейшините? Отговорът е да - на срещите си със съвета,

По време на събеседването със старейшините ни об­зема чувство за близостта на още по-висша сила, нари­чана просто присъствието. Много клиенти казват: „То­гава се намираме възможно най-близо до Бог." По-на­предналите клиенти, които скоро ще престанат да се прераждат, изтъкват, че според тях това присъствие не е точно Бог, а обожествено същество или същества, чиито способности далеч превъзхождат тези на съвет­ниците. Всички са съгласни, че присъствието е там, за да помага при работата на съвета.

Повечето от душите, с които разговарям, избягват да употребяват думата Бог при описанията си на вис­шето присъствие, което по-скоро чувстват, отколкото виждат в духовния свят. Предпочитат да използват думи като източник или висш дух, защото понятието Бог е твърде персонализирано на Земята. С приближаването си към по-висши нива на развитие много души за­почват да говорят за присъствието в множествено чис­ло, като част от много духовни сили с безгранично по­знание. Чувстват, че тази по-висша сила оказва влияние при събеседванията им със съвета, но може би не е самият създател. Присъствието е най-осезаемо за кли­ентите ми по време на срещите им със съвета. Все пак за тях то е по-висша всемогъща и вездесъща енергийна сила в духовния свят.

След като прегледах бележките си за стотици слу­чаи, в които става дума за присъствието, реших да цитирам няколко от тях. По време на сеансите всеки клиент говори за присъствието, само в няколко изречения. Надявам се цитатите, които съм подбрал, да да­дат представа за тази страна от срещите на душите със съвета.

„Всъщност не виждам присъствието, но го усещам като най-висша енергия. Тук е и заради съветниците, но главно зара­ди мен. Старейшините не се явяват посредници между мен и този източник на сила. Чувствам пряка връзка с лилавата ду­ховна светлина."

„Когато се намирам в залата на съвета, присъствието над­зирава старейшините с пулсиращата си виолетова светлина. Понякога тя става ярка и сребриста, за да успокои и пречисти съзнанието ми."

„Присъствието стои високо в дъното на залата, зад съве­та. Трудно ми е да погледна тази сила. Чувствам светостта й толкова осезаемо, че не бива да я гледам, докато трае събе­седването ми със съвета. Ако се опитам, бих отклонил внима­нието си от старейшините."

„Изглежда, съветниците усещат появата на присъствието, но това не ги разсейва и кара да забавят процедурата. Мисля, че и те, и аз трябва да бъдем съсредоточени. Все пак имам чувството, че величественото съчетание на толкова много интелигентна енергия в момента е предназначено само за мен. Водачът ми, старейшините и присъствието са пазители на мъдростта, която се крие зад преживяванията ми."

„Присъствието е чиста енергия, която помага на съвета заради мен. Мисля, че съветниците се нуждаят от помощта на присъствието, защото е минало много време, откакто сами­те те са престанали да се прераждат в биологическа форма. Чистата мъдрост на тази енергия позволява и на съвета, и на мен да видим по-ясно какъв е пътят ни."

„Сиянието и притегателната сила на присъствието са зов... Вдъхващ на всички в залата вяра, че някой ден ще се съединим. Прилича на родител, който очаква да пораснем и заживеем в разбирателство като зрели същества."

„Когато застанете пред съвета, усещате присъствието като вибрации, проникващи в съзнанието ви. Дори водачът ми чувства същото блаженство. Зная, че затова толкова обича да идва с мен на събеседванията на съвета. Тази сила е като извор на обич и разбиране. Когато срещата ми със съвета свърши и изляза... ме обзема копнеж да се върна и отново да почувствам присъствието."

Питали са ме дали съм попадал на някого, който би могъл да опише какво е да станеш съветник и да бъдеш по-близо до присъствието. Имал съм само няколко клиенти, които са го изпитали. Това са души в преход от пето ниво към следващото. Една от тях се откроява в съзнанието ми.

Кинера е сред най-напредналите ми клиенти. Никой не ме е отвеждал толкова близо до присъствието, колкото тази душа. Кинера се е обучавала в друго измере­ние до идването си на Земята преди няколко хиляди го­дини. Сега клиентката ми е акупунктуристка, но се за­нимава и с други лечителски изкуства Медальонът на председателя на съвета й е показан на фигура 9 о. В осма глава, в раздела за душите изследователи, ще се спра по-подробно на способността на душите да пътуват между измеренията.



случай четиридесет и четвърти •

Каталог: books -> new
new -> Тантриското преобразяване
new -> Красимира Стоянова
new -> Робърт Монро Пътуване извън тялото
new -> Програма за развитието на силите на мозъка. През 1978 г въз основа на разработените принципи той започва да обучава хора, а към 1980 г неговите лекции вече се ползват с колосален успех в цял свят
new -> Свръхсетивното познание Марияна Везнева
new -> Книга "Физика на вярата" e нещо изключително рядко
new -> Селестинското пророчество Джеймс Редфилд
new -> Съдържание увод първа част
new -> Книга 1 Е. Блаватска пред завесата „Джоан, изнесете нашите развяващи се
new -> -


Сподели с приятели:
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   ...   30




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница